Нохд
№ 1094 / 2013 год. на ХРС
МОТИВИ:
Обвинението срещу подсъдимия Б.Ф.М. *** е
повдигнато за това, че на 01.06.2013 г., в село Стамболово, обл.Хасково, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение у Г.В. ***, П.А.П. ***, Ф.С.А. ***, Б.С.Е. ***, А.Ю.В. ***, относно
намирането на работа на обект в Гърция и с това им причинил имотна вреда
съответно на Г.В. С. в размер на 65 лева, П.А.П. в размер на 65 лева, Ф.С.А. в
размер на 62 лева, Б.С.Е. в размер на 68 лева, А.Ю.В. в размер на 85 лева,
всичко общо в размер на 345 лева – престъпление по чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
РП-Хасково поддържа така
повдигнатото обвинение и пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода”
за срок от 6 месеца, чието изпълнение да бъде отложено при условията на чл.66 ал.
1 от НК с изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият разбира в какво е
обвинен и се признава за виновен. Съгласен е с фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът чете определение
по чл.372 ал.4 от НПК.
Съдът прие за установено от
фактическа страна, изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, а
именно :
На 31.05.2013 г. св. П.А.П. посетил
кафене в центъра на с. Стамболово, обл. Хасково, където се запознал с
подсъдимия Б.Ф.М.. Последният обяснил на св. П., че търсил хора за работа в Р Гърция,
на обект – винпром в гр.Кавала. Подсъдимият имал чисто користни намерения, като
предложил на св. П. да му уреди работа в Гърция. За тази цел подсъдимият казал
на св. П., че трябвало да му даде авансово сумата от 65 лева, както и трудовата
си книжка, с които подс. М. да изготви документите за работа и заминаване в Р
Гърция. По този начин св. П. бил въведен в заблуждение относно уговорката за
намиране на работа.
След като приключил разговора между
двамата, подс. М. тръгнал с лекия си автомобил към с. Царева Поляна, обл.
Хасково. По пътя видял св. Б.С.Е., като последният махнал с ръка, а като
резултат подсъдимият спрял своя автомобил. Подсъдимият имал чисто користни
намерения, като предложил на св. Е. да му уреди работа в Р Гърция. За целта св.
Е. трявало да заплати сумата от 65 лева и даде своята трудова книжка, с които
подсъдимия трябвало да изготви документите, които били нужни за заминаване и
работа в Р Гърция. По този начин св. Е. бил въведен в заблуждение относно
уговорката за намиране на работа.
На 01.06.2013 г. подс. Б.Ф.М.
отишъл в дома на св. П. ***, където били и св. Г.В. С. – майка на св. П. и св. Ф.С.А.
– приятелка на св. С.. На 01.06.2013 г. в дома на св. П., подсъдимият отново
обяснил на св. П., св. С. и св. А., че търсил хора за работа в Р Гърция на
обект – винпром в гр. Кавала. С чисто користни намерения, подсъдимия предложил
на св. П., св. С. и св. А., да им намери работа в Р Гърция, като за целта те
трябвало да му дадат трудовите си книжки и авансово сумата от 65 лева за всеки
един от тях, с които подсъдимия трябвало да изготви документите за заминаване и
работа в Р Гърция. По този начин св. П., св. С. и св. А. били въведени в заблуждение
относно уговорката за намиране на работа, тъй като подсъдимият бил наясно, че
нямало как да им намери работа и да им върне парите.
На 01.06.2013 г. св. П., св. С. и
св. А. дали сумата съответно от 65 лева от св. П., 65 лева от св. С. и 62 лева
от св. А., както и трудовите си книжки на подсъдимия Б.Ф.М., който поискал
сумите, знаейки че няма да може да намери работа на лицата в Р Гърция и след
умело въвеждане в заблуждение от негова страна.
След като си тръгнал от дома на
св. П., подсъдимият М. на 01.06.2013 г. в с. Стамболово, обл. Хасково, се
срещнал и със св.Б.С.Е. и св.А.Ю.В.. На тази среща, подс. М. обяснил на св. Е.
и св. В., че търсел хора за работа в Р Гърция на обект – винпром в гр. Кавала.
С чисто користни намерения подсъдимият предложил на св. В. и св. Е. да им намери
работа в Р Гърция, като за целта те трябвало да му дадат трудовите си книжки и
авансово сумата от 65 лева за всеки един от тях, с които подс. М. трябвало да
изготви документите за заминаване и работа в Гърция.
По този начин св. В. и св. Е. били
въведени умишлено в заблуждение от подс. Б.Ф.М., тъй като последният бил
наясно, че нямало как да им намери работа и да им върне парите.
На 01.06.2013 г. св. В. и св. Е.
дали сумата съответно от 68 лева от св. Е. и 85 лева от св. В., както и
трудовите си книжки на подсъдимия Б.Ф.М., който поискал сумите, знаейки че няма
да може да намери работа на лицата в Р.Гърция и след умело въвеждане в
заблуждение от негова страна.
Така от всички лица – съответно Г.В. ***, П.А.П. ***, Ф.С.А. ***,
Б.С.Е. ***, А.Ю.В. ***, подсъдимият взел общо сумата от 345 лв., които нямал и
намерение да връща.
На въведените в заблуждение лица
подсъдимият Б.Ф.М. казал, че трябвало да отиде в гр. Пловдив, за да изготви
документите и на следващия ден 02.06.2013 г. щял да дойде в с. Стамболово, обл.
Хасково с лекия си автомобил, за да ги закара до гр. Кавала, Р Гърция. На
следващия ден 02.06.2013 г. св. П.А.П., св.Г.В. С., св.Ф.С.А., св.Б.С.Е. и св.А.Ю.В.
се опитали да се свържат с подсъдимия Б.Ф.М. по телефона, но последният не
отговарял на телефонните им обаждания и не бил отишъл в с.Стамболово обл.Хасково.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Измама по смисъла на чл.209 ал.1 от НК е налице
тогава, когато едно лице, с цел да набави за себе си или за другиго имотна
облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или
другиму имотна вреда.
Това
означава, че при измамата са налице три основни момента – 1. Възбуждане или
поддържане на заблуждение у някого – т.е умишлено създаване на неверни
представи за съществуването или несъществуването на определени обстоятелства от
обективната действителност или укрепване, утвърждаване на вече съществуващите в
съзнанието на пострадалия неверни представи; 2. Неверните представи именно
мотивират пострадалия да извърши акт на имуществено разпореждане – т.е ако тези
представи не са налице у пострадалия същият не би извършил фактическото или
правното разпореждане; 3 Акт на имуществено разпореждане, в резултат на който
настъпват вреди – в патримониума на измамения или на друго лице, т.е
престъплението е резултатно и поначало умишлено от субективна страна, при
наличие и на специфична противоправна цел – да се набави за себе си или за
другиго имотна облага.
От обективна страна в
конкретният случай подсъдимият М. е възбудил заблуждение у св. П., св. С.а, св.
А., св. Е. и св. В., че ще им намери и уреди работа в Р Гърция на обект –
винпром в гр. Кавала. От това негово действие са настъпили имуществени вреди
съответно на Г.В. С. в размер на 65 лева, П.А.П. в размер на 65 лева, Ф.С.А. в
размер на 62 лева, Б.С.Е. в размер на 68 лева и А.Ю.В. в размер на 85 лева,
всичко в общ размер на 345 лева.
По-насетне -
характерно за субективната страна на измамата е, че деецът действува с пряк
умисъл и с цел да набави за себе си или другиго имотна облага.
Това означава, че още
в началото, преди осъществяването на каквито и да е действия и бездействия по
измамата, престъпният деец, със сигурност знае, че няма да изпълни каквито и да
е договорни отношения, обещания или уговорки и няма и намерение да го прави, а
ще ги използва само или за създаването на измамливи представи или пряко за
мотивиране на пострадалия да извърши акт на имуществено разпореждане. Освен
това, още в този момент деецът знае и иска именно да набави за себе си или за другиго
неправомерната и неследваща му се имотна облага.
Иначе казано,
договорните отношения се използват от престъпния деец, само за да се създадат
измамливите представи у пострадалия и той да извърши акт на имуществено
разпореждане.
От субективна страна – именно такъв е
конкретния случай.
Подсъдимият Б.Ф.М. е
съзнавал, че няма да може да намери и уреди работа на св. П., св. С., св. А.,
св. Е. и св. В. в Р Гърция, но въпреки
това умишлено е въвел в заблуждение същите, като с това им е причинил имотна
вреда, за да набави за себе си имотна
облага. Именно нуждата от работа и убеждението, че подс.М. ще може да им намери
добре заплатена работа, е накарала св.П., св.С., св.А., св.Е. и св.В. да
отделят от своя патримониум общата сума от 345 лева, с която всъщност
подсъдмият се е обогатил.
Ако подсъдимият е имал намерение да намери
работа на пострадалите лица, щеше да намери начин да се свърже с лицата по
някакъв начин, за да може или да изпълни обещанието си и да ги закара с лекия
си автомобил до гр.Кавала или да им върне парите поради невъзможност да им
намери работа.
Налице е и специфичната
противоправна цел за измамата – в случая да набави за себе си имотна облага.
Отделните деяния на Б.М. осъществяват
поотделно състава на измамата по чл.209 от НК, извършени са през непродължителни периоди от
време, при една и съща фактическа обстановка и еднородна вина, като
последващите от обективна и субективна страна се явяват продължение на
предшестващите. Ето защо е налице фигурата на продължаваното престъпление по
чл.26 ал.1 от НК.
Ето защо съдът прие, че подсъдимият
Б.Ф.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
измамата по чл.209 ал.1 от НК вр.чл.26 ал.1 от НК като на 01.06.2013 г. в село Стамболов,
обл.Хасково, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Г.В. ***, П.А.П. ***, Ф.С.А. ***,
Б.С.Е. ***, А.Ю.В. ***, относно намирането на работа на обект в Гърция и с това
им причинил имотна вреда съответно на Г.В. С. в размер на 65 лева, П.А.П. в
размер на 65 лева, Ф.С.А. в размер на 62 лева, Б.С.Е. в размер на 68 лева, А.Ю.В.
в размер на 85 лева, всичко общо в размер на 345 лева.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
настъпването на престъпния резултат и е искал именно него.
Лицето не е осъждано и по делото
липсват отрицателни характеристични данни. Съдът
определи наказанието на подсъдимия по следния начин :
Делото протече по реда на
съкратеното съдебно следствие. Съставът на чл.209 ал.1 от НК предвижда
наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 до 6 години. С оглед правилото на
чл.58а ал.1 от НК съдът следва да определи наказанието по общите правила – като
обсъди съотношението между смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и след
това да намали така определеното наказание с 1 / 3. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прие – чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на
криминални регистрации, пълните самопризнания още от досъдебното производство,
оказаното съдействие на органите на досъдебното производство и съда,
относително ниската стойност на причинените имуществени вреди, които са около
размера на една минимална работна заплата за страната /310 лв. за 2013г. и 340
лв. за 2014г./. Отегчаващи вината обстоятелства липсват. Ето защо съдът счете,
че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и са налице основания
за приложение на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като съставът на престъплението има
специален минимум. С оглед чл.58а ал.4 от НК съдът счете, че чл.55 ал.1 т.1 от НК е по благоприятния за дееца и приложи него. Съдът слезе под установения
минимум на наказанието по чл.209 ал.1 от НК – а именно 1 година и определи
наказанието в интервала на абсолютния минимум по общата част – 3 месеца – 12
месеца. Като прецени събраните по делото доказателства, степентта на
обществената опасност на извършеното престъпление, както и данните за личността
на подсъдимия, съдът счете, че наказание „лишаване от свобода” за срок от 6
месеца напълно би постигнало целите на индивидуалната и генералната превенции. Подсъдимият
не е осъждан към момента на извършване на деянието и целите на наказанието
могат да бъдат постигнати и без ефективно осъждане, поради което са налице
предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. По тази
причина съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен
срок от 3 години.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.В.