О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2426
гр.Пловдив, 18.03.2016г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХХІI гр.с., в закрито съдебно заседание на осемнадесети март
две хиляди и шестнадесета година, в състав
Председател:
Росица Кюртова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2131
по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба на А.Н.Р., ЕГН **********,***, подадена чрез
пълномощник адв.И.В..
С разпореждане от 23.02.2016г.,
исковата молбата е оставена без движение с указания до ищеца за отстраняване на
констатираните от съда нередовности в 1-седмичен срок. Разпореждането е
съобщено чрез пълномощника на 02.03.2016г., като със същото ищецът е бил
предупреден, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде
върната. В срока за изправяне на нередовностите с молба от 09.03.2016г. част от
тях са отстранени. По разпореждане на съда срокът за представяне на документ за
внесена държавна такса е продължен с една седмица, считано от изтичане на
първоначалния, или до 16.03.2016г. В този срок и понастоящем констатираната
нередовност не е отстранена. Съгласно изричната разпоредба на чл.63 ал.2 от ГПК
продълженият срок тече от изтичането на първоначалния, а не от съобщението до страната
за определението на съда по молбата по чл.63 от ГПК. Процесуалният закон не
предвижда изрично връчване на съобщение на страната и такова задължение за съда
не произтича и от служебното начало на гражданското производство. По силата на
чл.7, ал.2 от ГПК съдът връчва преписи от актовете, които подлежат на
самостоятелно обжалване, какъвто характер разпореждането по чл.63 от ГПК няма.
В този смисъл е константната практика на ВКС (определение №454 от 15.07.2013г.
по ч.гр.д. №4232/2013г. на ВКС, ГК, IV гр.о.,
определение №158 от 18.03.2011г. по ч.гр.д. №145/2011г. на ВКС, ГК, III
гр.о., определение №495 от 30.06.2014г. по ч.т.д.1309/2014г. на ВКС, ТК, I т.о.
и други), както и задължителната съдебна
практика - определение №147 от 15.03.2012г. по ч. гр. д. №84/2010г. на ВКС, ГК,
III г. о. и определение № 385 от 04.10.2010г. по ч. гр. д. №374/2010г. на ВКС,
ГК, II г. о., определение №348 от 18.06.2015г. по ч.т.д.№135/2015г. на ВКС, ІІ
т.о., постановени по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК.
Горното налага на основание
чл.129, ал.3 исковата молба да бъде върната, а производството по настоящото
гражданско дело като недопустимо да се прекрати.
По изложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба с вх.№****/22.02.2016г., подадена от А.Н.Р.,
ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощник адв.И.В..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №2131/2016г. по описа на РС Пловдив, ХХІІ гр.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред ПОС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Росица Кюртова
Вярно с оригинала!
КЯ