Р Е Ш Е Н И Е 260005/13.8.2020г.
№ 13.08.2020
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 11.08 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 4070
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, предявена от Н.Й.А. ***, с която се претендира постановяване на решение,
с което ответникът бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 2 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди.
Ищцата твърди, че на 22.11.2014
год. при преминаване по необезопасен
мост, без парапети до селската чешма в центъра на с. Т., внезапно се хлъзнала и
препънала върху изоставено да стърчи желязо оставено за свръзка с парапета и се
строполила от моста върху пръст и дебели, тъпи камъни. Изпитвала болки в
областта на задните части и крака.В къщи си поставила компреси. Посетила лекар
и й било издадено СМУ. Болките и страданията продължили и м .декември, а
синините избледнели в края на януари. Претърпените вреди ищцата определя на
сумата от 2000 лв.
Претендира се уважаване на претенцията,
както и присъждане на разноски.
Ответникът оспорва иска като
неоснователен. Излага съображения, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултата, включително оспорва претенцията по размер.Иска се
отхвърлянето й.
В
с.з. ищцата, редовно и своевременно уведомена, не се явява. Не се явява и
назначеният и по реда на ЗПП процесуален представител.
Ответника
оспорва иска, чрез процесуален представител.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Към
исковата молба ищцата е приложила СМУ № ***год., видно от което на посочената
дата е извършен медицински преглед на същата. При прегледа са се установили
петнисти кръвонасядания в областта на дясното бедро и
петнисто кръвонасядане в областта на дясната подбедрица с умерено изразена болезненост и тъкани в процес
на резорбация.Описаните увреждания са се получили в
следствие на действие на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава
освидетелстваната. Установените увреждания са й причинили болки и страдания.
Представено
е и писмо от 08.07.2015 год. на *** на Община Т., адресирано до ищцата, с което
я уведомява, че във връзка с нейна жалба е направена проверка на мост в центъра
на с. Т. и е изготвен констативен протокол от 29.05.2015 год., съгласно който
парапетът ще бъде монтиран. Прието е и копие от посочения констативен протокол.
В
подкрепа на възражението си за съпричиняване
ответникът е представил Извадка – месечни обобщения на валежите за м. ноември
2014 год.Прието е и копие от СППЕ от 2017 год., назначена по НЧХД № ***год. на
ЯРС, която не може да бъде ценена в настоящото производство.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Според ППВС №*** г., отговорността по чл. 49 от ЗЗД е
за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на
работата, като вината се изразява в умишленото или по непредпазливост
причиняване на вредата. Върховният съд изтъква, че в някои случаи се касае до
неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи
до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато
то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от
техническите и други правила и от характера на възложената работа. Според
решение № *** по гр.д. № ***г. на І ГО, за да е налице отговорност по чл. 49 от ЗЗД, е необходимо вредите да са резултат от виновно противоправно
действие или бездействие на лице, ангажиращо отговорността на ответника, а
решение № *** от 1967 г. на ОСКГ приема, че отговорността по чл. 45 и 49 от ЗЗД
не се презумира, като вината е само един от
елементите от фактическия състав при непозволеното увреждане и само тя се презумира./Решение №*** год. на ВКС по гр.д. №*** год. и
др./
ЯРС, в настоящия си състав, приема, че горепосочените
предпоставки за уважаване на иска са доказани. Според съда от съвкупната
преценка на всички събрани доказателства безспорно се установява, че инцидента
е настъпил на 22.11.2014 год., след
18,00 ч., обстоятелство, което ответникът не
е оспорил, при преминаване на ищцата по мост, находящ
се в центъра на с.Т., на който към него момент не са били поставени парапети,
отново факт, който не се оспорва от ответника, а увреждането е получено при
падане от този мост , от височина около 50 см.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1
от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму,
а съгласно чл.49
от ЗЗД този, който е
възложил на едно
лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от
него при или по
повод изпълнението на
възложената му работа. Между страните няма
спор за това, че мостът, по
който пострадалата е вървяла, и от който е паднала, е собственост на Община Т. и че тя по
принцип следва да полага грижи
по поддръжката и ремонта му. Съгласно § 6, т.3 от ЗДвП „Пътни
съоръжения“ са водостоците, мостовете, надлезите, подлезите, тунелите,
подпорните и декоративни стени, укрепителните и водоотвеждащите
устройства и пречиствателните съоръжения. Съгласно нормата на § 1, т.1 от ДР на
Наредба № 1/17.01.2001г. за организиране на движението по пътищата, общината е
и стопанин на пътя. Съгласно нормата на чл.167, ал.1, изр. 1 от ЗДвП лицата,
които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най
– кратък срок.Организирането на дейностите по поддържането на общинските
пътища, част от които е пешеходния мост в
центъра на с.Т. е задължение на община Т..Общината е институцията, която следва
да съблюдава състоянието на пътя и прилежащите към него съоръжения и съответно
да предприема необходимите действия за тяхната поддръжка.
Налице
е бездействие на длъжностните лица
от ответната Община, които
отговарят за поддържането и
обезопасяването на мостовото съоръжение,
което с оглед
настъпилите последици следва
да се прецени като противоправно,
като в резултат на същото на
ищцата са били причинени неимуществени вреди. По делото от ответната страна не са представи
доказателства, респ. наведени твърдения в съответните процесуални срокове за
спазване на правилата за поддръжка и обезопасяване.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че на ищцата
безспорно са причинени неимуществени вреди, от съдебно – медицинско гледище на
пострадалата са причинени болки и страдания. Размерът на обезщетението следва
да бъде определен от съда по справедливост, като бъдат взети предвид –
характерът на телесните увреждания, начинът и обстоятелствата на причиняването
им, характера и степента на причинените болки и страдания, причинени морални
страдания, стрес и др.
ЯРС като взе предвид степента и интензитета на
причинените болки и страдания, получените увреждания, които според СМУ са с
умерено изразена болезненост, необходимото време за отшумяването им,което съдът
приема, че е обичайното, т.к. въпреки предоставената й възможност, посредством
отлагане на делото, назначаване на правна помощ, определяне на предпочитан по
делото адвокат за осъществяване на правна помощ, от ищцовата страна
не се ангажираха каквито и да е доказателства да са настъпили усложнения по
време на оздравителния процес. За пълнота съдът намира за необходимо да посочи,
че поисканата от ищцата експертиза, при така формулираните въпроси не е
допусната, т.к. от една страна същите са много общи, част от тях не са от
компетентността на вещи лица, а други неотносими към
спора, т.к. в исковата молба ищцата не сочи да е получила стрес, уплаха.
С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира, че
обезщетение в размер на 1000 лв. е справедливо и съответстващо по размер на
причинните вреди. За горницата над тази сума до пълния предявен размер от 2000
лв. иска като неоснователен и недоказан следва
да бъде отхвърлен.
Възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат остана недоказано в процеса. Въпреки дадените указания,
ответникът чиято е и тежестта на доказване не представи годни доказателства за наличие на конкретно действие или
бездействие от страна на ищцата, с които обективно да е способствала за появата на
вредоносния резултат, като е създала условия за настъпването му или го е
улеснила. Не може да се приеме като такова
и приетата извадка за месечни валежи, т.к. в същата дори не се съдържат данни
за земището на с.Т..Ето защо липсва основание за намаляване на определеното
обезщетение.
По
разноските:
С
оглед изхода на делото и на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в
полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част от
иска в размер на 40 лв. – заплатена
държавна такса.
На осн.
чл. 78,ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски, съобразно отхвърлената
част от иска в размер на 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на осн.
чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД Община Т., представлявана
от *** Г. Г. да заплати на Н.Й.А., ЕГН ********** сумата от 1000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на падане от
необезопасен мост в с.Т. на 22.11.2014 год., като иска за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 2000 лв., като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Община Т., представлявана от *** Г.
Г. да заплати на Н.Й.А., ЕГН **********
сумата от 40 лв. – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Н.Й.А., ЕГН ********** да заплати на
Община Т., представлявана от *** Г. Г. сумата от 200 лв. – разноски за настоящата
инстанция.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: