Решение по дело №1615/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1802
Дата: 19 октомври 2020 г.
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20207180701615
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1802

 

град Пловдив, 19.10.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година,  в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

                ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                           ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 1615 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

С решение № 577 от 10.04.2020г., постановено по АНД № 240 от 2020 г. на Районен съд Пловдив е потвърдено Наказателно постановление № 482441-F520297/05.122019 г., издадено от Зам. Директор  на ТД на НАП-Пловдив, с което на С.Б.Г., с ЕГН ********** за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството /ЗС/ във връзка с чл.16, ал.1, т.4 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателката Г. и с касационна жалба обжалва същото в законоустановения срок.

В жалбата се излагат доводи за нарушение на закона при постановяване на първоинстанционното решение, като се твърди, че нарушението представлява маловажен случай, в която връзка се иска отмяна на НП. Сочи се, че при постановяване на решението не са събрани доказателства за материалната компетентност на актосъставителя.

В съдебно заседание - С.Б.Г. не се явява, не се представлява. В писмено становище адв. И.И. поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба - ТД на НАП не се представлява, с отговор на касационната жалба юрк.П. оспорва същата, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив в свое заключение счита жалбата за неоснователна.

Пловдивският административен съд като провери законосъобразността и обосноваността на първоинстанционното решение във връзка с направените от касатора оплаквания, намира касационната жалба за подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и  процесуално допустима, а разгледана по същество за  ОСНОВАТЕЛНА.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП, състав на Районния Съд е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на С.Б.Г. на вмененото и нарушение на ЗС, а от друга, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, осъществени в хода на развитие на административно - наказателното производство.

Процесното  НП е издадено по отношение на  С.Б.Г., с което тя е санкционирана на основание чл.74, ал.1, предл.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, която разпоредба гласи: ”Който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл.38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.” за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от същия закон.

Съгласно  посочената правна разпоредба ”Предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва - всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година”.

С.Б.Г. в качеството си на управител на „СОФИ ПАК“ ЕООД  – предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е била задължена, не е публикувала годишния финансов отчет (ГФО) на дружеството за 2018г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, като го заяви за вписване и представи за обявяване в законоустановения срок -  до 30 юни на следващата година, т.е. до 01.07.2019г. /30.06.2019г. е неприсъствен ден/.

Съгласно §1, т.24 от ДР на ЗСч, „ръководител на предприятие“ е лице или лица, които лично ръководят предприятието в качеството си на собственици, управители или упълномощени с договор лица, които носят отговорност за цялата икономическа дейност на предприятието пред собственика или собствениците - акционерите, съдружниците, пред местното самоуправление или пред държавата.

 

По делото е представена № ЗМФ-610 от 03.07.2018 г. издадена от Министъра на финансите, но от същата при прочита на точки 5,6,7 и 8 не се  установява материалната компетентност на съставителя на АУАН, в която насока с касационната жалба са заявени конкретни оплаквания.

С писмения отговор на ответника по касационната жалба,  юрк. П.  сочи за наличието на Заповед № ЗЦУ-1582 от 23.12.2015 г. на Изпълнителния директор на НАП, в която били посочени оправомощените длъжностни лица – актосъставители, но същата не е приложена по делото.

Изложеното налага извода, че съдът не е изложил мотиви, в резултат на самостоятелна преценка на всички доказателствата по делото и на доводите на страните. Липсата на формирани фактически и правни изводи по наведените от страните доводи относно материалната компетентност на актосъставителя опорочава съдебното решение и обуславя извод за неговата неправилност.

По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция приема, че е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Фактите от състава на нарушението следва да бъдат установени при пълно и всестранно изследване на релевантните доказателства. В тази връзка е необходимо при новото разглеждане на делото да бъдат събрани и  обсъдени доказателства за материалната компетентност на съставителя на АУАН.

Предвид изложените съображения, касационната инстанция приема, че жалбата е основателна, а решението на районния съд, като постановено в нарушение на 348, ал.1, т.2 от НПК, следва да се отмени като неправилно, на основание чл.221, ал.2 от АПК, а делото на основание чл.222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Пловдив.

По изложените съображения, съдът

 

                                              Р   Е   Ш   И  :

 

 ОТМЕНЯ Решение № 577 от 10.04.2020г., постановено по АНД № 240 от 2020 г. на Районен съд Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Пловдив.

  РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване и на протест.               

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ: