№ 186
гр. Горна Оряховица, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20214120101471 по описа за 2021 година
Искова молба по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА"АД, ЕИК
********** със седалище и адрес на управление гр. С. , представлявана от пълномощниците
на изпълнителните директори - И.И.Д. - управител на „ПИБ" АД - Клон Велико Търново и
В. ИВ. АТ. - юрисконсулт против Н. П. Б., ЕГН ********** и постоянен адрес: с. П., общ.
Г.О., ул. ***.
Посочва се, че ищцовото дружество е предявило исковата си претенция срещу Н. П.
Б., въз основа на сключен Договор за издаване на кредитна карта без депозит
MASTERCARD стандартна № *** от 20.01.2006 г. На основание сключения договор Банката
е предоставила на Н. П. Б. банков кредит - овърдрафт по картова разплащателна сметка в
размер на 400 лв., който може да бъде усвояван с използване на картата за извършване на
безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално
устройство (банкомат) или ПОС. С Анекс № 1 към договора от 04.01.2008 г. срокът на
овърдрафта е удължен и са приети измененията и допълненията към Общите условия на
„ПИБ" АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти без
депозит MASTERCARD и VISA.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от
ГПК, в следствие на което било образувано ч.гр.д. № 331/ 2021 г. в Районен съд - Горна
Оряховица за част от дължимите суми по Договор за издаване на кредитна карта без депозит
MASTERCARD стандартна № *** от 20.01.2006 г. и Анекс № 1 към него от 04.01.2008 г.
Съдът бил сезиран с искането от цялата сума / 4134.59 лв./ да бъде издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист само за сума в размер на 1083.43 лв., представляваща:
-Просрочена главница - 400.00 лева
-Непогасена договорна лихва начислена за периода 15.01.2018 - 15.01.2021г. - 227.41
лв.
-Наказателна лихва за просрочия за периода 15.01.2018 - 12.03.2020 г. - 285.83 лв.
1
-Договорна лихва за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. - 12.63 лв.
-Наказателна лихва за просрочия за периода 14.05.2020 г. - 15.01.2021 г. - 50.95 лв.
-Законна лихва за периода от 16.01.2021 г.-15.02.2021 г. вкл. - 3.41 лв.
-Разноски по събиране на вземането за връчване на покана чрез ЧСИ - 103.20 лв.
Отправя се искане до съда да установи, че е налице вземане от страна на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА"АД, ЕИК ********** от Н. П. Б., ЕГН ********** в размер на
1067.39 лв. /частично претендирано вземане от уваженото заявление/, ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване Заявлението по чл. 417 от ГПК до
пълното изплащане на задълженията, както следва:
-Просрочена главница - 400.00 лв.
-Непогасена договорна лихва начислена за периода 15.01.2018 г.-15.01.2021 г. - 227.41
лв.
-Наказателна лихва за просрочия за периода 15.01.2018г.-12.03.2020 г. - 285.83 лв.
-Наказателна лихва за просрочия за периода 14.05.2020 г.-15,01.2021 г.~ 50.95 лв.
-Разноски по събиране на вземането за връчване на покана чрез ЧСИ - 103.20 лв.
Претендират се съдебните разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 331/
2021 г. по описа на ГОРС в размер на - 25.00 лв. за държавна такса за разглеждане на
заявлението и издаване на изпълнителен лист и 100.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, както и всички други разноски, направени в
исковото производство.
Представят се писмени доказателства и се правят доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответницата Н. П. Б., ЕГН
********** и постоянен адрес: с. П., общ. Г.О., ул. ***, с който оспорва по основание и по
размер предявения срещу нея иск на „Първа инвестиционна банка"АД.
Не спори обстоятелството, че на 20.01.2006 г. бил сключен Договор за издаване на
кредитна карта без депозит MASTERCARD стандартна № *** между нея и „Първа
инвестиционна банка"АД, а също и че с Анекс този договор е подновен през 2008 г. и
срокът му е продължен до 31.01.2010 г.
Ответницата твърди, че след тази дата не е ползвала банковата карта и същата не е
подновявана.
Оспорва твърдението, че към момента на подписване на договора за кредитна карта
през 2006 г. и Анекса към него през 2008 г. са й предоставени, приложените към исковата
молба „Общи условия". Твърди, че представения документ с наименование „Общи условия"
не носи нейния подпис.
Счита, че задължението, което се претендира по съдебен път, е погасено по давност и
че моментът, в който вземането е станало изискуемо е 31.01.2010 г. съгласно чл. 3 от
Договора за издаване на кредитна карта и чл. 1 от Анекса, подписан на 04.01.2008 г.
Оспорва твърдението на банката, че договорът е продължил действието си след
индивидуално договорения помежду им срок на основание приложените към исковата
молба „Общи условия".
Твърди, че претенциите на банката са погасени по давност и всички действия по
обявяване на вземането за предсрочно изискуемо и за снабдяване на изпълнителен лист,
осъществени през 2020 г., са извършени значителен период от време след погасяване на
задължението по давност. За изтекла давност съдът няма възможност да следи служебно в
рамките на заповедното производство, но има възможност да разгледа такова възражение в
спорното исковото производство по установителния иск.
2
По тези съображения ответницата моли съда да отхвърли исковите претенции като
неоснователни и да осъди ищеца да й възстанови направените във връзка с иска разноски.
Моли съда да задължи ищеца да представи подписани от нея като клиент „Общи
условия" за издаване на кредитна карта Мастеркард стандарт и Тарифата за глоби и
комисионни на Банката. Тези документи, видно от съдържанието на договора, са приложими
съобразно конкретното правоотношение, а вторият е от значение и за определяне размера на
претендираната от банката лихва.
Представят се доказателства за прехвърляне на вземането с договор за цесия на
08.06.2021г. на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД .Последният конституиран като трето лице
помагач по делото.Третото лице помагач счита исковата претенция за основателна.
Страните са сключили договор ******/20.01.2006г. за предоставяне на кредит
овърдрафт в размер на 400 лева.Подписан е анекс към Договора на 04.01.2008г., срокът за
ползване е удължен до 31.08.2010г.
По делото е изготвено заключение на ССЕ, съгласно което усвоен размер на
овърдрафт е 400 лева, изчислен е размера на дължимите лихви и разноски.
Направените плащания от ответника по дати и суми са посочени в колона 1 колона
8 от таблица № 1 на заключението.Посочен е общият дълг към 31.01.2010г.Направените
плащания по кредита са в общ размер на 1958.78 лева, последно плащане към 05.02.2015г.,
след което е преустановено плащанията по договора.
С оглед така събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.430 ал.1 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока. Ал.2 предвижда, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
С оглед на събраните по делото и неоспорени от страните доказателства, съдът
приема за доказано, че между страните е сключен валиден договор за предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка обезпечен със залог върху бъдещи вземания по смисъла
на чл.430, ал.1 ТЗ, по който ищецът е изпълнил точно и в срок поетите от него
задължения,като е предоставил на ответника по картовата сметка процесната главница от
400 лева.
По делото ответникът не оспорва , че не е изпълнил задълженията си по договора, в
която насока са и констатациите на вещото лице по ССЕ.
Безспорно е установено, че кредитополучателя не е изпълнил задълженията по
договора, като е преустановил плащанията. Ето защо, ответникът дължи визираните в чл. 7
и 8 от договора договорна и наказателна лихва.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД: „ Давността почва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо.”
Основният спор по делото е кога процесното вземане е станало изискуемо,
респективно момента в който е започнала да тече погасителната давност.
Съгласно чл.13.1/ чл. 28, от Общите условия от 2007г./, ползвания овърдрафт се
превръща автоматически в изцяло и предсрочно изискуем когато е налице забава в
плащането на което и да е изискуемо задължение на титуляра към Банката за срок, по-дълъг
от 5 работни дни, считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо съгласно
Договора и Общите условия.
В постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 207 от 22.06.2015 г. по т.дело
№ 3780/2013 г. на ВКС ІІ т.о., ТК, е посочено че: „Според задължителните за съдилищата
разяснения, дадени в т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., в хипотезата на
3
предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл.60, ал.2
ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжник,
за обявяване предсрочната изискуемост на кредита.” Вж. и постановеното по реда на чл. 290
ГПК Решение № 64 от 09.02.2015 г. по гр.д. № 5796/2014 год. на ІV г.о, ГК.
С оглед разрешенията в цитираното тълкувателно решение следва да се приеме, че
вземането е станало изискуемо, респективно давността е започнала да тече от датата, на
която банката-кредитор е упражнила правото си да направи кредитът предсрочно изискуем,
а не автоматично.
Тъй като предсрочната изискуемост е настъпила едва през 2021г., то възражението
за изтекла погасителна давност се явява неоснователно и недоказано.Ответникът прави
възражение за погасяване на претендираните суми по давност, като счита че погасителната
давност е започнала да тече в момента на изтичане на срока на договора –съгласно
подписания анекс.Това възражение е неоснователно. Съгласно чл. 36.1 от ОУ/ към 2007г./
неразделна част от Договора срокът на договора се счита автоматично подновен за нов
едногодишен срок, при липса на уведомление от длъжника най-малко 60 дни или от банката
най-малко 30дни прети изтичане срока на договора. Или срокът на договора е бил
продължаван при условията на чл. 36.1 от ОУ от 2007г. до изпращане уведомлението за
предсрочна изискуемост. Доказателство за продължаването срока на договора
е преиздаването на нова кредитна карта. Или договорът следва да се счита прекратен,
считано от изтичане предоставения 5 дневен срок от връчване на уведомлението за
предсрочна изискуемост. На следващо място ответникът прави възражение за
недействителност на договора – неподписване, незапознаване и необсъждане на общите
условия към договора. Това възражение също е неоснователно. С подписването на Анекс
между страните кредитополучателят изрично е удостоверил, че е запознат с ОУ на ПИБ
към 24.07.2007г. Неоснователно е възражението за недействителност на договора, поради
неподписване на общите условия от кредитополучателя – изискването на закона е да е
запознат с ОУ, а такава декларация както се посочи по – горе кредитополучателят изрично е
заявил в подписания анекс че е запознат с ОУ към 24.07.2007г.
По делото са представени и Общите условия на „Първа инвестиционна банка” АД за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa
от 17.04.2007 г., които са действали към датата на сключване на анекса към процесния
договор. Съгласно т. 1, б. „з” от същите „падеж” е датата, до която титулярът е длъжен да
погаси изцяло задълженията си по сметката или не по-малко от минималната погасителна
вноска, като за дата на падеж се счита всяко 5-то число от месеца, а ако то е неработен ден-
първият следващ работен ден. В т. 25 от общите условия е предвидено, че ако в срока по т.
28, б. „а” титулярът не погаси което и да е свое изискуемо задължение, банката има право да
деактивира издадените към сметката карти и да предприеме мерки за принудителното
събиране на дължимите суми, а съгласно т. 28, б. „а” ползваният овърдрафт се превръща
автоматически в изцяло и предсрочно изискуем и банката предприема незабавно действия за
принудителното събиране на вземанията си, без да уведомява титуляра и да дава
допълнителен срок за изпълнение, в случай, че е налице забава в плащането на което и да е
изискуемо задължение на титуляра към банката за срок, по-дълъг от 5 работни дни, считано
от датата, на която това задължение е станало изискуемо. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответницата, че тези общи условия не я обвързват, тъй като подписвайки
Анекса към договора за кредит, същата изрично е декларирала, че е запозната с тях и приема
те да бъдат прилагани в отношенията й с банката. От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че ответницата е била уведомена от банката за размера на
4
просрочените й задължения по процесния договор с покана, като със същата ответницата е
поканена да погаси задълженията си. Уведомена е също така, че в противен случай след
изтичането на срока банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем и ще
предприеме действия за принудителното му събиране.
Съгласно чл. 4 от договора, картодържателят се е задължил за погасява
предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в общите условия за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Visa Classic, а
съгласно чл. 10 с подписването на договора картодържателят е декларирал, че са му били
предоставени и е бил запознат с горецитираните общи условия и с тарифата за такси и
комисиони на банката и е приел прилагането им при уреждане на отношенията между него
и банката във връзка със сключването и изпълнението на договора за издаване на кредитна
карта.
Ето защо, съдът приема че исковите претенции се частично основателни и
доказани, както по основание, така и по размер.
Съгласно заключението на вещото лице се констатира просрочена главница - 400.00
лв.;Непогасена договорна лихва начислена за периода 15.01.2018 г.-15.01.2021 г. - 227.41
лв.;Наказателна лихва за просрочия за периода 15.01.2018г.-12.03.2020 г. - 285.83
лв.;Наказателна лихва за просрочия за периода 14.05.2020 г.-15,01.2021 г.~ 50.95 лв.;
Посочените суми се явяват дължими. Дължима се явява и законната лихва от датата
на подаване на заявлението.
Констатирани от вещото лице са разноски по събиране на вземането за връчване на
покана чрез ЧСИ - 103.20 лв.Не се дължи сумата-разноски по събиране на вземането за
връчване на покана чрез ЧСИ - 103.20 лв.. Тези суми са за услуги, свързани с управление на
кредита, за които финансовата институция има запрета да събира суми – чл. 10а от ЗПК.
С оглед изхода на спора на ищеца се следват разноски съгласно уважената искова
претенция, а именно 443,22 лева по исковото производство и сумата от 112, 91 лева по
заповедното производство, които суми се явяват дължими от ответника на ищеца.
На ответника се следват разноски съгласно отхвърлената част от исковата претенция ,
като неоснователно се явява възражението на ищеца и третото лице помагач за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е съобразено с
минималните размери на адвокатските възнаграждения , ищецът следва да заплати на
ответника разноски по настоящото производство в размер на 33, 84 лева.
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО , ЧЕ Н. П. Б. с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.П.
ул.*** Общ.Г.О. и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.*** дължи на „Първа Инвестиционна
банка"АД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление гр.С. район ***,
представлявано от Изп.директор Н.Х.Б., Изп.директор Н.В.Н., Изп.директор С.А.П.(чрез
И.И.Д. - Управител на „ПИБ"АД клон В.Търново сумата 400.00лв./четиристотин лева/,
представляваща неиздължение по Договор№******/20.1.2006г. за издаване на кредитна
карта без депозит Mastercard стандартна и Анекс към договора от 04.01.2008г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 11.06.2020г. до окончателното и изплащане;
сумата 227.41лв./двеста двадесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща просрочена договорна лихва за периода: 15.01.2018г.-15.01.2021г.; сумата
285.83лв./двеста осемдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща
просрочена наказателна лихва за периода: 15.01.2018г.-12.03.2020г.; сумата
50.95лв./петдесет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща просрочена
5
наказателна лихва за периода: 14.05.2020г.-15.01.2021г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с №
209/17.02.2021г. по ч.гр.дело №331/2-21 г. по описа на ГОРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 103.20лв./сто и три лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски за
връчване на покани чрез ЧСИ, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. П. Б. с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.П. ул.*** Общ.Г.О. и
настоящ адрес: гр.Г.О. ул.*** да заплати на Първа Инвестиционна банка"АД, с
ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление гр.С. район ***, представлявано от
Изп.директор Н.Х.Б., Изп.директор Н.В.Н., Изп.директор С.А.П.(чрез И.И.Д. - Управител на
„ПИБ"АД клон В.Търново сумата от 443,22 лева, разноски по исковото производство и
сумата от 112, 91 лева по ч.гр.дело №331/2021 г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА Първа Инвестиционна банка"АД, с ЕИК:**********, със седалище и
адрес на управление гр.С. район ***, представлявано от Изп.директор Н.Х.Б., Изп.директор
Н.В.Н., Изп.директор С.А.П.(чрез И.И.Д. - Управител на „ПИБ"АД клон В.Търново да
заплати на Н. П. Б. с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.П. ул.*** Общ.Г.О. и настоящ
адрес: гр.Г.О. ул.*** сумата от 33, 84 лева, разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Фронтекс
интернешънъл" ЕАД, с ЕИК *********, представляван от изпълнителен директор Л.Д., със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. ***
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6