Р Е Ш Е Н И Е
№
261725/17.12.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1689 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по подадена искова молба от „З.Б.“ ООД, ***, с която срещу Д.З.П.-Я. е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД.
В
исковата молба ищецът „З.Б.“ ООД твърди, че с влязло в сила на 16.08.2019 г.
Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.05.2019 г., вписано в СВп-Варна на 27.08.2019 г. под акт № 71, том LXII, дв.вх.рег. № 22156, дело 2505/2019 г. е собственик на
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2553.768.1.78, находящ се гр. *,
ведно с прилежащата му изба № *и идеални части от ПИ с идентификатор *. Сочи,
че с Протокол от 23.05.2019 г., на основание чл. 492, ал. 2 ГПК, е обявен за
купувач по изп.д. № 20188080400296 на изнесения на
публична продан недвижим имот, принадлежал на длъжника „*“ ЕООД, за
удовлетворяване на вземането на взискателя Община Варна, като е заплатил сумата
от 82 508 лв., послужила за удовлетворяване на вземането на ипотекарния
кредитор „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД. Излага, че с Протокол за въвод във владение
на 03.10.2019 г. е придобил фактическата власт върху имота. Твърди, че не е
поел на основание чл. 175, ал. 2 ЗЗД обезпеченото задължение по изп.д. №20188080400296, произтичащо от учредените в полза
на „ОББ“ АД договорни ипотеки, поради което същите са заличени на 21.01.2020 г.
Сочи, че с молби от 14.01.2020 г. до ЧСИ * и ЧСИ * Я. е поискал заличаването на
възбраните, наложени по изп.д. № 20188080400296 и изп.д. № 20157190400924, като на 15.01.2020 г. същите са
заличени от съдебните изпълнители. Излага, че с молба от 14.01.2020 г. е
поискал от ЧСИ Д.П.-Я. заличаването на възбрана № 5213 от 11.03.2019 г. по изп.д. № 20197110400245, но молбата му е оставена без
движение до възобновяване на изпълнителното производство, което е спряно въз
основа на Определение № 467 от 17.05.2019 г. по ч.гр.д. № 4042/2015 г. на ВРС,
на основание чл. 415, ал. 2 ГПК. Твърди, че с този акт на съда е спряно
принудителното изпълнение по изп.д. № 20197110400245
по отношение на длъжницата *, като на 30.07.2019 г. е предявен установителен
иск от „ОББ“ АД срещу нея. Сочи, че с молба от 22.01.2020 г. до ЧСИ Д.П.Я.
повторно е поискал заличаване на възбраната от 11.03.2019 г., като изрично е
посочил, че няма да може да реализира планирана на 28.01.2020 г. сделка по
продажба на недвижимия имот, за която е сключил предварителен договор, и е
представил удостоверения, че са заличени всички договорни ипотеки. Твърди, че в
отговор на молбата съдебният изпълнител е заличил друга възбрана по същото
изпълнително дело. Излага, че в констативен протокол от 29.01.2020 г. на
нотариус *, е установено от помощник-нотариус, че страните по предварителния
договор за продажба на процесния недвижим имот са се явили пред нотариуса и
след като е извършена справка, че възбраната върху имота не е заличена,
купувачът по сделката * се е отказал да купи имота. В тази връзка купувачът е
отправил изявление за разваляне на предварителния договор и искане за връщане
на платения задатък в двоен размер. Предвид тези факти ищецът твърди, че към
момента на разваляне на предварителния договор и към момента на подаване на
исковата молба възбраната от 11.03.2019 г., наложена от ЧСИ Д.П.Я. все още не е
заличена, в противоречие на чл. 175, ал. 1 ЗЗД. Сочи, че след като имотът е
купен на публична продан, ипотеките и възбраните върху имота следва да се
считат погасени по силата на закона и възбраната е следвало да бъде заличена от
съдебния изпълнител. Излага, че като не е изпълнила това свое задължение,
ответницата му е причинила имуществени вреди. Сочи, че част от вредите се
изразяват в това, че е следвало да върне дадения задатък по сключения между
него и трето лице купувач предварителен договор и да дължи обезщетение в размер
на 9 000 лв., доколкото задължение на продавача по сделката е било да
бъдат заличени всички ипотеки и възбрани върху имота. Излага, че на 23.01.2020
г. е извършил плащане на задатъка в размер на 9 000 лв. Твърди, че заплащането
на това обезщетение за неизпълнение на задължението му да прехвърли имота без
вещни тежести е в пряка причинна връзка с незаконосъобразното бездействие на
ответницата да заличи възбраната. Сочи още, че предвид развалянето на
продажбената сделка за него е налице пропусната полза в размер на 2 675,04 лв.,
която сума се явява чистият положителен финансов резултат, представляващ
разликата между уговорената продажна цена от 90 000 лв., цената на
придобиване на имота от 82 508 лв. и извършените разходи по публичната продан.
Излага, че незаличаването на възбраната от ответницата е злоупотреба с право,
която води до състояние на икономическа несигурност на дружеството, защото не
може да се разпорежда свободно със собствеността си, поради което претендира и
вреди в размер на 5 000 лв. Сочи, че ако дружеството реши да се разпореди
с имота докато е възбранен, неговата цена ще е много по-ниска от пазарната
такава за освободен от тежести имот. Моли от съда за осъждане на ответницата да
заплати обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в общ размер от
16 675,04 лв. и за присъждане на разноски по делото.
Ответницата
Д.З.П.-Я. подава отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че не са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане. В тази връзка сочи, че ищецът не е претърпял сочените
в исковата молба вреди и не са налице извършени незаконосъобразни
действия/бездействия на съдебния изпълнител, както и че липсва причинна връзка
между тях и твърдените вреди. Не оспорва, че ищецът е купил процесния имот на
публична продан. Излага, че правните последици по чл. 175, ал. 1, изр. I ЗЗД се
отнасят единствено за погасяване на ипотеките и вещните права върху недвижимия
имот, учредени след първата ипотека, като погасяването на тези права настъпва
по силата на закона с влизане в сила на постановлението за възлагане – чл. 496,
ал. 2 ГПК. Възбраните не са приравнени до ипотеките и вещните права, поради
което имат по-широко действие и същите не се погасяват по право. Допълнително
сочи, че ищецът е поискал заличаване на възбрана по изпълнително дело, по което
не е страна. Неговите аргументи се отнасят за наложените възбрани по изп.д. № 20188080400296 по описа на ЧСИ Захари Димитров, но
не и по отношение на взискателя с вписана възбрана по друго изпълнително
производство, който не е удовлетворен от публичната продан и за него е
оправдано възбраната да бъде запазена. В тази връзка твърди, че доколкото
ищецът купувач по публичната продан се явява трето лице по изп.д.
№ 20197110400245 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., то съдебният изпълнител няма
правомощията по чл. 175 ЗЗД служебно или по негово искане да поиска от съдията
по вписванията да издаде определение за заличаване на възбраните, а това следва
да стане само след изричната воля на взискателя. Сочи, че действително е
заличил една от възбраните по изп.д. №
20197110400245, но това е станало по инициатива на самия съдебен изпълнител,
който поради грешка е наложил възбраната върху имот, който не е бил собствен на
длъжника. По отношение на вредите, които ищецът е претърпял от развалянето на
предварителния договор твърди, че същите са само в резултат на неговото
собствено недобросъвестно поведение. В тази връзка сочи, че от доказателствата
се установява, че към датата на сключване на предварителния договор възбраната
не е била заличена и на 15.01.2020 г. е бил уведомен от ЧСИ, че производството
е спряно, като в срок до 29.01.2020 г. е било невъзможно да бъде заличена
възбраната дори и при положително произнасяне от страна на ЧСИ и съдията по
вписванията, предвид технологичното време необходимо за извършването на
действията. В тази връзка излага, че ищецът е обжалвал действията на ЧСИ,
поради което му е било известно, че при висящо съдебно производство няма как
възбраната да е заличена и сделката да бъде сключена на 29.01.2020 г., като е
следвало да иска от купувача продължаване на срока за сключване на окончателен
договор. Сочи, че от представения констативен протокол се прави извод, че
сделката е развалена по взаимно съгласие и ищецът не е положил грижата на
добрия търговец да сам да се погрижи за интересите си. Твърди още, че е
неоснователен аргументът, че запазването на възбраната води до вреди за
купувача, доколкото той може да упражнява всичко свои правомощия като
собственик, без да е ограничаван от действието на възбраната. Излага, че ищецът
не е имал намерение да продава имота, защото не е извършил никакви действия да
запази облигационната връзка, и предварителният договор е сключен само за
целите на процеса. Оспорва претендирания размер на вредите, като релевира и
евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди
бездействие от страна на ищеца да положите необходимите усилия и грижа да
сключи окончателен договор.
Третото лице помагач Застрахователна компания „Л.И.“
АД оспорва исковата молба и моли за оставяне на предявените искове без
уважение.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.
С молба преди съдебно заседание ответницата поддържа
отговора. Представя писмени бележки със становище по съществото на спора.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:
Предявен
е осъдителен иск от „З.Б.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя *, срещу частен съдебен изпълнител Д.З.П.-Я., ЕГН **********, с адрес ***, офис
507, за ОСЪЖДАНЕ на ответницата да заплати на ищеца обезщетение за причинените
му имуществени вреди в общ размер от 16 675,04 лв., настъпили в резултат
на проведено процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо
се в бездействието на частния съдебен изпълнител да заличи наложената по и.д. №
20197110400245 възбрана, вписана под акт № 166, т. 2, дв.вх.рег.№
5213 от 11.03.2019 г. на имот собствен на ищеца имот с идентификатор № *,
находящ се в гр. *, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД, което
обезщетение включва сумите от:
- 9 000
лв. /девет хиляди лева/ претърпяна загуба, изразяваща се в заплатено от ищеца
на трето лице по спора (*) обезщетение за разваляне на предварителен договор от
14.01.2020 г., предвид неизпълнението на ищеца да прехвърли недвижимия имот,
предмет на предварителния договор, без вещни тежести;
- 2 675,04
лв. /две хиляди шестстотин седемдесет и пет лева и четири стотинки/ пропусната
полза, изразяваща се в неполучена печалба от продажбата на недвижимия имот,
поради разваляне на предварителен договор от 14.01.2020 г;
- 5 000
лв. /пет хиляди лева/ претърпяна загуба, изразяваща се в невъзможността да се
разпорежда свободно със собствеността върху процесния имот, предвид наложената
възбрана и злоупотребата с право от страна на ЧСИ.
Съгласно разпределената в процеса доказателствена
тежест ищецът е следвало да докаже, че с непредприемането на действия по
заличаване на възбраната ответницата противоправно му е причинила вреди в
претендирания размер, които са в причинна връзка с това нейно поведение. Вината
се предполага, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което в тежест на
ответницата (в случай, че ищецът докаже останалите елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане) е било да обори презумпцията за вина като докаже,
че действията/бездействията и́ не са извършени виновно.
Прието
е за безспорно по делото, че ищецът
„З.Б.“ ООД, като купувач на публична продан, е станал собственик на
самостоятелен обект с идентификатор *, находящ се гр. *, ведно с прилежащата му
изба № * и идеални части от ПИ с идентификатор * по силата на влязло в сила на
16.08.2019 г. Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.05.2019 г.,
вписано в СВп-Варна на 27.08.2019 г. под акт № 71,
том LXII, дв.вх.рег. № 22156, дело 2505/2019 г. С
молба от 14.01.2020 г. до ЧСИ Д.П.-Я. е поискал заличаването на възбрана № 5213
от 11.03.2019 г. по изп.д. № 20197110400245, но
молбата му е оставена без движение до възобновяване на изпълнителното
производство, което е спряно въз основа на Определение № 467 от 17.05.2019 г.
по ч.гр.д. № 4042/2015 г. на ВРС, на основание чл. 415, ал. 2 ГПК. На
29.01.2020 г. в присъствието на помощник-нотариус е установено в констативен
протокол от 29.01.2020 г. на нотариус *, че страните по предварителния договор
за продажба на процесния недвижим имот са се явили пред нотариуса и след като е
извършена справка, че възбраната върху имота не е заличена, купувачът по
сделката * се е отказал да купи имота. В тази връзка купувачът е отправил
изявление за разваляне на предварителния договор и искане за връщане на
платения задатък в двоен размер. На 14.05.2020 г. процесната възбрана под №
166, т. II, вх.
рег. № 5258/11.03.2019 г. по изп.д. № 245/2019 г. е
заличена по инициатива на ответницата.
Основните спорни въпроси
по делото са дали бездействието на ответницата
да заличи наложената възбрана е противоправно и дали в резултат на това са
настъпили вреди за ищеца.
Установява се от
доказателствата по делото, че на 14.01.2020 г. и на 22.01.2020 г. ищецът „З.Б.“
ООД е подал молби до ответницата ЧСИ Д.П.-Я. по и.д. № 20197110400245, с които
е поискал заличаването на процесната възбрана № 5213 от 11.03.2019 г. Причината
за незаличаването на възбраната, посочено от ответницата, е постановеното от
съда с Определение № 6467 от 17.05.2019 г. по ч.гр.д. № 4042/2015 г. на ВРС
спиране на изпълнението по чл. 415, ал. 2 ГПК. Въпреки това по същото
изпълнително дело съдебният изпълнител е заличил друга възбрана.
Установява се по делото,
че срещу акта на съдебния изпълнител е подадена жалба от „З.Б.“ ООД, която е
оставена без разглеждане с Определение № 2021 от 15.07.2020 г. по в.гр.д. №
1592/2020 г. на ВОС с мотивите, че жалбоподателят няма качеството на страна по
изпълнителното дело и това, че съдебният изпълнител няма право да вдигне
възбраната при спряно изпълнение без разпореждане на съда или взискателя.
Настоящият състав приема,
че спирането на основание чл. 415, ал. 2 ГПК постановено от съда с Определение
№ 6467 от 17.05.2019 г. по ч.гр.д. № 4042/2015 г. на ВРС, е само по отношение
на изпълнението срещу длъжницата *, а процесният имот е бил собственост на
трето лице и е продаден на публична продан от друг съдебен изпълнител. В този
смисъл не би следвало този съдебен акт да създава пречка за вдигане на
възбраната върху този имот, ако са налице основания за това, доколкото не е
изпълнително действие насочено спрямо длъжницата.
Въпреки този извод,
бездействието на частният съдебен изпълнител да вдигне процесната възбрана не е
незаконосъобразно и не може да породи отговорност за вреди по реда на чл. 441 ГПК, поради следното:
В т. 3 от ТР № 1 от
10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК на ВКС е
прието, че вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени
в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл.
452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от
закона хипотези.
В случая не е налице нито
една от предвидените в закона хипотези, които да обосновават заличаването на
възбраната след проведената публична продан. Цитираната от ищеца разпоредба на чл.
175, ал. 1 ЗЗД не намира приложение, защото същата касае ипотеките и вещните
права, но не и възбраните. Това становище е възприето и в мотивите към
цитираното тълкувателно решение. Отделен е и въпросът, че ищецът е трето лице
по изпълнението, което има ограничени права да отправя искания към съдебния
изпълнител.
Впоследствие съдебният
изпълнител е вдигнал възбраната по изрична молба на взискателя ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА /л. 125/, по чието искане е наложена същата, което не променя
горния извод.
Предвид липсата на противоправност, която е елемент от фактическия състав на
чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД, съдът намира, че само на
това основание предявения иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли,
без да е необходимо да се изследва дали от бездействието на съдебния изпълнител
са настъпили вреди за ищеца.
С
оглед изхода на спора разноските следва да се възложат в тежест на ищеца. Процесуалният
представител на ответницата е претендирал заплащане на адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА,
което искане е основателно. Съдът определя същото в минималния размер по чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който се равнява на 1 030 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения осъдителен иск от „З.Б.“
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя *, срещу частен съдебен изпълнител Д.З.П.-Я., ЕГН **********, с адрес ***, офис 507, за ОСЪЖДАНЕ на
ответницата да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди
в общ размер от 16 675,04 лв., настъпили в резултат на проведено
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в
бездействието на частния съдебен изпълнител да заличи наложената по и.д. №
20197110400245 възбрана, вписана под акт № 166, т. 2, дв.вх.рег.№
5213 от 11.03.2019 г. на имот собствен на ищеца имот с идентификатор № *,
находящ се в гр. *, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД, което
обезщетение включва сумите от:
- 9 000
лв. /девет хиляди лева/ претърпяна загуба, изразяваща се в заплатено от ищеца
на трето лице по спора (Атанас Иванов Харизанов) обезщетение за разваляне на
предварителен договор от 14.01.2020 г., предвид неизпълнението на ищеца да
прехвърли недвижимия имот, предмет на предварителния договор, без вещни
тежести;
- 2 675,04
лв. /две хиляди шестстотин седемдесет и пет лева и четири стотинки/ пропусната
полза, изразяваща се в неполучена печалба от продажбата на недвижимия имот,
поради разваляне на предварителен договор от 14.01.2020 г;
- 5 000
лв. /пет хиляди лева/ претърпяна загуба, изразяваща се в невъзможността да се
разпорежда свободно със собствеността върху процесния имот, предвид наложената
възбрана и злоупотребата с право от страна на ЧСИ.
ОСЪЖДА „З.Б.“ ООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя *, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.Д. – ВАК, съдебен
адрес:*** 030 лв. /хиляда и тридесет
лева/, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 38, ал. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на трето лице помагач на
страната на ответницата - Застрахователна компания „Л.И.“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: