№ 183
гр. Сливен , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230101989 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за
социалните услуги /ЗСУ/.
Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - Твърдица с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се
иска настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална
услуга на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, Ч. Р. М.,
ЕГН: ********** за срок от три години.
В молбата се излага, че лицето страда от параноидна шизофрения и е
поставено под пълно запрещение през 2006 г. като поради необходимостта от
24-часов контрол върху поведението му и специализирани грижи е в най-
добър интерес на Ч. М. да бъде настанен в Дом за пълнолетни лица с
психични разстройства - гр. Твърдица за срок от три години.
В съдебно заседание представителят на ДСП - Твърдица поддържа
молбата и моли съда да я уважи.
Настойникът на лицето се явява лично и изразява желанието си Ч. да
бъде настанен в ДПЛПР - Твърдица.
Директорът на ДПЛПР - Твърдица също изразява становище за
1
основателност на молбата.
Лицето, чието настаняване се иска, в съдебно заседание изразява
желание да бъде настанен в Дома.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето Ч. Р. М. е
настанен в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Твърдица
временно по административен ред със заповед от 25.02.2021 г.
Ч. М. е лице с трайно увреждане, съгласно ЕР на ТЕЛК от 06.12.2018 г.
със срок до 01.12.2021 г., със заболяване с 80 % трайна неработоспособност, с
диагноза „Параноидна шизофрения. Непрекъснато протичане, промяна на
личността.“
Установява се още от писмените доказателства по делото, че лицето Ч.
М. е на 62 години, неженен, с висше образование. Родителите и брат му са
починали. Боледува психично от 1982 г., от когато е лекуван многократно в
различни психиатрични заведения. Правил е няколко суицидни опита.
Ч. е поставен под пълно запрещение през 2006 г. Със заповед от
15.03.2021 г. за негов настойник е определена Г. Д. М. - съпруга на брат му,
който е починал.
От 2013 г. лицето е било настанено в ДПЛПР - с. Говежда, но поради
закриването на дома, на 26.02.2021 г. постъпва в ДПЛПР - Твърдица.
Настойникът на лицето е изразил писмено становище Ч. да продължи
да ползва социалната услуга. Становището си поддържа и в съдебно
заседание, в което заявява, че няма възможност да се грижи за него в семейна
среда и с оглед заболяването на лицето е в негов интерес да се намира в
специализирано заведение.
Към момента Ч. М. е спокоен и тих, подозрителен и емоционално
хладен. Осъзнава заболяването си, но го отрича. Напълно самостоятелен е, но
има назначена лекарствена терапия, за приема на която се нуждае от
напомняне. Същият има потребност от непосредствен контрол върху
2
поведението и адекватни медицински грижи, които може да му се осигурят
само от институцията и медицинския персонал.
В съдебно заседание лицето заявява, че желае да бъде настанено в
дома.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва
да бъде уважена.
В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на
процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно
запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в
общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че
за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е
предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в
общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСУ).
В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема, че настаняването на Ч. Р. М. съответства
в най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа
чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същият е пълнолетно лице,
постановено под пълно запрещение, с поставена диагноза Параноидна
шизофрения, за което е определена 80 % трайна неработоспособност.
В посочената специализирана институция за него е полагана и се
полага ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна
грижа и подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това
на лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и
адекватна медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от
съответните специалисти. Състоянието на лицето не позволява да бъде
ползвана социална услуга в общността от резидентен тип, а и на територията
на Община Твърдица и Община Сливен не се предлагат социални услуги в
общността, според профила на заболяване на лицето. Самото лице изразява
желание да продължи да живее в Дома.
3
Предвид спецификата на заболяването на Ч., придружено с няколко
суицидни опита, съдът намира, че по отношение на Ч. М. е налице
необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в
случая се явява настаняването в „Дом за пълнолетни лица с психични
разстройства“ - гр. Твърдица, където Ч. ще бъде под постоянната грижа и
наблюдение на персонала, които ще контролират поведението му.
На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за
настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът
приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на
настоящото решение.
На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл. 98, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 ЗСУ
пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, Ч. Р. М., ЕГН:
**********, представляван от настойника Г. Д. М., ЕГН: **********, в
специализирана институция за предоставяне на социална услуга - „Дом за
пълнолетни лица с психични разстройства“ - гр. Твърдица, кв.
Индустриален, м. „Метанит“ № 1, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане в сила на настоящото решение.
ДОПУСКА на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ предварително изпълнение
на решението.
Препис от решението да се връчи на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Твърдица за незабавно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в
седемдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4