Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/21.09.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VIII
състав, в открито
съдебно заседание, проведено на десети септември две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ
МЕЧЕВА
при участието на секретаря
Величка Велчева,
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско дело № 3933 по
описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от ДП „Б.С.Т.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
срещу П.А.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 1077.68 лв.,
представляваща дължим остатък от констатирана липса на парична сума от касата,
за което по отношения на служителя-отчетник П.А.Е. е извършена финансова
ревизия с ревизионен акт от 03.07.2014г., като цялата липса е в размер на
2385.55 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.01.2020 г. до окончателното й изплащане,
която сума е предмет на Заповед № 405/31.01.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1176/2020 г. по описа на
ВРС, ХVІ
състав.
В исковата си молба ищецът ДП „Б.С.Т.“
излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 1176/2020 г. по описа на
ВРС, ХVІ
състав, срещу ответницата. Поддържа, че е предявил иск за установяване на
вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, предвид дадените указания в този
смисъл и доколкото срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение по чл.
414 ГПК. Твърди, че съгласно трудов договор от 21.06.1988 г. П.А.Е. е била в
трудови правоотношения с ищеца, като трудовият договор е прекратен на
19.09.2014 г. Поддържа, че ответницата е била назначена на длъжност
„касиер-приемчик“, като е имала права и задължения на материално-отговорно
лице. На 03.07.2014 г. е направена финансова ревизия на служителя, като
проверката завършила със съставянето на ревизионен акт, с който е удостоверена
и констатирана липса от касата на служителя-отчетник П.Е., работещ в тото-пункт
в гр. Варна, общо в размер на 2385.55 лв. Посочва, че ревизионният акт е
подписан без възражения от служителя. Излага, че на 19.09.2014 г. на каса
ответницата е внесла сума в размер на 1307.87 лв. за погасяване на липсата.
Други плащания от нейна страна не са правени. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждане на сторените в
заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Ответницата П.А.Е. е депозирала писмен
отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Не оспорва наличието
на валидно трудово правоотношение с ищеца, което е било прекратено през м.
септември 2014 г. със заповед за налагане на дисциплинарно уволнение. Не
оспорва констатациите в ревизионния акт от 03.07.2014 г., с който е приключила
направената й финансовата ревизия и е констатирана липса от касата й в
тото-пункт в гр. Варна в размер на 2385.55 лв. Поддържа, че на каса на
19.09.2014 г. е внесла сумата 1307.87 лв. за погасяване на липсата. Посочва
обаче, че вземането е погасено по давност, като прави възражение в този смисъл.
Ето защо моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Предвид погасяването на
главното задължение, моли да бъде отхвърлено и искането за присъждане на
законна лихва.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание от 10.09.2020 г. ищецът депозира нарочна молба, в
която поддържа становище за основателност на предявения иск и моли същият да
бъде уважен изцяло.
Ответницата се явява лично и с
процесуалния си представител – адв. Д.Г., който поддържа становище за неоснователност
на исковата претенция като погасена по давност и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 1176/2020 г. по описа на
ВРС, XVІ състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата за
сумата, предмет на установителния иск. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено
възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, поради което на заявителя
са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си,
като довнесе дължимата държавна такса. Исковата молба е подадена в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК.
За основателността на така предявения
иск е необходимо в производството ищецът в условията на пълно и главно
доказване да установи следните обстоятелства: че между страните е съществувало
валидно трудово правоотношение, по силата на което на служителя са възложени задължения да събира, съхранява,
разходва или отчита парични или материални ценности; че е констатирана липса на
парични средства от касата на служителя, съответно в какъв размер е липсата.
По делото е прието за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че между страните е сключен трудов договор № 000198/21.06.1988 г., по
силата на който П.А.Е. е била назначена на длъжност „касиер-приемчик“, с права
и задължения на материално-отговорно лице; че трудовото правоотношение между
страните е прекратено със заповед № 277/18.09.2014 г. за налагане на наказание
дисциплинарно уволнение, връчена на ответницата на 19.09.2014 г.; че е
извършена финансова ревизия на 03.07.2014 г. на П.А.Е., при която е
констатирана липса на парични средства в касата й в тото-пункт в гр. Варна общо
в размер на 2385.55 лв., за което е съставен и ревизионен акт от 03.07.2014г.,
както и че на 19.09.2014 г. служителят е внесъл на каса сумата 1307.87 лв. за
погасяване на липсата.
Тези обстоятелства се установяват и от
представените от ищеца в производството писмени доказателства.
В тази връзка съдът приема, че са
доказани всички изискуеми предпоставки за основателността на предявения иск, в
това число и размера на претенцията, доколкото между страните не е спорно, че е
извършено единствено частично плащане на констатираната с ревизионен акт липса.
След извършеното плащане от страна на ответницата непогасеният остатък е именно
в размер на 1077.68 лв., каквато е и търсената от ищеца сума.
От страна на ответницата и
процесуалния й представител е направено възражение за изтекла погасителна
давност на вземането, което всъщност е и основният спорен момент в
производството.
Пълната имуществена отговорност за
липса по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е приложима за работници и служители с
отчетнически трудови функции, каквито именно са били възложени на ответницата –
да събира, съхранява, разходва и отчита
парични и материални ценности. Както бе изрично посочено и по-горе в
изложението, между страните няма спор, че същата е имала права и задължения на
материално-отговорно лице. Именно с оглед тези й функции тя отговаря на
основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за причинената на работодателя вреда от
липса, искът за реализирането на която се погасява с изтичане на специалната
10-годишна давност от деня на причиняване на вредата, съгласно чл. 207, ал. 3 КТ.
В този смисъл
позоваването на процесуалния представител на ответницата на разпоредби от ДОПК
и чл. 110 и следващи от ГПК съдът приема за неотносими в настоящия случай.
Релевантна е
единствено разпоредбата на чл. 207, ал. 3 КТ, която предвижда един удължен
давностен срок от 10 години, който към настоящия момент не е изтекъл. Началният
момент на този срок е от причиняване на вредата, за която в разглеждания казус може
да се направи обоснован извод, че е причинена в периода м. май 2014 г. – м. юли
2014 г., предвид извършената на отчетника проверка и търсената наличност за
направени залози и реализирани постъпления в този именно период. Ето защо съдът
приема, че направеното
възражение за изтекла погасителна давност на процесното вземане за липса е
неоснователно.
Предвид гореизложеното,
съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
Предвид
изхода на спора, право на разноски в производството има ищецът. Същият
представя списък с разноските и претендира присъждането на сумата 75 лв. –
държавна такса и 300 лв. – адвокатски хонорар. Съдът приема, че действително в
заповедното производство ищецът-заявител е заплатил държавна такса в размер на
25 лв., която следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. В настоящото производство са представени доказателства за
внесена държавна такса в размер на 50 лв., от която обаче единствено сумата 25
лв. следва да бъде възложена в тежест на ответната страна, доколкото исковото
производство е продължение на заповедното и дължимата за разглеждането на иска
държавна такса е в общ размер от 50 лв. /25 лв. от нея е внесена в заповедното
производство/. Надвнесената от ищеца сума от 25 лв. по делото е недължима и не
следва да се възлага в тежест на загубилата страна. По отношение на
претендирания адвокатски хонорар – извън списъка на разноските по чл. 80 ГПК в
производството не бяха представени каквито и да е доказателства, че такъв е
заплатен в полза на процесуалния представител на ищеца /липсва договор за
правна защита и съдействие или друг документ, от който да може да се направи
обоснован извод, че сумата 300 лв. е заплатена като адвокатско възнаграждение/.
Ето защо и доколкото не е доказано, че тези претендирани
разноски са реално извършени, то не се следват на страната. При тези
съображения в тежест на ответницата следва да бъде възложена единствено сумата
25 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че П.А.Е.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ДП
„Б.С.Т.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 1077.68
лв. /хиляда седемдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща дължим остатък от
констатирана липса на парична сума от касата, за което по отношения на
служителя-отчетник П.А.Е. е извършена финансова ревизия с ревизионен акт от
03.07.2014 г., като цялата липса е в размер на 2385.55 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2020г.
до окончателното й изплащане, на
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
207, ал. 1, т. 2 КТ, която сума е предмет на
Заповед № 405/31.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 1176/2020 г. по описа на ВРС, ХVІ състав.
ОСЪЖДА П.А.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ДП „Б.С.Т.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща
сторените в заповедното производство по
ч. гр. д. № 1176/2020 г. по описа на ВРС, XVI състав, съдебно-деловодни разноски, както и сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: