Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 12.11.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на осми септември две хиляди и двадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 619
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство – серия К, № 2611735 на ОД на МВР Ловеч е
наложено на К.Л.В. ***, административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.3,
във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволна от електронния фиш останала жалбоподателката В., която чрез
процесуалния си представител адвокат Г.М. от САК го е обжалвала. Моли електронния
фиш да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразно издаден. Изтъква, че използваното
техническо средство не отговаря на изискванията на чл.745 и сл. от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като са
изложени доводи в какво точно се изразяват несъответствията. Счита също така и
че техническото средство, с което е била измерена скоростта не е преминало
съответната годишна последваща техническа и в тази връзка оспорва годността на
системата. На следващо място са развити доводи относно правилността и точността
на отчетените данни от техническото средство, като развива тезата, че системата
е била позиционирана неправилно и ъгълът, под който съответното МПС пресича
радарния лъч не позволява правилното и точно регистриране на скоростта, с която
се движи.
По-нататък в жалбата се възразява относно липсата на протокол по чл.10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, както и за липсата на снимка на
разположението на уреда, съгласно чл.10, ал.3 от Наредбата.
Подробно са изложени доводи и съображения касаещи липсата на задължителни
реквизити в обжалвания ЕФ. Като такива сочи обстоятелството, че не е посочен
собственика, на когото е регистрирано превозното средство и твърди, че
жалбоподателката В. никога не е била собственик на посоченото във фиша МПС. Счита
това обстоятелство за задължителен реквизит на ЕФ, който в случая липсва. Изложени
са доводи и че във фиша липсва словесно описание на извършеното нарушение, като
не става ясно дали скоростта в пътния участък е била ограничена със съответния
пътен знак, дали е извършено в населено място, на скоростен път или на
магистрала.
С жалбата е наведена и претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебното заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява. Не
се явява и процесуалният ѝ представител адвокат Г.М.. Последният е
представил писмено становище, в което поддържа жалбата и пледира за отмяна на
обжалвания ЕФ, като незаконосъобразно издаден. Поддържа и претенцията за
присъждане на направените по делото разноски. Доразвива изтъкнатите с жалбата
доводи, като в допълнение оспорва годността на представения по делото протокол
за премината техническа проверка на техническото средство и счита, че същият не
удостоверява обстоятелството за преминат редовен годишен технически преглед.
Сочи също така и че представеното по делото удостоверение за одобрен тип
средство за измерване не доказва, че действително е било одобрено. Изтъква, че
с това удостоверение се доказва само одобряването на определен тип средства за
измерване, но не и на конкретно използваното в настоящия случай, а в частност и
че няма доказателства, че камерата на техническото средство е преминала редовен
годишен технически преглед. Изтъква също така, че във връзка с установяване на
посоченото във фиша нарушение не е бил съставен протокол по чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, а в представения по делото такъв,
клип № 1509 не фигурира. Счита това за самостоятелно основание за отмяна на
издадения ЕФ.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не
изразяват становище по делото.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
мобилна система за видеоконтрол и регистрация на пътни нарушения тип TFR1–M, № 608. Системата
можела да работи както в установен в покой, така и от движещ се полицейски
автомобил и когато засичала превишена скорост на участник в пътното движение,
тя го заснемала и на видеоклип. Системата засичала движещи се и в двете посоки
автомобили, както тези които настигали полицейския автомобил, така и тези,
които идвали срещу него. След това, в полицейското управление се преглеждали
видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните
регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с
оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 21.09.2018 г. в 15:12:47 часа, на ПП І-4, км.27+700, системата за
контрол на скоростта засякла и заснела движещ се със скорост от 119 км/ч лек
автомобил.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 1509
/л.20/ установили, че засечената в 15:12:47 часа на 21.09.2018 г. скорост от 119
км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача скоростта била
изчислена на 115 км/ч) била от лек автомобил „********” с рег.№ **********След
справка в централната база данни на КАТ /л.25/ било установено, че собственик
на автомобила е Г.Д.М. от гр.С..
Въз основа на така установеното, срещу Г.Д.М. бил издаден електронен фиш серия
К № 2444142 /л.15/, който му бил връчен на 07.03.2019 г. – разписка на л.18 от
делото. На основание чл.189, ал.5 от ЗДвП М. подал декларация /л.16/, в която
посочил, че на въпросната дата и час автомобилът е бил управляван от К.Л.В., на
която го предоставил за ползване същия ден. Представил и копие от
свидетелството за управление на МПС на К.В. – л.17.
С оглед декларираното от Г.М., на 19.03.2019 г. /справка л.22/ срещу К.Л.В.
*** бил издаден електронен фиш серия К, № 2611735 /л.19/. В него наказващият
орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което
наложил на К.В., в качеството ѝ на ползвател на автомобила предвидената в
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП санкция глоба в размер на 100 лева.
Видно от приложената по делото разписка /л.21/, електронният фиш е бил
връчен на жалбоподателката на 30.06.2020 г., чрез адвокат Г.М.. Липсват данни в
срока по чл.189, ал.6 от ЗДвП К.В. да е представила пред директора на ОД на МВР
Ловеч писмено възражение.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна,
поради което е допустима за разглеждане.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен
орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни
реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание. В обжалвания
електронен фиш изчерпателно и точно са описани нарушението, датата и мястото му
на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовата
разпоредба, която е била нарушена. Посочени са ЕГН и адрес на жалбоподателя.
Изчерпателно е индивидуализиран и автомобила, който е бил заснет от
техническото средство. Повече от това няма какво да се добави, като се има
предвид и че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за
санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН. В този
смисъл, не могат да бъдат споделени възраженията, че обжалваният ЕФ не съдържа
словесно описание на нарушението. Ясно е посочено във фиша, че вмененото
нарушение се изразява в управление на лекия автомобил извън населено място със
скорост над максимално разрешената от 90 км/час. Същата е законово
регламентирана в посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП и
не е необходимо специално да бъде указвана със съответния пътен знак за всеки
участък от пътя. След като участъка е в извън населено място и като не е
изрично ограничена скоростта, то ясно е, че максимално разрешената скорост на
движение ще е законово регламентираната от 90 км/час. По никакъв начин не може
да се приеме, че е нарушено правото на защита на жалбоподателката, в частност
да е узнае в извършването на какво нарушение я обвиняват, тъй като тя е
правоспособен водач на МПС и като такъв следва добре да познава правилата за
движение по пътищата. Ясно е индивидуализиран и пътя на който е било заснето
нарушението – първокласен път I-4, т.е. не може да има
съмнения, че това може да е „евентуално“ магистрала, в какъвто смисъл са
наведени доводи в жалбата.
Не е нарушение на процедурата по издаване на ЕФ, още по-малко пък
съществено такова обстоятелството, че не е ясно конкретизирано дали
жалбоподателката В. е собственик или ползвател на лекия автомобил. В
стандартната форма, в която е издаден фиша, името на жалбоподателката е
изписано срещу графата „Собственик, на когото е регистрирано МПС, ползвател“.
Няма как на В. да не е ѝ ясно и да не знае, че не е собственик на лек
автомобил марка „********“ с рег.№ ********* и че в този случай е привлечена
към административнонаказателна отговорност в качеството ѝ на ползвател на
автомобила. Несериозно е да се твърди, че възрастен, зрял човек няма да е
наясно каква собственост притежава, особено когато се отнася до движими вещи на
значителна стойност и подлежащи на регистрационен режим. Ето защо, подобно
твърдение е крайно несъстоятелно и категорично не може да бъде споделено, още
по-малко пък да се приеме, че е процесуално нарушение довело до нарушаване правото
на защита на наказаното лице.
Съдът не споделя като основателни и наведените възражения за това, че
технически използваното АТС не отговаря на изискванията на Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и че не е преминала
съответната годишна последваща техническа проверка. Ясно в обжалвания ЕФ е
отразено, че АТС, с което е бил заснет автомобила и измерена скоростта, с която
се е движел в конкретния пътен участък е мобилно, като е посочен и модела и
серийния номер на системата - TFR1–M, № 608. Представени са и изискуемите съгласно нормата на чл.189, ал.8,
изр.3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното техническо средство, с
което е била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано. Видно от
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010
г. на Български институт по метрология /л.14/ и от протокол от проверка №
3-23-18 от 14.08.2018 г. /л.13/, системата за контрол на скоростта е имала
валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и
била преминала първоначална и последваща проверка на годността, като е
отговаряла на съответните технически изисквания. Фактът, че Българският
институт по метрология е одобрил техническото средство и е издал за модела
удостоверение за одобрен тип означава, че АТСС, модел TFR1-M отговаря на изискванията заложени в Наредбата. Български институт по
метрология е институцията оторизирана по закон да одобрява технически средства
от подобен тип и да се твърди и оспорва, че използваното в случая АТС не
притежава определени параметри и функции е въпрос ирелевантен за настоящия
казус. Единствено релевантно и с доказателствена стойност за обсъждания случай е
удостоверението за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010
г. /л.14/. Същото е официален свидетелстващ документ и неговата доказателствена
стойност по никакъв начин не е разколебана в настоящето производство, нито пък
са налице съмнения относно информацията, която предоставя.
От събрания по делото доказателствен материал, в частност от вещественото
доказателство, представляващо снимка от видеоклип № 1509 /л.20/, заснет на
21.09.2018 г., в 15:12:47 часа, действително се установява превишаване на
определената в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП стойност за скорост в извън
населено място, извършено от жалбоподателката с посоченото в електронния фиш
моторно превозно средство, представляващо административно нарушение на
горепосочената норма от ЗДвП.
Въпреки това съдът намира, че в разглеждания случай са налице основания за
отмяна на атакувания ЕФ като незаконосъобразен, поради допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила. Такова основание е установеното от съда неизпълнение на изискванията
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Съгласно чл.10, ал.1 от Наредбата за всяко
използване на мобилно АТСС се попълва протокол, съгласно приложението на
Наредбата, като в ал.3 на чл.10 е установено задължение за попълване на
протокол за всяко място за контрол, съпроводено със снимка на разположението на
уреда, при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС. Нарушението в
обсъждания казус е установено с АТСС тип TFR1–M, което предвид дадената
легална дефиниция за АТСС и техните видове, посочена в нормата на § 6, т.65 от
ДР на ЗДвП, се явява „мобилно“ по своя характер, прикрепено към превозно
средство – б.„б“, предл.1-во на § 6, т.65. Посоченото изключва същото да е
„прикрепено“ към земята, каквито са стационарните АТСС, поради което е
безспорно, че има характер на временно разположено на участък от пътя, т.е.
„мобилно“ АТСС. В този смисъл съставянето на протокол по чл.10, ал.1 от
Наредбата е задължително. С административнонаказателната преписка по делото е
представено заверено копие от такъв протокол с рег.№ 906р-7816/21.09.2018 г.
/л.23/. Същият съдържа всички изискуеми реквизити съгласно приложението към
чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., но касае използването на
мобилното АТС тип TFR1–M, с № 608 на датата 20.09.2018 г., т.е. деня преди да бъде
заснето нарушението санкционирано с електронния фиш предмет на настоящето
производство. Тогава с него са били установени три броя нарушения и свалени
съответно три броя видеозаписи (клипове) с номера от 1495 до 1497 включително. Протокол
по чл.10, ал.1 от Наредбата, от който да става ясно кога и къде мобилното АТС TFR1–M с № 608 е било
използвано на датата 21.09.2018 г.,
когато е заснет клип № 1509 /л.20/ обаче липсва. Представена е единствено
снимка по чл.10, ал.3 от Наредбата /л.24/, която е с датата 21.09.2018 г. и на
която е заснет полицейски автомобил с рег.№************. Същата обаче не е
достатъчна да удостовери и гарантира законосъобразността и прозрачността на
процедурата по измерване на скоростта на предвижване на водачите на МПС, в
частност и от автомобила на жалбоподателката В.. Предназначението на снимката
по чл.10, ал.3 от Наредбата е да даде визуална представа къде и как е било
разположено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото
в протокола, а също и дали кореспондира със снимковия материал от заснетото
нарушение. Липсата на протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата не позволява да бъде
направена такава конкретна и категорична преценка. Следва да се има предвид и
че е предвидено протокола по чл.10 ал.1 да се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол - чл.10, ал.2 от Наредбата. Изискването за
съставяне на протокол по чл.10 от Наредбата не е самоцелно, тъй като протокола
удостоверява, че на посочената в ЕФ дата и час е било използвано мобилно АТСС,
което е било разположено на конкретен участък от път отворен за обществено
ползване и са били проверявани МПС движещи се в конкретна посока. Протоколът
съдържа характеристиките на официален свидетелстващ документ и е доказателство
относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е
заснето, посоката на движение, ограничението на скоростта (ако такова е
въведено със съответния пътен знак за контролирания участък), автомобилът на
който е поставено мобилното АТСС и други изисквания по наредбата.
С оглед на тези съображения и при констатираната липса на съставен протокол
по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. съдът намира, че въпреки,
че съставеният електронен фиш формално съдържа визираните в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, не са изпълнени изискванията на приложимата наредба, която
съдържа правила, гарантиращи законосъобразното протичане на производството по
установяване и заснемане на нарушението, поради което незаконосъобразни се
явяват и последващите действия на контролните органи. Същите са били предприети
при съществено нарушение на разпоредбите, регламентиращи реда и начина за използването
на АТСС за контрол на правилата за движение
по пътищата.
По изложените съображения и предвид допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила и липсата на доказателства за спазване на Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. на МВР, обжалваният електронен фиш серия К № 2611735
следва да бъде отменен.
При този изход на делото и с оглед направеното от жалбоподателката В.
искане, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да бъде осъдена ОД на МВР
Ловеч, представлявана от директора, да ѝ заплати направените по делото
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Същото е в размер
от 500 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие №
831352 от 09.07.2020 г. /л.41/ и следва да бъде присъдено в пълния му размер,
тъй като въззиваемата страна не е направила възражение за прекомерност по реда
на чл.63, ал.4 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на
глоба серия К, № 2611735 на ОД на МВР Ловеч, с който на К.Л.В.
***, ЕГН : **********, ѝ е наложено административно наказание - глоба в
размер на 100 лева на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР Ловеч, представлявана от директора, да заплати на К.Л.В. ***, с
горните данни, сумата 500 /петстотин/ лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :