Решение по дело №3869/2019 на Районен съд - Пловдив

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 1728

гр. Пловдив, 27.09.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, ХVІ н.с., в публичното заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при участието на секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3869/2019 г. по описа на ПРС, ХVІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № НП 27-133-62 от 10.12.2018 г. на д-р З.Г.П., Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция  „Медицински одит” /понастоящем „Медицински надзор”/, с което на Многопрофилна болница за активно лечение „Тримонциум” ООД, ЕИК *********, представлявано от д-р С. И.И., ЕГН: ********** на основание чл. 221, ал.2 от Закон за здравето /ЗЗ/ са били наложени 12 броя имуществени санкции всяка по 500 лева за извършени 12 броя нарушения на чл. 86, ал. 2, т.2 вр. с чл.86, ал.3 вр. с чл.82б от ЗЗ.

          Жалбоподателят Многопрофилна болница за активно лечение „Тримонциум” ООД, редовно и своевременно призован, прави искане за отмяна на наказателното постановление, по подробно изложени в жалбата си съображения, които се поддържат от процесуалния представител на дружеството и в съдебно заседание.

Въззиваемата страна – Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, редовно призована се представлява от гл. юрисконсулт А.С., която сочи в пледоарията си основания за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:         

Във връзка с Разпореждане по писмо с вх. № МО-05-127/20.03.2018 г. от Районна прокуратура гр. Пловдив, на основание издадена Заповед № РД 27-133/30.03.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор" е извършена проверка от длъжностни лица на ИАМН в периода от 02.04.2018 г. до 02.05.2018 г. вкл. в лечебното заведение МБАЛ „Тримонциум" ООД, гр. Пловдив. В хода на последната било установено следното:

Според ИЗ /История на заболяването/ № 4432 пациентката Е.К., на 58 г., на 19.12.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 19.12.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“. Видно от приложения фискални бонове от 19.12.2017г., пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума е 230 лв. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.

Според ИЗ /История на заболяването/ № 4428 пациентката В.Т., на 71 г., на 19.12.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 19.12.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“.

Видно от приложените фискални бонове от 19.12.2017 г., пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума от 230 лв. съответства на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.

Според ИЗ /История на заболяването/ № 4445 пациентът К.Г., на 69 г., на 20.12.2017 г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 20.12.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“.

Видно от приложените фискални бонове от 20.12.2017 г., пациента е заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от него сума от 230 лв. съответства на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.

Според ИЗ /История на заболяването/ №4444 пациентът Г. П.Й., на 65 г„ на 20.12.2017 г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 20.12.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“.

Видно от приложения служебен бон от 20.12.2017 г., пациентът е заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от него сума от 230 лв. съответства на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.

Според ИЗ /История на заболяването/ № 4472 пациентката Н.Г.., на 77 г., на 21.12.2017 г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 21.12.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“.

Видно от приложения фискален бон от 21.12.2017 г., пациента е заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от него сума е 880 лв. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.

Според ИЗ /История на заболяването/ №4473 пациентът К.Г.Н., на 87г. на 21.12.2017 г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 21.12.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“.

Видно от приложения фискален бон от 21.12.2017 г., пациента е заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от него сума от 920 лв. съответства на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.

Според ИЗ /История на заболяването/ № 4471 пациента И.А.М., на 83 г., на 21.12.2017 г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 21.12.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“.

Видно от приложения фискален бон от 21.12.2017 г., пациента е заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от него сума е 700 лв. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.

Според ИЗ /История на заболяването/ № 4476 пациента С.Й., на 89 г., на 28.12.2017 г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 28.12.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“.

Видно от приложените фискални бонове от 28.12.2017 г., пациента е заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от него сума от 700 лв. съответства на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.

Според ИЗ /История на заболяването/ № 3630 пациента Ж.Р.Л., на 85 г., на 21.12.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 21.12.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“.

Видно от приложените фискални бонове от 21.12.2017 г., пациента е заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума от 230 лв. съответства на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.

Според ИЗ /История на заболяването/ № 4280 пациентът Н.Д., на 83г„ на 11.12.2017 г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 11.12.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“.

Видно от приложения фискален бон от 11.12.2017 г., пациентът е заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума е 920 лв. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.

Според ИЗ /История на заболяването/ № 4277 пациента Й.П., на 60г., на 11.12.2017 г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 11.12.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“.

Видно от приложения фискален бон от 11.12.2017 г., пациента е заплатил за очната леша на ЛЗ. Заплатената от него сума е 920 лв. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.

Според ИЗ /История на заболяването/ № 4254 пациентът Л.К., на 68г. на 07.12.2017 г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 07.12.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано - „Леща ИОЛ- ин ситу“.

Видно от приложените фискални бонове от 07.12.2017 г., пациентът е заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от него сума от 1150 лв. съответства на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.

При проверката проверяващите органи констатирали също, че МБАЛ „Тримонциум" ООД и УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД- гр. Пловдив имат подписан договор за доставки, чрез Болничната аптека на последната, на лекарства и на медицински изделия, които не се заплащат от Републиканския бюджет и бюджета на НЗОК, включително и очни лещи. Въпреки това обаче МБАЛ "Тримонциум" ООД не поръчала през 2017 г. нито една очна леща през Болничната аптека.

Според Становище от 04.04.2018 г. на Магистър фармацевт Н.Г.Ч. - Ръководител на Болничната аптека на УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД: „През 2017 г. от МБАЛ „Тримонциум" ООД не са постъпили лекарствени листове или искания за доставка на медицински изделия в частност очни лещи към Болничната аптека". Същевременно през 2017 г. Болничната аптека е продала над 900 бр. очни лещи на пациенти на УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД- гр. Пловдив и е поддържала средномесечна наличност от около 80 бр. лещи от различни видове и размери.

Видно от Становищата на д-р И. - Управител на ЛЗ и на д-р К. - Завеждащ Очно отделение, доставката на очни лещи се е извършвала директно от търговски фирми в МБАЛ „Тримонциум" ООД. За това свидетелстват и всички предоставени на проверяващата комисия фактури от доставки на вътреочни лещи през 2017 г., фактурирани на лечебното заведение.

Вследствие на горните констатации св. Г.Д.Д. съставил АУАН за нарушения на чл.86, ал.2, т.2 от Закона за здравето. Въз основа на него било издадено атакуваното НП.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства- НП, АУАН, копия от документи съдържащи се в Истории на заболяванията, заповеди, договори, както и от показанията на актосъставителя Г.Д.Д., съответстващи на събрания по делото доказателствен материал. Свидетелят потвърждава авторството на АУАН и направените констатации. В допълнение сочи, че въпреки сключения договор на дружеството-жалбоподател за закупуване на очни лещи от болничната аптека на УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД за 2017г. МБАЛ „Тримонциум" ООД не е закупило нито една очна леща от горепосочената болнична аптека, въпреки че тя е разполагала и продала над 900 лещи. В тази връзка актосъставителят сочи, че болничната аптека на  УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД не само е имала възможността да доставя необходимите очни лещи, но и по закон именно от нея жалбоподателят е трябвало да си ги набавя съобразявайки се със сключения договор. Също така той сочи, че единствено болничната аптека би могла да гарантира качеството и условията на съхранение на тези медицински изделия, но от нея такива не са били закупувани през целия проверяван период, а от друга страна в документацията на МБАЛ „Тримонциум" ООД свидетелят заявя, че не е открил нито един сертификат от доставчиците, с които дружеството-жалбоподател е работило, гарантиращ качеството и легитимността на процесните лещи.

 В хода на съдебното производство бе разпитан и св. К. Д. Г., който потвърждава, че действително МБАЛ „Тримонциум" ООД  не е закупувал очни лещи от болничната аптека на УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД през цялата 2017г., а се е възползвал от договора между него и УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД за извървашне на доставки на други лекарства и консумативи.

Съдът кредитира тези показания на разпитания свидетел, тъй като те са в унисон с останалия доказателствен материал, като единствено не дава вяра на тази част от тях, в която свидетелят сочи, че очните лещи предлагани от УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД са били с много висока надценка, тъй като в същия разпит той сам заявява, че отсрещната страна по договора за такива медицински изделия не може по закон да продава с надценка. В тази връзка Съдът не намира за достоверна тази част от показанията на свидетеля Г. предвид констатираните в тях противоречия, несъответствието им със събрания по делото доказателствен материал, недоказаността им и заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото, предвид факта, че той е началник в адмнинистративно-стопански блок в МБАЛ „Тримонциум" ООД.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав  достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

 Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.   

 При така изяснената фактическа обстановка и с оглед преценка на цялата доказателствена съвкупност по безспорен и категоричен начин се доказа, че МБАЛ „Тримонциум“ ООД, ЕИК: *********, с адрес на управление и дейност - гр.Пловдив, ул.„Цар Борис“ III Обединител № 126 в дванадесет отделни случая е нарушило разпоредбите на чл.86, ал.2, т.2, във вр. с чл. 86, ал.3, във вр. чл.82б от Закона за здравето, като при всеки от посочените дванадесет пациенти медицинското изделие – вътреочна леща не е било осигурено чрез болничната аптека на УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД, а е било доставено директно от търговски дружества в МБАЛ „Тримонциум" ООД.

          Съгласно чл. 82б, ал.1 и ал.2 от Закона за здравето, лечебните заведения за болнична помощ са длъжни да осигурят на пациентите необходимите за лечението им медицински изделия, като последните се осигуряват чрез болничните аптеки на лечебните заведения за болнична помощ. В случая е категорично установено и по същество – не е спорно между страните, че във всеки от описаните случаи на  пациенти медицинското изделие – вътреочна леща не е било осигурено чрез болничната аптека на УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД- гр. Пловдив, а била извършена директно от дистрибутори в МБАЛ „Тримонциум" ООД, с което дружеството-жалбоподател е реализирало състава на чл.86, ал.2, т.2, във вр. с чл. 86, ал.3, във вр. чл.82б от ЗЗ.

По отношение на оплакването в жалбата, че описаните общо 12 бр. деяния не представляват нарушения поради липса на императивност на ал. 2 от чл.82 б от Закона за здравето, т.е. на задължителност за лечебното заведение задължение да закупува медицински изделия от болничните аптеки, съдът прие следното:

 Съгласно чл.86, ал.2, т.2 от ЗЗ  пациентът има право на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет.

Съгласно чл. 82б, ал.1 от ЗЗ лечебните заведения за болнична помощ са длъжни да осигурят на пациентите необходимите за лечението им медицински изделия, а според ал.2 от същата разпоредба медицинските изделия по ал. 1 се осигуряват чрез болничните аптеки на лечебните заведения. Срещу уреденото в чл. 86, ал. 2, т. 2 ЗЗ право на пациента при хоспитализация лечебното заведение да му осигури необходимите за лечението медицински изделия, когато не са заплатени от НЗОК, в чл.94 от ЗЗ няма предвидено насрещно негово задължение да закупува за лечението си само осигурени по този ред медицински изделия. Когато обаче пациентът не е закупил необходимите за лечението си медицински изделия, а разчита на лечебното заведение да ги осигури, то задължение на лечебното заведение е да осигури на пациентите необходимите за лечението им медицински изделия, а тези медицински изделия съгласно ал. 2 на чл.82б от Закона за здравето се осигуряват чрез болничните аптеки. Следователно текстът на чл. 82б, ал.2 от ЗЗ е ясен и категоричен, лечебното заведение е длъжно да осигури на пациентите необходимите изделия чрез болнични аптеки.

При изследване на въпроса за отговорността на лечебното заведение при осигуряване на медицински изделия, необходими за лечението на пациента, но не от болничната аптека, а от външен доставчик,  следва да се съобрази и систематично място на всяка от цитираните разпоредби. Така чл.82б от ЗЗ намира уредба в Глава 3, озаглавена  „Медицинско обслужване“,  Раздел 1, озаглавен „Достъпност и качество на медицинската помощ“, а чл.86, ал.2, т.2 от ЗЗ в Глава 3, озаглавена Медицинско обслужване, Раздел 2, озаглавен „Права и задължения на пациента“. С оглед мястото на разпоредбата на чл.86, ал.2, т.2 от ЗЗ и нейното наименование следва да се приеме, че правото на пациента е абсолютно. Предвид систематичното място и заглавието на раздела, в който намира уредба нормата на  чл.82 б от ЗЗ, задължението на лечебното заведение за болнична помощ да осигури чрез обслужващата го аптека избраното от пациента медицинско изделие, не е такова,  а е предпоставено от избора на пациента и гарантира възможността избраното от пациента  изделие да бъде доставено от аптеката, която обслужва заведението. Изискването, въведено от закона, това да стане именно чрез болнична аптека е съобразено както с изискването за достъпност, т.е. при невъзможност пациентът да си осигури сам необходимото за лечението му  медицинско изделие, то да му бъде осигурено от лечебното заведение, така  и с изискването за качество. Разпоредбата на чл.82б от ЗЗ отговаря напълно на смисъла и духа на заглавието на раздела, в който същата  е систематично уредена. В конкретния случай дори и при липса на попълнена декларация от страна на пациента, очевидна е била волята на пациента избраното от него изделие да бъде доставено от лечебното заведение. В тази връзка напълно неотносими са възраженията в смисъл, че на пациента не следва да бъде налагано ограничение да закупува само от едно лице, че същото би било нелоялна конкуренция и злоупотреба с положение, както и че законът не въвежда задължение за пациента и лечебното заведение да използват единствено осигурените от болничната аптека на заведението медицински изделия и т.н. Подобно становище би могло да бъде обсъждано в хипотеза, когато МБАЛ „Тримонциум" ООД бе осигурило медицинския продукт на пациента, но последния е изразил желание да го закупи от друг доставчик. Безспорно, че пациентът може да не упражни правото си да получи съответното медицинско изделие от болничната аптека на лечебното заведение, но то трябва да му бъде преди всичко предложено. Следователно задължение на лечебното заведение е да осигури медицинското изделие и след като това безспорно не е сторено, то въпросните възражения, касаещи ограничения, нелоялна конкуренция и т.н. са очевидно неотносими.

          Съдът намери за неоснователни и възраженията, че спецификата на дейността е правила невъзможно ограничаването доставчиците на очни лещи само до един, както и че в повечето случаи цените в болничната аптека са били по-високи от предлаганите от трети лица. В тежест на МБАЛ „Тримонциум" ООД е да организира дейността си по начин, позволяващ своевременна и адекватна като цени и срокове доставка на медицински изделия от болничната аптека на пациентите, съгласно императивното изискване на чл.86, ал.2, т.2, чл.86, ал.3, вр. чл.82б от Закона за здравето. В този смисъл и неизпълнение на горното е непротивопоставимо на констатирания факт на извършено административно нарушение. Очевидно също няма как да бъде споделено становището, че деянията не съставляват нарушения, защото неспазването реда на чл.86, ал.2, т.2 вр. чл.86, ал.3, вр. чл.82б от Закона за здравето било „в интерес“ на пациента , тъй като същият получавал продукта на по-ниска цена от дистрибутор, което освен друго е и недоказано твърдение.

          Съдът намери за неоснователно възражението, че със Заповед № РД – 27-133/30.03.2018г. е определен срок за проверка от 02.04.2018г. до 05.04.2018г., докато цитираната в АУАН Заповед е издадена на 30.04.2018г. – много след срока на проверката, съответно нарушението е установено извън периода на проверката. Съгласно изрично посоченото както в наказателното постановление, така и в АУАН нарушенията са установени на 02.05.2018г., което попада в срока, посочен в Заповед № РД-27-133-3/30.04.2018 г. от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит". В този смисъл дали в последната заповед е използван израз „удължава“ или дава нов срок по никакъв начин не променя нейния характер, както и извода, че нарушенията са установени именно в указания в нея срок.

          Съдът намери за неоснователно и възражението, касаещо материалната компетентност на акстосъставителя, която се установява от приложените Заповед № РД 27-133/ 30.03.2018 г. и Заповед № РД-27-133-3/30.04.2018 г. от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит", във вр. с чл.233а от Закона за здравето.

          На следващо място неоснователно е и възражението, че не е спазена структурата за съставяне на АУАН, тъй като следва първо да се опише фактическата обстановка, а след това – нарушените разпоредби, като в случая било налице „преплитане“ на факти и законови разпоредби. В случая са налице всички посочени в чл.42 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити на АУАН, съответно – на наказателното постановление, като ясно и последователно са описани както относимите към нарушението факти, така и правната квалификация. В този смисъл очевидно трудно може да се приеме становище, че посочване на нарушената материална разпоредба и последващо излагане на фактите съставлява каквото и да е процесулано нарушение, още повече – препятства жалбоподателя да разбере нарушението, за което му е повдигнато административнонаказателно обвинение.

           Не са установиха и основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото съгласно описаната и възприета от съда фактическа обстановка, констатираните нарушения и обстоятелствата по извършване на същите разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата чл.86, ал.2, т.2 вр. чл.86, ал.3, вр. чл.82б от Закона за здравето, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесните нарушения са такива на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.

Съдът намира, че правилно е била приложена и санкционната разпоредба за извършените нарушения. Съгласно чл.221, ал.1 от ЗЗ когато лечебно заведение наруши права на пациент, регламентирани с този закон и с нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1500 лв., а ал.2 на същия член сочи, че когато  нарушението по ал. 1 е извършено от лечебно заведение - едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществената санкция в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 3000 лв. В случая за всяко от извършените нарушения е наложена имуществена санкция в минимален размер. Така определеното наказание напълно съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, както и на изискванията, предвидени в чл.27 от ЗАНН, като в него е отчетено, че същото е извършено за първи път.

Всичко гореизложено и предвид това, че възраженията на жалбоподателя останаха недоказани, обосновават и извод за неоснователност на жалбата, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП, като правилно, обосновано и законосъобразно, да бъде изцяло потвърдено.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП 27-133-62 от 10.12.2018 г. на д-р З.Г.П., Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция  „Медицински одит” /понастоящем „Медицински надзор”/, с което на Многопрофилна болница за активно лечение „Тримонциум” ООД, ЕИК *********, представлявано от д-р С. И.И., ЕГН: ********** на основание чл. 221, ал.2 от Закон за здравето /ЗЗ/ са били наложени 12 броя имуществени санкции всяка по 500 лева за извършени 12 броя нарушения на чл. 86, ал. 2, т.2 вр. с чл.86, ал.3 вр. с чл.82б от ЗЗ.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

                                                                           

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС