№ 541
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела П. Попова
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Даниела П. Попова Гражданско дело №
20211100114476 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането – за
осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците по 100 000 лева /след допуснато
увеличение в с.з./ - обезщетение за причинените на ищците в резултат на ПТП от 27.06.2019
г., неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, и проявено
посттравматично разстройство от смъртта на техния дядо.
Твърди се, че на 27.06.2019 г., около 10,50 ч. в с. Горни Богров по ул. „Васил Левски"
в посока от с. Яна към бул. „Ботевградско шосе" при движение на специален автомобил
„ДАФ ЛФ 220 ФА" с per. № ****, управляван от Х.Д.Б. и след нарушаване на правилата за
движение по пътищата, в района на „Воденицата" бил блъснат попътно движещия се
велосипедист Т.М., който от получените травми починал в линейката на път за болницата.
Твърди се ищците да са внучки на починалия Т.М., които изключително тежко да са понесли
смъртта на своя дядо, тъй като след смъртта на баща им, именно дядо им е бил опората в
семейството, като им е оказвал постоянна подкрепа и полагал грижи за тяхното отглеждане
и възпитание. Твърди се процесното ПТП да е настъпило поради виновно поведение на
водача на специалния автомобил, като от внезапната и ненавременна смърт на техния дядо,
ищците са претърпели негативни емоции - силен стрес и дълбоки психически травми, чието
обезщетяване искат. Претендират разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. Оспорва
механизма на ПТП, противоправното поведение на застрахования при него водач, както и
изключителната вина на същия за настъпването на ПТП. В условията на евентуалност
твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на велосипедиста /дядо на
ищците/, който предприел внезапна смяна на посоката на движение и пресякъл пътното
платно пред движещият се след него автомобил. Оспорва претърпените от ищците болки и
страдания, като твърди, че връзката между починалия и ищците /като дядо и внучки/ не е
била изключителна, а в рамките на обичайната и типичната за българското общество, в
1
границите на нормалните между родственици от такъв ред. Оспорва вида, тежестта и
размера на твърдените неимуществени вреди, както и претендирания размер на
обезщетението, като го намира прекомерно завишен и неотговарящ на критериите за
справедливост по. чл.52 от ЗЗД. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 от Кодекса за застраховането увреденото лице
може да иска обезщетение пряко от застрахователя на деликвента, при наличието на всички
обективни и субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да
се установи настъпване на ПТП, причинно-следствена връзка между деяние на водач на
МПС, застраховано при ответното дружество, както и причинените на ищците вреди,
подлежащи на обезщетяване, които предпоставки в настоящия случай не са налице.
Съдът приема за установено по делото /от показанията на св.Христо Бонев,
заключението на ВЛ по приетата САТЕ и приложените писмени доказателства/, че на
27.06.2019 г., около 10,50 ч. в с. Горни Богров по ул. „Васил Левски" в посока от с. Яна към
бул. „Ботевградско шосе" при движение на специален автомобил „ДАФ ЛФ 220 ФА" с per.
№ ****, водачът му - Х.Д.Б., в района на „Воденицата", реализирал ПТП с попътно
движещия се, предприел маневра завиване надясно, велосипедист Т.М., който от получените
травми починал в линейката на път за болницата
Съдът приема за установено по делото /заключението на вещото лице по приетата
САТЕ/ и това, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на специалния автомобил „ДАФ
ЛФ 220 ФА" с per. № ****, който, нарушавайки правилата за движение по пътищата се е
движил с превишена скорост – 76 км./ч. при максимално разрешена 50 км./ч. /нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП/, не се е съобразил с характера на движението за да бъде в състояние да
спре и не е спрял при възникналата опасност /чл.20, ал.2 от ЗДвП/, в резултат от което е
реализирал ПТП с предприелия маневра завой надясно велосипедист, който от своя страна е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат , предприемайки маневрата без да се е
уверил, че пътят е свободен за преминаване и без да подаде знак за предприетата маневра
/чл.35, ал.4 ЗДвП, чл.28, ал.1, т.2 от ЗДвП/.
Безспорно е установено и наличието на валидно застрахователно правоотношение
между застрахователното дружество ответник и собственикът на автомобил „ДАФ ЛФ 220
ФА" с per. № ****, с който виновно е реализирано пътно транспортното произшествие.
Установено по делото и това, че ищците са наследници – внуци на починалия.
Независимо от това обаче, същите не са материално легитимирани да получат обезщетение,
тъй като претърпените от тях вреди не покриват критериите за изключителност, залегнали в
Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. по т.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.
Според т.1 от решението, „материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му неимуществени вреди”.
Изложените мотиви към тълкувателното решение разкриват идеята, обосноваваща
разширяване на кръга на лицата с право на обезщетение - да се признае по изключение
активна легитимация на други лица, извън най-близките (по смисъла на двете постановления
на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г.), в частност на бабите/дядовците и внуците, за
получаване на обезщетение за неимуществени вреди, когато поради конкретни житейски
2
ситуации и обстоятелства те са създали с починалия особено близка духовна и емоционална
връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите връзки между
баби/дядовци и внуци, и интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и
страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се
понасят в случай на смърт на баба/дядо и внук. Житейските ситуации и обстоятелства,
придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да
бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка
могат да се посочат продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по
причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на
родителя/родителите в чужбина (решение № 92/17.11.2020 т. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС,
II т. о.), трайно полагане на грижи за бабата/дядото от внука, вместо от неговите родители.
Независимо от спецификата на отношенията, присъждането на обезщетение в полза на
бабата/дядото и внука е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на
критериите, възприети в тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС - наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща
основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите
съобразно постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и проявление на
неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и
продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между баби/дядовци и
внуци морални болки и страдания /така Решение №17/16.03.2021 по дело №291/2020 на
ВКС, ТК, II т.о./.
В настоящия случай ищците не доказаха въведените в ТР критерии за
изключителност като предпоставка за признаване на право на обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени по повод причинената при произшествието на
27.06.2019 г. смърт на дядо им Т.М., нито по отношение на техния интензитет, нито по
отношение на тяхната продължителност.
Установено е по делото – от показанията на св.П.С. и М.П., които съдът възприема
като непосредствени, непротиворечащи и неопровергани от останалите доказателства,
събрани в производството, че между ищците и техния дядо е съществувала емоционална
връзка на привързаност и обич. Свидетелските показания обаче не установяват отношения
между починалия и неговите внуци, различаващи се по съдържание от традиционните за
българското общество отношения между дядо и внуци. Пребиваването на внуците в дома на
дядото, полагането на грижи от дядото в процеса на отглеждане на внуците, особено след
смъртта на баща им и съвместно с тяхната майка, включително изпращането и посрещането
от училище, придружаването до извънкласни занимания /така св.Паунова/, са израз на
типичното за българските традиции участие на бабите/дядовците в отглеждането и
възпитанието на внуците, но не разкриват изключителност на съществувалата между дядото
и неговите внуци родствена връзка. Не са доказани конкретни житейски обстоятелства,
станали причина за създаване на особена духовна и емоционална близост между дядото и
внуците по смисъла на тълкувателното решение, която да поражда основание за включване
на ищците в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на Т.М.. От показанията на свидетелите, че смъртта на дядото не е преживяна от
ищците, както и от заключението на вещото лице по приетата СПЕ, от което се установява,
че ищците не са преминали през всички етапи на скърбене, за да достигнат тези на
„приемане” и „надежда”, както и, че ищците и по настоящем изпитват тъга и страх от загуба
на близък човек, говорещо за непреработена още травма, не се установява в правната сфера
на ищците да са настъпили неимуществени вреди, надхвърлящи като интензитет и
продължителност болките и страданията, които е нормално да търпят внуците по повод
загубата на обичания от тях дядо. Недоказването на критериите, възприети от ОСНГТК като
основание за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от
смърт на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на
Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, налага извода,
че ищците не са активно материалноправно легитимирани да получат претендираните
обезщетения. Предявените искове по чл.432 от КЗ са неоснователни и следва да бъдат
3
отхвърлени, без да се обсъждат останалите доводи на ответника.
При този изход на делото, ищците нямат право на разноски. В тяхна тежест следва да
се възложат сторените от ответника разноски в общ размер от 645.00 лева, от които 345 лева
– заплатени депозити за ВЛ, призоваване на свидетели и ДТ, както и юрисконсултско
възнаграждение от 300 лева, определено по чл.25, ал.2, пр.2 от Наредбата заплащане на
правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. М. МЛ., ЕГН ********** и ЕЛ. М. МЛ., ЕГН
**********, със съгласието на своята майка П. Т. Б. ЕГН **********, всички от гр.София,
ж.к.****, срещу ЗАД А.И. АД, ЕИК ****, искове по чл.432 от КЗ – за осъждане на
ответника да даплати на всеки от ищците по 100 000 лева - обезщетение за претърпените
болки и страдания по повод смъртта на техния дядо Траян Иванов Младенов, починал
следствие на ПТП, настъпило на 27.06.2019г. в с.Горни Богров, виновно причинено от
Х.Д.Б., за управлявания от който автомобил е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното дружество, ведно със законната лихва от 04.07.2019г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Т. М. МЛ., ЕГН ********** и ЕЛ. М. МЛ., ЕГН **********, със
съгласието на своята майка П. Т. Б. ЕГН **********, всички от гр.София, ж.к.****, да
заплатят на ЗАД А.И. АД, ЕИК ****, сумата от 645.00 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ молбата на адв.П.К. от САК, със съдебен адрес в гр. ****, да
присъждане на разноски по чл.38, ал.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4