Р
Е Ш Е Н И Е
Номер |
162 |
Година |
23.07.2020 |
Град |
Момчилград |
||||||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||||||||
Момчилградски районен |
съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
На |
14.07. |
Година |
2020……….. |
||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
В публично заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Председател |
Йордан Геров |
||||||||||||||||||
Секретар |
Хюсние Алиш |
|
|||||||||||||||||
като разгледа докладваното от |
Съдията Йордан Геров |
|
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
гражданско |
дело номер |
311 |
по описа за |
2019 |
година. |
||||||||||||||
За да се произнесе
взе предвид следното : |
|||||||||||||||||||
Предявен е иск с правно основание
чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД.
В исковата си молба ищците твърдят, че през 1991 год. са дарили на ответниците техния собствен недвижим имот подробно описан в
исковата молба. Твърдят, че ответниците са бивши
съпрузи по силата на влязло в законна сила решение на 05.01.2009 год.
постановено по гр.д.№ 391/2007 год. по описа на МРС. Независимо,че ползването на дарения недвижим било предоставено на втората ответница същата считано от влизането в сила на решението не е упражнявала това свое право, както и не го упражнявала и към момента, като от влизане в сила на решението живеела в ****. Първият ответник
считано от влизане в сила на бракоразводното решение също не е ползвал и живял
в имота, а от месец януари 2009 год. и до момента е идвал няколко пъти, като
винаги при посещенията си ги е заплашвал, че ще им отнеме целия имот и ще води
дела срещу тях по този повод. Същият живеел и работил в Германия, а когато е
бил в България живеел в с.Домище. Твърдят, че след извършването на дарението са
загубили връзка с ответниците, а същевременно здравословното
им състояние, на първата ищца считано от месец септември 2004 год. се влошило
значително, като до края на 2018 год. здравословните й проблеми се задълбочили.
Получаваните пенсии не достигали за храна, лекарства, облекло и осигуряване на
социално-битови условия. В случая след като ответниците
в качеството на надарени не изпълнявали моралното си задължение за даване на
издръжка поради факта, че са изпаднали в нужда, отправили искане до надарените
да им дават издръжка. За нуждата от издръжка в размер на 200 лв. месечно
изпратили писмена покана, която е била връчена на 04.02.2019 год. чрез Нотариус
Г.Г.лична на втората ответница и лично на първия
ответник посредством спедиторската фирма „Еконт“.
Твърдят, че първият ответник реализирал месечен доход от работата си в Германия
в размер на 3 000 евро, а втората ответница реализирала месечен доход по
трудов договор от 700 лв. И двамата ответници нямали
задължения за издръжка към други лица. Молят съда да постанови решение, с което
да отмени сключения между тях договор за дарение на недвижим
имот,представляващ ½ идеална част от
отстъпено право на строеж с нотариален акт за суперфиция № 27/1973 г. на Момчилградския районен съд върху ПАРЦЕЛ IV, пл.сн. № 106, в кв.10 по регулационния план на с.****, Хасковска област, целият от 600 кв.метра, заедно с втория етаж от построената в този парцел двуетажнта масивна жилищна сграда застроена площ от 90 кв.метра, състоящ се от три стаи и баня,
при граници на целия имот: изток-К.К.М., запад-улица, север -
А.М.С.и юг-Р.Р.М., сключен на 23.08.1991
год., с нотариален акт № 81, том 1, дело № 282/1991 г.на Илияна Славовска, Момчилградски районен съдия. Претендират за разноски по
делото.
В с.з.
ищцовата страна се представлява от процесуален представител адв.М.К. ***, като поддържа претенцията си изцяло. Излага подробни съображения в
писмена защита. Претендира за разноски по делото.
Ответника
Ц.К.Б. в едномесечния срок от получаване на преписа от исковата молба е
изпратил писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.
Счита предявения иск за недопустим и неоснователен. В с.з. чрез пълномощник оспорва исковата молба по изложените в отговора
съображения. Допълнителни съображения излага в писмена защита.Претендира
разноски по делото.
Ответницата З.Р.Д. в
едномесечния срок от получаване на преписа от исковата молба не е изпратила
писмен отговор, който да отговаря на изискванията на чл.131 от ГПК. В с.з. не
се явява и не се представлява.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и
поотделно приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, че по силата договор за дарение, обективиран на нот.акт № 81, том I, дело № 282/1991 год.,
сключен между ищците в качеството им на дарители, дарили на ответниците
собствения им недвижим имот.
Не се спори, че по силата на влязло в законна сила решение на 05.01.2009
год. постановено по гр.д. № 391/2007 г.по описа на МРС, ответниците
по делото са бивши съпрузи.
Видно от обясненията
на отв.Ц.К.Б. дадени по реда на чл.176 ГПК в с.з. от 17.12.2019
год. същият твърди, че работи в Германия в строителството, не получава три
хиляди евро заплата, когато се налагало помагал за къщата в с. ****, подпомагал
финансово ищците, заедно сеели тютюн, отзовавал се на нуждите им и до сега,
когато се прибирал от Германия живеел в с. ****.
Видно от представените писмени доказателства, ищците получават пенсии и добавки към тях. Видно от представената
нотариална покана адресирана до ответниците и връчена
на втората ответница на 04.02.2019г., ищците са определили издръжка в размер на
200 лв. месечно изпълнима в едномесечен срок от връчването й.
Видно от приложената декларация, става ясно че ищеца Р.Х. е дал съгласие на
първия отвеник-Ц. да построи пристройка и надстройка
в процесния имот.
По делото е приложена медицинска документация на ищците,справка за
получавани пенсии и за сключени трудови договори, справка за задгранични
пътувания, удостоверение от АСП, приходни квитанции за плащане към бюджета,
касови бележки и фактури, справки за недвижими имоти.
По делото са назначени съдебномедицинска и съдебно-икономически експертизи,
установяващи че ищците страдат от заболявания, здравословното състояние на С.Х.
е задоволително, като същата вземайки предписаната и терапия е в състояние да
извършва нетежка домашна работа и да се самообслужва. Р.Х. е в добро общо
здравословно състояние. Страда от бронхит с противопоказания за работа в влажна
и запрашена среда, което не е довело до неработоспособност. В различни периоди
от време са получавали доходи от пенсии с недостиг на средства от 64 лв. за
периода от 2017 до 2018г., като общо получените пенсии за посочения период са в
размер на общо 5787.50 лв., формирани от пенсии, от продажби и от помощи. За
периода 01.01.2019г-31.12.2020г. месечния доход на
ищците е в размер на общо 440 лв. за двучленно семейство формиран от пенсии,
добавки и помощи, а средномесечния разход изчислен на
база НСИ е 696 лв. Средномесечната
разполагаема сума в домакинството за изследвания период е в общ размер на
5280.98 лв.
По делото са разпитани две групи свидетели, които сочат следното:
Разпитаните свидетели Краси Б.-син на ответниците
и внук на ищците, Д.Б.-снаха и Л.С.Д. посочват, че ответниците са
разведени от повече от десет години и не живеят заедно. В двора на ищците имало
две къщи, ищците били зле имали много болести, а ответниците
не идвали в имота, в който нямало ток, вода, покрива капел. Ищците искали много
пъти издръжка от ответниците, но са нямали контакт с
тях. Последните не им помагали. Краси Б. е в лоши отношения с ответниците. Купил имот от ищците през 2017г. и не помни на
каква цена. Ищците имали крава и градина, гледали тютюн през 2000 и през 2006г.
Втория етаж от къщата бил в лошо състояние.
Свидетелите Л. А.Д., А.Д., К.С.и Е.С.-снаха на ответника Ц., сочат, че
втория ответник живее в Германия, а когато си идва в България през повечето
време живее в с. ****. Бил в добри отношения с ищците, помагал им,купувал
слама, правил ремонт и е водил първата ищца на лекар. Р. имал добитък, за който
се грижили двамата ищци, гледали тютюн и били в добро здравословно състояние,
работели по двора, не са изпадали в крайна нужда. Ищците обичали Ц., защото
дъщеря им е напуснала дома, а Ц. когато си идвал от Германия им носел много
неща, грижил се за животните, купувал фураж, водел ги на лекар и направил
кладенец.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Договорът за дарение е безвъзмезден и не създава за дарения задължение да
издържа или помага на дарителя си. Такова задължение възниква само, ако
дарителят изпадне в нужда и доколкото поиска от дарения издръжка, като в този
случай задължението на дарения не е само морално, но и правно. Виновното
неизпълнение на това задължение е израз на непризнателност от страна на
дарения. Законът я санкционира с отмяна на дарението, чрез което изпадналият в
нужда дарител възвръща имота в патримониума си,
получавайки с това възможност да задоволи възникналата своя трайна нужда от
средства за живот. Фактическият състав на
претенцията включва кумулативното наличие на 4 елемента: 1/валиден договор за дарение
между страните; 2/нужда на дарителя от издръжка; 3/дарителят да е поискал
даването на издръжка от ответниците като надарени лица
и 4/ответниците да са отказали даване на издръжката. Необходимо е още да
се установи дали дареният е в състояние да даде
исканата издръжка. Правото да се иска отмяна се
погасява в едногодишен срок откакто на
дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението
– чл. 227, ал. 3 ЗЗД. Не се установява по делото наличието на последните три от общо
четирите елемента на фактическия състав на претенцията, посочени по-горе. В
производството следваше да бъде проведено пълно доказване на твърдяната нужда на
дарителите от издръжка; обстоятелството, че дарителите са поискал даването на
издръжка от ответника и че последният е отказал такава.
Не се
установи по делото ищците да са изпаднали в трайна нужда от издръжка и липса на
средства, които да задоволяват елементарните им житейски потребности. Същите
получават доходи от пенсии, а видно от представените справки от СВ при РС
Момчилград, притежават и недвижим имоти по наследство в с.**** и в с. Априлци,
общ. ****. Видно от приложените доказателства нотариални актове за продажба,
през 2008г. и 2017г. са продали недвижими имоти. Понятието „нужда от издръжка“
е абстрактно и следва да се преценя за всеки отделен случай, а не
средностатистически. Здравословното им състояние е задоволително и не
предполага неработоспособност, както и нужда от непосредствени физически грижи.
Липсват данни по делото ответника Ц.Б. да е бил уведомяван за възникнала нужда
от издръжка, както и да е отказвал такава. По силата на Тълкувателно решение №
6/15.05.2012г. по т.д. № 6/2011г. на ВКС, ако недвижимия имот е прехвърлен на
две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от
единия длъжник, неизпълнението на другия длъжник в случая втората ответница не
може да доведе до разваляне на договора. Липсват данни по делото, ответницата З.Д.
да е полагала грижи за ищците и да им е давала издръжка, въпреки че е била
поканена за това, но по силата на солидарния дълг, като дарена наред с първия
ответник, неизпълнението от нейна страна не може да доведе до разваляне на
договора за дарение по отношение на нея по силата на цитираното Тълкувателно решение.
Не се установи и непризнателност от страна на ответника Ц.Б.. Според ТР
№1/2013г от 21.10.2013г. по т.д. № 1/13г. на ВКС, правото на дарителя да иска
отмяна, възниква когато е налице обществено укоримо
поведение на дарения, а такова не се установява от показанията на разпитаните
свидетели.
Предвид изложеното съдът намира, че претенцията по чл.227, ал.1, б“в“ от ЗЗД е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съобразно изхода на делото на ответника Ц.К.Б. се следват и разноските
направени в настоящото производство, които съгласно представения списък на
разноските са: 2000 лв. адвокатско възнаграждение; 176 лв. възнаграждение за
вещо лице по назначената съдебно-медицинска експертиза и 255 лв. възнаграждение
по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Ю.Х.,
с ЕГН:**********
и Р.А.Х., с ЕГН:********** и двамата с постоянен адрес: ***
против Ц.К.Б. , с ЕГН:**********,***12
и З.Р.Д., с постоянен
и настоящ адрес:*** иск с правно
основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД за отмяна на
договор за дарение, обективиран на нотариален акт № 81, том 1, дело № 282/1991 г. на Илияна Славовска, Момчилградски районен съдия за недвижим
имот,представляващ ½ идеална част от
отстъпено право на строеж с нотариален акт за суперфиция № 27/1973 г. на Момчилградския районен съд върху ПАРЦЕЛ IV, пл.сн. № 106, в кв.10 по регулационния план на с.**** целият от 600 кв.метра, заедно с втория етаж от построената в този парцел двуетажнта масивна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.метра, състоящ се от три стаи и баня, при граници на целия имот: изток-К.К.М., запад-улица, север - А.М.С.и юг-Р.Р.М., сключен на 23.08.1991 год., с нотариален акт № 81, том 1, дело № 282/1991 г.на Илияна Славовска, Момчилградски районен съдия, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Ю.Х., с ЕГН:********** и Р.А.Х., с ЕГН:********** и двамата с постоянен адрес: *** да заплатят на ответника Ц.К.Б.
, с ЕГН:**********
***, общ.**** обл.Кърджали сумата от 2431.00 лв.,
представляващи направените от него съдебни разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Окръжен съд гр.Кърджали
в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия:
/Йордан Геров/