Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Велико Търново , 23.09.2020 г.
Великотърновски районен съд, осми състав, в открито съдебно заседание
на 31.08.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря Димитринка Бабекова и в присъствието на прокурора Красимир Стайков , като разгледа докладваното от съдията Гр.д.
№ 415 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно съединени искове с
правно основание чл. 132,ал.1,т.2 от СК и чл.149 от СК и предявен при условията на
евентуалност иск по чл.127 ,ал.2 от СК ,
вр. с чл.149 от СК и чл. 127а,ал.2 от СК.
Ищцата Й.Д.Д. излага в исковата си молба , че от
съвместното и съжителство с ответника е родено детето Й., понастоящем на 13
години. Твърди, че около година след
раждането на детето ответникът напуснал
семейството и от тогава до момента не се е интересувал от него. Заявява, че тя
полага грижи за детето, а бащата освен, че не е участвал в отглеждането на
детето, не е предоставял и парична издръжка.
Сочи, че синът и е ученик. Има
нужда от облекло, храна, учебни пособия, а средствата, които майката може да
отделя не са достатъчни. Отделно от това заявява наличие на хронично заболяване
на детето, което изисква ежемесечно допълнителни средства за закупуване на
лекарства и консумативи. Твърди, че ответникът изцяло е абдикирал от родителските
си задължения, не се е срещал с детето, не му се обажда, не се интересува от
него. Заявява, че са налице предпоставките за лишаване от родителски права на
бащата по отношение на малолетното дете, поради трайното не полагане на
грижи и не даването на издръжка и моли
съда да постанови решение в този смисъл. Претендира ответникът да и заплаща ежемесечна издръжка за детето в
размер на 350 лева и определяне на подходящ режим на лични отношения на бащата
с детето. Предявява иск за издръжка за минал период от време в общ размер от 3600 лева. При условията на
евентуалност, ако ответникът не бъде лишен от родителски права предявява иск, с
който моли съда да и предостави за упражняване родителските права върху детето
с произтичащите от това последици относно местоживеене, лични контакти на
другия родител и дължима издръжка в размер на по 350 лева, включая издръжка за
минал период. Предявява иск за заместване на съгласието на ответника за
пътуване на детето до страни -членки на ЕС и Англия и обратно придружавано от
майка си или упълномощено от нея лице,
за неограничен брой пътувания.
Претендира разноски. В съдебно заседание се явява лично и с
упълномощените си представители адв. Л. и адв. Х.. Поддържа изцяло исковата молба.
Ответникът
М.Й.Р. е депозирал в срока и по реда на
чл.131 от ГПК отговор на исковата молба. Не оспорва настъпилата фактическа
раздяла и твърди, че двамата с ищцата са се разбрали детето да остане при нея. Заявява,
че правил многобройни опити да се съберат отново, но ищцата не желаела. Сочи, че ищцата го е оставила да изплаща заем
от 8000 лева. Не оспорва искането родителските права да се предоставят на
ищцата, но заявява, че не може да изплаща исканата издръжка, тъй като е
безработен. Не взема становище по иска за лишаване от родителски права, нито по
иска за присъждане на издръжка за минал период, както и по иска за даване на
заместващо съгласие за пътуване на детето само с майката или упълномощено лице.
В съдебно заседание се явява лично. Заявява, че е съгласен родителските права
върху детето да се предоставят на майката , да му бъде определен режим на лични
контакти и да заплаща издръжка в размер на по 160 лева месечно и издръжка за
минал период по 200 лева месечно. Заявява съгласие за подписване на
необходимите документи относно иска по чл.127а,ал.2 от СК.
Представителят на Районна прокуратура Велико Търново счита, че са налице
предпоставките на закона за уважаване на иска за лишаване от родителски права.
Моли съда да постанови решение съобразено изцяло с интересите на детето.
Съдът, като обсъди становищата на
страните и прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намери за установена следната фактическа обстановка:
От приложеното удостоверение за раждане
издадено въз основа на акт за раждане № 0385/11.06.2007 година на Община Горна
Оряховица се установява, че детето Й. М. Р. е родено на *** година от майка Й.Д.Д.
и баща М.Й.Р. . Не се спори от страните, че около две години след раждането на
детето са се разделили и детето е останало при майката. Според личните
обяснения на ищцата дадени в съдебно заседание тя изцяло е поела грижите по
отглеждането, възпитанието и издръжката на сина им с подкрепата получавана от
нейните родители. Бащата не е предоставял никакви пари за издръжка на детето през
всички години след раздялата им. Заявява, че дядото на детето по бащина линия
му дава пари за рождени дни, за Коледа и други празници. Въпреки , че е канила
бащата , чрез неговия баща да присъства на рождени дни на сина им, той не се е
отзовавал. Категорично заявява, че бащата никога не се е интересувал от детето
им и не е искал да се среща с него, не
му е звънял дори по телефона. Детето не говорело за баща си , но в известен
период имало проблеми поради изпитвания страх да не остане и без майка. Ищцата
обяснява още, че тя е родителят, който се грижи за детето и заявява желание да
присъства в случаите, когато детето ще се среща с бащата, ако се осъществява
родителски контакт от негова страна. По
отношение на разходите за издръжка на детето изтъква, че и е необходима сума от
около 400 лева на месец като заявява, че само по около 50 лева са разходите за
инхалатори и лекарства, които не се поемат от здравната каса, а са необходими
ежемесечно на детето. Ответникът изслушан лично в съдебно заседание обясни, че след
раздялата си с майката детето е останало при нея. Не е търсил контакти с тях
нито по телефон, нито чрез посещения в дома, където живее с цел да се срещне с детето. Виждали се
понякога в квартала, но тези срещи били не планирани и случайни. Твърди, че майката
е препятствала контактите му със сина им и че е понякога е давал по 50 лева на
баща си, за да ги предаде на детето. Заявява, че иска да се вижда с детето в
присъствието на майката и не се противопоставя на пътуванията му в чужбина. Изслушано по реда на чл.10,ал.1 от Закон за
закрила на детето в присъствие на социален работник от ДСП Велико Търново,
Отдел Закрила на детето малолетното момче обяснява, че живее с майка си и не си
спомня от кога баща му не живее с тях, тъй като е бил много малък, когато са се
разделили. Не се вижда с баща си и не знае къде живее той, макар понякога да се
засичат в квартала, в който живее. Твърди, че баща му никога не му е звънял по
телефона, за да го чуе, ако са се срещали инцидентно не му а давал пари;
понякога се поздравявали, но понякога -не. Дядо му, който е баща на баща му
говорел с него и му давал пари за различни празници. Не е излизал с баща си,
никога не е играл с него, той не му
липсва и ако зависи от неговото мнение, не би искал и за в бъдеще да го
вижда. Обяснява, че майка му си има
приятел, който живее в съседство и с който му е приятно , тъй като излизат и
играят заедно. По делото са събрани и
гласни доказателства. Св. Л.- брат на ищцата заяви, че страните живели заедно
до около двегодишната възраст на детето, след което се разделили. Единствено
майката отглеждала и издържала детето. Бащата
не само , че не давал пари за издръжка ,
а и не не контактувал с него по никакъв начин. Споделя за проблем в училище,
при което бил извикан от педагозите и му било обяснено, че детето взема пример
от него , тъй като му е нужно мъжко присъствие. Св. А. е приятелка на ищцата.
Тя заявява, че ищцата живее на квартира заедно с детето си , грижи се за него,
издържа го. Споделяла е с нея, че бащата не е провявал никакъв интерес към
детето и не е давал пари за издръжката му. Св. Р. е баща на ответника. Излага,
че след раздялата на сина му с ищцата тя отишла да живее с детето при
родителите си. От тогава досега майката се грижи за детето, а синът му не е
давал пари за издръжката му, нито му е
правил подаръци. Счита, че синът му трябва да дава пари за детето. От
изготвения социален доклад от ДСП Велико Търново се констатира, че малолетното дете живее с майка си в
жилище, което е на свободен наем при осигурени всички необходими условия за
живот. През учебната 2019/2020 г. е
ученик в шести клас. По данни на майката
страда от астма с преобладаващ алергичен компонент. Контактува с дядо си по бащина линия, прародителите си по майчина линия, както с вуйчо си и неговата
съжителка. Има силна изградена емоционална връзка между майката и детето, при
пълна липса на такава между него и бащата.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 132ал.1,т.2 от СК е процесуално
допустим. По същество е основателен.
Според
разпоредбата на чл.132,ал.1,т.2 от СК родителят може да бъде лишен от
родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето
и не му дава издръжка. Задължение на
родителите е да отглеждат и възпитават
детето така, че да му осигурят нормално физическо, психическо и социално
развитие. Отделно от това родителите имат задължение да осигурят нормални
условия за живот на детето включая предоставянето на необходимите средства за
неговата издръжка. Тези задължения на родителите следва да се изпълняват и от двамата от
момента на раждане на детето до отпадане на необходимостта за предоставянето им
според императивните разпоредби на закона. В случаите, когато родителите са
разделени задълженията остават върху тях така, както ако живеят заедно, макар
житейски погледнато родителят, при който живее детето да е винаги по -ангажиран в отглеждането му от този,
който не присъства ежедневно в живота
му. Лишаването от родителски права в тази хипотеза се предвижда, ако бъде
установено по безспорен начин, че родителят не изпълнява родителските си
задължения, като освен морално укоримото
поведение при тоталното им неглижиране в емоционален план, същият не предоставя
средства за издръжката на детето и не се грижи за него. Анализирайки събрания
доказателствен материал съдът следва да извърши преценка относно
основателността на иска, като установи наличие на едно продължително, трайно, а
не инцидентно състояние или изразяващо се в някакъв кратък период, както и липсата на основателна причина довела до
осъществяване на фактическия състав. В конкретния случай по категоричен начин
се установи, че бащата е абдикирал от родителските си задължения след раздялата
на страните , като освен, че не се е интересувал от сина си не е предоставял
никакви средства за неговата издръжка. Ответникът, който носи доказателствената
тежест да опровергае изложените от ищцата фактически твърдения относно липсата на грижи и даване на издръжка
не стори това. Той призна, че не е търсил сина си след раздялата с майката, не
е ходил до дома му, не е опитвал да се свърже по телефона, не му е давал пари. Твърденията
му, че е искал да контактува с детето , но майката го е възпрепятствала , както
и че понякога му е давал по 50 лева останаха голословни и неподкрепени с
доказателства. Напротив, същите се опровергаха от събраните гласни
доказателства, включително на водения от него свидетел- неговият баща, който
заяви пред съда, че той, а не синът му, дава пари за детето за различни
празници и контактува с него. Св.Р. бе категоричен, че синът му не е изпълнявал
родителските си задължения спрямо детето, макар да е длъжен да му дава издръжка. От приобщените
гласни доказателства , чрез разпитаните свидетели, чиито показания съдът
кредитира изцяло като логични, безпротиворечиви и кореспондиращи с изложеното
от ищцата в исковата молба, както и от социалния доклад на ДСП В.Търново, обясненията
на малолетното дете и обясненията на страните
дадени лично в съдебно заседание, съдът констатира наличие на предпоставките,
водещи до уважаване на иска за лишаване от родителски права. Ответникът не се е
грижил за сина си и не му е давал издръжка в продължение на единадесет години-
от фактическата раздяла на родителите, към който момент детето е било около
двегодишно до настоящия момент в тийнеджърската му възраст. Ответникът не
проведе пълно и главно доказване относно изпълнението на родителските си
отговорности за този период от време, нито се събраха доказателства за наличие
на основателни причини, които да са го препятствали да ги изпълнява,
включително да е била налице трайна невъзможност да дава издръжка за сина си.
Съдът лично се убеди преценявайки поведението на ответника относно неговата
пълна дезинтересованост и нежелание да контактува с малолетния си син. Той не
се е отзовал на поканите за среща, отправени от социалните работници по повод
изготвяне на социалния доклад. Въпреки декларираните намерения , например за
подписване на необходимите документи относно издаване на паспорт и пътувания на
детето в чужбина не е предприел реални действия за тяхното осъществяване. Към
въпросите касателно лишаването му от родителски права същият прояви според съда
в по-голяма степен безразличие, с охота заяви съгласието си детето да се
отглежда от майката и той да контактува с него в присъствие на майката , защото
"...то явно има нужда от мен".
Мотивите си за уважаване на иска съдът намира не само във формалното наличие на предвидените
предпоставки-трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка, а и в личните
впечатления придобити от бащата и неговото отношение към детето и като цяло към
неговите отговорности като родител. Самото дете, всъщност вече подрастващ
младеж на 13 години обясни, че при редките инцидентни срещи с бащата се случва
дори да не се поздравят.Мъжкото присъствие в неговия живот момчето е открило
във вуйчо си и в приятеля на майката, който му обръща внимание и играе с него.
Цялостният анализ на релевантните доказателства сочи на основателност на иска,
каквото всъщност е и становището на представителя на районна прокуратура, също
присъствал лично в съдебното заседание при изслушване на страните и малолетното
дете. Неизпълнението на моралните и законови
задължения на ответника спрямо сина му следва да бъдат санкционирани, като
същият бъде лишен от родителски права по отношение на малолетното си дете.
Отнемането на родителските права е в интерес на детето, като същият ще бъде
защитен включително чрез постановяване на законовите мерки предвидени в чл.134
от СК досежно издръжката му и личните
отношения между него и родителя. Иска се
явява основателен и следва да бъде уважен , като с оглед горното следва съдът
да определи мерки относно възстановяване по възможност на прекъснатата връзка
баща-дете , като определи режим на лични отношения между тях. По делото бе
установено по безспорен начин, че тази емоционална връзка , ако и някога да е
била създадена е трайно преустановена. Синът и бащата не комуникират по никакъв
начин помежду си, бащата очевидно не е изпитвал необходимост от това , а детето
от своя страна, дори да е имало такава в ранните си години е било в
невъзможност да го сподели, пак поради виновното поведение на бащата. При тази ситуация подходящ е един силно стеснен режим на лични контакти на бащата с детето, именно двамата да се
виждат един път месечно в съботния ден на
последната седмица от месеца в
рамките на два часа в интервала от 9 до 18 часа и в присъствие на майката. Относно дължимата издръжка : От приложените
доказателства за доходите на страните се установява, че майката живее на квартира
и заплаща наем по 300 лева на месец, а трудовото и възнаграждение според
трудовия договор и издаденото удостоверение за доходите и за една година назад
гравитира около минималната работна заплата установена за страната / брутният и
годишен доход възлиза на 7044,22 лева/.
Към момента бащата работи по трудово правоотношение и трудовото му
възнаграждеуние е в размер на минималната работа заплата установена за
страната. Детето е на 13 години , навлязло в периода на усилен растеж , има
нужда от облекло, обувки, храна и разходи за задоволяване на лични
нужди.Отделно от това е ученик, комуто следва да се закупуват учебници,
помагала и др. свързани с обучителния процес.Установява се от рецептурната му
книжка, че има заболяване, което изисква допълнителни разходи за закупуване на
инхалатори и лекарства в частта, в която не се поемат от здравната каса. Същевременно не се доказа детето да
посещава извънкласни форми на обучение, които да изискват заплащане на
допълнителни средства. Съгласно чл. 142,
ал.1 от СК минималният размер на издръжката, която се дължи е обвързан с МРЗ
установена за страната, като към момента същата е в размер от 610 лева съгласно
ПМС № 350/20.12.2019 г. на МС. С оглед
изложеното и като взе предвид, че бащата е в трудоспособна възраст и няма други лица, към които е задължен да
престира издръжка и като отчете нуждите на детето и неговите потребности съдът
счита, че следва да определи размер на месечната издръжка за детето от 400 лева.
От така определената сума майката дължи
150 лева, като се има предвид, че тя е родителят, който осъществява
непосредствените грижи за детето, освен това за разлика от ответника живее на
свободен наем. Ответникът следва да
поеме останалата част от издръжката в размер на 250 лева . До този размер
претенцията се явява основателна и доказана и следва да се уважи, като за
разликата от 100 лева до пълния претендиран размер от 350 лева следва да се
отхвърли, като неоснователна. Издръжката
следва да се заплаща чрез майката и законен представител ежемесечно, считано от
подаване на иска до настъпване на законоустановени причини за изменяването или
прекратяването и, ведно със законната лихва при просрочие от деня на забавата
да окончателното изплащане. По иска с правно основание чл.149 от СК: Без
съмнение иска намира своето основание при доказаните обстоятелства относно
липсата на заплащане на издръжка за минал период, ограничен от закона да една
година от завеждане на иска. Изложените
по-горе съображения относно основателността на претенцията за издръжка в
определения от съда размер съдът счита релевантни и досежно претенцията за
присъждане на издръжка за минал период- една година преди завеждане на иска.
Следва да се осъди ответника да заплати издръжка за минал период-една година
преди завеждане на иска в размер на по 250 лева месечно или в общ размер от
3000 лева, като за радзликата до пълния претендиран размер от 300 лева, именно
за 50 лева месечно, респективно за разликата от 600 лева до общия размер от
3600 лева иска, като неоснователен следва да се отхвърли.
При уважаване на главния иск по чл. 132,ал.1,т.2 от СК и лишаване на
ответника от родителски права спрямо малолетното му дете съдът не дължи
произнасяне по евентуално предявените искове с правно основание чл. 127, ал.2
от СК за предоставяне на родителските права върху малолетното дете на майката и
по иска с правно основание чл. 127а,ал.2 от СК за постановяване на заместващо
съгласие за издаване на необходимите документи и пътувания на детето в чужбина
само със съгласието на майката на детето.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ
върху размер ана присъдената издръжка , като по иска с правно основание чл. 143
от СК ДТ е в размер на 360 лева , а по иска с правно основание чл. 149 от СК ДТ
е в размер от 120 лева, или общо 480 лева вносими по сметка на ВТРС ведно с 5
лева такса при служебно издаване на ИЛ.
Ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение и
заплатена ДТ. На основание чл.78,ал.1 от СК съобразно уважената част от претенциите ответникът следва да заплати на
ищцата сумата от 619,22 лева.
На основание
чл. 136 от СК следва служебно да се
съобщи на Община Велико Търново по постоянния адрес на лицето за съответно
вписване на постановеното лишаване от родителски права.
Препис от
решението след влизането му в сила да се изпрати на ДСП-Велико Търново по
настоящ адрес на детето.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ЛИШАВА М.Й.Р. с ЕГН ********** *** ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА върху малолетното дете
Й. М. Р. с ЕГН ********** .
ОПРЕДЕЛЯ мерки на лични отношения между М.Й.Р.
с ЕГН ********** *** и малолетното
дете Й. М. Р. с ЕГН ********** както следва: всяка последна събота от месеца
в интервала от 9 до 18 часа по два часа и в присъствието на майката Й.Д.Д..
ОСЪЖДА М.Й.Р.
с ЕГН ********** *** заплаща на Й.Д.Д.
с ЕГН ********** като майка и законен представител на малолетното дете Й. М. Р.
с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на по 250 /
двеста и петдесет/ лева, считано от предявяване на иска-7.02.2020 г. до
настъпване на законоустановени причини
за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от просрочието до окончателното изплащане, като за разликата
от 100 / сто/ лева до пълния предявен размер от 350 / триста и петдесет/ лева,
отхвърля иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА
М.Й.Р. с ЕГН ********** ***
заплати на Й.Д.Д. с ЕГН ********** като
майка и законен представител на малолетното дете Й. М. Р. с ЕГН ********** издръжка за минал период -една година преди
завеждане на иска в общ размер от 3000 /три хиляди / лева или по 250/ двеста и
петдесет/ лева месечно, като за разликата до пълния претендиран размер от 3600
/три хиляди и шестотин/ лева именно за 600 /шестстотин / лева респективно до
пълния претендиран месечен размер от 300
/ триста/ лева, именно за 50 / петдесет / лева , отхвърля иска, като
неоснователен.
ОСЪЖДА М.Й.Р. с ЕГН ********** *** да заплати ДТ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВТРС в общ размер от
480 /четиристотин и осемдесет/
лева ведно с 5 лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.Й.Р. с ЕГН ********** *** заплати на Й.Д.Д. с ЕГН
********** *** направените по делото разноски в размер на 619,22 / шестстотин и
деветнадесет лева и 22 ст./ .
ДА СЕ
СЪОБЩИ служебно на Община Велико Търново по постоянния адрес на ответника за съответно вписване на постановеното
лишаване от родителски права.
Препис
от решението след влизането му в сила да се изпрати на ДСП-Велико Търново по
настоящ адрес на детето.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните,
че е изготвено и обявено, пред Великотърновски окръжен съд, чрез Районен съд Велико
Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………..