Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на 25.02.2019г. в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
При
секретаря : ПЕТЯ П.А
разгледа докладваното от председателя на състава
в.гр. дело № 2751 по описа за 2018г.
Производството е по
реда на чл. 269-271 ГПК.
С въззивна жалба от С.В. П., представлявана от адвокат П.Б., е
оспорено срещу решение № 4165/
22.10.2018г. постановено по гр.д.№ 9392/ 2017г. на Варненски районен съд- XXXV състав,с което е отхвърлен иска за делба на
недвижим имот, представляващ жилище-модул
Б, с идентификатор 10135.2552.1911.3, адрес- гр.Варна , район
„Приморски“,ул.“26“ , със застроена площ
56.50 кв.м. и РЗП – 124.50 кв.м., на два етажа с обозначените помещения,
съответните общи части от сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с
идентификатор 10135.2552.1911, номер по
предходен план 2699, при посочените граници, при квоти: ½ ид.част за
ищцата С.В.П., и ½ ид.част за ответниците – М. и Й. М., на основание чл.
34, ал.1 от ЗС. Присъдени са съдебни разноски, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
Считат, решението за
неправилно, поради допуснати процесуални
нарушения и нарушение на материалния закон, и необоснованост. Според
жалбоподателите съдът е направил погрешен извод за изграждането на процесната сграда
на етап „ груб строеж“ в периода 2006г.- юли 2007г., игнорирайки показанията
свидетелите на ищцата, и възражения й във връзка с представените документи-
актове за извършени СМР по нива и елементи на строителната конструкция, които
не се отнасят до модул Б. Оставено е без уважение искането да бъде задължен
ответника Й.М., на основание чл. 190 от ГПК, да представи всички актове
обр.2,3,4,7,12 и 14 за строежа, които са съставени по време на строителството и
съобразно Наредба № 3/ 31.07.2003г. следва да се съхраняват от него като
технически ръководител .Също така съдът не е съобразил представеният Акт за
приемане на конструкцията обр.14 от 05.08.2009г., подписан от ответника М., с
който удостоверява, че сградата е завършена в „груб строеж“ на 05.09.2009г., по
време на брака на ищцата с наследодателя на ответниците. По изложените
съображение счита, че презумпцията за
съвместен принос не е оборена по смисъла на чл.21 от СК, и направеният извод е необоснован.
Поддържа искане за
отмяна и постановяване на решение за допускане до делба на описания имот при
посочените квоти за съделителите.
Въззиваемите страни- М.К. М., чрез адвокат Д.Б., и от Й. П. М., чрез
адвокат Е.Г., представят писмени становища,
с които оспорват жалбата като неоснователна.
Съдът, съобразно становищата на страните и доказателствата към делото,
преценявани при условията на чл.269 от ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , констатира :
Производството пред ВРС е по иск с правно основание чл. 34 от ЗС, за
делба на недвижим имот: жилище-модул Б, с идентификационен № 10135.2552.1911.3
по КК на град Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/ 14.10.2008г. на ИД на
АГКК, с административен адрес- гр.Варна, район „Приморски“ул.“26“, на два
етажа, застроена площ 56.30 кв.м., РЗП 124.50 кв.м., състоящи се от: първи етаж
– входно антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, стълбище на втория
етаж,тоалетна и перално помещение; втори етаж- коридор, санитарен възел ,
дрешник,три спални, два балкона, със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху ПИ с идентификатор 10135.2552.1911., между страните при квоти: ½
ид.част за ищцата С.В.П., и ½ ид.част общо за ответниците М.К.М. и Й. П.М..
Твърди се, че собствеността на върху описания имот е придобита по време
на брака на ищцата с О.Й.М., съобразно учреденото право на строеж. След
прекратяването му със съдебно решение, в сила
от 04.02.2014г. ищцата е собственик на ½ идеална част от него. Ответниците са родителите на О.Й.М.,
които са придобили останалата ½ ид.част
по наследяване.
Ответниците- Й.П.М. и М.К.М., изразяват становища за неоснователност на
иска за дела, отричайки придобити от ищцата права върху имота – ½
ид.част от него. Твърдят, че дворно място, представляващо ПИ с идентификатор
10135.2552.1911. е придобито от синовете им - П.Й.М., А.Й.М., О.Й.М., при равни квоти. По силата на
издадено разрешение за строеж № 119 / 13.03.2006г., е започнал строеж на
жилищна сграда с три модула. В строителството са вложени лични средства и
средства, дарени от техните родители, които са теглили кредит. Завършено е в
груб строеж – юни 2007г. Оспорват придобити от ищцата права върху имота по
договор за учредено право на строеж. Оспорват твърдението, че правото на строеж
е реализирано в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, и произтичащото от него твърдение за
придобиване на имота в СИО Оспорват посочената дата на изграждане на сградата в
груб строеж- 2011г.
Ответниците са родители и единствени наследници по закон на О.Й.М., починал
03.112.2014г.
Релевантни за спора са
следните факти и обстоятелства:
1.С договор за покупко-продажба ,сключен на 18.12.1998г., П.Й.М., А.Й.М. и
О.Й.М. придобиват празно дворно място с площ 500 кв.м. в гр.Варна,
ж.к.“Изгрев“, съставляващо пл.№ 2699 при граници: пл.№ 2697, 2701-а,2701-б,
2698, 2699-а. – нотариален акт №173, т. II, рег.№
2626, дело 438/ 1998г.
С к.н.а.№ 5, том I рег.134, дело№4/23.01. 2012г. са признати за
собственици при равни квоти на описания имот- застроено и незастроено дворно място, в гр.Варна, кв.Изгрев, цялото с
площ 604 кв.м.,с идентификатор 10135.2552.1911.
по КК КР на гр.Варна, в урбанизирана
територия с начин на трайно ползване- ниско застрояване.
2. Имотът е застроен съобразно Разрешение за строеж № 119/ 13.03.2006г. за изграждане на жилищна сграда в ПИ № 3503,
кв.164 по плана на ж.кв.Изгрев, гр.Варна, на основание влязъл в сила ПУП-ПРЗ ,
одобрен със заповед №Г33-166/ 14.12.2001г.на кмета на община Варна.
Доказателства, че строителството
е извършено по одобрен архитектурен проект, са всички приобщени към административната преписка на Община Варна,
район Приморски, и заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза в
тази част.
3. С договор от 16.12.2008г. по нотариален акт № 72, том IX,рег.№ 21456 дело № 1672/ 2008г., съсобствениците на имота взаимно си
запазват и учредяват право на строеж за
изграждане на жилищна сграда , състояща се от жилище- модул А, жилище- модул Б,
жилище –модул В, всяко със застроена площ 56.50 кв.м. и разгъната застроена
площ 124.50 кв.м. По силата на този договор О.Й.М. и С. В.М. ще построят за себе си жилище- модул Б,
на два етажа ,с обозначените по вид и брой помещения, съответните идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота.
4. Документи, издадени във връзка с
извършваното строителство :
Предварителен договор за присъединяване към водопроводната и/или
канализационната система; Договор за присъединяване на обект на потребител към
електроразпределителната система/ от 09.07.2007г.; конструктивно становище /
август 2008г.,с 313/; Промяна по време
на строителството на покривна конструкция, избени и тавански помещения в
жилищна сграда в УПИ XV-3505, кв.164 / с.306/; Договор за оценка на съответствието на
инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите /
19.12.2008г., и Оценка за съответствие на проектната документация със
съществените изисквания към строеж от пета категория , съгласно чл.10, ал.1,
т.1 от Наредба №1 на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи / с.293-/, с
данни за фактическото състояние на обекта „ жилищна сграда“ в УПИ XV-3503, кв.164, по плана на ж.к.“Изгрев“,гр.Варна, състоящ се от три
идентични модула, въвеждани в експлоатация едновременно.Към датата на доклада е
констатирано изпълнение на строителството за първи и втори модул на груб строеж
до кота + 5.60м., за трети модул- не са започнали СМР, и в заключение, предвид
желанието на възложителя строежът да бъде въведен в експлоатация поетапно ,
съгласно чл. 152, ал.2 ЗУТ – Iетап – модул едно и модул две, II етап-модул три, да се отрази промяна в
Разрешение за строеж № 119 / 13.03.2006г. за изграждане на „ Жилищна
сграда“ на два етапа / с.293-/.
По искане на съда от трето-
неучастващо по делото лице, е представено копие от Акт обр.14 / 05.08.2009г., заверено
за вярност с оригинала, съгласно писмо
рег.№ АГУП 18000435ПР-001ПР/ 22.03.2018г. на район Приморски, община Варна/
с.351-352/, прието без възражения от страните
Съгласно писмо на район Приморски- рег.№ АГУП18000307ПР- 001ПР/ 07.03.2018г., за степента на завършеност на строеж,
съставляваш жилищен модул Б от „Жилищна сграда в поземлен имот 3503, кв.164, по
плана на кв.“Изгрев“ е издаден
констативен протокол изх.№ АУО48842ПР-001ПР/
13.06.2017г. / с.336/.
5. Заключението на съдебно–техническа експертиза,
с вещо лице арх.Васко Симеонов, е изпълнено след запознаване с материалите по
делото, наличните в общинската администрация, и оглед на място. Установена е
степента на завършеност на обектите : модул А, с идентификатор 10135.2552.1911.2,
модул Б, с идентификатор 10135.2552.1911.3, и модул В с идентификатор
10135.2552.1911.4, изградени на етап „ груб строеж“ по смисъла на §5, т.46 от
ДР на ЗУТ.
С констатациите по т.2 от заключението следва да се приеме, че към
06.04.2009г. покривът на сградата / обект „ Жилищна сграда/ не е реализиран,
поради промяна на инвестиционните намерения на възложителите, одобрени от
гл.архитект на община Варна
инвестиционни проекти на 27.02.2009г./ с.306-334/ и забележка в
издаденото РСж вписана на 17.03.2009г. / с.280/ , заверена в сила от
06.04.2009г. По инвестиционни проекти
промяната по време на строителството се отнасят до конфигурацията на
покривната конструкция и височината на
подпокривното пространство, изграждане на допълнително стълбище на към втория
етаж и изграждане на складови помещения.
Въз основа на обстоятелствата, вписани в изготвения комплексен
доклад за оценка на съответствието изх.№
4/ 12.02.2009г./292-/, вещото лице приема, че строителството към момента на
представяне на проекта за промяна включва изпълнение на строително-монтажните
работи / без покривната конструкция/ по първи модул А и втори модул Б, до кота
“+ 5.60, в периода от 13.03.2006г. до 12.02.2009г.
6. За установяване на релевантен факт – фактическото изграждане на процесния
обект, са допуснати като свидетели на ищеца-
Д. Н. и Я. Я., и посочените от ответника –Н. Н., В. К. и К.К., които
съдът преценява поотделно и съпоставимо с останалите събрани по делото доказателства.
Първата група свидетели имат лични наблюдения, че къщата е завършена
през декември 2009г. Свидетелят Д. Н. твърди, че е купил жилище в същия квартал
през 2009г. Описва строежа като три къщи- първата с покрив / надолу към морето/
, втората се строяла /средната/, третата къща-
само с положени основи. Виждал е когато се работи, основно в събота и
неделя. Свидетелят Я. Я. започнал да помага през 2008-2009г., последно участвал
в боядисване през септември 2009г.
Според втората група свидетели, участвали в строителството, строежът
започнал през 2006г. и 2007г. бил на
плоча. Свидетелят Н. Н. , брат на ответника Й.М., твърди,
че в началото на юли 2007г. приключили
до покрив и трите къщи . Последната
плоча поставили на 5-6-7 юли 2007г. Свидетелят
В. К., помагал в строителството , когато
през пролетта на 2006г. започнали и 2007г. довършили трите къщи до плоча.
Свидетеля К.К. бил повикан през пролетта
на 2006г. и според него къщите се изграждали едновременно, бил там до етап
трета плоча, не е участвал за покрива и довършителните работи.
Правни изводи ,обусловени от анализа на всички установени по делото факти и
обстоятелства:
На основание чл. 34 от Закона за собствеността всеки съсобственик може
да иска делба на общата вещ, въпреки противната уговорка, освен ако законът
разпорежда друго , или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението
на вещта.
Обозначеното жилище- модул „Б“ от проект „Жилищна сграда“ в поземлен
имот с идентификатор 10135.2552.1911.3, притежава характеристиките на обект по
смисъла на §5, т.39 от ДР на ЗУТ, индивидуализиран по местоположение и
площ, по отношение на който делбата е
допустима. Извън предмета на делба е дворното място и останалите,
построени сгради в имота.
Същественият за спора въпрос е за легитимацията на ищцата като
съсобственик на жилище- модул Б, на посоченото правно основание. Следва да бъде разрешен в съответствие с приложимото
материално право към момента на изграждане на конкретния обект, което да
определи статута му на лична собственост
на съпруга / наследодател на ответниците/, придобита преди брака, или на
придобит по време на брака имот в режим на съпружеска имуществена общност /
СИО/. В резултат на това заключение могат да се изключат или признаят твърдените
от С.В.П. самостоятелни права върху имота.
Безспорно установено е, че жилището / модул Б / е изградено в завършен вид по време на
гражданския брак на С.М. и О. М., сключен на 16.06.2007г.и прекратен на 04.02.2014г., с влязло в сила решение по чл.50
от СК.
Според възприетото заключение на СТЕ, подкрепено с писмени доказателства
и неоспорени в тази част от страните,
жилището е построено на етап „ груб
строеж“, през 2009г., след като са
одобрени инвестиционните проекти за промяна
и извършено вписване в издаденото разрешение за строеж. Към този момент
е със степен на завършеност „ кота + 5.60м.“,
която не представлява „груб строеж „ по дефиницията на § 5, т. 42 от ДР
на ЗУТ, доколкото на този етап обектът не е бил покрит по констатациите на
вещото лице. Подкрепящо този извод са всички документи, издадени от
администрацията и инвеститора при извършване на строителството /т.5 и 6/, които
кореспондират с показанията на първата група свидетели, установяващи, че през 2009г. строежът не е бил довършен и
покриването на къщата / модул Б/ е станало тогава.
Показанията на втората група свидетели остават изолирани спрямо
обсъдените писмени данни, а твърденията им за едновременно припокриване на
трите обекта / модули А, Б и В/ до юни 2007г.
противоречи на заявеното от възложителите искане за поетапно
строителство на трите модула, на основание чл.152, ал.2 от ЗУТ, и последвалата
промяна в Разрешение за строеж № 119 /
13.03.2006г., вписана на 17.03.2009г.По тези
съображения не се кредитират от разглеждащия състав като обективни и
непосредствени за релевантен факт.
Съобразно изложеното обектът не е представлявал „груб строеж“ според
нормативните изисквания преди
16.06.2007г. и е изграден на този етап по време на сключения граждански
брак на ищцата и наследодателя на ответниците. Доказателство, че строежът е
започнал в този период е учреденото право на строеж с договора от 16.12.2008г.,
а вписването на имената на съпрузите - признание, за участие в строителството.
Според приложимите норми на Семейния кодекс / обн.ДВ, бр. 47-2009г./ в
сила при прекратяването на брака, вещните права придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити. След прекратяването на брака имуществената общност е трансформирана
в обикновена съсобственост върху придобитите по време на брака вещи и вещни
права. По правилото на чл. 22, ал.1 от СК вещните права , придобити преди
брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, които
наред с останалите, предвидени в чл.22,
ал. 1, 2 и 3 СК, са лична собственост на съпруга и следва да бъдат изключени от
съпружеската имуществена общност /СИО/.
В конкретния случай, изграденото през времетраенето на брака жилище, е
със статут на имуществена общност, доколкото в противоположна насока няма
убедителни доказателства, от които може да се направи безспорен извод, че
построеното върху личен имот на съпруга / съсобствен с трети лица/ е изградено
като самостоятелен обект преди брака и представлява лична собственост по
смисъла на чл.22, ал.1 от СК.
Прекратената с брака имуществена общност е трансформирана в обикновена
съсобственост при равни права на бившите съпрузи- по ½ ид.част.
Останалата ½ ид.част принадлежи на наследодателя О.Й.М., респективно на
неговите правоприемници по закон.
С изложените мотиви искът за делба на посоченото жилище е основателен. Решението , предвид неговата
незаконосъобразност и необоснованост, следва да се отмени, и вместо него да се
постанови допускане на делбата при квоти- 4/ 8 ид.част за С.В.П., представляваща
½ ид.част от прекратена имуществена общност върху имота, и по 2/8
ид.части за М.К.М. и Й.П.М. , на основание чл. 6 от ЗН.
На
основание чл. 271 ГПК и чл.280, ал. 1 ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 4165/ 22.10.2018г. постановено по гр.д.№ 9392/ 2017г. на
Варненски районен съд- XXXV състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА
да бъде извършена делба на недвижим имот- жилище-модул Б, с
идентификатор 10135.2552.1911.3, по КК , одобрена със заповед № РД-18-92/
14.10.2008г. на ИД на АГКК, с административен адрес- гр.Варна , район
„Приморски“,ул.“26“ , със застроена площ
56.50 кв.м. и РЗП – 124.50 кв.м., състоящо се от първи етаж- входно антре,
дневна с трапезария и кухненски бокс , стълбище на втория етаж, тоалетна и
перално помещение, втори етаж- коридор, санитарен възел, дрешник и три спални ,
два балкона , със съответните общи части от сградата и от правото на строеж
върху поземлен имот с идентификатор
10135.2552.1911, номер по предходен план 2699, при граници на целия имот : ПИ № 10135.2552.1909,
ПИ № 10135.2552.1912,ПИ № 10135.2552.1913, ПИ № 10135.2552.1915, ПИ №
10135.2552.1288, ПИ № 10135.2552.1910, между съделителите при квоти: 4/8
ид.части за С.В.П., ЕГН- **********, и по 2/8 ид.части за М.К.М., ЕГН- **********, и Й.П.М., ЕГН-**********, на основание чл. 34
от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.