№ 8684
гр. София, 20.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно
гражданско дело № 20221110157387 по описа за 2022 година
Подадена е молба с вх. № 270472/06.12.2022 г. от „Б.Д.С.К.“ ЕАД, в която се твърди,
че в диспозитива на Заповед за изпълнение от 27.10.2022 г. по ч. гр. д. № 57387/2022 г. по
описа на СРС, II Г. О., 179-ти състав, съответно в издадения изпълнителен лист съдът е
пропуснал да се произнесе по направеното в заявлението по чл.410 ГПК искане за
присъждане на законна лихва, като не е посочено, чe законна лихва се дължи от датата на
настъпване на падежа по договора за кредит, посочена в извлечението от сметка. била
налице очевидна фактическа грешка, тъй като неправилно била изписана датата от която се
дължала мораторната лихва. Иска от съда да де произнесе по искането й за допълване.
Съдът, като взе предвид направеното искане намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От Заповед за изпълнение от 27.10.2022 г. по ч. гр. д. № 57387/2022 г. по описа на
СРС, II Г. О., 179-ти състав се установява, че съдът е посочил че се дължи законната лихва
от 24.10.2022 г. до окончателното плащане.
В случая, съдът констатира, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 24.10.2022 г.
В случая настоящият съдебен състав правилно е формирал правосъдната си воля, че
са били налице предпоставките на чл. 418 ГПК, във вр. чл. 417 ГПК и чл. 411 ГПК, за да
разпореди издаване на процесната заповед за изпълнение, като в същата правилно е отразена
и датата на законната лихва – от подаването на заявлението в съда до окончателното
плащане.
Без значение е факта, че заявителят е подал заявлението по пощата, респ. че е
удостоверил, че е подал заявлението на 21.10.2022 г. В случая законнната лихва от
подаването на заявлението до окончателното плащане е законна последица, проявление на
материалният правоувеличаващ ефект и не представлява самостоятелна претенция. За
мораторна лихва дължима за предходен момент се изисква същата да е ясно формулирана по
размер, период и основание, тъй като същата представлява самостоятелна претенция. По
1
начина по който е посочено в заявлението претенцията н заявителя е от датата на съставяне
на извлечението от сметки, който за съда е ирелевантен за начало на претенцията за законна
лихва, доколкото е възможно да е налице разминаване между датата на съставяне на
извлечението, датата на изготвяне на заявлението по чл.417 ГПК, датата на предаването на
куриер на заявлението и респективно постъпването му на регистратурата на съда.
Въпросът за прекъсването на давността при приложение на правилото на чл. 125 ГПК
и чл. 62, ал. 2 ГПК, съобразно трайната практика на ВКС – вж. напр. Решение № 182 от
17.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 76/2010 г., II т. о., ТК, е без значение и не конкурира с
въпроса за момента на дължимост на законната лихва, като последица от предявяването на
иска или от подаване на заявлението. Има разлика в процесуалните ефекти, тъй като едното
касае приложението на чл. 116 ЗЗД, а другото касае законна последица, която е следствие,
както беше посочено от различен процесуален ефект.
С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице очевидна фактическа грешка,
поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с № 270472/06.12.2022 г. от „Б.Д.С.К.“ ЕАД,
ЕИК: ***, с която е поискано допълване на диспозитива на Заповед за изпълнение от
27.10.2022 г. по ч. гр. д. № 57387/2022 г. по описа на СРС, II Г.О.,
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до
страната пред Софийски градски съд с частна жалба.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2