Р Е Ш Е Н И Е № 66
гр.Силистра, 22.10.2020 година
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева-Железова
Елена Чернева
при
секретаря Анета Тодорова, с участието на прокурор при ОП гр.Силистра Галина
Вълчева, като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД № 61 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С
Решение № 125/17.06.20 г., постановено по АНД № 195/2020 г., Силистренският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 19-001121/05.03.2020 г., издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, с което на основание
чл.414 ал.3 от Кодекса на труда КТ/, на „Дари-лес 2010“ ООД гр.Силистра, е наложено административно
наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 3 000 лева, за нарушение на
чл.62 ал.1 от КТ.
Производството е образувано по касационна жалба на „Дари-лес 2010“ ООД гр.Силистра; ЕИК: *********,
подадена чрез представител по пълномощие адв. А.Б. ***, с искане да бъде отменено
обжалваното решение на СРС и, след решаване на спора по същество от настоящата
инстанция, да бъде отменено и първоначално оспореното наказателно
постановление. Поддържа се наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК, като се твърди, че съдът неправилно бил приложил материалния закон по
отношение на установените по делото факти. Оспорват се и фактическите изводи на
въззивната инстанция, включително тяхната непълнота, което сочи на довод за
необоснованост на съдебния акт, която, по аргумент от чл.348 НПК, във връзка с
чл.63 ЗАНН, не е касационно основание. Твърди се, че била ангажирана личната
отговорност на управителя на дружеството касатор, какъвто факт не се
установява. Напротив, в хипотезата на чл.83 ал.1 ЗАНН, регламентиращ изключение
от принципа от чл.24 ал.1 ЗАНН, че административнонаказателната отговорност е
лична, е санкционирано търговското дружество, със статут на „работодател“
съгласно дефиницията от §1 т.1 ДР КТ. Релевиран е общо довод за допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, каквито обаче няма конкретизирани, поради
което и с оглед разпоредбата на чл.218 ал.1 АПК, настоящият състав не може да
преценява непосочени в жалбата пороци на съдебното решение от процесуален
характер. Поради горните оплаквания се настоява за отмяна на атакувания съдебен
акт и съответно за отмяна на процесното пред СРС наказателно постановление. В
условията на евентуалност е заявено искане, след отмяна на съдебното решение, делото
да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира се присъждане
на съдебните разноски,сторени пред районния съд, като не се удостоверяват
такива пред касационната инстанция.
Ответникът
по касация - Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Силистра, не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура намира
обжалваното решение за съответно на закона. Дава заключение за неговото
потвърждаване с отхвърляне на касационното оспорване.
Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК, вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН. Силистренският административен
съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: Касационното
основание, което е заявено и поддържано пред настоящата инстанция се свежда
до твърдение за неправилно приложение на материалния
закон /чл.348 ал.1 т.1 НПК, вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН/. Акцентът в касационната
жалба обаче, е поставен върху оплаквания за неправилно формирани фактически
изводи от СРС, като при обсъдените доказателства се настоява за други
заключения относно фактите, което е христоматиен пример за довод за
необоснованост на оспорения съдебен акт. Последната изрично е изключена от
обсега на касационния контрол с разпоредбата на чл.348 ал.1 НПК, във вр. с
чл.63 ал.1 ЗАНН, поради което и не подлежи на обсъждане, вкл. с оглед забраната
от чл.220 АПК. Проверката на обжалвания съдебен акт следва да се извърши на
терена на касационното оплакване и в параметрите, зададени с чл.218 ал.2 от АПК.
Спорът пред Силистренския районен съд е бил съсредоточен
върху въпроса: работил ли е С.С.К.на 26.01.2020 г. за дружеството касатор или е
отишъл до сечището в отдел № 315, подотдел „Б“ в землището на с.Стрелково, със
собствен автомобил; рязал е дърва със собствен моторен трион, на свой риск и в
своя полза, при случайно съвпадение на мястото и извършваните дейности по добив
на дървесина от работници на „Дари-лес 2010“ ООД, съгласно Позволително за сеч
№ 0539749 /л.8 АНД на СРС/? Съдът е дал категорично положителен отговор, което
е обосновало и крайния му решаващ извод за нарушение на чл.62 ал.1 КТ, тъй като
е установил, че С.К., на 26.01.2020 г. е бил приет на работа, като е изпълнявал
задълженията на „резач“ в сечището, при спазване на правилата за горска сеч и
отстояние от другите резачи на дървесина, с начало на работното време от 09:00 ч.
и обща продължителност на работния ден от 4 часа. При изпълнение на трудовите
дейности по дърводобив С.К.е работил с Д.Ю.Й., Х.А.С., Ч.М.С., С.Е.С.и Б.М.С., като
всички те имат сключени трудови договори с „Дари - лес 2010“ ООД. С
касационната жалба се настоява да се преосмисли извода на АНО, че лицето е било
допуснато на работа преди работодателят да му предостави трудов договор и
Уведомление за сключването му от НАП в контекста на чл.63 ал.2 КТ, като се
настоява, че между страните не е възниквало изобщо правоотношение от вида на
дефинираното с чл.1 ал.2 КТ. Спор по фактите няма. Спорът е за тяхната
интерпретация, а оттам, и за правото.
Съдът е провел законосъобразно
въззивното производство, при съблюдаване на принципите от чл.13 и чл.14 НПК. Изслушал
е в съдебно заседание актосъставителката М.Д.и свидетелките Д.Т.и М.Г., чиито
показания е обсъдил ведно с приетите писмени доказателства, която процесуална
дейност, е гарантирала верността на фактическите му изводи. Изслушал е като
свидетел и С.С.К., чиито показания не са променили извода относно главния факт
в процеса. СРС е обсъдил извършена проверка от ДИТ-Силистра на 27.01.2020 г. в
обект на контрол, стопанисван от „Дари-лес 2010“ ООД и представляващ сечище за
добив на дървесина в горски територии, находящо се в землището на с.Стрелково. Същата
е била инициирана по подаден сигнал за трудова злополука с летален изход, станала
на 26.01.2020 г. с Х.А.С.. Съдът е приел, че работниците са били групирани по
двойки: резач и трупач (общ работник) по подробно описан в решението начин, вкл. двойката С.С.К.-
резач, със собствен моторен трион и А.Р.А.- трупач. Около 10:30 ч. при поваляне
на третото отрязано от св.С.К.дърво, клоните му в процеса на падане ударили
през лицето работника Х.А.С., който по-късно през същия ден починал вследствие
на мозъчно-черепна травма. При тези факти верен е изводът на районния съд, че в
нарушение на чл. 1 ал.2 КТ, на 26.01.2020 г. св.С.К.е изпълнявал трудови
задължения като „резач“ при отсъствието на сключен трудов договор в
задължителната писмена форма, съгласно чл.62 ал.1 КТ. Установил е
безпротиворечиво и останалите съществени елементи на релевираното трудово
правоотношение, а именно - мястото на работа; длъжността и характера на
работата; договореното работно време; продължителността на работния ден и др.
от чл.66 ал.1 КТ. Чрез разпита на св.С.К.се е изяснило, че М.С.М.е служителят
при „Дари-лес 2010“ ООД, който го е допуснал до работа, възложил му е конкретни
задачи и фактически е договорил длъжността и нейните характеристики от името на
работодателя. Постъпилият работник, макар и без трудов договор, е бил изцяло
подчинен на установения на сечището режим на работа и трудова дисциплина. Следователно,
напълно адекватен на установените факти, посредством безпротиворечиви
доказателства, е изводът на въззивния съд, че св.С.К.е престирал труд в интерес
на касатора. Изключена е като житейски невъзможна, поддържаната от последния
теза, че в хода на позволена му сеч, на конкретен обект от териториите на ТП ДГС
- Силистра при Регионална дирекция по горите гр. Русе, по време на пълнокръвен
работен режим на наетите работници, някой за собствена сметка и с лични
средства да може да извършва добив на дървесина от същото сечище, предвид и
нормативно регламентирания строг режим за тези дейности.
Съответно на закона съдът е ирелевирал
изцяло оплакванията на касатора, че управителят на дружеството не бил знаел, че
св.С.К.полага труд за последното, при положение, че негов служител, с
относително ръководни функции (бригадир), го е допуснал до работа, давайки му конкретни
указания. В този контекст следва да бъде отклонено и възражението, че щом
управителят на „Дари-лес 2010“ ООД не познава работника и не го е допускал лично
до работа, то без доказателствена основа било изцяло релевираното
административно обвинение срещу него. Последното е невярно, защото не е наказан
управителят, а в отклонение от принципа от чл.24 ал.1 ЗАНН и съгласно изричната
регламентация с чл.83 ЗАНН, е ангажирана обективната, безвиновна отговорност на
работодателя по смисъла на §1 т.1 ДР КТ, както изрично е посочил в решението си
и съдът. Изцяло следва да бъдат споделени и мотивите му относно
законосъобразното определяне на наказанието, което е в регистъра на
нормативните граници от чл.414 ал.3 КТ, клонящо към неговия минимум.
Съдът правилно е съобразил
неприложимостта на специалния чл.415в КТ към релевираните в процеса факти, като
е обсъдил законовата невъзможност същите да бъдат субсумирани под общата
разпоредба на чл.28 ЗАНН, при наличието на специална уредба на „маловажното
нарушение“ в КТ, каквото процесното по делото не е. Щом законодателят е
възприел такова нормативно разрешение, изключвайки от обсега на „маловажното
нарушение“ всички такива на чл.61 ал.1; чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2 КТ, същото
не може да бъде тълкувано произволно. Като е стигнал до такъв именно краен
извод относно приложението на материалния закон, в сегмента на точната
юридическа квалификация на фактите и индивидуализация на административното
наказание, съдът е постановил законосъобразен акт. Обобщавайки изложеното, настоящият
състав намира, че обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо. Същото е
постановено в съответствие с установените факти по делото и със закона. Ето
защо, следва да бъде оставено в сила, воден от което и на основание чл.221 ал.2
пр.1 АПК, във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 125/17.06.2020 г., постановено по АНД № 195 по описа за 2020 година на Силистренския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.