Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
П.,13.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия Димитрова като разгледа
докладваното от съдия Харизанова гр. дело №1309 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, прие следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба
на Л.А.П. с ЕГН ********** *** и Б.А.С. с ЕГН ********** ***, ул.“Ал.С.“№37, в
обстоятелствената част на която се твърди, че ищците са единствените наследници
по закон на А. С. Б. с ЕГН ********** ***, починал на 23.07.1991г.
Наследодателят им е оставил в наследство следния недвижим имот: дворно място в
село В. с площ от 4 000кв.м., находящо се извън регулацинния план на село В.
при граници : шосе, Л. Л. З. , на юг-запад- гора на горското стопанство град П., заедно с построената в това място
жилищна сграда , който имот съставлява
единствен стопански и жилищен двор и имот. Наследодателят им е придобил
този имот по следния начин: като на 30.05.1946г е закупил нива от 2 декара в
землището на село В. , местност „М.“ при съседи П. П. Х., шосе и общинска
поляна. На 20.08.1960г наследодателят им е купил място с площ от един декар в
местността „М.“ в землището на село В.
при граници: от една страна-Л. Л. З. , от две страни А. С. Б. и от една
страна – гора.Този имот граничи със закупения имот от 2 декара и преди е бил собственост
на П. П. Х., посочен като съсед по първата сделка, а към момента на сделката се
продава от неговия внук Г. И. П.. През 1960г. наследодателят им е купил още
един декар в същата местност, който се намира точно до първоначално закупения
от него имот с площ от 2 декара. Твърди
се, че на 13.12.1971г наследодателят им се снабдил с нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давност №199, том III, д.№1545/1971г. по описа на нотариус при РС-П.,
съгласно който е признат за собственик по давностно владение на процесния имот
, представляващ дворно място в село В. с площ от 4 000кв.м., находящ се
вън от регулационния план на село В. при граници: шосе, Л. З. и на югозапад
гора на горско стопанство гр.П., заедно с построената в това място жилищна
сграда. Твърди се, че този имот никога
не е даван ТКЗС или на когото и да било друг, не е отнеман
в полза на държавата, не е отчуждаван и винаги е владян от А. С. Б. и неговата
съпруга С. А. Б.а, а след тяхната смърт , респективно през 1991г когато е
починал А. Б. и след 2004г, когато е починала неговата съпруга и към настоящия момент имотът се владее и
полза от ищците като единствени наследници. Твърди се, че през 2013г ищците
решили да разделят доброволно имота помежду си, но се оказало ,че той не е бил
заснет. Направили геодезическо заснемане и се установило, че заснетия имот
попада в ПИ 115004 с идентификатор 10104.115.4, 115003 с идентификатор
10104.115.3, 115002 с идентификатор 10104.115.2 и 115001 с идентификатор
10104.115.1 по КВС на село В.. Сградите попадат в ПИ 115003. При опит да се
снабдят със скица в продължение на
няколко години служители на ОСЗ С. им отказвали да им издадат този документ не могли да нанесат
имота на тяхно име и трябвало да водят
съдебни дела. Устно от тази служба им обяснили, че част от имота вече е бил
общински. С влязла в сила заповед №РД-06-85/ 07.04.2011г на ОД
земеделие П. е одобрено протоколно решение №3 от 24.06.2011г на комисия по
чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ за имоти в землището на село В. и съгласно приложение №1
към раздел I към протоколното решение имоти с №115002 и 115004
са определени за общинска собственост на основание л.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, а
съгласно приложени е1 раздел II имот №115003 е определен като имот, попадащ в
контактната зона и застроени със сгради и съоръжения. Твърди се, че този имот
винаги е бил собственост на наследодателя на ищците. Никога не е
отчуждаван и не им е било заплащано
каквото и да е било обезщетение от когото и да е било , включително и от община
С.. Твърди се, също така, че процесният имот не е подлежал на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, тъй като никога не е
включван в ТКЗС или други подобни организации.Моли се съда да постанови
решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответната община ,
че ищците са собственици на описания
по-горе недвижим имот. Актуална индивидуализация
на процесния имот е направена с молба вх.№260642/08.09.2020г. В условията на евентуалност
се претендира отрицателен установителен иск за собственост. Претендират се
сторените по делото разноски.В подкрепа на твърденията си ищците ангажират
доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се изразява
становище, че искът не допустим, но е неоснователен, тъй като не е
доказателствено обезпечен. Не е ясно какъв е номера на процесния имот , под
който е записан по сега действащия план. Към настоящия момент не било ясно
какъв е неговия статут и кой е записан като негов собственик, каква е реалната
му квадратура още повече ,че е имало процедура по изготвяне на геодезическо
заснемане през 2013г., но същата не е довършена.
В
съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си поддържат предявения иск. Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез
представените по делото писмени бележки.
В
съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите
на страните и след като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК прие са установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а се установява и от
представените писмени доказателства – удостоверение за наследници изх.№251 от
18.11.2016г, издадено от Кметство- село В., община С. че наследодателят А. С. Б.,
бивш жител ***, е починал на 23.07.1991г и е оставил за свои единствени преки
наследници по закон ищците по делото, които са негови син и дъщеря.
От представените от ищцовата
страна писмени доказателства, неоспорени от ответника, се установява, че на
30.05.1946г наследодателят на ищците
е закупил нива с площ от 2 декара в землището
на село В. , местност „М.“ при съседи П. П. Х., шосе и общинска поляна. На 20.08.1960г наследодателят им е купил място с
площ от един декар в местността „М.“ в землището на село В. при граници: от една страна-Л. Л. З. , от две
страни А. С. Б. и от една страна – гора. През 1960г. наследодателят им е купил
още един декар в същата местност, който се намира точно до първоначално
закупения от него имот с площ от 2
декара. На 13.12.1971г наследодателят им се снабдил с нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давност №199, том III, д.№1545/1971г. по описа на нотариус при РС-П.,
съгласно който е признат за собственик по давностно владение на процесния имот,
а именно – дворно място в село В. с площ
от 4 000кв.м., намиращо се вън от
регулационния план на село В. при граници: шосе, Л. Л. З. и на югозапад гора на
Горско стопанство гр.П., заедно с построената в това дворно място жилищна сграда.
От представените от ищцовата
страна писмени доказателства, съдържащи се на лист 22-27 от досието на делото
със Заповед№РД-06-85/07.07.2021г. на директора на ОД „Земеделие“ град П. са
одобрени протоколните решения на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ , назначена
със заповед №РД 06-01/11.01.2011г. на директора, на ОД“земеделие“, издадена на
основание чл.45в, ал.9 от ППЗСПЗЗ за определяне на имотите по чл.19, ал.1 от
ЗСПЗЗ за землищата на община С. , община П.. С протоколно решение №3 от
24.06.2011г на комисията по чл.19, ал.2
от ЗСПЗЗ са определени имотите по чл.19,
ал.1 от ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизане в сила на ЗИД
на ЗСПЗЗ за землището на село В.
съгласно приложение №1 към раздел I към протоколното решение имотите с №115002 и
115004 са определени за общинска собственост на основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ,
а съгласно приложение 1 раздел II
имот №115003 е определен като имот , попадащ в контактната зона и застроени със
сгради и съоръжения.
Видно от представените от
ответника писмени доказателства с акт №2622 / 11.11.2016г на община С. за частна общинска собственост, вписан в
Служба по вписвания-град П. вх.№11312/22.11.2016г , Акт №157, том 36,
дв.вх.рег.11307 имот №115004,
находящ се в местността „М.“ в землището на село Варавар с площ от 1 513
дка , начин на трайно ползване – гора в зем.земи категория на земята при
неполивни условия – девета , при граници
: имот №000212-залесена терит., №115003 нива , №000020- жил.тер., №115007-нива
е актуван като частна общинска собственост. С акт №2621/11.11.2016г, вписан в Служба по
вписвания –П. вх.рег.№11413, Акт №19, том 37, дв.вх.рег.11405 имот №115002, находящ се в местността“М.“ в землището на село В., с
площ от 1.059 дка ,при граници : имот №000212-залесена територия, имот
№115003-нива, №000020-жил.тер и №115001-нива е актуван като частна общинска
собственост
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана
съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано
изготвено и неоспорено от страните по делото. Според констатациите и изводите
на вещото лице по обезсиления кадастрален и регулационен план на село В. и по
сега действащия ПУП от 1966 г. процесният имот не е нанесен в кадастралната основа и същия попада извън
обхвата на плановете. По сега действащите
ККРК на село В. от 2018г процесният имот също не е заснет и нанесен
както в урбанизираната територия , така и в земеделската територия на обхвата
на картата. Имотът е заснет и отразен по местоположение в приложеното към
делото геодезическо заснемане от „ГЕО М и К Инженеринг“ЕООД през месец януари
2013г. по молба на Л.П. и същия е отразен с площ от 4 608 дка.
Геодезическото заснемане не е прието и одобрено от административния орган. На
място вещото лице е констатирало, че е извършено обединяване на закупените от А.
Б. три имота в местността“М.“ в землището на село В. в един , предмет на нотариалния акт от 1971г
и същият съществува в граници, индивидуализирани с материализирани на терена
ограда от метална мрежа, закрепена на бетонови колони, забити в земята. Части
от мрежата е премахната или паднала, но
са останали вертикалните бетонови колове или
части от тях по които може да се определят границите на имота . Вещото
лице не е намерило данни процесният имот
да е включван в ТКЗС и да е възстановяван на собствениците като земеделска земя. Вещото лице не е
открило данни за извършена процедура по отчуждаване на имота или на масти от него. При
съвместяване на данните от получените
резултати за границите на процесния имот с тези от кадастралната карта и
кадастралните регистри вещото лице е установило, че процесният имот е извън
урбанизираната територия на населеното място на село В. с обща заснета площ от 4 608 кв.м.,
които имат следния статут и попадат : 1/
с площ от 1235кв.м. в поземлен имот с
идентификатор 10104.115.4 в местността „М.“
в землището на село В., община С., вид територия земеделска , категория 9, НТП
гори и храсти в земеделска земя, целият с площ от 1513 кв.м., стар номер 115004
съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-1081/10.05.2018г на ИД на АГКК- регистриран за собственост с протоколно решение
№91/04.12.2008г на осн.чл.45в,ал.7 от ППЗСПЗЗ. 2/с площ от 1214 кв.м. в поземлен имот с идентификатор
10104.115.3 в местността „М.“ землището
на село В., община С., , вид територия земеделска, категория 9 , НТП нива,
целия с площ от 1576 кв.м., стар номер 115003, съгласно Заповед за одобрение на
КККР №РД-18-1081/10.05.2018г на ИД на АГКК-регистриран за земя по чл.19 от
ЗСПЗЗ, 3/ с площ от 730 кв.м. в
поземлен имот с идентификатор 10104.115.2 в землището на село В., община С.,
местност „М.“ вид територия земеделска категория 9, целият с площ от 1059 кв.м.
, стар номер 115002 съгласно Заповед за одобрение на КККР
№РД-18-1081/10.05.2018г на ИД на АГКК регистриран за собственост с
протоколно решение №91/04.12.2008г на
основание чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ, 4/ с
площ от 728 кв.м. в поземлен имот с идентификатор 10104.115.1 в землището на
село В., община С., местност „М.“, вид собств.на Л. Л. З. с основание решение
на ПК№ Е14/23.08.1994г, вид територия земеделска , категория 9, целият с площ
от 1118 кв.м. стар номер 115001 съгласно Заповед за одобрение на КККР
№РД-18-1081/10.05.2018г на ИД на АГКК 5/ с площ от 12 кв.м. в поземлен имот с
идентификатор 10104.54.212 село В., местност“М.“ вид територия горска целият с площ от 12928 кв.м. стар номер
000212 съгласно заповед за одобрение на КККР №РД-18-1081/10.05.2018г на ИД на
АГКК, 6/ с площ от 9 кв.м. в
поземлен имот с идентификатор 10104.54.211 в землището на село В., местност
неопределена целият с площ от 4889903
кв.м. стар номер 000211 съгласно Заповед за одобрение на КККР
№РД-18-1081/10.05.2018г на ИД на АГКК,
7/ с площ от 297 кв.м. в поземлен имот с идентификатор 10104.888.9901 село В.,
вид територия урбанизирана , за друг вид застрояване , стар номер 000020 и 8/ с площ от 383 кв.м. в поземлен имот
с идентификатор 10104.115.823 в землището на село В., местност неопределена.
Вещото лице е изготвил и предоставил комбинирана скица на заснетия процесен имот с площ от
4 608кв.м. и трансформиран върху поземлен имот с идентификатор
10104.115.4, поземлен имот с
идентификатор 10104.115.3, поземлен имот с идентификатор 10104.115.2 и поземлен
имот с идентификатор 10104.115.1 всички
в землището на село В., община С.,
местност „М.“.
За изясняване на спора от
фактическа страна по делото се ангажираха и гласни доказателствени средства.От
показанията на свидетеля Г. се установи, че същият живее в непосредствена близост до процесния имот
и го описва по следния начин“… отива до
шосето за Велинград, вдясно веднага има бариери, е това е пътчето между нас ,
това ни е старата ни къща, защото сега
живеем на друго място. Този път и жп
линията минава оттам и започва техния имот. Свидетелят уточни, че имота на ищците е голям с площ
около 4 дка и че е застроен с къща. Свидетелят допълни, че къщата е строена
родителите на ищците . Свидетелят заяви, че имотът е ограден с оградна мрежа, но част от
мрежата липсва , тъй като според
свидетеля често я крадат, но на място стоят коловете. Свидетелят П. описа местоположението на процесния имот по
идентичен начин, поради което не се налага подробен анализ на неговите
показания . Според този свидетел имота на ищците се намира в местността „М.“
по пътя С. –Велинград, след кръстовището за град П.. Имотът граничи с
шосето и отгоре стига до гората. Имотът
е с площ 4 декара и в него е построена къща. По същия начин процесния имот е описан и от свидетеля
Чалъмов.
Въз основа на така очертаната
по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
– положителен установителен иск за собственост на описания по-горе недвижим
имот.
За
да е процесуално допустим този иск, следва
да е налице правен интерес от предявяването му. Правният интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за
наличието на която съдът следи служебно във всяко положение на делото.
В настоящия случай правният интерес на ищците
се обосновава от твърденията им, че
имотът им, който притежават по
наследство от техния баща е актуван като
частна общинска собственост.
По същество на иска съдът
намира следното:
Безспорно се установи от съвкупният анализ на доказателствените
материали, че ищците са единствени
наследници по закон - син и дъщеря- на А.
С. Б., бивш жител ***, починал през 1971г. Наследодателят А. Б. е придобил
правото на собственост върху процесното дворно място с площ от 4000 кв.м. , ведно с построената в
него жилищна сграда на основание
давностно владение. Това придобивно основание се установи по категоричен начин
от обсъдените по-горе гласни
доказателствени средства, а и от писмените такива- договори за покупко-
продажба на недвижими имоти,сключени на 20.08.1960г и 30.05.1946г., с които наследодателят е
закупил нива с площ от 2 дка и нива с площ от 1 дка в местността „М.“, в
землището на село В., които договори са индиция за начало на давностно
владение. По делото не бе спорно, а и от кредитираните с пълно доверие
свидетелски показания/ като еднопосочни, убедителни , взаимодопълващи се и наситени с конкретика/ се установи, че
до смъртта си наследодателя е владял процесния имот. След неговата смърт
правото на собственост върху този имот е
преминало в патримониума на неговите наследници- ищците по делото на основание наследствено правоприемство.Установи
се от констатациите на вещото лице, че е
извършено обединяване на закупените от А. Б. три имота в местността „М.“ в
землището на село В. в един, който имот е идентичен с имота описан в нотариалния акт от 1971г и същият съществува в
граници индивидуализирани с
материализирани на терена ограда от
метална мрежа , закрепена на бетонови колове. Части от мрежата е премахната или
паднала, но на място са останали бетонови колове или части от тях, по които
може да се определят границите на имота. Установи се от констатациите на вещото
лице, онагледени в изготвената от него
комбинирана скица, че процесният имот попада в поземлен имот 115004 с идентификатор 10104.115.4, поземлен
имот 115003 с идентификатор 10104.115.3, поземлен имот 115002 с идентификатор
1010.115.2 и поземлен имот 115001 с
идентификатор 10104.115.1, в местността „М.“, землището на село В., два от които имота 115004 и 115002 ответната община е актувала като
частна общинска собственост и с което действие същата оспорва правото на собственост на ищците по отношение на процесния имот.
По делото няма данни
процесният имот да е бил включван в блок на ТКЗС или други подобни образувания.
Няма данни наследодателят на ищците да е бил член кооператор.Няма данни
този имот да е бил отчуждаван.
За да се обхване от приложното
поле на земеделската реституция по ЗСПЗЗ, земята не само следва да има
земеделски характер по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, но по отношение на нея да е
било извършено одържавяване, респективно обобществяване по някоя от
реституционните хипотези на чл.10, ал.1- ал.14 от ЗСПЗЗ. По реда на ЗСПЗЗ се
възстановява правото на собственост върху земи, които са били земеделски по
своя характер към момента на отнемането им или включването им в ТКЗС, ДЗС или
друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация. При това
положение ако една земя е имала земеделски характер , но не е включвана в ТКЗС,
ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, не е
била отчуждавана по реда на чл.12, ал.2 от ЗСТ/ отм/, не е отстъпвана
безвъзмездно на ТКЗС или на държавата , не е отнемана неправомерно по друг
начин, не е стопанисвана като дворно място от ТКЗС, ДЗС, не е отчуждавана по
реда на ЗТПС и не е отнемана по някой от изброените в чл. 10, ал.14 ЗСПЗЗ
нормативни актове, тя не подлежи на реституция, тъй като собствеността върху
нея не е била отнемана или ограничавана.
В тази насока е и практиката
на ВКС/решение по гр.д.№430/2010г. на ВКС . Касационната инстанция дава разрешение
по материално правния въпрос дали предвидения в чл.10 и сл. от ЗСПЗЗ
режим за възстановяване на собствеността
следва да се прилага и по отношение на земеделски земи, които не са били
обобществени , съответно не са били реално включени в ТКЗС, ДЗС и други
селскостопански организации. Според последователната практика на ВКС не всички
земеделски земи, подлежат на възстановяване на ЗСПЗЗ, тъй като целта на закона
е се върне едно предходно фактическо или правно положение , което е било
създадено в резултат на отнемане/ ограничаване/ от държавата на правото на
лична/ частна / собственост на земеделски земи. Съгласно чл.10, ал.1-14 от
ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти,
които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. В случаите,
когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение , не е
одържавяван- например съгласно чл.12, ал.2 от ЗСГ/отм./, не е отнеман
фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални
граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ. Затова и включването на
такива земи във фонда по чл.19, от ЗСПЗЗ не намира опора в закона. С решение по гр.д.№1432/2009г на ВКС , I г.о. е прието, че разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими по отношение на дворно
място, изключено от регулационния план на населеното място , за което липсват
данни да е включено в ТКЗС или фактически да е отнето след надлежно
обезщетяване на собственика. Изключването на имотите от регулация би довело до
отнемане на собствеността само при изпълнение на предпоставките на ПМС
216/1961г. за обезщетяване на собствениците и преценка за наличието или липсата
на други имоти, достатъчни за жилищните и стопански нужди на собствениците и на
членовете на семействата им. Аналогично е и разрешението в решение по
гр.д.№3303/2009г на ВКС, Iг.о.
В настоящия случай няма данни процесния имот, който според данните от експертизата никога не е
бил нанасян в кадастралната карта ,нито по обезсиления кадастрален и
регулационен план на село В., нито по сега действащия ПУП от 1966г.да е бил
отнет от собственика и наследодател на ищците в някоя от изброените хипотези.
Предвид изложеното предявения
иск се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен като следва да се приеме за установено по отношение на
ответника- община С. държавата, че
ищците са собственици на процесния имот.
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците и сумата от 1 302.16лв.
сторени по делото разноски/ съгласно представения списък по чл.80 от ГПК/
Така
мотивиран Пазарджишкия районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на Община С. ,
Булстат ********* с адрес град С., ул.“Ал.С.“№37А, представлявано от кмета В.
Й. Р., че Л.А.П. с ЕГН ********** *** и Б.А.С. с ЕГН **********
*** са собственици на следния недвижим имот : дворно място с площ от 4 000
кв.м., намиращо се извън регулационния план на село В., община С. при граници :
шосе, Л. Л. З., , на югозапад- гора на Горско стопанство гр.П., ведно с
построената в този имот жилищна сграда, който имот участва и е част от следните недвижими
имоти по кадастралната карта и
кадастрални регистри на село В., община С., област П., одобрени със Заповед
№РД-18-1081/10.05.2018г на ИД на АГГК както следва: 1/ с площ от 1235кв.м. в поземлен имот идентификатор 10104.115.4,/ стар номер 115004/
землището на село В., община С., местност“М.“, 2/ с площ от 1214 кв. м. в поземлен имот с идентификатор 10104.115.3,/ стар номер
115003/в землището на село В.,община С.,
местност „М.“3/ с площ от 730 кв.м. в поземлен имот с идентификатор 10104.115.2/
стар номер 115002 в землището на село В., община С., местност „М.“, 4/ с площ от 728 кв.м. в поземлен имот с идентификатор
10104.115.1/ стар номер 115001/в землището на село В., община С., местност“М.“,
5/ с площ от 12 кв.м. в поземлен
имот с идентификатор 10104.54.212/стар номер 000212/в землището на село В.,община С., местност „М.“, 6/ с площ от 9 кв.м. в поземлен имот с идентификатор 10104.54.211/
стар номер 000211/ в землището на село В. , община С..
ОСЪЖДА Община С. , Булстат *********
с адрес град С., ул.“Ал.С.“№37А, представлявано от кмета В. Й. Р. да заплати на
Л.А.П. с ЕГН ********** *** и Б.А.С. с ЕГН ********** *** сумата от
1 302.16лв. разноски по делото.
Решението
е неокончателно и подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчване
на препис от решението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: