Определение по дело №133/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 април 2009 г.
Съдия: Катя Бельова
Дело: 20091200100133
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер

10

Година

10.04.2006 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

01.13

Година

2006

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Секретар:

Светла Димитрова Милушева

Пламен Александров Васил Панайотов

Прокурор:

Гергана Колева

като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров

Административно дело

номер

20055100700069

по описа за

2005

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.215 във връзка с чл.214, т.3 от Закона за устройство на територията.

В жалбата си жалбоподателят Фикри Емин Халибрям от с.Чорбаджийско, общ. Кирково, обл. Кърджали твърди, че на основание отстъпено му безвъзмездно право на строеж от баща му Емин Халибрям и одобрен архитектурен проект от 10.02.2004 г., както и протокол за строителна линия и ниво, издадени от Община Кирково, построил двуетажна масивна сграда, предназначена за магазин на първия етаж и жилище на втория. Към настоящия момент сградата била реализирана в груб строеж при условията на чл.154, ал.3 от ЗУТ, а именно – при несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, които отклонения били извън посочените в ал.2 на чл.154 от ЗУТ, а именно: 1. отклоненията не нарушавали предвижданията на действащия ПУП на с.Чорбаджийско; 2. ПУП-а на с.Чорбаджийско не представлявал територия с особена значимост и защита, евентуално за която да се прилага защита; 3. извършеното от него строителство не било несъвместимо с предназначението на територията на с.Чорбаджийско; 4. не бил нарушил строителните, техническите, санитарно – хигиенните, технологичните и противопожарните изисквания и правила и норми на общо застрояване; 5. не бил променил строителната конструкция и вида на строителните елементи; 6. не бил променил предназначението на строителния обект, както и в обекта не били изменени съществено общи части на строежа и не били променени вида, нивото, местоположението и трасето на преносни и довеждащи проводи и съоръжения. Всички по – горе изброени забранителни действия, визирани в разпоредбата на чл.154, ал.2 от ЗУТ не бил ги извършвал, който факт се установявал от приложените към преписката констативни актове № 20/27.08.2004 г. и № 9 от същата дата на РДНСК Кърджали. Напротив, от същите актове се установявало, че: без да се изменя предназначението на сградата при наличието само на 74 см. отклонение от дадената му строителна линия, което отклонение било допустимо от одобрения инвестиционен и архитектурен проект, проверяващите лица без да са съгласували с надзорника Ремзи Тахир защо е било необходимо извършването на това отклонение, съставили констативни актове, с които незаконосъобразно и неправилно били установили „съществени отклонения. Въз основа на посочените констативни актове, Началникът на ДНСК /в жалбата неправилно е посочен началникът на РДНСК Кърджали/ издал заповед № РД-14-466/07.09.2005 г., която счита за незаконосъобразна и постановена в противоречие със закона. Моли съда да отмени заповед № РД-14-466/07.09.2005 г., като незаконосъобразна.

Ответникът – Дирекция за национален строителен контрол гр.София, чрез своя представител по пълномощие, оспорва жалбата. Счита, че реализирания от жалбоподателя строеж е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ, поради което моли да се остави в сила заповедта. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище за неоснователност на подадената жалба, поради което моли съда да я отхвърли като такава.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:

Жалбата е подадена от лице, имащо интерес от обжалването, а доколкото липсват доказателства за връчването й – и в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Не е спорно по делото, че собственик на УПИ ІІ-150 в кв.43 по ПУП на с. Чорбаджийско, общ.Кирково е бащата на жалбоподателя Емин Шериф Халибрям, както и че последния е отстъпил на жалбоподателя Фикри Емин Халибрям безвъзмездно право на строеж на хранителен магазин и жилище. Тези обстоятелства се установяват и от представените и приети по делото като доказателства – нотариален акт № 1552, том VІІІ, дело № 1658/1998 г. на Момчилградски районен съдия и нотариално заверена декларация № 159/16.02.2004 година.

Не е спорно също така, че действащия регулационен план на с.Чорбаджийско е одобрен със заповед № 210/11.03.1985 г., а със заповед № РД-10-254/24.04.2003 г. на кмета на Община – Кирково е одобрен План за застрояване /ПЗ/ и Работен устройствен план /РУП/ за УПИ ІІ-150 и ІІІ-151 в кв.43 по плана на с.Чолбаджийско, общ.Кирково. Съгласно предвижданията им, в УПИ ІІ-150 се предвижда запазване на изградения, свързано с жилищната сграда, гараж и надстрояване с един етаж, като в УПИ ІІ-150 и ІІІ-151 е предвидено ново нискоетажно свързано на два етажа, разположено по улично регулационната линия и свързано, на общата граница между тях и със съществуващата двуетажна жилищна сграда в УПИ ІІ-150. Тези обстоятелства се установяват и от представената по делото и приета като доказателства преписка.

По делото е представено също така разрешение за строеж № 9/27.02.2004 г., издадено от главния архитект на Община - Кирково на името на жалбоподателя Фикри Емин Халибрям за магазин за хранителни стоки и жилище в УПИ ІІ-150 в кв.43 по плана на с.Чорбаджийско, общ.Кирково, въз основа на одобрен проект на 10.02.2004 г.

Не е спорно също, че реализираният на място строеж представлява двуетажна масивна сграда, предназначена за магазин на първия етаж и жилище на втория. Във връзка с така изградения строеж, по делото е представен акт № 20/27.08.2004 г., с който са установени следните нарушения: 1. лицето на застройката по РУП и инвестиционен проект е 6.65 м., а извършеното строителство е с лице 7.70 м.; 2.дълбочината на задстрояване по РУП и инвестиционен проект е 9.95 м., а в действителност е 9.05 м.; 3. предвидено е отстояние от 0.97 м. от съществуващата сграда, а по една от осите разстоянието до съществуващата двуетажна жилищна сграда е 1.40 м.; 4. по РУП и инвестиционен проект е предвидено ІІ-ри етаж да се сключи еркерно със съществуващата сграда, което не е направено; 5. по цялата фасада към улицата втория етаж излиза еркерно 1.00 м. в нарушение на инвестиционния проект. С акта е констатирано, че допуснатите отклонения са съществени съгласно чл.154, ал.2, т.1, т.5 и т.6 от ЗУТ.

С представения по делото констативен акт № 27/21.09.2004 г. е образувано административно производство по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ – за премахване на строежа. Видно от съставената на 21.09.2004 г. разписка, констативният акт е бил съобщен по реда на § 4, ал.1, изр.2-ро и 3-то от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. Видно от констативен протокол, съставен от РДНСК – Кърджали на 18.03.2005 г., срещу констативния акт не са постъпили възражения.

Във връзка с доводите на жалбоподателя, по делото е назначена съдебно – техническа експертиза, която не е оспорена и се възприема изцяло от съда. Съгласно същата, процесния строеж е осъществен в съществени отклонения от ЗУТ. Експертизата установява, че са нарушени следните предвиждания на РУП – не е спазена фасадата към улицата, дадена в одобрения силуетенплан – като визия и размери; лице към уличната регулационна линия 7.70 м., вместо предвиденото 6.65 м.; дълбочината на застрояване е 9.05 м., вместо 9.95 м.; реализирано е еркерно излизане на второто ниво по цялата фасада към улицата от 1.00 м., а не предвиденото решение от ½ тераса /доп. до 0.9 м./ и ½ еркер /доп. до 0.6 м./; не е реализирано свързаното застрояване на второ ниво със съществуващата сграда в УПИ ІІ-150, а е факт свободно застрояване на недопустими отстояния между сградите. Експертизата установява също така, че извършеното строителство е в нарушение на Наредба № 7 за Правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, както и че строителните конструктивни елементи са променени, поради цитираните по – горе нарушения, като при промяна на размерите им не могат да се запазят размерите и натоварванията на конструктивните елементи.

От гореизложеното се установява по един безспорен начин, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ – извършен при съществени отклонения от съгласувания инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.1 /такива, които нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен план/ и т.4 /коитонарушават строителните правила и нормативи, техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания/, изпълнен в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Съгласно чл. 225, ал.1 и ал.3 от ЗУТ, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи или на части от тях, въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица на общините или на Дирекцията за национален строителен контрол, който акт се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. В тази връзка, от представените по делото доказателства се установи, че е било констатирано незаконно строителство, след което с констативен акт № 27/21.09.2004 г. е било образувано административно производство по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ – за премахване на строежа, както и че констативния акт е бил съобщен по реда на § 4, ал.1, изр.2-ро и 3-то от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, като срещу нето не са постъпили възражения. Установи се също така, че в съответствие с дадените му от закона правомощия, началникът на ДНСК – София е издал процесната заповед № РД-14-466/07.09.2005 г., с която на основание чл.225, ал.1 и правомощията му по чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ е наредил да бъде премахнат незаконният строеж „Магазин за хранителни стоки и жилище”, находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ ІІ-150, кв.43 по плана на с.Чорбаджийско, общ.Кирково, обл.Кърджали, изпълнен от Фикри Емин Халибрям в отклонение от издадените строителни книжа. С други думи, установява се, че заповедта е издадена от компетентния за това орган в съответната форма, при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването й и е съобразена с целта, която преследва закона. Ето защо атакуваната заповед на началникът на ДНСК – София е законосъобразна, поради което жалбата против нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото следва да се осъди жалбоподателя да заплати на ДНСК – София адвокатско възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева, определени на основание чл.8 във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложеното и на основание чл.42 от ЗАП, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Фикри Емин Халибрям от с.Чорбаджийско, общ.Кирково, обл.Кърджали, с ЕГН ********** против Заповед № № РД-14-466/07.09.2005 г. на началника на ДНСК – София, бул.”Христо Ботев” № 47, с която е наредено да бъде премахнат незаконният строеж „Магазин за хранителни стоки и жилище”, находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ ІІ-150, кв.43 по плана на с.Чорбаджийско, общ.Кирково, обл.Кърджали, изпълнен от Фикри Емин Халибрям в отклонение от издадените строителни книжа, като неоснователна.

ОСЪЖДА Фикри Емин Халибрям от с.Чорбаджийско, общ.Кирково, обл.Кърджали, с ЕГН ********** да заплати на ДНСК – София, бул.”Христо Ботев” № 47 адвокатско възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1.

2.