№ 1746
гр. София, 17.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110208207 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Р. Ц., ЕГН ********** чрез неговия
упълномощен процесуален представител – адв. П. Й. от АК-Плевен срещу
наказателно постановление № 22-4332-008240/10.05.2022 г., издадено от
Даниела Димитрова Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в
ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ са му наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 700,00
/седемстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
/три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника, както и за несъответствие на установените
от административните органи фактически положения с обективната
действителност. Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
1
явява, представлява се от адв. П. Й. от АК-Плевен, с пълномощно по делото,
който поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Отправено е
искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В
допълнение са представени и писмени бележки, като е аргументирана
маловажността на процесния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
027831/29.04.2022 г., съставен от М. Б. П. – мл. автоконтрольор при ОПП-
СДВР и в присъствието на В.А.К. и Ц.Х.Ц. – свидетели при съставянето на
акта е констатирано, че на 29.04.2021 г. около 11:51 часа в гр. София, по бул.
„Даскал Стоян Попандреев“, с посока на движение от бул. „А. Пушкин“ към
Околовръстен път, жалбоподателят Ц. управлява лек автомобил марка „БМВ“
с рег. № СВ №№№№ НА, негова собственост, като в близост до гробищен
парк „Бояна“, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място,
въведено с пътен знак В 26, се движи със скорост от 105 км/ч, изчислена след
отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %. Нарушението е
установено с техническо средство CORDON M2, сериен № MD1192 за
контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера от
2
разстояние.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП,
като след съставянето му препис от същия е връчен на Ц., който вписал като
възражение, че „разстоянието, в което има ограничение от 50 км/ч е много
късо. Нормалното ограничение там е 80 км/ч“, както и че не е наясно къде е
била позиционирана камерата.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 22-4332-008240/10.05.2022 г. от Даниела
Димитрова Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което на основание
чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, при цялостно възпроизвеждане на фактическите
констатации от акта, на жалбоподателя Ц. са наложени кумулативно
административни наказания „глоба“ в размер на 700,00 /седемстотин/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Препис от оспореното НП е връчен лично на въззивника на
30.05.2022 г., видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като
жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е
депозирана в регистратурата на СРС с пощенски оператор в
законоустановения 14-дневен срок на 11.06.2022 г., видно от пощенското
клеймо.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля М. П.
/актосъставител/ установената фактическа обстановка се потвърждава изцяло
по категоричен и безспорен начин. Показанията на посоченото лице, следва
да бъдат кредитирани без резерви, доколкото се подкрепят по еднопосочен
начин не само от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, но и
от изготвения снимков материал при констатиране на нарушението, имащ
характера на годно веществено доказателствено средство.
С писмена декларация от 29.04.2022 г. жалбоподателят А. Ц. е
декларирал, че на посочените в АУАН и НП време и място е управлявал
автомобила лично.
Експлоатацията на процесното техническо средство е отразена по
надлежния ред в протокол, като полицейските служители И.Л. и С.А. са
3
преминали обучение за работа с него, видно от представените от наказващия
орган сертификати.
Извършеното нарушение и точното разположение на АТСС са
фиксирани с изготвения снимков материал, неоспорен от страните, който има
характера на годно веществено доказателствено средство /арг. от чл. 189, ал.
15 ЗДвП/.
Установява се от изисканите справки от ОПП СДВР, че мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение CORDON
M2 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване на 06.07.2018 г. със срок на валидност до 13.06.2027 г. Видно от
приобщения по делото протокол от БИМ периодичността на проверките на
техническото средство е една година, като последващата такава е извършена
на 12.02.2021 г.
Съгласно изисканата по делото справка от СО, дирекция
„Управление и анализ на трафика“, ведно с приложен проект за организация
на движението, в процесния пътния участък е бил поставен пътен знак B 26,
въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място.
От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен
материал за този съдебен състав не съществува съмнение във факта на
извършеното нарушение, времето, мястото, неговия механизъм и
авторство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
4
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приобщените писмени доказателства за назначаване, съответно
оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е
намерило проявление в обективната действителност, а това мотивира извод,
че правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен. В тази
връзка, не се споделят оплакванията, че в АУАН не е фиксирано наличието на
поставен знак В 26, с който е въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч,
имайки предвид, че от прочита му се установява противното.
Този съдебен състав не споделя възражението в жалбата за
неспазване на изискванията на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН от страна
на актосъставителя. Една от основните гаранции за законосъобразното
упражняване на правомощията на актосъставителя, предвидени в
процесуалния административен закон, е изискването актът да бъде съставен в
присъствието на свидетели и да е подписан от същите /арг. от чл. 40, ал. 1, ал.
2 и ал. 3 ЗАНН/. Функциите на свидетелите са да съдействат на
актосъставителя да установи обективната истина, да следят за достоверното
отразяване на фактическите обстоятелства, при които е извършено
твърдяното административно нарушение и да бъдат източник на гласни
доказателствени средства по разследване на спорните обстоятелства от
наказващия орган, както и в производството по оспорване на издаденото НП
пред съда.
Съгласно чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
5
нарушението. При липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в
тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в него. Следователно двама свидетели са
необходими при съставянето на акта винаги, когато няма свидетели
присъствали лично при извършване, респективно установяване на
нарушението или пък тяхното участие е невъзможно. От прочита на АУАН е
видно, че тези изисквания са изпълнени акуратно, тъй като свидетелите
В.А.К. и Ц.Х.Ц. са присъствали при неговото съставяне и това е отразено
изрично. Този подход не търпи укор, доколкото не е довел до осуетяване на
възможността за разкриване на обективната истина. Обстоятелствата,
включени в предмета на доказване са изяснени с показанията на самия
актосъставител, поради което липсва необходимост от провеждането на
разпити като свидетели и на полицейските служители, които са
експлоатирали техническото средство, като такова не е било оправено и от
адв. Й. на етапа на съдебното следствие.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна. В тази връзка следва да се
отбележи, че авторството на процесното нарушение е било установено едва
след попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП от въззивника Ц. на
29.04.2022 г., което е сторено в рамките на едногодишния срок, считано от
29.04.2021 г.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника А. Р. Ц.
е ангажирана на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, като са му наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 700,00
6
/седемстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
/три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на
29.04.2021 г. около 11:51 часа в гр. София, по бул. „Даскал Стоян
Попандреев“, с посока на движение от бул. „А. Пушкин“ към Околовръстен
път, жалбоподателят Ц. управлява лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № СВ
№№№№ НА, негова собственост, като в близост до гробищен парк „Бояна“,
при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, въведено с пътен
знак В 26, се движи със скорост от 105 км/ч, изчислена след отчитане на
допустима грешка в полеви условия 3 %, с което привлеченото към
отговорност лице е нарушило разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП,
превишавайки допустимата скорост в населено място, въведена с пътен знак.
Нарушението е констатирано с мобилна видеосистема CORDON
M2, сериен № MD1192 за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера от разстояние. Използването на този вид средства
за осъществяване на контрол от органите на МВР за спазване на правилата за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване е допустимо
съгласно изричната разпоредба на чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП. В случая не е
следвало да се състави електронен фиш, доколкото съгласно чл. 189, ал. 4,
изр. 1 ЗДвП издаването му е допустимо единствено при нарушения, за които е
предвидено административно наказание „глоба“, но не и при наличието на
кумулативно предвидено административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ и/или отнемане на контролни точки, поради което съдът
счита, че процедурните правила за развитие на
административнонаказателното производство са били спазени стриктно.
Процесното нарушение е констатирано с мобилна АТТС, която е
била технически изправна, като същото е наказуемо не само с
административно наказание „глоба“, но и с „лишаване от право да управлява
МПС“. Съгласно чл. 165, ал. 3 ЗДвП условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В
изпълнение на предоставената му пряка законова делегация министърът на
вътрешните работи е приел Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
7
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. в ДВ бр. 36
от 19.05.2015 г./, в която детайлно са уредени условията и редът за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Тези
императивни изисквания са били спазени стриктно от представителите на
ОПП-СДВР, като самата експлоатация на АТСС е обективирана в протокол
по образец, съгласно изискванията на чл. 10 и приложението към него от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., изготвена е и снимка на разположението
на уреда. В тази връзка, не е било необходимо правоохранителните органи да
оповестят предварително мястото на контрол на интернет страницата на МВР
или чрез средствата за масово осведомяване, доколкото с ДВ бр. 54 от
05.07.2017 г., в сила от 09.07.2017 г. това задължение е отпаднало, поради
отмяната на разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП. От посочения
темпорален момент е отпаднало и изискването за обозначаване на
контролирания пътен участък с допълнителен пътен знак Е 24, поради
изменението на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП, която разпоредба понастоящем
предвижда, че органите на МВР имат право да извършват контрол по
спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани
със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява
само в обхвата на средствата за видеозаснемане. С това всъщност е
преодоляна и забраната по чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република
България за следене, фотографиране, филмиране, записване или подлагане на
други подобни действия на гражданите без тяхно знание или въпреки тяхното
изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи, доколкото ЗДвП
регламентира изключение в очертаната насока, което ограничение на личния
им живот е пропорционално на необходимостта от опазването на живота и
здравето на останалите участници в движението. Ето защо, следва да се
приеме, че Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, е изгубило сила
в обсъдената част и не следва да се прилага, поради различната нормативна
уредба към момента на неговото постановяване.
Неопровержима информация за факта и авторството на процесното
нарушение се съдържа не само в разказа на свидетеля М. П., но и в изготвения
при експлоатацията на техническото средство снимков материал, който
съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП представлява годно веществено
доказателствено средство, съдържащ датата, точния час на нарушението и
8
регистрационния номер на МПС, респективно попълнената от въззивника Ц.
декларация по чл. 188 ЗДвП, в която е заявил недвусмислено, че именно той е
управлявал превозното средство. От доказателствената съвкупност по делото
се изяснява, че мобилната видеосистема е от одобрен и вписан в регистъра
тип, нарушението е констатирано в срока на одобряване на типа, като
конкретното техническо средство е преминало през надлежна първоначална и
последваща периодична проверка.
Противно на изложената позиция в жалбата, точното
местоположение на мобилната система се установява от генерираните GPS
координати и снимковия материал, като същото съвпада изцяло с отразения в
електронния фиш пътен участък. Полицейските служители, експлоатирали
АТСС са преминали надлежно обучение, съгласно приложените сертификати.
Заснемането е осъществено в близост до спирка „Гробищен парк-Бояна“,
видно от информацията в снимковия материал, за която от представения от
СО проект за организация на движението се изяснява, че е била обозначена с
пътен знак Д 24, като същата попада именно в рамките на знак В 26,
въвеждащ ограничение от 50 км/ч за населено място /л. 37 от СП/. Тази по-
ниска величина на разрешената скорост е била предпоставена и от
обозначената в участъка с пътен знак Д 17 пешеходна пътека. Нещо повече –
в писмото възражение при съставянето на акта Ц. е признал за наличието на
такъв пътен знак В 26, изразявайки недоволство, че „разстоянието, в което
има ограничение от 50 км/ч е много късо“. Ето защо, всички оплаквания на
жалбоподателя и неговия процесуален представител в очертаната насока, в
т.ч., че въведеното ограничение на скоростта е било 70 км/ч, са
несъстоятелни.
От своя страна, административнонаказващият орган, правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6
ЗДвП, която предвижда отговорност за водач, който превиши разрешената
максимална скорост за движение в населено място над 50 км/ч, имайки
предвид, че в конкретния случай регистрирано превишение е 55 км/ч. Налице
е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата цифрова квалификация. В конкретния случай стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава е била въведена с пътен знак В 26,
9
поради което правилно нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Ето защо, съдът намира, че материалният закон е приложен правилно.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
вината – пряк умисъл. Нарушителят е предвиждал извършването на деянието,
съзнал е неговия общественоопасен характер, като във волеви аспект е искал
и пряко е целял неговото извършване.
По отношение на кумулативно наложените административни
наказания „глоба“ в размер на 700,00 /седемстотин/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца настоящият съдебен
състав намира за необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя
санкция в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е „глоба“ в размер на
700,00 лв. и 3 /три/ месеца „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч
„глобата“ се увеличава с 50,00 лв. В тази връзка, наказващият орган е
съблюдавал стриктно предписанието на използваната от нормотвореца
юридическа техника, определяйки законосъобразно размера на наказанията.
Имайки предвид, че комплексната санкция е абсолютно определена, то не
съществува правна възможност за нейното намаляване /арг. от чл. 27, ал. 5
ЗАНН/.
Процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по
смисъла на чл. 28 ЗАНН /в ред. преди изм. с ДВ бр. бр. 109 от 2020 г., в сила
от 23.12.2021 г. и преди приемането на разпоредбата на чл. 189з ЗДвП,
ограничаваща императивно приложното поле на посочения материалноправен
институт, в сила от 23.12.2021 г. т.е. след датата на деянието/. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност” на случая се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Приложното поле на
визирания нормативен регламент винаги е фактическо и се предопределя от
спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии
за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени
отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни
последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление
в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н.
10
Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление /административно нарушение, б.м./ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност /вредност, б.м./ в сравнение с обикновените случаи на
престъпление /административно нарушение, б.м./ от съответния вид”. В
случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните
последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто
извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв
допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от
визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”,
които да редуцират степента на обществена вредност на нарушенията
съпоставима с нарушенията от същия вид, отчитайки потенциалната опасност
за увреждане на трети лица с превозно средство, поради лекомислено
превишаване на разрешената скорост за движение.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на въззивника е ангажирана
правилно.
Ето защо, оспореното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателното постановление № 22-
4332-008240/10.05.2022 г., издадено от Даниела Димитрова Дескова –
началник сектор при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в
сила от 01.09.1999 г./ на жалбоподателя А. Р. Ц., ЕГН ********** са
11
наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на
700,00 /седемстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12