Присъда по дело №46/2021 на Районен съд - Кула
| Номер на акта: | 5 |
| Дата: | 30 юни 2021 г. (в сила от 6 януари 2022 г.) |
| Съдия: | Дияна Иванова Дамянова Цанкова |
| Дело: | 20211330200046 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 22 март 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
описа на РС – К.
Обвинението е повдиганото с тъжба от М. Н. Г., ЕГН ********** от гр. К.
против С. Тодоров Т. с обвинение за това, че в периода от 14.05.2020 г. до
26.08.2020 г. в гр. К., в условията на продължавано престъпление, с две на
брой деяния, е казала нещо унизително за честта и достойнството на М. Н. Г.,
в нейно присъствие, като едно от деянията е станало публично, както следва:
на 14.05.2020г. около 15 часа пред дома в гр. К., ул. „ Х.Б“ № ,, е казала
нещо унизително за честта и достойнството в нейно присъствие, като я
нарекла „пачавра“, което е станало публично пред сина , внуците и трети
лица –и на 26.08.2020г. отново в гр. К., на ул. „ Х.Б“ № ,, е казала нещо
унизително за честта и достойнството в нейно присъствие, като я нарекла
многократно „ курва“, „ пачавра“ и „ боклук“ - престъпление по чл. 148, ал.1,
т.1, във вр. с чл. 146, ал.1, във вр. с чл. 26 от НК.
Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес и предявения от
тъжителката граждански иск против подсъдимата за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на нанесените
обиди в размер на 2500 лева, като Г. е конституирана като граждански ищец в
производството.
В съдебно заседание тъжителката чрез процесуалния си представител адв.
Стефанов поддържа тъжбата си. Моли съда да признае подсъдимата за
виновна и да й наложи справедливо наказание, като я осъди и да и заплати
обезщетение в искания размер. Повереникът на тъжителката пледира, че
обвинението е безспорно доказано от разпита на допуснатите им свидетели,
както при първоначалното разглеждане на делото, така и пред настоящия
съдебен състав, като възникналите противоречия, появили се по отношение
на това кой къде е седял, кой на кого е внук, кой на къде е гледал и други,
които могат да се отдадат и на изтеклото време, са явно незначителни и не
могат да повлияят на категоричния извод, че обвинението е доказано по
несъмнен начин. Твърди се, че отправените обидни думи на 14.05.2020г. -
„пачавра“, „знам каква си“, с оглед обстоятелството, че в този момент не е
имало други жени на мястото, освен тъжителката и подсъдимата, няма на
кого другиго да са казани, освен на тъжителката и няма и от кой друг, освен
от подсъдимата, да бъдат казани, като се пледира, че в тази насока са
показанията на всички свидетели и ако се приеме, че двама от тях са внук и
син, то има и един трети свидетел, който в момента на депозиране на
показания по никакъв начин не е зависим от тъжителката или от подсъдимата
- свидетелят Ц. П.. Повереникът на тъжителката пледира също, че безспорно
е доказано извършването и на второто деяние на 26.08.2020г., със
свидетелските показания на внука на тъжителката и приобщената преписка.
Подсъдимата С. Т. се явява лично и с адв. Г. от АК – Видин, не се признава
за виновна по повдигнатото обвинение за обида и не дава обяснения. В
предоставената от съда последна дума, моли съда да бъде оправдана.
Защитникът на подсъдимата пледира същата да бъде призната за невинна, тъй
1
като обвинението не е доказано по безспорен начин, като посочва, че от
разпита на свидетеля П. не се установява категорично дали П. е видял кой е
изрекъл въпросните думи, като възразява срещу твърдението на повереника
на тъжителката, че на пейката не е имало друга жена, тъй като твърди, че от
разпита на всички свидетели е посочено, че там се е намирала и внучката на
тъжителката – Т., която не се явява като свидетел в настоящото производство,
т.е реално на място жените са били три, а не две, за да може едно косвено
доказателство да бъде наслагвано на базата на фактическата обстановка и да
бъде прието, че от него може да бъде направен еднозначен извод. Също така,
по отношение на свидетелските показания на свидетеля П., които показания
се ползват от представителя на частното обвинение, защитникът посочва, че
при извършване на очна ставка, свидетелят П. е заявил, че не поддържа
казаното по-рано, защото не си спомнял точно“, тоест всичко, което е казал,
той не го поддържа с това си изявление, по време на извършване на очната
ставка, като допълва, че като цяло показанията на посочения свидетел са
изключително противоречиви, както и че е изпаднал в противоречие с всички
други свидетели в проведените очни ставки, както и че заявява че не е видял
кой изрича думите, изказва предположение, което е недопустимо по НК, че те
са били по отношение на тъжителката, при което имало и друга жена, още
повече, че свидетелят заявява, че не е познавал подсъдимата, не я е виждал
преди това, видял е тази жена след това, като е дошла полицията, като в
същото време свидетелят Л. заявява, че според него П. си е бил тръгнал,
когато полицаите са пристигнали на мястото и няма как да я е видял тази
жена при пристигането им. Защитникът акцентира и на свидетелските
показания на сина на тъжителката - свидетелят Л., като твърди, че същият е
заявил пред съда, че не си спомням точно и може да се касае за друг случай и
е казал, че докато е бил в къщата е чул скандала и чак тогава, след като е
станал скандала, излязъл, т. е няма как да е чул думите, тъй като той не е бил
на мястото на скандала, а е дошъл в последствие, както и че е заявил, че е
скандал и че е казал на двете да спрат, първо на майка си, после на
подсъдимата, което е в противоречие с показанията на свидетеля П., че
тъжителката седяла, мълчала и станало крайно неудобно. Защитник оспорва
и достоверността на свидетелските показания на внука на тъжителката, с
оглед тяхната противоречивост, тъй като първоначално заявил, че за първият
случай не знае нищо, а после заявява, че излязъл и подсъдимата била още там,
след около 30-40 мин, а по отношение на втория случай през август месец, на
който се явява единствен свидетел, то с оглед приетата по делото полицейска
преписка, във връзка с този случай, то в същата никъде не се споменава, че
той е присъствал на случилото се. Защитникът не изключва и възможността
на института на реторсия с оглед на факта, че съгласно разпитите на
свидетеля Т., същият заяви, че има разменени някакви реплики, но не са тези,
които са в тъжбата, като посочва, че е допусната техническа грешка в
жалбата на подсъдимата, по която е образувана приобщената от съда
полицейска преписка, като е посочена друга дата , а именно 16.08.2020г. ,
2
като се касае за един и същи случай и се касае за грешка при изписване,
вместо 26 е записано 16.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства - писмени и гласни,
ценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимата С. Т. Т. е родена на 31.08.1949г. в с. Тополовец, община К.,
обл. Видин, българка, с българско гражданство, омъжена, неосъждана.
Подсъдимата и тъжителката М. Н. Г. се познават от дълги години и живеят в
съседство, като отношенията им са силно влошени от много години. През
месец май 2020 година съпругът на подсъдимата – свидетелят Т.В. Т. заменял
оградната мрежа с платна ламарина между тяхното дворно място и дворното
място на тъжителката. На 14 май 2020г. около 15:00часа отново работил по
оградата, като в същото време в двора на тъжителката, на една пейка, в
непосредствена близост до мястото, където работел свидетеля Т., била
тъжителката, свидетелят Ц. И. П., който е бивш колега на тъжителката и
внучката на тъжителката - Т.. Тъжителката направила забележка на свидетеля
Т., че вдига шум във време, което е за почивка, което станало причина за
изостряне на отношенията, като се включила и подсъдимата Т. в разправията,
но по делото не бе установено какви точно думи са си разменили
подсъдимата и тъжителката. Свидетелят Л., който бил в къщата и чул
караницата, дошъл до пейката при останалите, като се опитал да успокои
майка си – тъжителката Г. и подсъдимата, казвайки им да престанат, малко,
след което и подал сигнал на тел. 112, че се нарушава дневната тишина и
спокойствие, във връзка, с който сигнал на място били изпратени служители
на РУ при ОДМВР – Видин, РУ гр. К. , които съставили на свидетеля Т.
протокол за предупреждение по чл.65 ЗМВР, че нарушава дневната тишина и
спокойствие . На 26.08.2020г. тъжителката подала жалба до началника на РУ
гр. К., че около 17.00 часа на същата дата подсъдимата, минавайки край
нейния двор, в който простирала пране и е отправила обидни думи - „ курва“,
„ пачавра“, „ боклук“, след което е продължила пътя си, като след около 15
мин. съпругът на подсъдимата – свидетеля Т. е минал по пътя с колело и я
заплашил многократно с думите „Внимавай много!“ , във връзка, с което била
извършена проверка, в хода, на която били снети сведения от подсъдимата и
нейния съпруг на 31.08.2020г., в които сведения подсъдимата е заявила, че
тъжителката и е отправяла обидни думи и обидни думи по адрес на съпруга ,
а свидетелят Т. посочил в сведението, че след като съпругата му му се
оплакала, че тъжителката я обиждала, той отишъл да и каже да не я обижда.
Във връзка с извършената проверка на подсъдимата и на нейния съпруг били
съставени протоколи за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР на 31.08.2020г. да
не отправят обидни думи, закани и заплахи към тъжителката М.Г., да не се
саморазправят със същата, а спорните въпроси да уреждат по
законоустановения ред. На 01.09.2020г., от своя страна, подсъдимата
депозирала жалба в РУ К., посочвайки, че на 16.08.2020г. минавайки около
имота на тъжителката, която била в двора си, последната и отправила обидни
3
думи- „ шущер“, „ затра“ и „ влаинка“, като тя се оплакала на съпруга си,
който отишъл да направи забележка на тъжителката. Във връзка с жалбата на
подсъдимата е извършена проверка, в хода, на която е снето сведение от
тъжителката Г. на 08.09.2020г., която посочва за случая на 26.08.2020г. и
отрича тя да е отправяла обидни думи на подсъдимата, а е заявила, че
подсъдимата и е отправила обиди, за което е подала жалба. След
приключване на проверката е съставен протокол за предупреждение по чл. 65
ЗМВР на 08.09.2020г. срещу тъжителката Г. да не влиза в пререкания и
саморазправа с подсъдимата, на не и отправя обидни думи, а спорните
въпроси да урежда по законоустановения ред.
Описаната фактическа обстановка се установи от следните доказателства:
От показанията на П., Л. и Т. се установява, че на 14.05.2020г. около 15.00
часа свидетелят Т. поставял ламаринени платна в края на имота си, който
граничи с имота на тъжителката, вместо телена мрежа, като към този момент
бил стигнал в подмяната на мрежата с ламарина в непосредствена близост до
намиращата се в имота на тъжителката пейка, на която в този момент се
намирала тъжителката, свидетелят П., внучката на тъжителката Т. и нейният
внук Л.. От свидетелските показания на свидетеля Т. се установя, че близо до
него е била и съпругата му – подсъдимата Т.. От свидетелските показания на
свидетеля П. се установява, че тъжителката Г. направила забележка на
свидетеля Т., че вдига шум, във време, което е за почивка и трябва да се пази
тишина, което предизвикало разправия между подсъдимата и тъжителката. От
свидетелските показания на свидетеля Л. – син на тъжителката се установява,
че провокиран от глъчката , той излязъл от къщата, където бил към онзи
момент и отишъл при тях, след което подал сигнал на тел. 112 и на мястото
пристигнали служители на РУ К., които съставили на свидетеля Т. протокол
за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР от 14.05.2020г. да не нарушава
спокойствието и дневната тишина. С оглед противоречивите показания на
свидетелите Г.ев, Л., Т. и П. по делото не се установи по категоричен начин,
че подсъдимата на 14.05.2020г., около 15.00 часа в гр. К. пред дома на ул.
„Х.Б“ № ,, е отправила към тъжителката думите: „пачавра“, „знам каква си
била“. На първо място свидетелят П. в разпита си заявява, че е чул тези думи
да се изричат от женски глас, но не е видял кой ги изрича и по адрес на кого,
но предполага, че ги е изрекла подсъдимата, която не познавал до този ден, по
адрес на тъжителката, тъй като на мястото нямало други жени, а при разпита
си свидетеляе Л. заявява, че когато той е чул тези думи да се отправят от
страна на подсъдимата към майка му, подсъдимата е стояла до съпруга си и
всички, включително и свидетеля П. са имали видимост към подсъдимата и
свидетеля Т.. Противоречиви са и показанията на П. и по отношение на това,
когато е чул да се изричат тези думи кой е бил на пейката при него и
тъжителката. Първоначално твърди, че е бил само той и тъжителката. В
последствие заявява, че там е бил и внукът на тъжителката Г., а свидетелят Л.
е дошъл когато майка му го е извикала след отправените думи. След
прочитане на показанията му от съда, дадени пред друг състав на съда при
4
предходното разглеждане на делото, с оглед констатирани противоречия,
свидетелят П. заяви, че се е объркал с оглед изминалото време и отрече
заявеното от него, че тъжителката е повикала свидетеля Л., който не е бил в
дома си и заяви, че в действителност свидетелят Л. е бил в къщата и е дошъл
при тях, но няколко минути, след като са би изречени думите, което е в
противоречие с показанията на Л., който твърди, че е излязъл от къщата и е
отишъл до пейката и тогава е чул думите, за които твърди, че ги е изрекла
подсъдимата – „ пачавра“, „ знам каква си“. Съпругът на подсъдимата от своя
страна свидетелства, че подсъдимата и тъжителката са си отправяли съвсем
различни обидни думи, а именно: тъжителката е нарекла съпругата му „
шущер“, „ влаинка“ и че власите са цигани и че е с три зъба, при което
съпругата му и е казала, че е с гърбица. Свидетелят Г.ев – внук на
тъжителката свидетелства, че не си спомня какво се е случило на дата
14.05.2020г., но си спомня за случай, на който не е присъствал, но за който му
е разказал баща му – свидетеля Л., който е бил в двора им, докато той е бил в
къщата и не е чул нищо, при който случай подсъдимата е наричала баба му „
курва“ и „пачавра“ . В предишния си разпит пред друг състав на съда отново е
заявил, че не е присъствал на случка, случила се през месец май 2020г., в
двора на къщата им, за която му е разказал баща му, но не е посочил какво
точно му е разказал. В разпита си пред настоящия състав на съда Г.ев заявява,
че на 14.05.2020г. е излязъл на двора известно време след случилото се, като
дава противоречиви показания точно колко време след това, твърди час – два,
половин час, като твърди, че свидетелят П. си е бил тръгнал, но е разбрал от
останалите на мястото – баща му, баба му, сестра му Т. и братовчед му Л., че
П. е бил там, но си е тръгнал. Свидетелят П. първоначално заявява на съда, че
Г.ев е бил при него на пейката, когато е чул думите, след което при
проведената очна ставка с Г.ев заявява, че се е объркал и в действителност е
бил братовчед му Л., като твърди, че Г.ев е дошъл от къщата след като е чул
думите, преди да си тръгне, което е в противоречие с казаното от Г.ев, че
когато е излязъл навън, свидетелят П. си е бил тръгнал. Съдът намира за
необходимо да отбележи и че при пристигането на полицейските служител на
мястото, никой не ги е сигнализирал за отправяни обидни думи. С оглед на
всичко посочено – наличието на противоречие между показанията на
свидетелите, както и наличието на вътрешни противоречия в показанията на
П., близките роднински отношения между тъжителката и свидетелите Л. и
Г.ев, последните са син и внук на тъжителката, както и обстоятелството, че
тъжителката е бивш колега със свидетеля П., както и обстоятелството, че
свидетелят Т. е съпруг на подсъдимата, което е индиция за тяхната
заинтересовани от изхода на делото и липса на безпристрасност, както и
безспорно влошените отношения от много години между подсъдимата и
тъжителката, мотивират същия да не ги кредитира по отношение на
обстоятелството изрекла ли е подсъдимата Т. на 14.05.2020г. около 15.00 часа
по отношение на тъжителката думите „ пачавра“ и „ знам каква си била“.
По отношение на деянието на 26.08.2020г., съдът намира следното: И по
5
отношение на това деяние, включено в обвинението не се събраха
категорични доказателства, че на посочената дата и място, подсъдимата е
казала нещо унизително за честта и достойнството на тъжителката в нейно
присъствие, като я нарекла многократно „ курва“, „ пачавра“ и „ боклук“.
Ангажираните доказателства в тази връзка са свидетелските показания на
нейния внук – свидетеля Г.ев и преписка УРИ 291000-1892/26.08.2020г. на РУ
гр. К.. В посочената преписка се съдържа жалба от тъжителката до РУ К., в
която същата посочва, че на 26.08.2020г. около 17.00 часа, подсъдимата,
минавайки покрай нейния двор, в който последната е простирала пране и е
отправила обидни думи - „ курва“, „ пачавра“, „ боклук“, след което е
продължила пътя си, като след около 15 мин. съпругът на подсъдимата –
свидетеля Т. е минал по пътя с колело и я заплашил с думите „ Внимавай
много!“ неколкократно, както и писмени сведения от тъжителката
31.08.2020г., дадени само три дни след жалбата, в които посочва нещо
различно, а именно, че след като подсъдимата си тръгнала, малко след това
съпругът на подсъдимата излязъл и започнал също да отправя обидни думи
към нея и сведения от подсъдимата и нейния съпруг, в които сведения
подсъдимата отрича заявеното от тъжителката и твърди, че тъжителката е
обиждала нея, за което се оплакала на съпруга си, който отишъл да говори с
нея в тази връзка, а съпругът и твърди, че тъжителката е обиждала съпругата
му, за което той взел отношение като я предупредил на не постъпва повече
така. В тази връзка са и свидетелските показания на свидетеля Т. пред съда, в
които той посочва за случая и преповтаря казаното в писмените обяснения.
Нито в депозираната жалба, нито в дадените сведения от тъжителката, същата
не споменава, че е имало свидетел на случилото се, нито пък има сведения от
свидетеля Г.ев в хода на тази проверка във връзка с жалбата на тъжителката.
Както вече съдът посочи, с оглед явно влошените отношения между страните,
което датира от много години, близката роднинска връзка на единствения
свидетел – свидетеля Г.ев, който е внук на тъжителката, обстоятелството, че
при подаване на жалбата до РУ К. след случилото се никъде не се посочва, че
е имало свидетел, мотивират съда да не кредитира Съдът намира за
необходимо да посочи, че явно и жалбата, депозирана от подсъдимата на
02.09.2020г., по която е образувана преписка УРИ 291000-1945/2020г. по
описа на РУ К., касае датата 26.08.2020г., а не както е посочено в жалбата и
сведенията от подсъдимата – 16.08.2020г., тъй като прави впечатление, че в
сведенията снети от тъжителката на 08.09.2020г. във връзка с тази проверка,
последната дава сведения за случилото се на дата 26.08.2020г., за което
твърди, че е подала жалба.
Във връзка и с двете преписки са съставени посочените по – горе от съда
протоколи за предупреждение по чл. 65 ЗМВР, съответно по жалбата на
тъжителката Г., срещу подсъдимата и нейния съпруг и по жалбата на
подсъдимата – срещу тъжителката, в които протоколи са ги предупредили на
не се обиждат и да решават възникналите разногласия между тях по
законоустановения ред, като съдът намира за необходимо да посочи, че
6
обстоятелството, че са съставени протоколи за предупреждение не доказва
извършването на това, за което има предупреждение.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че по отношение на
подсъдимата С. Т. Т. е налице хипотезата на чл. 304 от НПК, а именно – не се
установи деянията да са извършени, с оглед, на което, съдът я призна за
невинен, като я оправда по повдигнато и с тъжбата обвинение.
Предявеният граждански иск относно горното престъпление, съдът прие,
че е неоснователен, тъй като не се установи на посочените дати –14.05.2020г.
и 26.08.2020г. подсъдимата С. Т. да е казала нещо унизително за честта и
достойнството на М. Н. Г., в нейно присъствие, като едно от деянията да е
станало публично, в резултат на което да са и причинени неимуществени
вреди, които да подлежат на репариране от подсъдимата Т..
При липса на доказани противоправни деяния, извършени от подсъдиата,
спрямо нея не са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, поради което и
предявеният граждански иск за сумата от 2500 лв. от тъжителката Г., съдът
отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на делото и на осн. чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът осъди
частният тъжител М. Н. Г. да заплати на подсъдимата С. Т. Т. направените от
нея разноски в производството в размер на 450 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
С тези мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
7