№ 161
гр. Габрово, 15.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско
дело № 20224200500099 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за контрол
на просрочени задължения “ООД, подадена чрез пълномощника юрк.М.
срещу разпореждане на Габровски районен съд по ч.гр.д.№42/2022г. в частта ,
с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК .
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното разпореждане. Твърди се,че неправилно
първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в частта за
претендираните суми. Оспорва се наличието на основание за обявяване на
договора за недействителен.Твърди се ,че договорът за потребителски кредит
е съобразен с чл.11,т.10 ЗПК. Прави се позоваване на решения на СЕС.
Излагат се доводи за същността на възнаградителната лихва, начина на
определяне и нейната дължимост.Твърди се,че претендираното обезщетение
за забава е дължимо на основание чл.86 ЗЗД. Претендира се като дължимо и
уговореното възнаграждение с договора за предоставяне на поръчителство.
Заявено е искане за отмяна на разпореждането на заповедния съд , с
което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК и да бъде уважено искането
на заявителя за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за тези
вземания.
Частната жалба е подаден в срок,от надлежна страна,срещу подлежащ
на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
неоснователна.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението на „Агенция за
контрол на просрочени задължения”ООД по чл.410 ГПК срещу Г. ХР. М. за
сумите : 53.26 лева / петдесет и три лева и двадесет и шест стотинки/
договорна лихва за времето от 08.02.2020г. до 08.08.2020г., сумата 343.44
лева / триста четиридесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/
1
възнаграждение по гаранционна сделка / поръчителство/, сумата 18.00 лева /
осемнадесет лева / разходи и такси за извънсъдебно събиране, сумата 79.06
лева / седемдесет и девет лева и шест стотинки / мораторна лихва за периода
09.08.2020г. – 21.12.2021г. Заповедният съд е приел,че договорът, от който
произтича претендираното вземане, е сключен с потребител по смисъла на
пар.13 от ЗЗП и чл. 1 от ЗПК, поради което клаузите му следва да са
съобразени с разпоредбите на тези закони. При извършена служебна справка
в Търговския регистър по партидата на дружеството поръчител, съдът е
установил, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“
ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Основен предмет на дейност на
„Файненшъл България“ ЕООД е гаранционни сделки, каквато е процесната.
Следва да се има предвид, че печалбата на „Файненшъл България“ ЕООД, от
извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза
на едноличния собственик „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С оглед това
обстоятелство заповедният съд е приел, че със сключване на договора за
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като
се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като
печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С договора за поръчителство не се
цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, доколкото с плащането на задължението на потребителя в
полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, кредиторът плаща вземането си сам на
себе си. Със сключването на договора за поръчителство се цели едно
допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително
възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19,
ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за
поръчителство, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на
възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК.
Съобразно чл. 23 от ЗПК, когато договорът е недействителен потребителят
връща само чистата стойност на кредита.
Извършената от първоинстанционния съд преценка е съобразно
предоставените правомощия на заповедния съд по чл.411,ал.2 ГПК и
приложените към заявлението доказателства
В случая съгласно т.9 от подаденото заявление по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№42/2022г. по описа на Габровски РС, сума от 343,44лв. е претендирана като
възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/,който договор е
приложен към заявлението.
Договорът за предоставяне на поръчителство, има акцесорен характер
по отношение на договора за потребителски кредит. Поради това длъжникът
има качество потребител по процесния договор и приложение намират
нормите на ЗЗП.В случая клаузата,с която е уговорено заплащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство за
обезпечаване на изпълнението на задълженията на поръчителя по договора за
потребителски кредит за периода на действие на договора за кредит, е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗПП. Така уговорената клауза
представлява уговорка във вреда на потребителя и не отговаря на изискването
за добросъвестност .Уговорено е възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, което се дължи, независимо дали
2
отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално неизпълнение или
не. Съобразявайки това ,както и размерът на възнаграждението съотнесен
към размера на общото задължение, което длъжникът следва да върне по
договора за потребителски кредит, дават основание да се приеме ,че
уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-
поръчител, поради което тази клауза е неравноправна. Заявлението, с което се
иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 343,44лв.,
представляваща възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство, следва да се отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Невключването в ГПР на тези за възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, което се включва в общите разходи по
кредита по смисъл на §1,т.1 от ДР на ЗПК , води до нереално отразяване на
действителния размер на ГПР. Възнаграждението в полза на поръчителя е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора съгласно чл.4,т.3. В случая е
налице скрито оскъпяване на кредита чрез включване в погасителните вноски
на задължения за заплащане възнаграждение за поръчителство, което не е
включено в ГПР .С това е нарушено изискването на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, което
води до недействителност на договора за паричен заем и потребителят дължи
само чистата стойност на кредита съгласно чл.23 ЗПК. С оглед на това
обжалваното разпореждане,с което заповедният съд е отхвърли заявлението
по чл.410 ГПК за сумата 53.26 лева / петдесет и три лева и двадесет и шест
стотинки/ договорна лихва за периода от 08.02.2020г. до 08.08.2020г., сумата
18.00 лева / осемнадесет лева / разходи и такси за извънсъдебно събиране и
сумата 79.06 лева / седемдесет и девет лева и шест стотинки / мораторна
лихва за периода 09.08.2020г. – 21.12.2021г. , е законосъобразно и
обосновано.
На основание изложеното въззивният съд прие,че жалбата е
неоснователна. Постановеният с обжалваното разпореждане отказ за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми, като
законосъобразен и обоснован, следва да бъде потвърден, предвид на
което,въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №83 от 12.01.2022г. по ч.гр.д.
№42/2022г. на РС-Габрово в обжалваната отхвърлителна част , с която е
отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ООД по чл.410 ГПК срещу Г. ХР. М. за сумите : 53.26 лева /
петдесет и три лева и двадесет и шест стотинки/ договорна лихва за периода
от 08.02.2020г. до 08.08.2020г.; 343.44 лева / триста четиридесет и три лева и
четиридесет и четири стотинки/ възнаграждение по гаранционна сделка /
поръчителство/; 18.00 лева / осемнадесет лева / разходи и такси за
извънсъдебно събиране и сумата 79.06 лева / седемдесет и девет лева и шест
3
стотинки / мораторна лихва за периода 09.08.2020г. – 21.12.2021г.
Определението не подлежи на обжалван
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4