№ 2530
гр. Варна, 21.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100500328 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Сдружение с нестопанска цел в
обществена полза „Асоциация Хипофиза“, с ЕИК176274186, срещу Решение
№3857/27.11.2023г. по гр. дело №273/2023г. на ВРС, 33-ти състав, с което, по
иска на Агенция по заетостта на РБ срещу сдружение „Асоциация Хипофиза“,
са прогласени за недействителни трудов договор №39/01.08.2022г. сключен
между СНЦОП „Асоциация хипофиза“ (като работодател) и В.Д.Д. (като
служител), както и допълнителни споразумения от 01.08.2022г., 17.08.2022г.
(3 бр.), от 01.09.2022г. и от 16.09.2022г. към същия трудов договор между
същите страни, поради противоречието им със закона, на осн. чл.74, ал.3 вр.
ал.1 от КТ, както и е осъден ответникът за разноски в полза на ищеца.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е недопустимо,
като постановено при нередовна искова молба, при иск само срещу едната от
страните по трудовия договор и относно вече прекратен трудов договор.
Евентуално се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като няма нарушения на КТ или заобикаляне на норми от КТ, които да водят
до недействителност на ТПО. Освен това „липсата на съгласие“ по см. на ЗЗД
не е относима към предпоставките на основанието по чл.74, ал.1 от КТ.
Неправилно е приложена и разпоредбата на чл.147, ал.3 от ТЗ, защото
ответникът е субект по ЗЮЛНЦ и не извършва търговска дейност с цел
печалба. Моли се да бъде обезсилено обжалваното решение, евентуално да
бъде отменено с отхвърляне на предявения по делото иск.
1
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата със съображения, поддържани и пред ВРС. Решението
на ВРС счита за правилно и обосновано, за което излага съображения.Счита
за доказани в случая предпоставките на предявения иск по чл.74 КТ.
Поддържа да е налице процесуална легитимация на ищеца на осн. чл.74, ал.3
от КТ. Искът е предявен в срока по чл.358, ал.1, т.3 от КТ, считано от
уведомяването на АЗ на РБ от ИТ-Варна на 25.11.2022г. Исковата молба е
уточнена в производството пред ВРС. Налице са сочените основания по чл.74
от КТ, защото В.Д. като управител на ответното Сдружение, е сключила
„сама със себе си“ трудов договор и като служител за друга длъжност
„здравен медиатор“, без правото на това и без упълномощаване от УС на
сдружението за това, т.е. в нарушение на чл.31, т.1 от ЗЮЛНЦ и чл.38, ал.1 от
ЗЗД. Моли за потвърждаване решението на ВРС и за разноски пред ВОС.
След дадените от въззивния съд указания по чл.129, ал.2 от ГПК
ищецът – въззиваем потвърждава, че искът по чл.74 КТ е предявен
единствено срещу работодателя СНЦОП „Асоциация хипофиза“, не и срещу
служителя по спорния трудов договор Ваня Добрева като физическо лице,
като добосъвестността на последната в лично качество би могла да се
разгледа в друго дело, основано на вече прогласената недействителност на
процесните договор и споразумения към него. Поддържа позицията си за
допустимост на иска и с оглед спазване на срока по чл.358, ал.1, т.3 от КТ.
Уточнява легитимацята си с това, че Агенцията по заетостта на РБ е
възложител на СНЦОП „Асоциация хипофиза“ по рамкови договори по
проект „Солидарност“ на ЕС, с които АЗ е възложила на СНЦОП
назначаването на лица на длъжност „здравен мениджър“ при договорените от
тях условия и при финансиране от ЕС, разходването на които средства е също
задължение на ищеца по делото АЗ на РБ. Поддържа интереса и
допустимостта на предявения иск при така направените уточнения.
В предоставения от съда срок насрещната страна не изразява становище
по направените от ищеца уточнения.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Молбата на въззивника за приемане на документи и
писмени доказателства следва да бъде отхвърлена, поради необосноваността
й с предпоставките на чл.266, ал.2 или ал.3 от ГПК. Отделно „справка от НАП
за прекратен трудов договор“ е приложена и пред ВРС, а „протокол от
заседание на УС на сдружението“ е късно заявен за приемане.
Приложените към УМ от 24.04.2024г. документи следва да се приемат
2
по делото, доколкото са представени във връзка с обосновка на
допустимостта на предявения иск и във връзка с указанията на съда.
Няма заявени други доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 16.09.2024г. от 13.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника да бъдат приети
по делото представените с жалбата „справка от НАП за прекратен трудов
договор“ и „протокол от заседание на УС на сдружението“.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ, като писмени доказателства по делото,
представените с уточняващата молба от 24.04.2024г. документи –
информация за кандидатстване по проект „Солидарност“ и условия по
проекта, както и 6 броя заявления за кандидатстване за наемане като
служители по същия проект.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4