Р Е Ш Е Н И Е
№ 2148
гр. Варна, 16.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
седми април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
19552 по описа на ВРС за 2017-та
година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на
Ж.Д.Н., ЕГН**********, иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за осъждане на ЗК „Е.” АД, ЕИК***, за
сумата 10.00лв. (частичен иск от 514.00лв.) – обезщетение по договор от 05.06.2017г.
за „Каско”, за констатирано на 15.11.2017г., около 10.30часа, в ***,
застрахователно събитие, изразяващо се в извършено на паркинг, от неизвестно
лице, увреждане на заден ляв калник и задна престилка на собствения на ищеца л.а.
„Б. ***”, ДК №***, ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 29.12.2017г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че по
силата на договор от 05.06.2017г. за „Каско”, собственото му МПС „Б. ***”, ДК
№***, било застраховано срещу съответни застрахователни рискове, включително
получени неволно или от неизвестни лица увреждания. Полицата била със срок на
действие 15.06.2017г. – 05.06.2018, а премията застрахованият заплатил
надлежно.
На
14.11.2017г. вечерта ищецът паркирал автомобила си в ***. На следващата сутрин
констатирал, че по автомобила е извършено от неизвестно лице увреждане на заден
ляв калник и задна престилка. За това ищецът уведомил незабавно служители на
МВР, които приели сигнала, но отказали да го посетят, тъй като другият участник
в ПТП-то не бил известен. За инцидента застрахованият уведомил и застрахователя
си на 15.11.2017г., за което била заведена преписка по щета №**********/2017г.
По нея получил отказ, мотивиран с това, че застрахователят не дължи обезщетение
за повече от две настъпили събития, доказани само с декларация, без писмени
такива от МВР, съгласно действащите по полицата ОУ. Този отказ ищецът счита за
неоснователен, в която връзка излага доводи за неравноправност и нищожност на
клаузите на чл.10, ал.2, т.2 и т.3 от ОУ, на които основава отказа си ответниккът. Моли за присъждане на претендираното
обезщетение и разноски.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва действалия между
страните, към 15.11.2017г., договор за „Каско” за собствения на ищеца
автомобил; не оспорва своевременното си уведомяване за щетата; не оспорва факта
на уврежданията по автомобила.
Искът
обаче оспорва изцяло с доводите, че в случая е налице изключен застрахователен
риск, тъй като съобразно чл.10, ал.2, т.2 и т.3 от ОУ не се дължи обезщетение
за повече от две събития, доказани само с декларация, без писмени такива от
МВР, какъвто е случаят, след две платени по декларация предходни обезщетения по
договора. Излага и съображения за законност и равноправност на клаузите на
чл.10, ал.2, т.2 и т.3 от ОУ. Евентуално твърди, че размерът на иска е
необоснован и несъответен на вида и характера на щетите и на годината на
производство и състоянието на колата. Моли за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото няма спор и се потвърждава
от приобщената застрахователна полица, че към 15.11.2017г. страните по делото са
били страни и по договор от от 05.06.2017г. за „Каско”, относно собственото на ищеца МПС
„Б. ***”, ДК №***, срещу съответни застрахователни рискове, включително
получени неволно или от неизвестни лица увреждания.
По
делото няма спор още и се потвърждава от приетата застрахователна преписка на
ответника (л.85-92 от делото), че преди спорната дата 15.11.2017г.,
ищецът е декларирал при ответника две настъпили на паркинг застрахователни
събития със собствения му автомобил (на 09.08.2017г. и на 14.09.2017г.), като за всяко от тях той е
получил застрахователно обезщетение (чрез прихващане със съответни вноски от
разсрочената застрахователна премия).
Безспорно е още, че за твърдяното
събитие на 15.11.2017г. застрахованият е уведомил своевременно застрахователя
си, като събитието е подкрепено само с декларация (л.23-24 от делото).
Безспорно е също, че при огледа от
служители на ответника на същата дата са констатирани щети по колата (л.54-56
от делото).
Няма спор още, че по щетата от
15.11.2017г. застрахователят е отказал да заплати обезщетение, на осн. чл.10, ал.2, т.2 и т.3 от ОУ
към полицата.
На
л.58-67 от делото са приети именно приложимите за полицата общи условия за
договорите за „Каско“ при ответника.
Заключението
по приетата САТЕ съдът цени като обективно. Със същото е прието, че
констатираните щети по колата на ищеца могат да бъдат причинени по твърдяния от
него начин. Посочени са и средствата за отремонтирането им в няколко варианта
за изчисление.
От
показанията на изслушания в о.с.з. свидетел М. К. се изяснява състоянието на
автомобила на ищеца, към датата на сключване на процесната застрахователна
полица.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предпоставките на предявения иск предполагат
пълно и главно доказване от ищеца на следните обстоятелства: наличието на валидно възникнало и
действало към момента на инцидента правоотношение с ответника по „Каско”
относно собствената му вещ; заплащането на премията по него и изправността си
по останалите му клаузи; настъпването на твърдяния застрахован риск;
своевременното уведомяване на ответника за него; проведената при застрахователя
ликвидационна процедура; размера на обезщетението; другите положителните факти,
на които основава твърденията си – в случая за уведомяване на органите на МВР
за ПТП-то и за получения от тях отказ от обслужване на същото; за
неравноправност клаузите на чл.10, ал.2, т.2 и т.3 от ОУ. В тежест на ответника
е да докаже положителните факти, на които основава възраженията си – наличие на
изключен застрахователен риск; действителността на клаузите от ОУ, на които
основава отказа си; евентуално че обезщетението следва да се определи по други
от твърдяните от ищеца ред и критерии.
Както се посочи в случая са
безспорни и доказани следните обстоятелства: действалият между страните, към
сочената от ищеца дата на събитие, договор за „Каско” относно собствения му лек
автомобил; плащането на премиите по него; наличието на две заявени само по
декларация щети при паркиран автомобил, по които е изплатено на ищеца
обезщетение и които щети са реализирани преди датата на процесното събитие; своевременното
уведомяване на ответника за последното; фактът на щетите; отказът на ответника
от плащане по тях.
По
делото се спори по отговорността на ответника съобразно клаузите на чл.10,
ал.2, т.2 и т.3 от приложимите ОУ, респективно по действителността на тези
клаузи от ОУ. Евентуално се спори по останалите предпоставки на иска и по
неговия размер. По тези въпроси съдът приема следното:
В
чл.10, ал.2, т.2 и т.3 от приложимите ОУ е прието, че застрахователят покрива
до две застрахователни събития, които са настъпили докато МПС на застрахованото
лице е било в паркирано състояние или които са установени само с декларация на
застрахованото лице, но не повече от 10% от застрахователната стойност на
автомобила за всяко от събитията, в хипотезите на ал.2, т.2 и т.3, а в
в ал.4 са изброени случаи, при които
ал.2 не се прилага. Тези клаузи настоящият съдебен състав не намира за нищожни
или неравноправни, противно на доводите на ищеца, по следните причини. Няма и
не е имало спор, че застрахователното събитие следва да бъде заявено и доказано
пред застрахователя, за да породи то правото на застрахования на обезщетение. За
доказването пред застраховател са допустими всички доказателства, а евентуални
ограничаващи това клаузи съдът счита за нищожни. Следователно във всеки случай
застрахованият дължи такова доказване пред застрахователя, именно поради което
и последния се съгласява да поеме застрахователния риск от встъпване в
обезпечителното при възникване застрахователно правоотношение. Ето защо, когато
ОУ позволяват в определени случаи настъпили събития да се доказват само с
декларация на застрахования, те не само че не накърняват правата му, а напротив
– изцяло са в негов интерес, тъй като предвиждат облекчен и олекотен
доказателствен ред. Обстоятелството, че той не е безлимитен
по никакъв начин не променя ситуацията, защото обратното би означавало, че
застрахователят следва да репарира
всичко, само защото то е декларирано от застрахования, а изобщо не това е
смисъла и целта на подобни разпоредби. Ето защо настоящият състав приема, че
след като се е ползвал и е изчерпал възможността да се ползва от облекчения ред
за доказване на събитие, застрахованият напълно законосъобразно ще следва да
провежда доказване на последващи застрахователни събития по общия ред. А клауза
на договора или на ОУ към него в подобен смисъл, не е нищожна или
неравноправна.
В
допълнение – в случая не се касае за обща клауза, приложима към всички случаи
на покрити рискове, а само за такова събитие, чието настъпване не е достоверно
доказано. С допускането на обезщетяване на повреди, причинени на паркинг без
каквото и да е независимо потвърждаване на фактите, застрахователят е освободил
ползващия се от застраховката потребител от тежест да докаже основен елемент от
правопораждащия обезщетението фактически състав –
събитие, покрито изрично като риск. Без някаква корекция на това правило,
застрахователят би се оказал обвързан за всякакви вреди, независимо как са
причинени, а това би било поемане на необосновано висок и изцяло непредвидим
риск. В този смисъл, поставянето на лимит до 10 % от сумата за всяко събитие и
до два броя събития по декларация, не нарушава, а възстановява баланса на
правата и задълженията на страните, като отговорността на застрахователя за
недоказуеми или недоказани събития се ограничава в рамките на предвидимия застраховтателен риск, покрит при сключване на
застраховката и калкулиран в цената на услугата. Ето защо аналогична клауза с
обсъжданата такава на ОУ не съставлява уговорка, позволяваща освобождаване на
застрахователя от отговорност изобщо, а облекчение за ползвателя на услугата,
предоставено му при определени балансиращи задълженията на двете страни
условия. В този смисъл съдът не намира основание за квалифицирането
на клаузата като неравноправна и преценява, че следва да я прилага в
отношенията между страните. Като е ограничил доказването до тази декларация,
застрахованият сам е приел да получи обезщетението за тези щети до фиксирания
лимитативен размер или при лимитираните облекчени
условия – така изрично Решение от 04.04.2018г. по в.т.д. №363/2018г. на ВОС, докладчик с. Диана
Митева, постановено по тъждествен материалноправен
въпрос.
Съобразно
приетото съдът намира, че отказът на ответното дружество да плати обезщетение в
настоящия случай е законосъобразен, доколкото същият е съобразен с действителна
и действаща разпоредба на ОУ към полицата. От друга страна нито извънсъдебно,
нито през настоящия процес, ищецът ангажира други доказателства, освен
декларацията пред застрахователя, от които да може да се докаже действителното
и независимо от действията на застрахования настъпило събитие, което да
ангажира отговорността на ответника, въпреки че на ищеца бе разпределена такава
доказателствена тежест. Ето защо в заключение предявения иск съдът намира за
недоказан и подлежащ на отхвърляне.
По
разноските: Предвид изхода по спора на ответника се следват сторени от него
такива пред ВРС от 75.00лв. (депозит САТЕ) и 100.00лв. (юк
хонорар).
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж.Д.Н., ЕГН**********, за осъждане
на ЗК „Е.” АД, ЕИК***, за сумата 10.00лв.
(частичен иск от 514.00лв.) –
обезщетение по договор от 05.06.2017г. за „Каско”, за констатирано на 15.11.2017г.,
около 10.30часа, в ***, застрахователно събитие, изразяващо се в извършено
на паркинг, от неизвестно лице, увреждане на заден ляв калник и задна престилка
на собствения на ищеца л.а. „Б. ***”, ДК №***, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска –
29.12.2017г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ж.Д.Н., ЕГН**********, да
заплати на ЗК „Е.” АД, ЕИК***, сумата 175.00лв. –
разноски в производството пред ВРС, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………