№ 4376
гр. Варна, 10.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100501917 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е вписано определение № 4328 от 08.10.2024 г. Съдът обаче е допуснал опущение,
като е обективирал в определението такова, постановено по друго въззивно дело. Поради
това и на основание член 253 от ГПК цитираното определение следва да бъде отменено.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М. Ж. И. и И. Ж. И. чрез
пълномощника им адвокат М. С. против решение № 109 от 02.05.2024 г., постановено по
гр.д.№ 20233120101076 на Районен съд – Девня, втори състав, с което са определени мерки
на лични отношения между И. Ж. И. и М. Ж. И. и ненавършилата им пълнолетие внучка М.
Д. И., както следва: на четна година - два дни по време на пролетната ваканция на детето от
09 часа на първия ден до 18 часа на втория ден с преспИ.е, ако това не съвпада с
Великденските празници, когато детето е със своя баща в определеното време на бащата за
осъществяване на личен контакт, като детето следва да се взема от бабата и/или дядото от
адреса, на който живее и се връща на същия адрес; на нечетна година - два дни от есенната
ваканция на детето от 09 часа на първия ден до 18 часа на втория ден с преспИ.е, като детето
следва да се взема от бабата и/или дядото от адреса, на който живее и се връща на същия
адрес, като е отхвърлено искането на въззивниците за опреД.е режим на лични отношения
извън определения по-горе.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, немотивирано и
незаконосъобразно. Счита се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Също така се
оспорва направеният извод, че предложеният от въззивниците режим не е подходящ спрямо
интересите на детето. Районният съд не е съобразил, че между бабата и дядото и М. има
силна емоционална връзка, че те влияят положително върху развитието на детето. При
постановяване на решението не са обсъдени имащите значение обстоятелства – възрастта и
нивото на емоционалното развитие на детето, отношенията с бабата и дядото, техните
качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което могат да оказват върху неговата
1
личност. Неправилно е прието, че въззивниците могат да общуват с внучката си в режима на
лични отношения на бащата с детето, тъй като бащата живее в град Варна, а те – в град
Средец, област Бургас. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска, както е предявен.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Я. С.
чрез адвокат Д. К., в която същата излага, че решението е правилно и законосъобразно, като
се иска потвърждаване на решението.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима – депозирана е от активно легитимирана
страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от
ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея 1 от Гражданския
процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 4328 от 08.10.2024 г., постановено по настоящото въззивно
дело.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
04.11.2024 г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2