Р Е Ш
Е Н И Е
№
261781 21.06.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на единадесети май две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 13504 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********,
против Б.В.Й., ЕГН ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1, вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че между страните на 08.02.2017 г. бил сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***за срок от 24 месеца по програма „Старт 4,99“
със стандартен месечен абонамент в размер на 4,99 лв.; на 16.11.2017 г. бил
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***за срок от 24 месеца
по програма „Интернет 15,99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 15.99
лв. и промоционален абонамент в размер на 13,99 лв.; на 17.05.2018 г. бил
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***за срок от 24 месеца
по програма „Тотал 24,99“ с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС“
със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв.; на 17.05.2018 г. и по
повод горепосочения договор с предпочетен номер +***, мобилният оператор, като
лизингодател, сключил с ответницата, в качеството й на лизингополучател Договор
за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване
устройство марка NOKIA 2 Black за обща лизингова цена в размер на 92,00 лева,
дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 4,00 лв.;
на 18.05.2018 г. между страните бил сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***за срок от 24 месеца по програма „Тотал 24,99“ с
неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС“ със стандартен месечен
абонамент в размер на 24,99 лв.; на 18.05.2018 г. и по повод горепосочения
договор с предпочетен номер +***, мобилният оператор, като лизингодател,
сключил с ответницата, в качеството й на лизингополучател, Договор за лизинг, с
който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство
марка NOKIA 5 Blue за обща лизингова цена в размер на 275,77 лева, дължима чрез
внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 11,99 лв.
Сочи,
че предмет на договорите за мобилни услуги е предоставянето на мобилни услуги
срещу заплащането на месечни абонаментни такси. Предмет на договорите за лизинг
е предоставянето на устройства на лизинг срещу заплащането на месечни лизингови
вноски, като задълженията за заплащането на
абонаментните такси и лизинговите вноски са периодични и се дължат ежемесечно.
Твърди,
че размерът на абонаментната такса по всеки договор за мобилни услуги, е както
следва: по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***размерът на
месечната абонаментна такса е 4,99 лв.; по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***стандартният размер на месечната абонаментна такса е
15,99 лв., а промоционалният размер е 13,99 лв.; по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***размерът на месечната абонаментна такса е 24,99 лв., по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***размерът на месечната
абонаментна такса е 24,99 лв.
Сочи,
че начинът на формиране на главницата за абонаментни
такси по отделните договори за мобилни услуги, е както следва: по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +***се
претендират 74,05 лв. абонаментни
такси за отчетен период 25.05.2018 г. - 24.08.2018 г.; по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***се
претендират 76,75 лв. абонаментни такси
за отчетен период 25.05.2018 г. - 24.08.2018 г., като не се претендират
използвани мобилни услуги извън стандартните месечни пакети. Също така, по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***не се претендират абонаментни такси.
Относно
размера на предсрочно изискуемите
лизингови вноски, излага следното: по Договор за лизинг с предпочетен номер
+***за устройство NOKIA 2 Black се претендират 88,00 лв. лизингови вноски за отчетен период 25.05.2018 г. -
24.10.2018 г. От тях предсрочно изискуемите лизингови вноски са в размер на
76,00 лв. (сбор от 19 вноски) за отчетен период 25.09.2018г. - 24.10.2018г.; по
Договор за лизинг с предпочетен номер +***за устройство NOKIA 5 Blue се
претендират 263,78 лв. лизингови
вноски за отчетен период 25.05.2018 г. - 24.10.2018 г. От тях предсрочно
изискуемите лизингови вноски са в размер на 227,81 лв. (сбор от 19 вноски) за
отчетен период 25.09.2018 г. - 24.10.2018 г. Сочи, че въпреки обявената
предсрочна изискуемост на въпросните лизингови вноски, към настоящия момент
срокът на договорите за лизинг е изтекъл и следователно падежът на всички
лизингови вноски е настъпил и са дължими на общо основание.
По
отношение претендираната неустойка,
излага следното: Неустойката в размер на 12,48
лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, съгласно спогодбата между „Теленор“ и КЗП, е равна на три месечни абонаментни такси без ДДС -
4,16 * 3 = 12,48 лв. Неустойката е начислена във фактура №
**********/15.11.2018 г., която е с отчетен период 15.10.2018г. - 14.11.2018г.;
неустойката в размер на 49,65 лв. по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, съгласно спогодбата между „Теленор“ и КЗП, е равна на три месечни абонаментни такси, като е
добавена и част от ползваната отстъпка от абонаментния план, съответстваща на
оставащия срок на договора. Неустойката е начислена във фактура №
**********/15.11.2018г., която е с отчетен период 15.10.2018 г. - 14.11.2018
г.; неустойката в размер на 62,46 лв.
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, съгласно т. 11 от договора, е равна на три месечни абонаментни такси без ДДС - 20,82 * 3 = 62,46 лв.
Неустойката е начислена във фактура № **********/25.10.2018г., която е с
отчетен период 25.09.2018 г. - 24.10.2018 г.; неустойката в размер на 62,46 лв. по Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +***, съгласно
т. 11 от договора, е равна на три
месечни абонаментни такси без ДДС - 20,82 * 3 = 62,46 лв. Неустойката е
начислена във фактура № **********/25.10.2018 г., която е с отчетен период
25.09.2018 г. - 24.10.2018 г.
Относно
разликата между цената на предоставените устройства без абонамент и
преференциалната цена, твърди следното: на 16.11.2017 г. по повод Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***,
мобилният оператор предоставил на ответницата устройство марка TABLET PRESTIGIO
GRACE 3157 7 4G Dual Black. Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни
услуги за заплащане на абонаменти такси, които не се претендират в настоящото
производство, Й. дължи сума в размер на 117,10
лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
заплатената при предоставяне на устройството преференциална сума и начислена
във фактура № **********/15.11.2018 г.; вследствие на неизпълнението по
Договора за мобилни услуги с предпочетен номер +***за заплащане на абонаменти
такси в размер на 74,05 лв., Й. дължи сума в размер на 156,17 лв., представляваща разликата между цената на устройството
NOKIA 2 Black без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора
за лизинг с предпочетен номер +***, начислена във фактура № **********
/25.10.2018 г.; вследствие на неизпълнението по Договора за мобилни услуги с
предпочетен номер +***за заплащане на абонаменти такси в размер на 76,75 лв., Й.
дължи сума в размер на 155,19 лв.,
представляваща разликата между цената на устройството NOKIA 5 Blue без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг с
предпочетен номер +***, начислена във фактура № **********/25.10.2018 г.
Предвид
липсата на плащане, ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, като по образуваното ч.гр.д. № 7046/2020 г. по описа на ПдРС, ХХІІ
гр. с., против длъжника била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК В
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК било подадено възражение за недължимост, поради
което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите установителни претенции
в срока по чл. 415 ГПК.
С
оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
12,48 лв. – неустойка по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***, начислена във фактура №
**********/15.11.2018 г.; 49,65 лв.
– неустойка по Договор за мобилни услуги е предпочетен номер +***, начислена
във фактура №**********/15.11.2018г.; 117,10
лв. – разлика за устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***, начислена във фактура № **********/15.11.2018г.; 74,05 лв. – абонаментни такси по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***за отчетен период
25.05.2018г. - 24.08.2018г.; 62,46 лв.
неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, начислена във
фактура № **********/25.10.2018г.; 88
лв. – лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +***за
отчетен период 25.05.2018г. - 24.10.2018г.; 156,17 лв. – разлика за устройство по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***, начислена във фактура № **********/25.10.2018г.; 76,75 лв. – абонаментни такси по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***за отчетен период 25.05.2018г.
- 24.08.2018г.; 62,46 лв. –
неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, начислена във
фактура № **********/25.10.2018г.; 263,78 лв. – лизингови вноски по
Договор за лизинг с предпочетен номер +***за отчетен период 25.05.2018г.
-24.10.2018г.; 155,19 лв. – разлика
за устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, начислена
във фактура № **********/25.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното плащане на вземанията. Претендират се и сторените в заповедното и
в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
размер. Възразява срещу дължимостта на посочените в исковата молба суми.
Оспорва обстоятелството, че ищцовото дружество е предоставило услугите в обема,
за който претендира заплащане, респ. не е дължимо паричното вземане, защото не
е предоставена услуга. Оспорва истинността на съдържанието на приложените
фактури, а именно: Фактура № **********/15.11.2018 г.; фактура № **********/25.06.2018 г.; фактура №
**********/25.07.2018 г.; фактура;№ **********/25.08.2018 г. и фактура № **********/25.10.2018 г.
Оспорва
истинността на съдържанието па приложените към исковата молба фактури, сметки,
приложения, като счита, че същите са съставени за нуждите на делото и не
отразяват по никакъв начин проведени разговори, съобщения и други такси и
услуги. Приложените към исковата молба фактури, сметки, приложения не
съответстват на предоставените и ползвани услуги.
От приложените
договори не става ясно какъв е абонаментният план, респективно какви са
дължимите месечни такси за избрания такъв. Счита, че е налице разминаване в
стойността на основната месечна такса, която според договора следва да е за
определен план, но по фактура е начислена такса в няколкократно завишен размер.
Счита, че ищцовото дружество е действало недобросъвестно и от това
недобросъвестно поведение не може да черпи благоприятни последици.
На първо място,
ищеца допуснал грубо нарушение на правилата, уредени в Закона за електронните
съобщения /ЗЕС/, чийто правила следва да спазват и прилагат в отношенията си с
абонатите и потребители при осъществяване на електронни съобщения, съгл.
разпоредбата на чл. 1 от закона. И по конкретно, дружеството не изпълнило
установено в чл. 225 ЗЕС задължение, предприятията, каквото се явява и „Теленор
България“ ЕАД, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или
услуги на крайни потребители, да спазват принципите за прозрачност и
равнопоставеност съобразно вида на използваната технология, категориите
абонати, обема на трафика и начина на плащане и да не допускат предимства за
отделни крайни потребители или група потребители при едни и същи услуги. Това
не е сторено в процесния случай, тъй като всеки договор се сключва с определен
лимит, който при констатиране на превишаване на договорения кредитен лимит от
ответника - абонат, още при издаване на първата фактура и впоследствие - на
последващите такива, при неплащане на дължимите суми, след изтичане на срока за
плащане, както и при наличие на просрочени задължения не е реализирал
възможността, визирана в Общите условия, едностранно да прекрати договора за
услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата.
Счита, че не се
дължат начислените неустойки от страна на ищцовото дружество. Излага, че
ищцовото дружество нарушило целите на ЗЗП, визирани в чл. 1, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗД.
В настоящия
случай не се твърди операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с
което да му предостави подходящ срок за изпълнение, а дори да се приеме, че
исковата молба служи като изявление за разваляне на договора, то това разваляне
станало едва с получаване на препис от същата от ответника и далеч след
съставянето на процесиите сметки, с които са начислени неустойките, т.е. към
момента на начисляването им не е имало основание за това. Поради това ищцовото
дружество не се възползвало от правото си да прекрати договорите, поради което
в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно
прекратяване на същите.
Счита, че
неустойките за предсрочно прекратяване на договорите са неравноправни клаузи,
съгласно разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Процесните договори
били сключени при предварително определени условия от едната страна по
правоотношението - доставчикът на далекосъобщителни мобилни услуги. Същите са
бланкови и не са били предмет на предварително договаряне между страните, респ.
ответникът не е имат възможност да влияе върху съдържанието им. Според чл. 146,
ал. 2 ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В случая с
оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се
попълват от представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответникът
не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка.
Освен това неустойката за месечни абонаментни такси, договаряна от доставчиците
на услуги, се приема за нарушение по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП от КЗП и за нелоялна
търговска практика.
Така, както са
уговорени, клаузите за неустойка създават значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Клаузата е уговорена за
предсрочно прекратяване на договора, без да са уговорени насрещни права за
потребителя. Видно от самите договори, потребителят няма никакво право да прекрати
съответния договор, без това да влече след себе си заплащане па неустойка в
негова полза. В този смисъл потребителят е задължен да заплати необосновано
висока неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора не само при
неизпълнение на негово задължение, но и във всеки случай на неспазване на
срока.
Излага, че при
предсрочно прекратяване на договора мобилния оператор няма как да предоставя
услугите, които иначе би предоставил, ако не беше прекратен. Следователно няма
и как да се приеме, че размера на вредите, които ищеца ще претърпи, поради
прекратяване на договора е именно размерът на месечните такси, които е очаквал
да получи при редовно изпълнение от насрещната страна. Така, както е уговорена
неустойката в процесиите договори, ищцовото дружество получава имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получило, ако договора не беше
прекратен, но без да предоставя ползването на каквато и да било услуга на
потребителя, т.е. ищецът не предлага каквато и да е насрещна престация, съпоставима
с дължимата неустойка при прекратяване на договорните отношения между страните.
По този начин се създава основание за значително облагодетелстване на търговеца
над физическото лице потребител, което като икономически по-слаба страна се
ползва с предвидената в ЗЗП защита.
Счита, че
начислените неустойки са недължими и на друго основание, тъй като с уговорената
неустойка се нарушава принципът на справедливостта и се създават условия за
неоснователно обогатяване за „Теленор България“ ЕАД, като вследствие на
заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора
и ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, придадени й
от страните. Според Тълкувателно решение № 1/2009г. от 15.06.2010 г. на ОСТК на
ВКС преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент.
На следващо
място излага, че ответницата е с умерена умствена изостаналост, съгласно
решение на ТЕЛК. Твърди, да е налице липса на съгласние по смисъла на чл. 26,
ал. 2 ЗЗД за сключването на договорите, тъй като към датата на сключването им
ответницата не е била в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното от нея, същата не е разбирала свойството и значението на
извършените от нея правни действия и не е могла да ръководи постъпките си.
Счита, че ищцовото дружество е действало недобросъвестно и от това
недобросъвестно поведение не може да черпи благоприятни последици.
Налице е липса
на воля от страна на ответника за сключване на договорите, което прави същите
нищожни на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. Липса на воля по смисъла на
чл. 26, ал. 2 ЗЗД е налице, когато субектът не може да има правно валидна воля,
защото е малолетен, поставен е под пълно запрещение или не е бил способен да
волеобразува по причини вън от слабоумието и душевната болест, в който смисъл
цитира решение № 117 от 28.10.1999 г. по гр. д. № 425/1999 г., ВКС, ІІ г.о.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Относно допустимостта на
исковете:
Производството е инициирано с
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от кредитора „Теленор България“ ЕАД срещу Б.В.Й., по което е
образувано ч.гр.д. № 7046/2020 г. на ПРС, XХІІ гр.с. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 3507/13.07.2020 г. по чл. 410 ГПК, за процесните суми,
както и за разноските.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение
за недължимост, като съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок,
поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Относно основателността на
исковете:
За основателност на претенциите, ищецът следва да установи пълно и
главно следните правопораждащи факти, а именно основанието, от което произтичат
претенциите му – наличието на валидно правоотношение по договори между
страните, както и да установи, че ответникът не е изпълнил задължението си по
тях и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. По отношение на
претендираната неустойка – уговорката за дължимост на неустойка в конкретен
размер при неизпълнение на поети от ответника задължения.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи такива
положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба. Ответникът
следва да установи възраженията си за нищожност на неустоечните клаузи
уговорени в договорите. Респективно – при установяване на горното от ищеца – да
докаже, че е погасил търсените суми. В тежест на ответника е да докаже и, че
при сключване на договорите, същият е бил в състояние, което го възпрепятства
да разбира или ръководи действията си, като това състояние е било налично към
момента на сключване на договорите.
При така разпределената
доказателствена тежест, съдът приема исковете за частично основателни, поради
следното:
Видно от представените по
заповедното производство договори, а именно шест броя договори, както следва:
Договор за мобилни услуги от 08.02.2017 г., с предпочетен номер +***;
Договор за мобилни услуги от 16.11.2017 г. с
предпочетен номер +***;
Договор за мобилни услуги от 17.05.2018 г. с
предпочетен номер +***;
Договор за лизинг от 17.05.2018 г., по повод
договор с предпочетен номер +***, с който лизингодателят предоставил за
временно и възмездно ползване устройство марка NOKIA 2 Black;
Договор за мобилни услуги от 18.05.2018 г., с
предпочетен номер +***;
Договор за лизинг от 18.05.2018 г., по повод Договор
за мобилни услуги от 18.05.2018 г., с предпочетен номер +***, с който лизингодателят
предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка NOKIA 5 Blue,
се установява, че между страните са възникнали
валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е
предоставил на абоната телефонни номера и апарати, при съответни месечни такси
и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на
уговорената цена на услугата- абонаментни такси и вноски. Във всеки един от
договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия, като са
посочени и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани
с начисляване на неустойки. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е
оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило
екземпляр от същите.
С подписите си, които не са оспорени, ответникът е
удостоверил, че ги приема и се задължава да спазва.
Съдът намира, че ответникът, чиято е
доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно
обстоятелство, не установи в процеса на доказване, че договорите са нищожни,
поради липса на съгласие от страна на ответника за сключване на договорите. В тази
насока, ответникът е представил Експертно решение № *** от 108/15.06.20 г.,
според което Б.В.Й., е с *** т. н. р., поради водеща диагноза „***“.
От същото, обаче, не може да се направи извод, че
ответницата Й. не е била способна да волеобразува. Този порок е налице, когато
са направени волеизявления от страните по сделката и те съвпадат, но и двете
или едно от тях е направено при съзнавано несъгласие, без всякаква
воля за обвързване, какъвто, обаче не е настоящия случай.
Предвид изложеното, съдът намира, че между страните
са възникнали валидни облигационни отношения по гореописаните договори.
Срещу предоставените услуги, чрез обществена
далекосъобщителна мрежа, задължение на потребителя е да плаща възнаграждение.
Съгласно чл. 23 от Общите условия на дружеството - ищец, представляващи
неразделна част от съответния договор и приложими спрямо абонати на ищеца,
страните са договорили, че дружеството - оператор има право да получава
абонамент, който се заплаща от потребителя всеки месец, както и цена за
ползвани услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база. Съгласно чл.
26 от Общите условия за ползваните услуги операторът издава на името на
потребителя ежемесечно фактура на опредЕ.дата, а неполучаването на фактурата не
освобождава абоната от задълженията да я плати съгласно определения в срок.
Следователно абонаментните
такси се дължат по силата на сключените договори, независимо дали от клиента са
ползвани електронни съобщителни услуги или някакви други услуги.
В конкретния
случай, ищецът претендира сумата от 74.05
лева – представляваща стойността на неплатените абонаментни такси, за отчетен период 25.05.2018 г. до 24.08.2018 г.
по Договор за мобилни услуги от
17.05.2018 г., както и сумата от 76.75
лева, представляваща стойността на неплатените абонаментни такси, за
отчетен период 25.05.2018 г. до 24.08.2018 г. по Договор за мобилни услуги от 18.05.2018 г.
В тежест на абоната е да докаже, че е изпълнил
задълженията си по договорите да заплаща месечните такси и вноски. Като не е
представил писмени доказателства за погасяването на сумите, следва да се
приеме, че същите са дължими.
Действително задълженията като конкретни суми са
посочени в процесните фактури, но основанието за плащане представляват не
фактурите, а ползваните услуги. След като ответникът има сключени договори, по
които получава изпълнение, следва да дължи и насрещно такова.
Видно, и от двата договора, страните са
уговорили, че месечният абонамент е в размер на 24.99 лева на месец, или за
отчетен период 25.05.2018 г. до 24.08.2018 г., е в размер на 74.97 лева.
Следователно, претендираната в
настоящото производство сума за неплатени абонаментни такси по Договор за
мобилни услуги от 17.05.2018 г., доколкото е в размер на 74.05 лева, е основателна и следва да бъде уважена изцяло.
Относно претендираната в настоящото производство сума за неплатени
абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от 18.05.2018 г., доколкото е в
размер на 76.75 лева, съдът намира,
че е основателна за сумата от 74.05 лева, а за разликата до пълния предявен
размер от 76.75 лева – ще бъде отхвърлена.
По отношение на лизинговите вноски
в размер на 88 лева – дължими
лизингови вноски, за периода 25.05.2018 г. до 24.10.2018 г. по Договор за
лизинг от 17.05.2018 г., с който е предоставено мобилно устройство NOKIA 2 Black,
както и лизинговите вноски в размер на 263.78
лева - дължими лизингови вноски, за периода 25.05.2018 г. до 24.10.2018 г. по
Договор за лизинг от 18.05.2018 г., с който е предоставено мобилно марка NOKIA 5 Blue, съдът намира следното:
Видно от сключения между страните Договор за лизинг от 17.05.2018 г., се
установява, че на Б.В.Й., в качеството й на лизингополучател и „Теленор
България“ ЕАД, като лизингодател, е предоставен на лизинг мобилно устройство NOKIA
2 Black, срещу лизингова цена в размер на 92 лева, платима на 23 месечни
вноски, всяка в размер на 4 лева с вкл. ДДС.
Видно от сключения между страните Договор за лизинг от 18.05.2018 г., се
установява, че на Б.В.Й., в качеството й на лизингополучател и „Теленор
България“ ЕАД, като лизингодател, е предоставен на лизинг мобилно устройство NOKIA
5 Blue, срещу лизингова цена в размер на 275.77 лева, платима на 23 месечни
вноски, всяка в размер на 11.99 лева с вкл. ДДС.
Подписите, положени и под двата договора за лизинг, за лизингополучател – Б.В.Й.
не са оспорени от ответника, поради което съдът приема, че между страните са
възникнали облигационни правоотношения по договор за лизинг от 17.05.2018 г. и
по договор за лизинг от 18.05.2018 г. С подписването на договорите,
лизингополучателят е декларирал, че са й предоставени лизинговите устройства –
чл.4 от договора.
Видно от договори и инкорпорираните в тях погасителни планове до дата на
подаване на заявлението в съда – 22.06.2020 г. са настъпили падежите и на
последната вноска по договорите за лизинг, поради което съдът не следва да
обсъжда твърденията за предсрочна изискуемост и дали същата е редовно обявена
на длъжника.
В тежест на
ответника е да докаже плащане на претендираните суми по договорите за лизинг.
Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника.
Предвид липсата на доказателства, от страна на ответника, за плащане на
претендираните суми, съдът намира, че тези искове са доказан по основание и
размер и следва да бъдат уважени изцяло, а именно: в размер на 88 лева – дължими лизингови вноски по
Договор за лизинг от 17.05.2018 г., както и в размер на 263.78 лева - дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от
18.05.2018 г.
Като законна последица от уважаване на иска следва
да бъде признато за установено и дължимостта на законната лихва върху
посочените по-горе главници от датата на подаване на заявлението в съда – 22.06.2020
г. до окончателното плащане на вземането.
От ищеца се претендира неустойка в общ размер на 187.05 лева, от която: 12.48 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги от 08.02.2017 г.; 49.65 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги от 16.11.2017г.; 62.46 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги от 17.05.2018г. и 62.46
лева - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от
18.05.2018г.
В конкретния случай, видно от представените
договори, в договора за мобилни услуги от 08.02.2017 г. и в Договора за мобилни
услуги от 16.11.2017 г., в т. 11 от договорите, е посочено, че в случай на
предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя поради неизпълнение
на задълженията му, последният дължи неустойка в размер на стандартните за
абонаментния план месечни такси от датата на прекратяването на договора до края
на първоначално предвидения му срок.
Съобразно чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Тоест функциите, които
изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на
обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения.
Не трябва да се пренебрегва и санкционната й функция, която се извлича от
възможността неустойката да бъде единствено намалена.
В договорите страните са уговорили неустойката по правоотношенията в размер
на оставащите до края на срока на договора месечни абонаменти. Неустойката всъщност е равна на цената на самата
услуга за оставащият период от договора, като по този начин позволява на
доставчика да получи цената, независимо от това, че след прекратяването не
предоставя услугата.
Нищожността на клаузата за неустойка се преценява към момента на
сключването на договора и постигнатото споразумение с Комисия за защита на
потребителите не влияе на преценката. Без значение е и обстоятелството, че
ищецът претендира неустойката в трикратен размер на абонамента. Клаузата за
неустойка е част от договора, а по действителността на договора и неговите
клаузи, съдът е длъжен дори да се произнася служебно и без направено насрещно
възражение.
Така твърдяна от ищеца и формулирана клауза за дължимостта й, изцяло противоречи
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.
1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на
справедливост, създава условия за неоснователно обогатяване и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката, като не държи сметка за реалните вреди от
неизпълнението и причините за прекратяването - Решение № 74 от
21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК; ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при уговарянето, следва
изводът, че не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата
на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част правоотношението изобщо не
е породило правно действие.
В договора за мобилни услуги от 17.05.2018 г. и договора за мобилни услуги от
18.05.2018 г., в т. 11 от договорите, е посочено, че в случай на предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя поради неизпълнение на
задълженията му, последният дължи неустойка в размер на стандартните за
абонаментния план месечни такси от датата на прекратяването на договора до изтичането
на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Въпреки ограничаването, клаузата е неравноправна, защото не държи сметка за
обема на неизпълнението на потребителя относно оставащия срок на договора и
евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение. Независимо дали
правоотношението се прекрати на първия месец или 3 месеца преди края му, дължимото обезщетение е едно и също,
въпреки че неизпълнението е различно. Реално, колкото е по-малко
неизпълнението, толкова по-голяма е неустойката, която потребителят трябва за
плати.
Поради това, съдът намира, че клаузите
за уговорени неустойки са неравноправни, с които се задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение - чл. 143, т. 5 ЗЗП (в редакция преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019г.).
Ето защо, търсените суми за неустойки в общ размер на 187.05 лева, ще се отхвърли изцяло, поради противоречието
на клаузите от процесните договори на добрите нрави и като неравноправни.
От ищеца се претендира сумата в общ размер на 428.46 лева, представляваща разликата
между стандартната цена на устройствата без абонамент, предоставени на
ответника във връзка с сключените договори за мобилни услуги, съгласно ценовата
листа към момента на сключване на договорите и заплатената при предоставяне на
устройството на преференциална цена, дължима поради неизпълнение на
задължението за плащане на абонаментни такси по договора, от които: 117.10 лева
– във връзка с Договор за мобилни услуги от 16.11.2017 г.; 156.17 лева – във
връзка с Договор за лизинг от 17.05.2018 г. и 155.19 лева – във връзка с
Договор за лизинг от 18.05.2018 г.
В конкретния случай, видно от представените
договори, в т. 11, е посочено, че във всички случаи, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор,
потребителят дължи разликата между цената на устройството без абонамент,
съгласно последно актуалната ценова листа на оператора за съответното
устройство към момента на платената от него при предоставянето му от оператора
цена в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.
Съдът намира, че тази клауза е неясна, защото
липсва каквато и да било конкретизация относно размера на задължението, което е
възможно да възникне при предсрочното прекратяване. Поради това, съдът намира,
че тази уговорка налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е
имал възможност да се
запознае преди сключването на договора (чл. 143, т. 9 ЗЗП в редакция преди изменението с ДВ бр.
100 от 2019г.), а именно ценовата листа на оператора, върху параметрите на
която влияние има само той и по този
начин не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора (чл. 143, т. 18 ЗЗП в редакция преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019г.).
Освен това, клаузата не държи сметка за обема на
неизпълнението на потребителя, относно оставащия срок на договора и
евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение. Независимо дали
правоотношението се прекрати на първия или
последния месец от уговорения срок, дължимото обезщетение винаги ще бъде равно
на пълния размер на направената
отстъпка. Поради това, съдът намира, че тази клауза е неравноправна, с която се задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение - чл. 143, т. 5 ЗЗП (в редакция преди изменението с ДВ
бр. 100 от 2019г.).
Ето защо, търсената сума в общ размер на 428.46 лева, ще се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни, на основание чл.
78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът е направил искане,
представил е списък по чл. 80 ГПК /л.66/ и доказателства за сторени такива от 175
лева – платена ДТ и 308.27 лева – адв. възнаграждение. По съразмерност се
дължат общо 216.46 лева, които ще се
присъдят в тежест на ответника.
Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /т.12 на ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, които по съразмерност възлизат на общо 64.95 лева.
Ответницата претендира разноски за заповедното и за
исковото производството, изразяващи се в определяне на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона
за адвокатурата.
По делото страната се
представлява безплатно от адв. Е.И., поради затрудненото си материално
положение, което обстоятелство по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА
представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Изрично в
подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер
на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва да бъде
изчислено за заповедното производството – съгласно чл. 7, ал. 7 във вр. ал.2,
т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като същото възлиза на 300 лева, а за исковото производство –
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като същото възлиза на 300 лева.
По отношение на адвокатските възнаграждения на
ответника, общият размер за двете производства, е в общ размер на 331.26 лева, от които 165.63 лева за
заповедното производство и 165.63 лева за исковото производство, съразмерно
с отхвърлената част от исковете. Посочената сума следва да се
присъди в полза на процесуалния представител, а не на ответника, с оглед на
обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.В.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, следните суми: 74.05
лева – главница, представляваща стойността на неплатените абонаментни
такси, за отчетен период 25.05.2018 г. до 24.08.2018 г. по Договор за мобилни
услуги от 17.05.2018 г., с предпочетен номер +***; 74.97 лева – главница, представляваща стойността на неплатените
абонаментни такси, за отчетен период 25.05.2018 г. до 24.08.2018 г. по Договор
за мобилни услуги от 18.05.2018 г., с предпочетен номер +***; 88 лева – главница, представляваща
дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 17.05.2018 г., с който е
предоставено мобилно устройство NOKIA 2 Black; 263.78 лева – главница, представляваща
дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 18.05.2018 г., с който е
предоставено мобилно устройство NOKIA 5 Blue, ведно със законната лихва върху главниците, считано от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 22.06.2020
г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за установяване дължимост на следните суми: сумата
над 74.97 лева до пълния предявен размер 76.75 лева – главница, представляваща стойността на неплатените
абонаментни такси, за отчетен период 25.05.2018 г. до 24.08.2018 г. по Договор
за мобилни услуги от 18.05.2018 г., с предпочетен номер +***; 12.48 лева – неустойка по Договор за мобилни
услуги от 08.02.2017г.; 49,65 лева –
неустойка по Договор за мобилни услуги от 16.11.2017 г.; 117.10 лева – разлика за устройство по Договор за мобилни услуги от
16.11.2017 г.; 62.46 лева - неустойка
по Договор за мобилни услуги от 17.05.2018 г..; 156.17 лева – разлика за устройство по Договор за мобилни услуги от
17.05.2018 г. и Договор за лизинг от 17.05.2018 г.; 62.46 лева – неустойка по Договор за мобилни услуги от 18.05.2018
г.; 155.19 лева – разлика за
устройство по Договор за мобилни услуги Договор за мобилни услуги от 18.05.2018
г. и Договор за лизинг от 18.05.2018 г., като неоснователни,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3507/13.07.2020
г. по ч.гр.д. № 7046/2020 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Б.В.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 216.46 лева (двеста и шестнадесет лева
и четиридесет и шест стотинки) – разноски по съразмерност за настоящото
производство и сумата от 64.95 лева (шестдесет
и четири лева и деветдесет и пет стотинки) - разноски по съразмерност за
заповедното производство по ч. гр. д. № 7046/2020 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. Е. Г.И.,***, със служебен адрес – гр. П.***, сумата в общ размер на 331.26 лева (триста тридесет и един лева и двадесет и шест стотинки), от които 165.63 лева (сто шестдесет и пет лева
и шестдесет и три стотинки) - за заповедното производство по ч. гр.д. № 7046/2020 г. по описа на ПРС, и 165.63 лева (сто шестдесет и
пет лева и шестдесет и три стотинки) за настоящото
производство по гр.д. № 13504 по описа за 2020 г. по описа ПРС, съразмерно с отхвърлената част от исковете - адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на Б.В.Й..
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ