Р Е Ш Е Н
И Е № 89
гр.Кюстендил, 09.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на четвърти май две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
секретар
Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като
разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД
№91/2022г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от АПК.
„С.П.“ ООД, ЕИК *********, чрез
пълномощника адвокат М.К., съдебен адрес *** обжалва решение №39/14.02.2022г.
на ДРС, постановено по АНД №34/2022г. Развиват се съображения за
незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.
Претендират се разноски.
Ответникът чрез пълномощника
изразява в писмена молба становище за неоснователност на жалбата и моли за
оставане в сила решението на районния съд. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното
решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение №39/14.02.2022г. на ДРС, постановено по АНД
№34/2022г., с което е потвърдено НП №614064- F621074/29.11.2021г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“
при ЦУ на НАП. „С.П.“ ООД *** е санкционирано, като му е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. на
основание чл.185, ал.2 във вр.с ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства на МФ.
Въззивният съд е формирал извод за
законосъобразност на НП, приемайки че не са допуснати съществени процесуални
нарушения по ЗАНН, както и че нарушението е доказано от обективна страна.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност на оспореното
решение на ДРС. Същото обаче е недопустимо
по следните съображения:
Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на „С.П.“ ООД ***4064- F621074/29.11.2021г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП. За констатирано нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на МФ е съставен АУАН №F621074/26.07.2021г., а въз основа
на него е издадено процесното НП.
Настоящият касационен състав
констатира недопустимост на обжалваното решение. Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗАНН /изм., бр.109 от 2020г., в сила
от 23.12.2021г./ и приложима в настоящия случай, доколкото АНД №34/2022г. по
описа на ДРС е образувано след 23.12.2021г., при разглеждане на делото пред
районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително
този по чл.55, ал.2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане
или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или
учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, т.4, както
и допуснатите от съда свидетели.
В случая обжалваното пред ДРС наказателно
постановление е издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, а като ответник във въззивното
производство е конституирано ЦУ на НАП. Това налага извода, че с оглед
настъпилата законодателна промяна в ЗАНН, в производството пред ДРС е взел
участие ненадлежен ответник и спрямо него е постановен съдебния акт /срав.
призовки и съдебен протокол/. Нормата на
чл.61, ал.1 от ЗАНН е процесуална и императивна и с влизането си в сила
следва да се прилага от районния съд. Надлежен ответник по делото е следвало да
бъде наказващият орган - началникът на отдел „Оперативни дейности“ – София, а
не ЦУ на НАП. В този смисъл касационният съд счита, че е налице неправилно конституиране на страна, което пък
е основание за недопустимост на първоинстанционното решение. Същото следва да
се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ДРС с
указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с
негово участие.
Изводът на касационната инстанция
за недопустимост на обжалвания пред нея съдебен акт прави безпредметно обсъждането
на доводите на касатора за неправилност на решението на ДРС. От една страна,
само валиден и допустим съдебен акт подлежи на проверка за съответствието му с
материалния закон и съблюдаването на процесуалните правила. От друга страна, в
случай на обсъждането им в настоящото производство би се допуснало предрешаване
на спора, тъй като проверката за законосъобразността на наказателното
постановление следва да бъде извършена при новото разглеждане на делото от ДРС.
По въпроса за разноските следва
да се произнесе въззивната инстанция при условията на чл.226, ал.3 от АПК.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.3 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №39/14.02.2022г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по АНД №34/2022г. и връща делото
за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: