Решение по дело №414/2017 на Районен съд - Харманли

 РЕШЕНИЕ

 

гр.Харманли,  12.03.2018 год.

Харманлийски районен съд в открито  съдебно заседание на осми февруари  през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

 

Подадена е искова молба  oт Т.Д.В. с  ЕГН    ********** ***  против Г.С.Г. с ЕГН ********** ***, с която е предявил обективно съединени осъдителни искове, като основната претенция с правно основание чл. 50 от ЗЗД и акцесорна за изплащане на лихва по чл. 86 от ЗЗД, -да се осъди Г.С.Г. с ЕГН ********** ***  да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца в размер на 12 000  лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът обосновава предявената претенция като посочва, че  с Решение №9 от 15.02.2017 г. по НАХД № 17/2015 г. по описа на Районен съд гр.Харманли, в сила от 06.03.2017 г. ответникът е признат на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, за виновен в това, че на 10.04.2016 г. в гр.Харманли, обл.Хасково, на ул**** не положил достатъчно грижи за гръбначни животни - 2 /два/ броя кучета, от мъжки и женски пол, порода "Кангал", отговарящи на имената "Чомал" и "Чомалка", които се намирали под негов надзор, в резултат на което те причинили средна телесна повреда на ответника, изразяваща се в трайно затруднение в движенията на дясната ръка, което се дължало на разкъсване на двуглавия мускул на дясната мишница-престъпление по чл.325в ал.1 от НК, поради което и на основание чл.325в ал.1 от НК, вр.чл.78а, ал.1 от НК бил освободен от  наказателна отговорност и му било наложено административно наказание „глоба" в размер на 1000,00 лева.От престъплението, за което бил осъден ответникът била причинената на ищеца средна телесна повреда от животни, които били  под негов надзор. Така причинени неимуществени вреди се изразявали  в морални страдания, силни и нетърпими физически болки, неудобства от претърпените медицински манипулации, прием на лекарства, откъсване от и промяна в обичайния му начин на живот и др. Ищецът твърди, че преживял силен шок, уплаха, стрес и притеснение от нападението на двете кучета, като дори виждал края на живота си и много се притеснил и изплашил, като преживяното му се отразило и психически. Не можел да заспи, да спи спокойно, като от тогава и сега още сънувал кошмари. Променил се начина му на живот, като и сега изпитвал страх, значителни притеснения и неудобства, болки и скованост в ръката при влошаване на времето. Постановеното Решение по наказателното дело било равнозначно на влязла в законна сила присъда, поради което доказани по безспорен и несъмнен начин били извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на ответника, съгласно чл.300 ГПК. За репариране на причинените му неимуществени вреди от нанесената му от ответника средната телесна повреда същия следвало да му заплати сумата 12 000 лева, който размер бил справедлив. На основание чл.86 ал.1 ЗЗД му дължал и законната лихва, считано от датата на деянието, съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД. Моли съда, да постановите решение, с което да осъдите ответника на основание чл.50 и 52 ЗЗД да му заплати сумата 12 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от причинената му на 10.04.2016 г. в гр.Харманли средна телесна повреда, за което деяние той е осъден с Решение №9 от 15.02.2017 г. по НАХД № 17/2015 г. по описа на Районен съд Харманли, в сила от 06.03.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането-10.04.2016 г. до окончателното й изплащане, и разноските по делото.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК  е постъпил писмен отговор от страна на ответника, в който се оспорва вземането на ищеца изцяло. Ответникът твърди, че била налице съвина и съвместното причиняване на щетите произтичали от следните фактически обстоятелства: Домът, който обитавал ответника Г. и съпругата му, и където живеели двете кучета, причинили травмите на ищеца, се намирал в гр.Харманли, на ул**** На лицето на имота откъм улицата били разположени два гаража, които били с високи по 2,40 метра. Входната врата била желязна със същата височина и била покрита с метални листове, през които нямало видимост към двора. Вратата била двойна, като резето на едната й страна било заварено за земята, за да не се вдига и отваря. На самата врата били опънати две оплетени твърди пружини, които сами затваряли силно вратата след отварянето й, така, че тя да не може да остане дори открехната без да се държи от човек. Отляво на вратата до пощенската кутия имало звънец, който се чувал едновременно на първия и втория етаж от къщата, както и на двора. Останалата част от оградата към пътя била желязна с решетъчна мрежа, която била висока 2,90 метра. Тези мерки за безопасност и сигурност, били взети предварително от страна на ответника. На  10.04.2016г. ищецът влезнал в  дома на ответника без покана. Ответникът Г. бил в с.Малко градище със съпругата си, като двете кучета били на двора. Н. Г., негов син, влязъл в къщата, за да вземе багаж, като отключил входната врата и я затворил след себе си, без да я заключва. Ищецът си позволил да нахълта в двора на ответника, където били  кучетата и предизвикал тяхната агресия. Ответникът  пристигнал пристигнал в града следа като получил обаждане за случилото се и когато ищецът вече е бил откаран в болницата в гр.Хасково. Ответникът Г.С.Г. с ЕГН ********** *** намира предявения иск за неоснователен и недоказан, като иска отхвърлянето му над размера от 1000 лева, който счита за справедлив. Претендират се разноските по делото съразмерно отхвърлената част от иска.

В съдебно заседание страните поддържат доводите, възраженията и исканията си.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема за установена следната фактическа обстановка:

С влязло Решение № 9 от 15.02.2017 г. по НАХД № 17/2015 г. по описа на Районен съд гр.Харманли, в сила от 06.03.2017 г. ответникът е признат на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, за виновен в това, че на 10.04.2016г. в гр.Харманли ул****, не положил достатъчно грижи за гръбначни животни - 2 /два/ броя кучета, от мъжки и женски пол, порода "Кангал", отговарящи на имената "Чомал" и "Чомалка", които се намирали под негов надзор, в резултат на което те причинили средна телесна повреда на Т.Д.В. ***, изразяваща се в трайно затруднение в движенията на дясната ръка, което се дължи на разкъсване на двуглавия мускул на дясната мишница - престъпление по чл.325в ал.1 от НК, поради което и на основание чл.325в ал.1 от НК, вр.чл.78а, ал.1 от  НК  го освобождава от наказателна отговорност и му налага  административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева.

Видно от епикриза на МБАЛ "Хасково" АД Т.В. е приет в 17,00 часа на 10.04.2016г. и е изписан на 15.04.2016г. в 10,00 часа, постъпил по спешност с разкъсно-контузна рана в областта на дясната мишница и дясната предмишница и 1-ви пръст на лявата ръка и лявата предмишница от куче, като е опериран в спешен порядък, определена временно нетрудоспособност. От представената епикриза от МБАЛ „ Харманли” ЕООД ищецът е постъпил в неврологично отделение на 28.10.2016г. в 9,00 часа с диагноза  мозъчна и генерализирана атеросклероза, мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза  на церебралната артерия.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза № 313/17г. на д-р Е. - специалист по Съдебна медицина, неоспорено от страните, по Т.Д.В. *** се установявали рани от ухапване от куче на дясната мишница и дясната предмишница, лявата предмишница и първи пръст на лявата ръка. Налице било разкъсване на двуглавия мускул на дясната мишница. Според вещото лице е причинено трайно затруднение в движението на дясната ръка по смисъла на чл.129 от НК, дължащо се на разкъсването на двуглавия мускул на дясната мишница.Експертът определя срокът за възстановяване не по- малко от 3 месеца.

Съобразно представените ветеринарномедицинските паспорти собственик на гръбначните животни - 2 /два/ броя кучета от мъжки и женски пол, порода "Кангал"  е Г.С.Г..

Свидетелят П.И.Г., съсед на ответника, установи, че Н.Г.С., син на ответника този ден спрял колата си и свали два кафеза с гълъби, отворил  вратата  и се прибрал в двора. След около  една - две минути пристигнал ищеца, спрял колата си, слязъл спокойно и тръгнал към къщата на ответника. Входната и врата не се била затворила хубаво след свид.Н. С., тъй като не тракнала, а след  като влязъл ищеца се чуло силно тракане на вратата и силен кучешки лай. Ищецът започнал да вика: „Помощ, помогнете ми, ухапаха ме тези кучета!”. След това излязъл на улицата и призовал за помощ: „Помощ! Помогнете ми, хапят ме!” Оградата между имота на свид.П.Г. и ответника била  с парапет и с решетка, която му позволила да види как двете кучета се въртели около ищеца  а той се мъчил да се  брани с двете си ръце. Ищецът наближавайки към свидетеля, последния видял, че десният ръкав на блузата му бил напоен с кръв. Същият му казал: „Батьо, помогни ми! Изядоха ме тези кучета!” Свидетелят Г. се страхувал да излезе, но понеже бил ветеринарен лекар силно извиках и  кучетата се стъписали и успял да  дръпне ищеца и да затвори външната врата на имота си. Кучетата останали на пътя.  Предоставил стол на ищеца да седне, дал му чаша с вода.

През това време свид. Н.Г. пристигнал, хванал кучетата и ги прибрал. Свид. П.Г. свалил блузата на ищеца, защото много кървяла ръката му и видял голяма разкъсна рана – на едната ръка, като  долу на китката ищецът бил захапан  и горе имал разкъсване на подмишницата. Оказал му помощ, като с въже стегнал ръката, за да спре кървенето, превързал  го и му дал чаша вода. На ищеца му прилошало, изплашил се, пребледнял, бил  в неадекватно състояние и бил много зле, тъй като кървенето било силно. Свид. Г. сочи, че кучетата били от порода  турски „кангал”, стражеви кучета за овчарски стада, които били около 70-80 кг.,като в този ден били отвързани.

От показанията на свид.Д.Е.С. и свид. Д.А.И. , съседи на ответника се установява, че  ищецът Т.В. викал силно за помощ, тъй като бил нахапан по ръката от кучетата на ответника, като му липсвало цяло парче месо от нея. Свид. П.Г., ветеринарен лекар му оказал помощ, като го превързал, а двамата свидетели с личния си автомобил закарали ищеца в Спешна помощ в гр. Харманли. Свид. С. сочи, че ищецът бил много изплашен и докато го карали  към болницата, се наложило да отворят прозореца на автомобила, тъй като ищецът припаднал. Последния имал доста силно кръвотечение и състоянието му било много тежко.

Свидетелката З.Т. Д., майка на ищеца сочи, че на 10.04.2016г. се прибрала вкъщи, когато и се обадили по телефона и и съобщили, че синът и е ухапан от кучета. Отишла  в болницата в гр. Хасково и от медицинската сестра разбрала, че е загубил много кръв. Когато го видяла бил целият бинтован в леглото, на системи, ръкохватки, едната ръка вдигната нагоре, само бинтове видяла. Ищецът  не можел да се обслужва, като през цялото време при него била приятелката му, която му помагала да се обслужва ежедневно, за най-елементарните човешки нужди. След една седмица се прибрал  от болницата и останал вкъщи. Започна да се затваря в себе си, не разговарял с близките си. От приятелката на ищеца знаела, че ставал през нощта, обезпокоен,  целият плувнал в пот, не можел да спи, ходил напред-назад. Спрял да се движи пеша, придвижвал се само с лек автомобил. Все още не можел да се възстанови, белезите му стояли, психическите му неразположения и отклонения също, ръката му го боляла постоянно. Травмата на ръката оказала влияние върху работата му в цеха за ПВЦ дограма. Стигнал до психиатър, защото бил под постоянна тревожност и страх. Вземал  лекарства, успокоителни, сънотворни. Преди ищецът ходел на разходки, с колела излизал с приятелката си, сега само с леката кола се придвижвал , защото се страхувал да не го нападнат уличните кучета. Преди инцидента често посещавал фитнес залата спортувал много, сега не можел, защото ръката му не била  силна. Срамувал се да се съблича, защото имал белези по ръцете, тъй като били  груби. Фактът, че не може да посещава фитнес залата допълнително го травмирало, тъй като бил обездвижен, изнервен от състоянието си.

Свидетелката Р.К. К. сочи, че ищецът бил активен спортист и често посещавал фитнес залата, където работела като инструктор.Но след инцидента на 10.04.2016г. той посещавал фитнеса веднъж месечно, като последният път след 10 минути усетил болка и прекъснал тренировката. Състоянието на ръката му се отразило зле на самочувствието му, срамувал се от белезите на ръката си. Преди бил много жизнен, приказлив, усмихнат, а сега се затворил в себе си, бил депресивен. По  цяла вечер се събуждал, ходил на сън,  не искал да се разходят, тъй като се страхувал от кучета.

Свидетелката С.Г.Г., съпруга на ответника твърди, че тя се грижила за двете кучетата и същите не били агресивни. Този ден ги била нахранила с два патешки фенера и кучетата били сити. Щом били сити, те не реагирали, спели  с часове. Двете кучета били високи и големи около 50 кг. всяко. Когато свид. Н. С., неин син, се е прибрал, като  кучетата не реагирали, а и последният не знаел, че били пуснати. Ищецът влязъл без да позвъни, без да даде сигнал от лекия си автомобил, макар, че външната врата била с две пружини, които били много стегнати и за да отвориш тази врата, трябвало да буташ здраво. Когато била заключена пътната врата, само с ключ можело да се влезе, но ищецът влязъл, тъй като ключовете на синът и Н. С. били отвън на вратата. Свидетелката сочи, че кучетата не можели да излязат, дори вратата да била отключена отвътре, но същата и  не се заключвала отвътре, тъй като  автоматично се щраквала. Синът и Н., непрекъснато поставял стикери на който пишело „Тук пазя аз” или „Тук охранявам аз”.

В тази насока са и показанията на свидетеля Н. Г.С., син на ответника  Г.С.Г.. Свидетелят сочи, че в този ден спрял лекия си автомобил пред входната врата, оставил  багажника си отворен и ключовете оставил на вратата отвън, тъй като преценил, че след две минути ще излезе  и  няма кой да ги вземе. Отишъл в задната част, не видял кучета, но  чул силен лай и докато реагирал да излезе, чул много силен трясък на пътната врата. Като излязъл на двора, видял, че на двора няма нито човек, нито кучета, а като  излязъл на пътя, видял, че кучата и двете били  на пътя и разбрал, че някой ги е пуснал навън. Прибрал двете кучета и те си  влезли в двора. Отишъл до съседа си П.Г. и видял ищеца, който седял на един стол и съседът му оказвал помощ и  му казал, че трябва да го закарат в Спешна помощ.

 

Предвид изложената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 50 ЗЗД.

Съгласно тази разпоредба, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чиито надзор те се намират. Когато вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е загубило. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна. Собственикът и лицето, под чиито надзор се намира животното, отговарят без да имат вина за причинените вреди, само защото са съответно собственик и защото животното се намира под надзора на лицето.

В хода на производството се установиха фактическите елементи по пътя на пълното и главно доказване от хипотезата на непозволеното увреждане. Относно фактите по деликта настоящият състав е обвързан от действието на влезлия в сила съдебен акт Решение №9 от 15.02.2017 г. по НАХД № 17/2015 г. по описа на Районен съд гр.Харманли, влязла в сила от 06.03.2017 г., с което ответникът е признат на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, за виновен в това, че на 10.04.2016г. в гр.Харманли ул****, не положил достатъчно грижи за гръбначни животни - 2 /два/ броя кучета, от мъжки и женски пол, порода "Кангал", отговарящи на имената "Чомал" и "Чомалка", които се намирали под негов надзор, в резултат на което те причинили средна телесна повреда на Т.Д.В. ***, изразяваща се в трайно затруднение в движенията на дясната ръка, което се дължи на разкъсване на двуглавия мускул на дясната мишница - престъпление по чл.325в ал.1 от НК, поради което и на основание чл.325в ал.1 от НК, вр.чл.78а, ал.1 от  НК  го освобождава от наказателна отговорност и му налага  административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева. Съобразно чл. 300 от ГПК приложеното право и установените факти посредством акта на наказателния съд са задължителни относно преценката на гражданските последици от престъплението извършено от ответника Г.С.Г., относно осъществяването на деянието, противоправността му и виновността на същия. Предвид на действието на чл. 300 от ГПК следователно безспорно е по делото,че  Г. е осъществил очертания в исковата молба деликт, като лице упражняващо непосредствен надзор върху животното. Същият и не оспорва така изложените твърдения, като заема становище, че претенцията  е прекомерна. Според съда относимите за деликта факти обвързват ответникът, като собственик на двете кучета. Ето защо ответникът Г. е ангажиран с отговорността за деликта съобразно чл. 50 от ЗЗД като собственик на животните.

С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 50 ЗЗД. Не се събраха доказателства, от които да се налога извода, че ответникът следва да бъде освободен от наказателна отговорност. При разпределяне на доказателствената тежест на ответника е указано, че следва да представи доказателства относно изключителна вина на трето лице или пък за наличие на другите основания за освобождаване от отговорност. Не се доказа вредите да са настъпили по изключителна вина на трето лице или на пострадалия, не се твърдят и останалите основания за освобождаване от отговорност на  Г.С.Г..

Не е налице и соченото от пълномощника на ответника, съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно задължителната практика  /реш. № . 350/17.10.11 по г. д. № 1382/10, IV ГО, реш. № . 54/22.005.12 по т. д. № . 316/11, II ТО, реш. № . 159/24.11.10 по т. д. № . 1117/09, II ТО, ППВС 17/63/., съпричиняване е налице, когато с действията си съответното лице е допринесло за настъпване на вредите, респективно когато е налице причинна връзка между неговите действия или бездействия и вредоносния резултат. Именно изхождайки от горните принипни постановки настоящият състав приема, че в случая няма съпричиняване, тъй като не е установено поведение на пострадалия, което да е повлияло по определен начин или да е станало причина за нападението, респективно да е подразнило животното или да е било провокативно. При доказателствена тежест за установяване на твърдяното съпричиняване на вредоностния резултат ответника не установи в процеса ищецът да е извършил някакви определени действия или да е предприел определено поведение, което да е повлияло по определен начин или да е станало причина да бъде нападнат от двете кучета, за да бъде обоснован извод от съда за съпричиняване на вредоносния резултат. Такива данни не се съдържат и в показанията на разпитаните свидетели на ответника.

В този смисъл, съдът счита, че от страна на пострадалия не е допуснато поведение, което да е в причинна връзка между настъпилите вреди и увреждането, поради което не са налице предпоставките на чл. 51, ал.2 от ЗЗД за отчитане на съпричиняване от негова страна за настъпване на вредите и за намаляване на дължимото обезщетение, в който смисъл направеното от ответника по иска възражение е неоснователно. Следователно предявената претенция е основателна по същество, като следва през призмата на чл. 52 от ЗЗД да се определи адекватната величина на търсеното обезщетение на действително доказаните по делото неимуществени вреди.

Представените по делото писмени доказателства  и свидетелски показания, приетата съдебно-медицинска експертиза и изложеното от вещото лице в съдебно заседание доказват преживените неимуществени вреди от пострадалото лице. Първоначално същият е изтърпял силна болка и уплаха от непредизвиканата директна атака на двете кучета, захапали го продължително и дълбоко за дясната мишница и дясната предмишница и 1-ви пръст на лявата ръка и лявата предмишница. Следва да се има предвид,че двете кучета от породата „кангал” са с тегло около 60-70 кг. След тази изненадваща за ищеца атака, последният е претърпял медицинска интервенция за продължително време, като болките и уплахата са го съпътствали постоянно.

Следва да се има предвид и че атаката на кучето освен чисто физическите болки и страдания, предизвиква и драстична промяна в поведението на Т.В.. Към момента на инцидента същият е на 29 години, което обстоятелство е катализирало и умножило като въздействие всички последици в съзнанието му от вредата. Ухапването съществено е изменило начина на живот на ищеца в негативен план и го е променило като начин поведение не само  като физика, но и като психика. Ищецът станал неспокоен, страхово напрегнат и е редуцирал контактите си. Установява се от събраните гласни доказателства, че изпитва тревожност, неувереност, безпокойство и страх от кучета. Физическите страдания към времето на инцидента и след него са интензивни, продължителни, силни. И към настоящия момент ухапването от кучето има своите негативни физически модулации в телесния интегритет на Т.В., тъй като е налице  деформиращ белег на дясната ръка. От друга страна е налична слабост в дясната  мишница  на ищеца. Същият преди ухапването е бил емоционално и усмихнат, който се занимавал с фитнес. След това същият е спрял тези си занимания, затворил се е, не е искал да общува, нямал желания да върши нормалните си социални контакти. Съществената промяна в поведението му довела до търсене на лекарска помощ / епикриза от неврологично отделение/, станал неузнаваем. При среща с кучета изпитвал силен стрес. И сега изпитвал дискомфорт и болки. Раната му влияела негативно заради видимия голям белег от раната, срамувал се и изпитвал неудобство от самата гледка на ръката си.

В хода на производството се доказа,че причинените телесни увреди и всички претърпени неимуществени вреди от страна на Т.В. са резултат само и единствено от ухапването на двете кучета,излезли извън надзора на ответника Г.Г. и негова собственост. Същите са пряка последица от осъществения деликт, поради което ответника трябва да понесе гражданска отговорност за тези си действия. Според съда възражението относно прекомерността на претенцията е основателно. Действително предявения размер от 12000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от страна на Т.В.  не е съразмерен на същите. При анализ на тяхната тежест, характер и обхват, както и интензитета на негативно въздействие в живота на пострадалия, обсъдени по-горе и при съобразяване на икономическата конюнктура в страната, се налага извода, че съобразно правилата справедливостта приложими съобразно чл. 52 от ЗЗД адекватно мерило на същите в материален план се явява сумата 7 000 лв. Същата конкретно ще репарира в пълен обем неимуществените вреди, претърпени от Т.В. за времето досега, съставлява точно измерение на гражданската отговорност и съставомерното поведение на ответниците, а в общ план е в синхрон с обществените условия и морал. Ето защо ответника трябва да се осъди да заплати на ищеца 7 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.04.2016г до окончателното й изплащане, като претенцията до пълния предявен размер от 12 000 лв. се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото за държавна такса по чл. 1 от Тарифа за ДТКССГПК от 4% върху уважената част на осъдителния иск от 7 000 лв. или 280 лева, 680 лева адвокатско възнаграждение  чл. 7, ал. 2 т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, 150,00 лева за възнаграждение на вещо лице.

Съгласно трайната практика на ВКС, споделяна от настоящия състав /Определение по ч. т. д. № 256/2010 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, Решение № 148 от 19.10.2012 г. по т. д. № 39/2012 г. на II т. о. и Решение № 130 от 4.07.2013 г. по т. д. № 669/12 на II т. о./ разпоредбата на чл. 78 ГПК урежда отговорността за разноски между страните по делото, а разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК- освобождаването на ищците по посочените искове от разноски за производството и сравняването на регламентацията налага извод, че законодателят не изключва лицата, освободени от внасяне на разноски по производството от отговорност за заплащане на разноските, направени от другата страна.По тези съображения следва да се осъди ищеца да заплати на ответника направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 291,67 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска за неимуществени вреди.

Водим от изложеното Харманлийския районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Г.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Т.Д.В. с  ЕГН    ********** *** сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на  10.04.2016г. в гр.Харманли, обл.Хасково, на ул****, от ухапване от  2 /два/ броя кучета,  порода "Кангал", собственост на Г.С.Г. с ЕГН ********** и намиращи се под негов надзора, ведно със законната лихва върху сумата от 10.04.2016 г. до окончателното й изплащане,като за горницата от присъдените 7 000 лв. до пълния й предявен размер от 12 000 лв. ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.

ОСЪЖДА Г.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Т.Д.В. с  ЕГН    ********** ***  сумата в размер на 680,00 лева за адвокатско възнаграждение и 150,00 лева за възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА Т.Д.В. с  ЕГН    ********** ***  да заплати на Г.С.Г. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 291,67 лева за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Г.С.Г. с ЕГН ********** ***, да заплати на Държавата по сметка на Районен съд – Харманли сумата 280,00 лв. държавна такса върху уважената част на претенцията.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по въззивен ред от страните пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                                                                        СЪДИЯ: