ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 751
гр. Пловдив , 20.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501842 по описа за 2021 година
Производството е по реда на 274 във вр. с чл.413 ал.2 пр.2 и 411
ал.2 т.2 и т.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление- гр. София, бул. „В.“ № 146, сграда А, Б.
център „Б.“, представлявано от И. М. Ш., чрез юрк. В.Г., против
Разпореждането, инкорпорирано в Заповед № 261839/11.10.2020г. на Районен
съд – Пловдив, III бр.с. по ч.гр.д.№ 13978/2020 г., с което е отхвърлено
подаденото от дружеството против ИЛК. М. М., ЕГН –**********, заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за сумите в размер на 19,16 лв. възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство; 6,16 лв. – обезщетение за забава по договор
за предоставяне на поръчителство за периода 11.08.2019 – 09.10.2020г.; 14,21
лв. – административни разноски, както и за разноските за разликата над
уважения до претендирания размер. Моли да бъде отменено и вместо това да
се постанови присъждане в пълен размер на претендираните със заявлението
суми, както и направените разноски в цялост. Претендира разноски и за
въззивна инстанция.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
1
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на
разглеждане.
Районният съд, за да отхвърли заявлението в обжалваните части
излага съображения, че процесните клаузи на договора, уговарящи
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и
административни разноски, при предоставената заемна сума, са
неравноправни клаузи. Допълнителното възнаграждение и
административните разноски заобикалят забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК,
като се явяват неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 1 от
ЗЗП. С оглед отхвърляне на заявлението в частта за присъждане на
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, като
акцесорно и следващо главното задължение, на отхвърляне подлежи и
искането за присъждане на обезщетение за забава върху претендираното
вземане. Относно разноските, същите са определени по съразмерност.
Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че
частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.411 ал.2 от ГПК – Съдът
разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал.1, освен когато: т.2 пр.2 – искането е в противоречие
с добрите нрави и т.3 /нова -ДВ, бр.100/20.12.2019г./ – искането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребителя или е налице
обоснована вероятност за това.
Правилно е отхвърлено заявлението за сумата 19,16 лв. –
възнаграждение за Договор за предоставяне поръчителство и за 6,16 лв. –
обезщетение за забава върху горната сума /акцесорна претенция/, тъй като
тези клаузи са възникнали на основание недействителни уговорки между
кредитора и главния длъжник, на осн. чл.143 ал.2 т.5 пр.1 във вр. с чл.1 от
ЗЗП. Клаузите от Договора за предоставяне на поръчителство /чл.8 ал.1 и
ал.6/ следва да се приемат за нищожни и поради установяването им в
противоречие с добрите нрави /чл.411 ал.2 т.2 пр.2 от ГПК и чл.26 ал.1 пр.3
от ЗЗД /.
По отношение на претенцията за административни разноски в
2
размер на 14,21 лв., въззивната инстанция намира, че клаузата,
установяваща, че длъжникът дължи разходи за извънсъдебно събиране, е
нищожна и не поражда права и задължения за страните. Доколкото договорът
за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит,
нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално
императивното правило, установено в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от
ЗПК. Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Ето защо, тази клауза, с която се
начисляват административни разноски, е установена в нарушение на
ограничението, установено в разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК. С тези
уговорки в договора в тежест на потребителя реално се възлагат задължения
при забавено изпълнение и преследват забранена от закона цел да се присъди
още едно обезщетение за забава, поради това и те не пораждат права и
задължения за страните.
Освен това, на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК -кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. Разпоредбата на чл. 10а, ал.4 от ЗПК императивно
сочи, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит, което не е сторено в процесния случай. Описаната
суми от 14,21 лв. е типично действие по управление на кредит и съставляват
разход, присъщ за основния предмет на договора. Този вид дейност на
кредитора се компенсира и отчита при определяне размера на
възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е.
Налице са неравноправни клаузи по чл.143 т. 20 от ЗЗП във вр. с
чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК и във вр. с чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД - накърняване на
добрите нрави, представляващи неписани, но трайно утвърдили се правила,
непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и
нормалното развитие на обществените отношения.
Разпореждането в обжалваните части, с които е отказано
3
издаването на заповед за изпълнение на осн. чл.411 ал.2 т.2 пр.2 и т.3 от ГПК
се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
За пълнота на изложението се посочва, че ако заявителят намира,
че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава
възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред,
като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Разпореждането, инкорпорирано в Заповед №
261839/11.10.2020г. на Районен съд –Пловдив, III бр.с. по ч.гр.д.№ 13978/2020
г., с което е отхвърлено подаденото от „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК - *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „В.“ № 146, сграда А, Б.
ц. „Б.“, представлявано от И. М. Ш., против ИЛК. М. М., ЕГН –**********,
както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4