Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 196
гр.
Горна Оряховица, 12.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН
СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 1808 по описа на ГОРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищцовото дружество
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД основава исковите си претенции на твърдения, че
между трето за делото лице - кредитодател и ответникът е сключен договор за
потребителски кредит № *********/27.01.2015г., по силата на който на
последния е предоставен заем в размер на 250 лв. Твърди, че кредитополучателят
от 01.05.2015 г. е преустановил всякакви плащания по кредита, а падежът на цялото
задължение е настъпил на 10.12.2015 г. Сочи, че на 21.03.2016г. е сключил
договор с „Провиден Файненшъл България” ООД, с който остатъкът от вземането по
потребителския заем му е било прехвърлено на основание чл. 99 ЗЗД. Твърди, че е
направил опит да изпрати уведомление по чл. 99 ал. 4 ЗЗД до ответника за
извършеното прехвърляне на вземане, което не е получено, видно от приложената
по делото обратна разписка. Прилага уведомление за извършената цесия към
исковата си молба. Сочи, че за процесните суми се е снабдил със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 842/2018г. на ГОРС, но поради ненамиране на длъжника,
предявява настоящия установителен иск. Предвид на това моли съда да приеме за
установено, че ответника му дължи сумата от 245, 11 лв. - главница, сумата от
32,72 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода 01.05.2015 г. до
10.12.2015 г. и сумата от 23,89 лв. – лихва за забава за периода от 02.05.2015
г. до 19.04.2018 г., сумата от 129,52 лв. – такси за периода от 01.05.2015 г.
до 10.12.2015 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 04.05.2018 г. до окончателното й
изплащане. Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното
производство, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът, чрез назначения му особен представител е депозирал писмен отговор.
Особения представител оспорва иска. Иска от съда да задължи ищеца да представи
всички страници от договора за цесия – стр. 9 до 14, както и обратната разписка
за изпратено за връчване уведомление до длъжника за извършената цесия и
погасителния план по договора, заедно с данните за извършените плащания от
длъжника. Оспорва се процесуалната легитимация
на ищеца, поради неуведомяване на ответника за извършената цесия. Оспорва уведомяването на ответника с исковата
молба, доколкото в процеса се представлява от особен представител. Въвежда
възражение за изтекла на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД погасителна давност
на вземанията по договора. Оспорва договора за заем поради липса на
представителна власт относно лицето, действало от името на кредитора.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по
реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Съществувалото между "Провидент Файненшъл България" ООД и
ответникът правоотношение се установява от представения по делото договор за
потребителски кредит от 27.01.2015 г., съгласно който е предоставена в заем
сумата от 250 лв., срещу задължение за връщането му ведно с договорна лихва в
размер на 34,15 лв., такса за оценка на досие от 12,50 лв. и такса за услуга „кредит
у дома“ в размер на 145,70 лв. или общо сумата от 442,35 лв., платими на 45
седмични вноски от по 9,83 лв., първата с падеж на 03.02.2015 г. Представителят
назначен на ответника не оспорва сключването на договора, но спори надлежното
уведомяване на ответника за извършената цесия, оспорва че не е представен
погасителен план по договора, че ищецът нямал активна процесуална легитимация,
въвежда възражение за настъпила погасителна давност, оспорва представителната
власт на лицето сключило договора от името на „Провидент Файненшъл България“.
С договор за цесия от 21.03.2016 г. "Провидент Файненшъл България" ООД е
прехвърлило вземанията си по договора на ищеца, като за извършената цесия
ответникът следва да се счита за надлежно уведомен с получаването на исковата
молба и приложенията към нея, което следва да се отчете с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Независимо от това обаче, съдът следи
служебно за валидността на договорите на потребителите.
В тази връзка следва да се разясни дали
уговорките по договора за плащането на уговорената сума от 442,35 лева, платима
на 45 седмични вноски от по 9,83 лв., първата с падеж на 03.02.2015 г.,
съставляват погасителен план по смисъла на чл. 11, т. 11
и т. 12 Закона за
потребителски кредит /ЗПК/. Законът предвижда, че следва да са ясни
размера на съответните плащания и срока за това, но и освен тях да е изложена и
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и съответно отбелязване и на
допълнителните разходи. В настоящия случай това не е сторено.
Ето защо съдът намира, че процесният
договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
11 и 12 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, тъй като няма изискуемото по закон
съдържание – липсва погасителен план, отговарящ на изискванията на закона,
поради което и се явява нищожен на основание чл. 22 от ЗПК.
Като последицата нормата на чл. 23 от закона предвижда потребителят да върне
само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита. В настоящия случай следва да се уважи само иска за главницата от 215
лева, доколкото от заключението на вещото лице се установява, че от ответника
са внесени суми по договора за потребителски кредит в размер на 35 лв., ведно с
акцесорната претенция от датата на депозиране на заявлението до окончателното й
изплащане.
Следва за пълнота да се отбележи, че съдът
намира, че уговорената таксата кредит у дома е нищожна на основание чл. 21, ал. 1
и 2 от ЗПК.
Съгласно клаузата на чл. 25 от общите условия само 30 % от общия размер на
таксата е за компенсиране разходите на кредитора, следователно останалата част
по същество представлява печалба на кредитора и следва да бъде включена в
годишния процент на разходите, което в случая не е сторено. Това от своя страна
води до заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на
година по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
Министерския съвет. Съгласно решението по дело № С-472/11
на Съдът на Европейския съюз и др., националните съдилища са длъжни да следят
служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, което се явява
основание за извършената проверка за валидност и на клаузата за таксата кредит
у дома. В случая видно от заключението
на вещото лице ГПР по договора възлиза на 321 %, което е много повече от
предвиденият максимален размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Ето защо и останалите претенции следва
като неоснователни да бъдат отхвърлени.
По възражението за настъпила погасителна
давност:
В чл.111,б.“в” от ЗЗД е предвидена кратка тригодишна
давност, с изтичането на която се погасяват вземания за наем, за лихви и други
периодични плащания. Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност
се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според
чл.114,ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а според ал. 2 - ако е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Съдът счита, че погасителната давност в процесния случай е петгодишна съгласно
чл.110 от ЗЗД и започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо в пълния му размер - считано от 10.12.2015г. Видно
от данните по делото, заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК е депозирано от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД
гр. София в съда на 04.05.2018г., т.е. преди изтичане на петгодишния давностен
срок, поради което кредиторът не е изгубил правото си да търси принудително
изпълнение на задължението. Ето защо възражението на особения представител на
ответника следва да се отхвърли като неоснователно.
При този изход на спора и по разноските
съдът намира следното:
Съгласно дадените указания в т. 12 от
тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС направените в заповедното
производство разноски следва да бъдат присъдени в настоящото производство и
същите възлизат на 37,39 лв., с оглед уважената част от исковете.
При този изход на спора частично
основателна се явява претенцията на ищцовото дружество за присъждане на
направените по настоящото делото разноски и следва да се осъди ответника да му
заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 361,46 лв., съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК,
Горнооряховският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Т.Г. с ЕГН **********,
адрес: ***, дължи на "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, част от сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 1012/08.05.2018 г. по ч. гр. д. № 842/2018 г. по описа на ГОРС, а именно:
сумата от 215 лева - главница, представляваща задължение по договор за
потребителски кредит №*********, сключен на 27.01.2015 г. между ответника и
"ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"
ООД с ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 04.05.2018 г., до изплащане на вземането, които
вземания на "ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ООД са прехвърлени на "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД с
договор за цесия от 21.03.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ другите искове: до целият
предявен размер за главница 245, 11 лв., за 32,72 лева - договорна лихва,
начислена за периода 01.05.2015 г. до 10.12.2015 г., 23,89 лева - обезщетение
за забава, начислено за периода 02.05.2015 г. до 19.04.2018 г., 129,52 лева –
такси за периода от 01.05.2015 г. до 10.12.2015 г.
ОСЪЖДА М.Т.Г. с ЕГН **********, адрес: ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ"
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, сумата от 37,39
лева разноски за производство по ч. гр. д. № 842/2018 г. и 361,46 лв. за
настоящото гр. д. № 1808/2018 г., двете по описа на ГОРС.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд град Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му.
Препис
от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело
№ 842/2018 г. по описа на ГОРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: