РЕШЕНИЕ
№ 386
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100501248 по описа за 2021 година
С Решение № 260100 от 03.06.2021г., постановено по гр. дело №
555/2020г. по описа на Районен съд – Поморие е отхвърлен иска на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас против М. П.
С. за установяване по отношение на М. П. С., че дължи на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД сумата от 4 605, 67 лева, представляваща стойността на
ползвани от ответника в качеството му на абонат на ищеца с абонатен номер
236091 и потребител на ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода,
по фактури, издадени от ищеца за периода от 23.02.2018г. до 24.01.2019г., с
отчетен период по фактури от 13.01.2018г. до 14.01.2019г., за обект на
потребление в с. Кости, Община Царево, както и че дължи сумата от 815, 54
лева, представляващо обезщетение за забавено плащане по главниците по
фактурите в размер на законните лихви върху тях за периода от 26.03.2018г.
до 13.03.2020г., ведно със законната лихва върху претендираните главници,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 30.06.2020г.
до окончателното им изплащане, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 163/14.08.2020г.,
1
постановена по частно гр. дело № 368/2020г. по описа на Районен съд –
Поморие.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх.
№ 261874/24.06.2021г. по описа на Районен съд – Поморие от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с която се претендира да бъде
отменено изцяло атакуваното първоинстанционно решение като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. В жалбата се посочва, че
съдът не се е съобразил с възраженията на ответника, които формират
предмета на спора, а те касаят единствено неправилно завеждане на партидата
на негово име под предлог, че липсва договор с него, като не се оспорват
фактурите, отчитането на устройството и въобще определянето на
количествата вода. В жалбата се посочва, че ответната страна дори заявява, че
не е необходимо назначаването на съдебно-техническа експертиза, особено
предвид липсата на формулирани възражения от техническа страна. В
жалбата се посочва, че неправилно съдът е възприел, че начислените
количества потребена вода за обект – гатерен цех в с. Кости, Община Царево
са начислени по показания на водомер, който е централен.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Отправя се искане за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответната страна по въззивната жалба – М. П. С. чрез своя
процесуален представител – адвокат Георги Михов депозира по делото
писмен отговор, в който посочва, че въззивната жалба е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена като такава и да бъде потвърдено
първоинстанционното решение. В отговора се посочва, че в жалбата липсват
конкретно очертани оплаквания, които биха довели до неправилност на
ревизирания съдебен акт. В отговора се посочва, ме главното въведено
възражение в предмета на делото се състои в обстоятелството, че между
ищеца и ответната страна не е възникнало облигационно отношение за
доставка на В и К услуги, нито чрез сключването на нов договор, нито чрез
прехвърляне на партида, поради което и каквито и фактури да издаде ищеца,
каквито и стойности да констатира с измервателните прибори, то това по
никакъв начин не повлиява върху възникване на вземане от ответника. В
2
отговора подробно се посочва установената между страните фактическа
обстановка и въз основа на така установеното се твърди, че между страните
не е възникнало годно облигационно правоотношение, а в действителност
ответникът е предоставил мандат на В. Б. Д., в който е включена и
възможността да бъдат сключвани и договорите с В и К Бургас. Посочва се,
че В. Д., заявявайки възникване на облигация за В и К услуги с ищеца не е
действал в качеството си на пълномощник на ответника, тъй като нито се е
сочил като такъв, нито пък е поискал възникване на права и задължения за
представлявания, поради което и подаването на заявление по никакъв начин
не би довело до договорни отношения между ищеца и ответника. Посочва се,
че фактически след разкриване на партида, ищецът започва да доставя вода до
имота на ответника, която се потребява от неговия наемател, но на ответника
тези действия са му неизвестни. В отговора се посочва, че липсва сключен
договор с ответника, какъвто е задължителен, липсва проект за изграждане на
отклонението до имота на ответника, липсва в границата на поземления имот
на ответника разположен водомерен възел за отчитане на потреблението.
Посочва се и обстоятелството, че ищецът е длъжен да докаже съществуването
на вземането си в пълен размер, установявайки по делото всеки от фактите,
на които то се основава, а това не е сторено по делото, като в действителност
по делото са установени показания на водоизмервателен прибор, който обаче
не е монтиран в имота на ответника, а на разстояние от около километър,
което е в противоречие с Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Претендира се да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно въззивната страна чрез своя процесуален представител
поддържа въззивната жалба и счита, че следва да бъде уважена.
Ответната страна по въззивната жалба – М. П. С. в съдебно
заседание чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че
следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
3
твърденията на страните по делото, разпоредбите на закона и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са два обективно съединени иска от „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас, ЕИК ********* и адрес на
управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3,
представлявано от Изпълнителен директор Ганчо Тенев против М. П. С. от гр.
П., ул. „Ц. И. А.“ № *, ет. *, ап. *, с които се претендира да бъде прието за
установено по отношение на ищцовото дружество, че ответника М. П. С. му
дължи следните суми:
- сума в размер на 4 605, 67 лева, представляваща задължение по
издадени фактури в периода от 23.02.2018г. до 24.01.2019г. с отчетен период
по фактури от 13.01.2018г. до 14.01.2019г.,
- обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху сумата от 4 605, 67 лева за периода от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение
- сума в размер на 815, 54 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главницата за периода от 26.03.2018г. до 13.03.2020г.
С предявените искове се претендира да бъде осъден ответника да
заплати и следните суми – направените по делото разноски в исковото
производство, както и разноските, направени в заповедното производство.
В исковата молба се посочва, че ответникът М. П. С. е клиент на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД и помежду им е възникнало валидно
облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по
отношение на следния водоснабден обект, а именно – с. Кости, Община
Царево и заведена партида с абонатен номер 236091. В исковата молба се
посочва, че в полза на ответната страна е възникнало качеството „потребител
на ВиК услуги“ от момента на придобиване на правото на собственост върху
описания по-горе водоснабден обект. Посочва се, че за процесния период
отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път,
посредством използването на мобилно устройство и по този начин е
невъзможно абоната да положи подпис, каквото задължение е налице при
използването на хартиен карнет. Ответната страна е следвало да заплаща, но
4
не е заплатил своевременно задълженията по издадените фактури в 30-дневен
срок от датата на издаване на всяка една от тях, а неизпълненото задължение
по всяка фактура поставя автоматично ответника в забава след изтичането на
30 календарни дни, считано от датата на тяхното издаване, след което
ответника дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до окончателното
плащане на задълженията.
Ответната страна по предявените искове – М. П. С. чрез своя
процесуален представител депозира по делото отговор на исковата молба, в
която посочва, че от исковата молба не става ясно по отношение на кой имот
ищцовото дружество твърди, че е престирало по договор доставка на вода с
оглед на обстоятелството, че ответникът е собственик на повече от един имот
в с. Кости, Община Царево. Посочва се, че всеки от тези имоти ответника е
придобил неводоснабдени и не е предприемал никакви действия по тяхното
водоснабдяване и впоследствие не е подписвал договора с ищеца, не е
заявявал разкриване на партида и не е извършвал каквито и да е действия, за
да бъде обвързан с действие на договор с ищеца. Посочва се, че ответникът е
бил собственик на два недвижими имота до 09.11.2018г. когато са апортирани
в капитала на търговско дружество „Тимберман“ ЕООД и са станали
собственост на дружеството.
В съдебно заседание, проведено на 16.12.2020г. ответника в
първоинстанционното производство чрез своя процесуален представител
посочва, че не оспорва показанията на водомера, не оспорва, че е отчитан и че
това са именно показанията.
За да отхвърли ищцовите претенции, първоинстанционният съд е
приел, че в нарушение на изискванията на Наредба № 4 от 14.09.2004г.
водомерният възел, в който е било разположено измервателното устройство,
отчитащо потребеното в обекта на ответника количество вода е изграден
извън границите на имота на ответника и на значително разстояние от него,
като измервателното устройство има общ характер (централен водомер), при
наличието на индивидуален водомер, разположен във водомерен възел в
имота на ответника, поради което с показанията на отчитащия водомер не
може да се установи по безспорен начин количеството вода, доставено в
потребено в обекта на ответника в процесния период.
5
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е.
правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките
на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен
съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват
нарушения на императивни материалноправни норми.
По отношенията на възраженията за неправилност на
първоинстанционното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, БОС намира следното:
От представената по делото Справка – извлечение е видно, че са
посочени показанията на водомер 6193/46, отчетени с мобилно устройство с
титуляр на партидата – М. П. С. и потребителски номер 236091 за периода от
13.01.2018г. до 14.12.2018г., от която е видно, че за посочената партида са
отчетени 2 986 кубика вода.
По делото е представено Постановление за възлагане от
27.06.2006г., издадено от Публичен изпълнител, от което е видно, че са
възложени на М. П. С. следните недвижими имота – терен с площ от
6000/7967 кв.м. – имот № 000180 по плана на землището на с. Кости, ведно с
построените върху имота масивни сгради, както и му е възложен терен от
12 889 кв.м., находящ се в имот № 000174 по плана на землището на с. Кости,
ведно с изградените в имота масивни сгради.
Установява се по делото от представения Договор за наем на
недвижим имот от 10.02.2014г., че М. П. С. в качеството си на наемодател е
предоставил на „Билд Експерт М“ ЕООД със седалище гр. Хасково за
временно и възмездно ползване на част от поземлен имот № 180, находящо се
в с. Кости, представляващо 6000/7966 дка от поземлен имот целият с площ от
7 966 кв.м., ведно с построените в този имот едноетажни масивни сгради за
срок от десет години.
От представеното по делото писмено нотариално заверено
пълномощно от 30.06.2016г. (лист 116) се установява, че М. П. С. е
упълномощил В. Б. Д. да го представлява пред всички държавни органи на
Република България, както и да подава всички видове документи, да
съгласува проекти, да сключва договори с ВиК Бургас и EVN.
6
По делото е представено и Заявление за промяна на партида,
входирано във ВиК Бургас на дата – 12.09.2017г., от което е видно, че
пълномощника на М. П. С. – В. Б. Д. е депозирал искане за смяна на партида
от наемателя по сключения Договор за наем от 10.02.2014г. – „Билд Експерт
М“ ЕООД със седалище гр. Хасково, като партидата за вода № 236091 за
обект в с. Кости – гатерен цех да бъде прехвърлена на „Билд Експерт М“ със
седалище гр. Хасково.
По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, от
неоспореното заключение на която е видно, че потреблението на ВиК услуги
е осчетоводено като вземане по дебита на сметка 411 „клиенти“ за абонат
236091. Установява се, че общата дължима сума по издадените фактури
възлиза на сума в размер от 4 605, 67 лева, а законната лихва върху тези
фактури е в размер на 868, 50 лева. Вещото лице посочва, че на 19.03.2018г. и
на 10.05.2018г. са заплатени суми в брой, но платените суми са отнесени към
погасяване на задължения, които не са част от процесното задължение.
Посочва се, че на 09.07.2018г. е заплатена сума в размер на 171, 74 лева, с
която е извършено частично погасяване на издадена фактура от 23.02.2018г.
Вещото лице изрично посочва в своето заключение, че общата стойност на
издадената за месец февруари – 2018г. фактура е в размер на 265, 93 лева и от
нея са приспаднати следните заплатени суми – 11, 89 лева, платени на
10.05.2018г. и сума в размер на 171, 74 лева, платени на 09.07.2018г.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана Д. П. К., от
показанията на която се установява, че работи в ищцовото дружество като
отчетник водомери в район Царево и отчита обекта на М. П. С. всеки месец,
на определена дата. Свидетелката посочва, че обектът представлява склад или
цех за преработване на пелети, а в близост до обекта е имало бунгала, в които
са живели няколко семейства роми. Свидетелката посочва, че тя отчита
водомера с техническо средство, с която сканира баркода, поставен на
водомера и въвежда показанията. Сочи, че разстоянието между водомера и
цеха е по-голямо, но не може да посочи точното разстояние. Посочва, че
шахтата е разположена в с. Кости.
По делото в качеството й на свидетел е разпитан А. Д. А. –
Кметски наместник в с. Кости, от показанията на когото се установява, че
живее в селото от десет години и познава М.С., но не са в близки отношения.
7
Свидетелят посочва, че познава имота на М.С., тъй като преди този имот се е
водил на „Странджалес“. Посочва, че имотът е бил водоснабден, но тя се е
водила на Община Царево и тъй като е имало незаконно присъединили се към
обекта семейства самият той е спрял водата преди имота да бъде отдаден под
наем. Свидетелят посочва, че през 2017г. – 2018г. Б. е наел имот на М.С. и е
искал да прави цех за пелети и той самият (свидетелят А.) му е указал
съдействие от Община Царево за да бъде прехвърлена партидата за водата,
тъй като той е искал да закрие партидата. Свидетелят посочва в своите
показания, че потреблението на вода се измерва от водомера, който се намира
в селото и преминава през реката след водомера. Към края на 2018г. – 2019г. е
възникнала авария, тъй като е била придошла реката и се е скъсал
водопровода за 3-4-5 дни. Свидетелят посочва, че аварията е била след
водомера и преди имота на Б..
По делото е извършена и съдебно-техническа експертиза, от
неоспореното заключение на която е посочено, че водоснабденият имот
представлява промишлена сграда и за отчитането на доставеното и
консумирано водно количество е открита партида в програмата на водния
оператор, като тази партида еднозначно индивидуализира водоснабдявания
обект – абонатен номер на партидата 236091. Вещото лице посочва, че при
посещението на процесния имот не е успял да види измервателния уред, тъй
като е бил демонтиран от водомерната шахта, но от програмата на водния
оператор е узнал, че има монтиран един измервателен уред за измерване на
консумираната питейна вода от абоната и той е монтиран във водомерна
шахта.
Вещото лице посочва, че няма изградена ВиК мрежа на
територията на имота, като захранващия тръбопровод завършва до
водомерния възел и имота на ответника, където има монтиран трикубиков
водомер и една чешма, която към момента на огледа е демонтирана.
Вещото лице изрично посочва, че процесният имот е бил
водоснабден, а според данните от програмата на водния оператор спиране на
водоподаването е предприето поради незаплащане на доставената и
консумирана питейна вода за процесния период от 13.01.2018г. до
14.01.2019г. в размер на 2 986 куб.м. Посочва, че водомерния възел на
водомера, по който е отчитана потребената вода се намира на около 800 – 850
8
метра по права линия (въздушно), а по терена – значително повече. Посочва,
че партидата е разкрита през 2017г. по подадено Заявление с вх. № 3-14-
164/12.09.2017г. и е новооткрита.
С оглед събраните по делото доказателства и приложимите
разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба на „ВиК“ ЕАД за
основателна, а обжалваното решение за неправилно. Въззивният съд не
споделя изводите на първата инстанция, че по делото не е установена
материално-правната легитимация на ответника като длъжник на ищцовото
дружество. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги
са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдявани имоти. С така посочената разпоредба са
нормативно определени лицата, с които се счита сключен неформалният
договор за доставка на ВиК услуги.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответника
по делото – М. П. С. е придобил два недвижими имота в с. Кости, Община
Царево, ведно с изградените в имота масивни сгради и е сключил Договор за
наем от 10.02.2014г. с „Билд Експерт М“ ЕООД за срок от десет години, по
силата на който е отдал за временно и възмездно ползване част от поземлен
имот № 180, находящ се в с. Кости, представляващо 6000/7966 дка от
поземлен имот целият с площ от 7 966 кв.м., ведно с построените в този имот
едноетажни масивни сгради за срок от десет години. От събраните по делото
доказателства се установява и обстоятелството, че М.С. е упълномощил В. Б.
Д. да го представлява пред всички държавни органи на Република България,
както и да подава всички видове документи, да съгласува проекти, да сключва
договори с ВиК Бургас и EVN. Въз основа на предоставеното пълномощно, В.
Д. е депозирал и Заявление за промяна на партида от 12.09.2017г. на името на
дружеството – наемател на недвижимия имот - „Билд Експерт М“ ЕООД за
обект в с. Кости – гатерен цех, като партида № 236091 да бъде прехвърлена на
„Билд Експерт М“ със седалище гр. Хасково. В този смисъл, настоящата
инстанция намира, че въведените с отговора на исковата молба възражения,
че ответника е придобил неводоснабден имот и не е извършвал никакви
действия за водоснабдяването му, както и не е предприемал никакви
9
действия, за да бъде обвързан с действие на договор с ищеца са
неоснователни и не следва да бъдат взети предвид. Напротив – по делото се
установява, че ответната страна е предоставил имот за ползване по силата на
сключен Договор за наем, упълномощил е лице на име В. Д. да го
представлява и именно чрез неговите действия е сменена партидата № 236091
на името на „Билд Експерт М“ ЕООД. В този смисъл, наведените твърдения
от страна на ответника, че действията на неговия пълномощник не са му били
известни не могат да го освободят от поетите задължения чрез действията на
неговия упълномощен представител.
Нещо повече – при депозиране на Заявлението за промяна на
партидата, входирано на 12.09.2017г. В. Д. е представил именно сключения
между М.С. и „Билд Експерт М“ ЕООД договор за наем на недвижим имот
като основание за смяна на партидата и именно този договор е дало основание
на ищцовото дружество да впише партидата на името на собственика на
имота.
Както бе отбелязано по-горе, от изготвената по делото съдебно-
техническа експертиза се установява, че водоснабденият имот представлява
промишлена сграда и за отчитането на доставеното и консумирано водно
количество е открита партида в програмата на водния оператор, като тази
партида еднозначно индивидуализира водоснабдявания обект – абонатен
номер на партидата 236091. От заключението на вещото лице става ясно, че
процесният имот е бил водоснабден, а според данните от програмата на
водния оператор спиране на водоподаването е предприето поради
незаплащане на доставената и консумирана питейна вода за процесния
период от 13.01.2018г. до 14.01.2019г. в размер на 2 986 куб.м. Действително
– вещото лице посочва, че водомерния възел на водомера, по който е отчитана
потребената вода се намира на около 800 – 850 метра по права линия
(въздушно), а по терена – значително повече, като партидата за този имот е
разкрита през 2017г. по подадено Заявление с вх. № 3-14-164/12.09.2017г. и е
новооткрита.
Следва да се отбележи, че въз основа на представената Справка-
извлечение се установява, че показанията на водомер с потребителски номер
236091 е отчитан през целия период от време, а именно – от 13.01.2018г. до
14.12.2018г., като е извършван присъствен отчет от страна на лицето, което
10
отговаря за този район, а не са начислявани служебни данни. Това
обстоятелство се потвърждава и от дадените от страна на свидетелката Д. К.
показания пред първоинстанционния съд.
Предвид изложените съображения и с оглед приетите пред
първата инстанция експертизи и гласните доказателства, съдът намира, че
изразходеното количество вода в периода на претенцията е на стойност от
4 605, 67 лева, както е отчетено и начислено от ищеца. В тази връзка, следва
да се посочи, че предположението на ответната страна за евентуално наличие
на авария, предвид голямото количество отчетена вода, е основано на
предположение, без да е подкрепено по никакъв начин от други
доказателства, поради което не може да обоснове извод за недължимост на
стойността на доставената и преминала вода през водомера в имота. От
свидетелките показания на свидетеля А. А. се установява, че авария е
възникнала към края на 2018г., но точно през този период от време - в края на
2018г. отчетените количества на потребена вода свидетелстват за нормално
потребление на вода. По делото не са представени други доказателства, от
които да се направи категоричен извод, че природна стихия или настъпила
авария са унищожили водопровода и това е станало причина да се разходват
посочените количества вода.
Действително – по делото има данни, че водомерната шахта и
водомерният възел са монтирани извън границите на имота, но това не може
да обоснове извод за недължимост на количеството отчетена и потребена
вода.
При това положение и с оглед на представените доказателства,
ответникът не е доказал да е разходвано количество питейна вода, различно
от обективираното в представената справка и осчетоводено при ищеца, като
това количество е установено и от неоспорените по делото експертни
заключения. При това положение, съдът приема, че ответникът дължи
заплащане на количеството потребена вода за процесния период от
23.02.2018г. до 01.11.2018г., тъй като по делото име безспорни данни, че
ответникът е изгубил правото на собственост по отношение на имота, за
който е отчетено потребеното количество вода, тъй като имотът е апортиран в
капитала на новосъздаденото „Тиберман“ ЕООД. С оглед изготвената
съдебно-икономическа експертиза количеството потребена вода за периода от
11
23.02.2018г. до 01.11.2018г. възлиза на сума в размер от 4 308, 41 лева. В този
смисъл, съдът намира, че предявеният главен иск е основателен и доказан в
посочения по-горе размер и следва да бъде уважен. С оглед основателността
на главния иск, като основателна следва да се уважи и акцесорната претенция
за лихва за забава върху тази сума за периода от 26.03.2018г. до 13.03.2020г.
въз основа на дължимата сума и възлиза на стойност от 831, 46 лева. Следва
да бъде уважена и искането за заплащане на законната лихва от предявяване
на исковата молба до окончателното плащане на главницата. Предвид
горното и поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
районния съд, обжалваното решение като неправилно следва да бъде
отменено в частта, в която е отхвърлена претенцията за сумата от 4 308, 41
лева и за претендираното обезщетение за забавено плащане 831, 46 лева,
както и в частта, в която е отхвърлено заплащането на законна лихва върху
сумата от 4 308, 41 лева от датата на предявяване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и вместо него да бъде постановено ново решение по
същество на спора, с което да бъдат уважени исковете в посочените размери.
С оглед изхода на спора на въззивната страна на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част на претенцията, както следва: сума в размер на
149 лева, представляваща дължимите разноски за заповедното производство,
сума в размер на 728 лева, представляваща дължимите разноски за
първоинстанционното производство и сума в размер на 146 лева,
представляваща направените във въззивното производство разноски. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в полза на ответната страна съразмерно с отхвърлената част
на претенциите – сума в размер на 36, 41 лева за първоинстанционното
производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид
обстоятелството, че са предявени два иска, всеки един от които с цена на иска
под 5 000 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
12
ОТМЕНЯ Решение № 260100 от 03.06.2021г., постановено по гр.
дело № 555/2020г. по описа на Районен съд – Поморие в частта, в която е
отхвърлена претенцията на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД против М.
П. С. в частта, в която е отхвърлена претенцията за сумата от 4 308, 41 лева,
представляваща дължима сума за потребена вода, както и в частта за
претендираното обезщетение за забавено плащане в размер от 831, 46 лева, в
частта, в която е отхвърлено заплащането на законна лихва върху сумата от
4 308, 41 лева от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 30.06.2020г. за заплащане на сума в размер от 4 308, 41 лева,
представляваща дължима сума за потребена вода, както и в частта, в която са
присъдени направените разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. П. С., че в
полза на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, съществува вземане, по
което М. П. С., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Ц. И. А.“ № *, ет. *, ап. *, със
съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Цар Симеон І“ № 111, вх. Б, ет. 1, ап. 2 –
адвокат Георги Михов дължи на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД със
седалище гр. Бургас, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Бургас, кв.
Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, сграда „Метални панели и
конструкции“, представляван от Ганчо Йовчев Танев – Изпълнителен
директор следните суми:
- сума в размер на 4 308, 41 (четири хиляди триста и осем лева и
четиридесет и една стотинки) лева, представляваща задължение за заплащане
на потребено количество вода за периода от 23.02.2018г. до 01.11.2018г. по
издаден за този период фактури;
- сума в размер на 831, 46 (осемстотин тридесет и един лева и
четиридесет и шест стотинки) лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане за периода от 26.03.2018г. до 13.03.2020г., както и
- законната лихва върху сумата от 4 308, 42 лева от датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение от 30.06.2020г. до окончателното плащане, като за тези суми е
постановена Заповед № 163 от 14.08.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гр. дело № 368/2020г.
по описа на Районен съд – Поморие.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260100 от 03.06.2021г.,
13
постановено по гр. дело № 555/2020г. по описа на Районен съд – Поморие в
останалата му част.
ОСЪЖДА М. П. С., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Ц. И. А.“ № *,
ет. *, ап. *, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Цар Симеон І“ № 111, вх. Б, ет.
1, ап. 2 – адвокат Георги Михов да заплати на „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас, ЕИК ********* и адрес на
управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, сграда
„Метални панели и конструкции“, представляван от Ганчо Йовчев Танев –
Изпълнителен директор следните суми, представляващи разноски,
съразмерно с уважената част на претенцията - сума в размер на 149 (сто
четиридесет и девет) лева - разноски за заповедното производство, сума в
размер на 728 (седемстотин двадесет и осем) лева, представляваща
дължимите разноски за първоинстанционното производство и сума в размер
на 146 (сто четиридесет и шест) лева, представляваща направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД да заплати на
М. П. С., ЕГН ********** сума в размер на 36, 41 (тридесет и шест лева и
четиридесет и една стотинки) лева, представляваща направените по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част на претенцията.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14