О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Б.Слатина, 22.08.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав в закрито заседание от 22 август, Две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1542/2018 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА на чл.248 от ГПК.
Производството по гр.д. № 1542/2018 год. по описа на РС-Б.Слатина е приключило със съдебно решение № 172/24.06.2019г., с което частично е уваженият предявеният иск на ищцата.
В срока по чл.248 от ГПК е постъпила писмена молба вх.№ 5003/08.07.2019г. адв.С.К.-процесуален представител на ищцата М.Т.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис № 309, с която е поискал съдът да измени решение № 172/24.06.2019г. постановено по гр.д. № 1542/2018 год. по описа на РС-Б.Слатина, в частта за разноските, като присъди по компенсация на ищцата 97,44 % от направените разноски в размер общо 341.04 лв., а на ответника 2.56 % от направените разноски в размер на 7.68 лв.
В срока по чл.248,ал.2 от ГПК ответника Земеделски производител А.З.К. с ЕИК ********** ***, чрез пълномощника си адв.П. Г.П. ***, със съдебен адрес *** е депозирал писмен отговор вх.№ 5881/19.08.2019г., с който посочва, че посочените в молбата доводи на ищцовата страна по чл.248 от ГПК са немотивирани. Счита, че съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.78,ал.1 и чл.78,ал.3 от ГПК в частта за разноските и поради тази причина молбата на ищцата по чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Съдът като взе предвид постъпилата молба и прецени материалите по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подадената молба е допустима, като подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК.
Производството по настоящето дело е образувано по повод подадена искова молба от М.Т.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адв.С.К. ***, офис № 309 против Земеделски производител А.З.К. с ЕИК ********** ***, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.8 от ЗАЗ, с която е поискала съдът да постанови решение по силата на което да осъди ответника да заплати на ищцата общата искова сума от 1087,45 лв., от която: 68,95 лв. представляваща частично арендно плащане за стопанската 2016/2017г. и сумата от 1018,50 лв. представляваща цялостно арендно плащане за стопанската 2017/2018г. за нивата от 20.370 дка, имот № 031006, в м.“Под село“ по плана за земеразделяне на с.П., обл..В., поради неспазване на договореното арендно плащане от 50.00 лв. за един дка зем.земя в аренден договор от 02.02.2016г. вписан в СВ при БСлРС вх.рег.№ 241/03.02.2016г., акт № 156, том първи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба-27.11.2018г. до окончателното й изплащане, като й се присъдят и направените по делото разноски.
С Решение № 172/24.06.2019г. постановено по гр.д. № 1542/2018 год. по описа на РС-Б.Слатина, съдът осъдил Земеделски производител А.З.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адв.С.К. ***, офис № 309, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.8 от ЗАЗ, сумата от 68,95 лв./Шестдесет и осем лева и 95 стотинки/ представляваща част от дължимо арендно плащане за стопанската 2016/2017г., сумата от 41.10 лв./Четиридесет и един лева и 10 стотинки/ представляваща част от дължимо арендно плащане за стопанската 2017/2018г. по договор за аренда, сключен на 02.02.2016г., вписан в СВ при БСлРС вх.рег.№ 241/03.02.2016г., акт № 156, том първи, между страните по девото за зем.земя с площ 20,370 дка, имот № 031006, в м.“Под село“ по плана за земеразделяне на с.П., обл..В., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 27.11.2018г.(датата на завеждане на исковата молба) до окончателното й заплащане, като за разликата от сумата 27.90 лв./Двадесет и седем лева и 90 стотинки/ представляваща част от дължимо арендно плащане за стопанската 2017/2018г. по договор за аренда, сключен на 02.02.2016г., вписан в СВ при БСлРС вх.рег.№ 241/03.02.2016г., акт № 156, том първи, между страните по делото за зем.земя с площ 20,370 дка, имот № 031006, в м.“Под село“ по плана за земеразделяне на с.П., обл..В., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.2018г.(датата на завеждане на исковата молба) до окончателното й заплащане, отхвърлил иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Отхвърлил предявеният от М.Т.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адв.С.К. ***,
офис № 309 против Земеделски производител А.З.К. с ЕГН ********** ***, иск с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.8 от ЗАЗ, за сумата от 949,50
лв./Деветстотин четиридесет и девет лева и 50 стотинки/, представляваща част от
дължимо арендно плащане за стопанската 2017/2018г. по договор за аренда,
сключен на 02.02.2016г., вписан в СВ при БСлРС вх.рег.№ 241/03.02.2016г., акт №
156, том първи, между страните по девото за зем.земя с площ 20,370 дка, имот №
031006, в м.“Под село“ по плана за земеразделяне на с.П., обл..В., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 27.11.2018г. до окончателното й
заплащанекато, като погасен чрез
плащане.
Осъдил
Земеделски производител А.З.К. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Г.
с ЕГН ********** ***, чрез адв.С.К. ***, офис № 309, сумата
35,42 лв. разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
Със
същото решение осъдил М.Т.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адв.С.К. ***, офис
№ 309 да заплати на А.З.К. с ЕГН ********** ***, сумата в размер
на 269,64 лв. разноски по делото,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Разгледана по същество молбата на адв.С.К.-процесуален представител на
ищцата М.Т.Г. за изменение на първоинстанционното съдебно решение в частта за разноските е основателна, по
следните съображения:
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. (Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС).
Текстът на чл. 248 ал 1 ГПК разграничава
две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му,
с която е определена отговорността за разноски,установени като изключение от правилото по чл. 246 ГПК.
Първата хипотеза на чл. 248 от ГПК, аналогично на чл. 250 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски, като пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното искане за разноски не се преклудира, при липса на представен списък по чл. 80 ГПК и представянето на списък за разноските, не е предпоставка за реализиране допълване на решението в тази му част /Опр.№134/14.04.14г по ч.гр.д №1117/14г на ВКС/.
Не такъв е настоящият случай-съдът е формирал
воля за основателност на искането за разноски и изрично я е отразил в съдебният
си акт, съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска.
Втората хипотеза на чл. 248 от ГПК обхваща случаите, в които страната
настоява при налично произнасяне на съда относно дължимите разноски,
то да бъде приведено в съответствие с нейното твърдение за
осъществяването им. В този случай, искането не е за допълнително
произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По реда на
изменението, съдът може да
промени и първоначалния резултат на своето
произнасяне, като правната
последица по чл. 80, изр.2 ГПК настъпва, само по отношение изменение на решението в частта му за разноските /т.8 от ТР №6/12г на ОСГК
ВКС/. Именно в тази хипотеза попада настоящият
случай.
В настоящият казус ответникът Земеделски производител А.З.К. е станал причина за предявяване на иска от ищцата М.Т.Г. в размер на 68,95 лв. представляваща част от дължимо арендно плащане за стопанската 2016/2017г. и сумата от 1018,50 лв. представляваща част от дължимо арендно плащане за стопанската 2017/2018г. по договор за аренда сключен на 02.02.2016г. или общо за сумата от 1087,45 лв. Посочената сума се дължи поради това, че към момента на предявяване на исковата молба(27.11.2018г.) тази сума от 1087,45 лв. е била дължима, но част от нея в размер на 949,50 лв.(представляваща част от дължимо арендно плащане за стопанската 2017/2018г.) е погасена чрез плащане в хода на исковото производство, т. е. ответникът е станал причина за предявяване на иска.
Константна е съдебната практика на ВКС(Определение № 277 от 14.05.2014г. по ч.гр.д.№ 2432/2014 г. на ВКС, І г.о., определения по ч.гр.д. № 275/2010 г. на ІV г.о., ч.гр.д.№ 205/2012 г. на І г.о., ч.гр.д.№ 6176/2014 г. на ІV г.о., и др.) по въпроса, че при решаване на въпроса за разноските, следва да се държи сметка за причините, поради които искът е отхвърлен. В хипотезата при която ответникът плати в хода на производството претендираните от него с исковата молба суми, за ищеца остава възможността да оттегли или да се откаже от предявения от него иск и производството по делото да бъде прекратено или да получи от съда решение, с което предявеният от него иск да бъде отхвърлен. При едно и също поведение на ответника, независимо от направения от ищеца избор на възможно процесуално действие, последиците свързани с отговорността за разноски следва да бъдат идентични. Поради което и настоящият съдебен състав намира, че задължителните разрешения, дадени от ВКС в хипотезата на оттегляне или отказ от иска поради плащане в хода на производството следва да бъдат приложени и в хипотезата на отхвърляне на иска поради плащане в хода на производството, каквато е настоящата. Поради което и след като ответникът е дал повод за завеждане на делото и е платил задълженията си към ищеца след получаване на препис от исковата молба, то той следва да понесе отговорността за направените от ищеца разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Предявеният иск от ищцата против ответника за главницата е бил 1087.45 лв. и към момента на завеждането му е бил основателен за сумата 1059,55 лв. Следователно ищцата има право на разноски в общ размер от 341,02 лв. върху тази сума, а ответника има право на разноски в размер на 7,69 лв. върху сумата 27.90 лв. за която е отхвърлен иска, поради неговата неоснователност и недоказаност.
Следователно съдебно решение № 172/24.06.2019г. по гр.д. № 1542/2018 год. по описа на РС-Б.Слатина следва да бъде изменено в частта за разноските в горепосочените размери.
Мотивиран от горното и на основание чл.248 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК съдебно решение №
172/24.06.2019г. по гр.д. № 1542/2018 год. по описа на РС-Б.Слатина в частта му за разноските, като:
ОСЪЖДА Земеделски
производител А.З.К. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адв.С.К. ***, офис
№ 309, сумата 341,02
лв.(Триста четиридесет и един лев и две
стотинки) представляваща направени по
делото разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Т.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адв.С.К. ***, офис №
309 ДА ЗАПЛАТИ на А.З.К. с ЕГН **********
***, сумата в размер на 7,69 лв.
(Седем лева и шестдесет и девет стотинки) представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Определението на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК може да се обжалва пред Окръжен съд-В. в двуседмичен срок от съобщаването му до страните.
На основание чл. 7 от ГПК препис от
определението да се връчи на страните по делото .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: