Р Е Ш Е Н И Е
№260000
гр.Каварна, 13.05.2025 год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на десети
април, през две хиляди двадесет и пета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при
секретаря Елена Шопова като разгледа
докладваното от съдията Гр. дело № 47 по описа за 2021 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.108 от ЗС.
Гражданско дело №47/2021г. е образувано по
искова молба с вх.№260292/29.01.2021г., подадена от Държавата, представлявана
от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника си
– Областен управител на Област Добрич, с адрес гр.Добрич, ул.“Независимост“,
№5, срещу Г.Х.К. с ЕГН ********** ***, И.Й.И. с ЕГН ********** ***, П.С.Ш. с
ЕГН ********** *** – предявени субективно съединени искове по чл.26, , ал.1 ,
пр.1 от ЗЗД и срещу ответниците Д.П.Б. с ЕГН ********** *** и К.Д.Б. с ЕГН **********
*** – субективно съединени искове по чл.108 от ЗС.
С Определение №260001/31.01.2024г., съдът
е конституирал в производството, съпрузите и наследници на посочените
първоначални ответници, а именно – К.Д.К. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***,
Н.Б.И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, В.К.В. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес *** поляна,
ж.к.***, №*** и Е.К.В. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес ***.
В исковата си молба ищецът излага, че с
Договор за продажба №390/10.02.2008г., сключен на основание Заповед
№РД-11-03-08/07.02.2008г., е разпоредено продажбата на собствениците
притежатели на „Курортно туристическа
сграда“, представляваща ПИ ***.400.1 по КК на гр.***, а именно - на ответниците
Г.Х.К., И.Й.И. и П.С.Ш. – по 1/3 ид.ч. за всеки от купувачите от правото на
собственост върху земя – частна държавна собственост, описана в АДС
№4363/05.02.2008г., цялата с площ от 1263 кв.м., прилежаща площ към описаната
сграда, а именно ПИ с идентификатор ***.400 по КК на гр.***, при граници:
североизток – ПИ ***.177; югоизток – ПИ***.124; ***.101; югозапад – ПИ ***.399;
северозапад – ПИ ***.168.
Излага още, че със Заповед
№РД-11-02-128/01.04.2008г. на Областният управител на област Добрич е наредено
отписването от актовите книги на недвижими имоти – частна държавна собственост
и предаване на владението на новите собственици – ответниците Г.Х. Г., И.Й.И. и
П.С.Ш. на имота описан в АДС №4363/05.02.2008г.
Ищецът сочи, че Заповед
№РД-11-03-08/07.02.2008г. на областният управител на обл.Добрич е издадена на
основание чл.36 от ЗС, чл.44, ал.2 от ЗДС, чл.84, чл.85 и чл.90 от ПЗДС. Твърди
обаче, че при сключването на Договор №390/10.02.2008г., с който областният
управител Д.М.Х. е продал на ответниците Г.Х. Г., И.Й.И. и П.С.Ш. имота, описан
в АДС №4363 с площ от 1263 кв.м., не е представено Удостоверение от общинска администрация гр.***,
че сградата е законно построена, но и без да е налице законно построена сграда,
собственост на купувачите. Това сочи е прието в мотивите на Присъда
№13/21.09.2018г. на ДОС, по НОХД №35/2015г. на ОС Добрич.
С оглед на изложеното, ищецът моли съда да
прогласи нищожността на Договор №390/10.02.2008г. за продажба правото на
собственост върху недвижим имот – частна държавна собственост, а именно –
поземлен имот с идентификатор ***.400 по КК на гр.***, одобрена със Заповед №
РД-18-15/29.03.2006г. на ИД на АГКК, с площ от 1263 кв.м., находящ се в
обл.Добрич, общ.***, гр.***, къмпинг „***“ – лагер „***“ – ПИ №***.400 по КК на
гр.***, одобрена със Заповед №РД-18-15/29.03.2006г. на ИД на АГКК, сключен
между Д.М.Х. – Областен управител на област Добрич като продавач и Г.Х.К., И.Й.И.
и П.С.Ш., като купувачи, поради противоречие със закона.
Моли, на основание чл.17, ал.2 от ГПК, съдът
да се произнесе инцидентно относно законосъобразността на Заповед
№РД-11-03-08/07.02.2008г. на Областен управител на област Добрич, с която се
нарежда да се извърши продажба на правото на собственост върху имот – частна
държавна собственост, а именно – поземлен имот с идентификатор №***.400 с площ
от 1263 кв.м., находящ се в обл.Добрич, общ.***, гр.***, къмпинг „***“ – лагер
„***“, на купувачите Г.Х.К., И.Й.И. и П.С.Ш., като съдът прогласи нейната
нищожност.
Моли съда, да признае за установено по
отношение на ответниците Д.П.Б. и К.Д.Б., че недвижим имот – земя с
идентификатор №***.400 по КК на гр.***, одобрена със Заповед №РД-18-15/29.03.2006г.
на ИД на АГКК с площ от 1263 кв.м., находящ се в обл.Добрич, общ.***, гр.***,
къмпинг „***“ – лагер „***“, е собственост на Държавата, както и да осъди двамата
ответници да предадат владението върху имота.
В о.с.з., ищецът редовно призован,
представлява се от гл.юрк. Р.Б., която поддържа исковата молба с предявените
искове. Претендира разноски, като представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът Г.Х.К. в срока по чл.131 от ГПК
е представил писмен отговор. Счита, че за ищеца не е налице правен интерес от
предявяване на иска. На следващо място сочи, че на 10.02.2008г. е придобил 1/3
ид.ч. от сочения по-горе имот, на основание Договор №390/10.02.2008г., сключен
с Областния управител на Област Добрич и оттогава, както той, така и другите
съсобственици владеят имота. Той владял до 11.02.2014г. – в продължение на пет
години, като след това с Договор за покупко-продажба, продал своя дял на Д.Б. и
К.Б.. Твърди, че владението му било спокойно, несмущавано и непрекъснато, никой
не е предявявал претенции против него и затова счита, че след като е придобил
имота на правно основание, годно да го направи собственик, го е придобил на
основание кратка придобивна давност. След продажбата, прехвърлил собствеността
върху имота и предал владението върху него.
На следващо място счита, че при издаването
на Заповедта на Областния управител не са допуснати нарушения на материалния
закон за продажба на поземлен имот, частна държавна собственост по реда на
чл.43, ал.2 и ал.4 от ЗДС, тъй като при подаване на заявлението за закупуване
на поземления имот, представили документ за собственост на сградата.
Счита, че той и другите съсобственици са добросъвестни
купувачи на поземления имот с идентификатор ***.400, като частна държавна
собственост и прилежаща площ към собствената им сграда с идентификатор ***.400.1,
ищецът няма правен интерес от искания коствен съдебен контрол на Заповед
№РД-11-03-08/07.02.2008г., както и не са налице основанията за прогласяване
нищожността на Договор за продажба №390/10.02.2008г. Моли съда за отхвърляне на
предявените искове.
В о.с.з., ответникът редовно призован не
се явява, представлява се от адв.С.И. ***, която поддържа отговора и моли за
отхвърляне на исковете.
Ответникът П.С.Ш. в срока по чл.131 от ГПК
представя писмен отговор. Счита предявения иск за нищожност за недопустим, тъй
като липсва правен интерес от предявяването му, а по същество го счита за
неоснователен. Твърди, че от придобиване на сградата – 28.11.2007г., а след това
и 1/3 ид.ч. от недвижимия имот с идентификатор ***.400 по КК на гр.***, до
продажбата на двамата ответници Д.Б. и К. Байева – 07.06.2013г., е владял имота
и го е придобил на правно основание, годно да го направи собственик – с изтичане
на кратката петгодишна давност.
Моли за отхвърляне на исковете.
В о.с.з., ответникът, редовно призован, не
се явява и не изпраща представител.
Ответниците Д.П.Б. и К.Д.Б. са депозирали
писмен отговор, чрез адв.С.И. ***.
Считат, че за ищеца не е налице правен
интерес от предявяване на иска за прогласяване на нищожност на договора. По отношение на заповедта на Областния
управител, счетат, че не са допуснати нарушения на материалните изисквания за
продажба на имот – частна държавна собственост
по реда на чл.43, ал.2 и ал.4 от ЗДС. Считат, че относно това дали
сградата има статут на търпим строеж, дали е била допустима по действащите към
момента на построяването ПУП и по правилата и нормативите, действали по времето
на извършване на строителството й или съгласно ЗУТ, не е стоял на вниманието на
административния орган. Сградата, която продавачите притежавали в поземления
имот с идентификатор ***.400.1 е частна собственост и това им дало основание да
закупят и поземления имот, върху който се намира и който е предмет на настоящото
производство. Твърдят, че праводателите им са владели спокойно, явно,
непрекъснато и несмущавано имота, затова и когато го закупили от тях, били
убедени, че няма проблеми със собствеността на имота. Твърдят, че владението им
е добросъвестно, поради което и считат че са станали собственици на основание
договор за покупко-продажба и кратка придобивна давност, като присъединяват
владението и на своите праводатели – от 10.08.2008г.
Оспорват предявения срещу тях иск по
чл.108 от ЗС.
В о.с.з., ответниците Д. и К. Б., редовно
призовани не се явяват, представляват се от адв.С.И. – ДАК, която поддържа
отговора и оспорва иска по чл.108 от ЗС срещу тях.
След конституиране на ответниците К.Д.К., Н.Б.И.,
Е.К.В. и В.К.В., същите депозират писмени отговори.
К.Д.К., поддържа твърденията в отговора на
съпруга си Г.К., като твърди, че от закупуване на имота – 10.02.2008г. са
владяли имота до 11.02.2014г., в продължение на шест години, като владението им
било спокойно, несмущаващо и непрекъснато. Моли за отхвърляне на иска по чл.26,
ал.1, пр.1 от ДДС като неоснователен.
Ответниците Е.К.В. и В.К.В. (наследници на
К. В.К., който е съпруг на П.Ш.) са представили писмен отговор.
Считат предявения иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД за недопустим, тъй като липсвала една от абсолютните процесуални
предпоставки за неговата допустимост, а именно - правния си интерес, а
позоваването на Държавата на Акт за държавна собственост №4363/05.02.2008г. не
е достатъчен.
По същество считат предявения иск за
неоснователен.
Посочват, че с нотариален акт за
покупко-продажба №***, дело №1212 от 28.11.2007г., вписан в СВ Каварна вх.рег.№***,
е закупена 1/3 ид.ч. от недвижим имот, а именно „курортна туристическа
едноетажна сграда с идентификатор ***.400.1, построена в ПИ с идентификатор ***.400
по КК на гр.***, от майка им П.С.Ш. по време на брака й с наследодателя им - К.
В.К.. По силата на договора за продажба е била прехвърлена и собствеността
върху 1/3 ид.ч. от ПИ 83017.560.400. Със Заповед №РД-11-02-128/01.08.2008г.,
Областният управител на Област Добрич е наредил отписването от актовите книги
на недвижим имот, частна държавна собственост, предмет на атакуваната продажба
и е предадено владението на новите собствениците.
В последствие имота е бил продаден на
двамата ответници Д.П.Б. и К.Д.Б. с договор за покупко-продажба. От предаването
на владението на имота – 01.04.2008г., до продажбата му на ответниците –
07.06.2013г. , двамата ответници твърдят, че никой не е предявявал претенции
към него, владението е било спокойно и непрекъснато и считат, че са придобили
имота на правно основание, годно да ги направи собственици, с изтичане на
петгодишна давност.
Считат, че заповедта на областния
управител, която ищеца сочи за нищожна и издадена в нарушение на материалния
закон – чл.36 от ЗС, чл.44 от ЗДС и чл.84, 85 и 90 от Правилника за прилагане
на ЗДС, е издадена от орган в рамките на правомощията му и при спазване на
административно-процесуалните правила.
Считат, че и тримата купувачи са били
добросъвестни и са придобили собствеността върху процесния имот.
Молят за отхвърляне на иска. В о.с.з.,
ответниците не се явяват и не се представляват.
Ответникът Н.Б.И. не е депозирала писмен
отговор в указания едномесечен срок.в о.с.з. не изпраща представител и не се
явява.
Каварненският
районен съд след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С Акт №4363 за
частна държавна собственост, е актувана земя с площ от 1263 кв.м., прилежаща
площ на недвижим имот „Курортна туристическа сграда“, представляваща поземлен
имот с идентификатор №***.400, по КК на гр.***, одобрена със Заповед
№РД-18-15/29.03.2006г. на ИД на АГКК. Местонахождението на имота е в гр.***,
къмпинг „***“, лагер „***“
С Договор
№390/10.02.2008г., на основание чл.48, ал.1 от ЗДС и в изпълнение на Заповед
№РД-11-03-08/07.02.2008г. Областният управител на Област Добрич – Д.Х. като
продавач и Г.Х.К., И.Й.И. и П.С.Ш., като купувачи, са закупили по 1/3 ид.ч. от
правото на собственост върху земя, описана в АДС №4363/05.02.2008г., цялата с
площ от 1263 кв.м., а именно ПИ с идентификатор ***.400 по КК на гр.***.
Със Заявление
вх.№ДС-10-03-110/15.01.2008г. Г.Х.К., И.Й.И. и П.С.Ш. са поискали от Областния
управител на Област Добрич, да им бъде разрешено закупуването на прилежаща площ
към следния техен съсобствен недвижим имот, находящ се в гр.***, къмпинг „***“
– лагер „***“, а именно курортна,
туристическа, полумасивна едноетажна сграда с идентификатор ***.400.1, състояща
се от две стаи, коридор, баня и тоалетна, със застроена площ от 33,00 кв.м.,
построена в ПИ с идентификатор ***.400 с площ от 1263 кв.м., с трайно
предназначение: урбанизирана територия и начин на трайно ползване: за къмпинг,
мотел, стар идентификатор №000400, при съседи: ***.168, ***.399, ***.124, ***.177
и ***.101 по КККР на гр.***, одобрена със Заповед № РД-18-15/29.03.2006г. на ИД
на АГКК.
Със Заповед №
РД-11-02-128/01.04.2008г. на Областен управител на Област Добрич е наредено да
се отпише от актовите книги за недвижими
имоти – частна държавна собственост и да се предаде на новите собственици Г.Х.К.,
И.Й.И. и П.С.Ш., описания в АДС №4363/05.02.2008г. имот, представляващ земя – с
площ от 1263 кв.м., прилежаща площ на недвижим имот „Курортна туристическа
сграда“, представляваща поземлен имот №***.400 по КК на гр.***, одобрена със
Заповед №РД-18-15/29.03.2006г. на ИД на АГКК, при граници на имота: североизток
– ПИ ***.177; югоизток – ПИ ***.124 и ПИ ***.101; югозапад – ПИ ***.399;
северозапад – ПИ ***.168.
Със Заповед
№РД-11-03-08/07.02.2008г., на основание чл.36 от ЗС, чл.44, ал.2 от ЗДС, чл.84
и чл.85 и чл.90 от ППЗДС, във вр. с молба вх.№ДС-10-03-110/15.01.2008г.,
Областния управител на Област Добрич, нарежда да се продаде на собствениците на
„Курортно туристическа сграда“, представляваща ПИ №***.400.1 по КК на гр.*** – Г.Х.К.,
И.Й.И. и П.С.Ш., право на собственост по 1/3 ид.ч. за всеки от купувачите,
върху земя описана в АДС №4363/05.02.2008г., цялата с площ от 1263 кв.м.,
прилежаща площ към гореописаната сграда, а именно ПИ №***.400 по КК на гр.***.
С нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №44, том ІІ, рег.№1276, дело
№216/30.04.2014г., на нотариус П., вписан под №035 в НК, с район на действие РС
Каварна, вписан в СВ Каварна вх.рег.№1228/30.04.2014г., акт №30, том V, дело
№488/2014г., Г.Х.К. и К. Д.К., продали
на Д.П.Б. и К.Д.Б., в идеални части, собствената си 1/3 ид.ч., равняваща се на
421,00 кв.м. в идеални части от следния недвижим имот с административен адрес
гр.***, къмпинг „***“ , а именно: поземлен имот с идентификатор №***.400, целия
с площ от 1263 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и
начин на тайно ползване – за къмпинг, мотел, при съседи: ***.168, ***.399, ***.124,
***.177 и ***.101 по КККР на гр.***, одобрена със Заповед №
РД-18-15/29.03.2006г. на ИД на АГКК, номер по предходен план – 000400.
С нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №57, том І, рег.№327, дело
№48/11.02.2014г. на нотариус П., вписан в АВ Каварна вх.рег.№277/11.02.2014г.,
акт №136, том І, дело №98/2014г., И.Й.И. и Н.Б.И., продават на Д.П.Б. и К.Д.Б.
в равни идеални части собствената си 1/3 ид.част, равняваща се на 421 кв.м. в
ид.ч. от следния недвижим имот с административен адрес гр.***, къмпинг „***“, а
именно: поземлен имот с идентификатор ***.400, целия с площ от 1263 кв.м., с
трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване
– за къмпинг, мотел, при съседи: ***.168, ***.399, ***.124, ***.177 и ***.101
по КККР на гр.***, одобрена със Заповед № РД-18-15/29.03.2006г. на ИД на АГКК,
номер по предходен план – 000400.
С нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №1, том ІІІ, рег.№2178, дело
№342/07.06.2013г. на нотариус П., вписан в СВ Каварна
вх.рег.№1614/07.06.2013г., акт №17, том VІ, дело №696/2013г.,К. В.К. и П.С.Ш.,
продават на Д.П.Б. и К.Д.Б. в равни идеални части собствената си 1/3 ид.част,
равняваща се на 421 кв.м. в ид.ч. от следния недвижим имот с административен
адрес гр.***, къмпинг „***“, а именно: поземлен имот с идентификатор ***.400,
целия с площ от 1263 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана и начин на трайно ползване – за къмпинг, мотел, при съседи: ***.168,
***.399, ***.124, ***.177 и ***.101 по КККР на гр.***, одобрена със Заповед №
РД-18-15/29.03.2006г. на ИД на АГКК, номер по предходен план – 000400.
От разпита на
свидетеля К.З., воден от ответниците Д. и К. Б., се установява, че той като
електротехник е посещавал имота на Б. в гр.***. Правил му инсталация, пущал
кабели вътре в бараките, тъй като той имал бараки – една, която ползвал. Правил
му портал там, с две големи и една малка врата. Ограда не е правил, защото
имало – телена ограда, мрежа. Имало и една полусъборена постройка, но за нея не
знае дали е негова или на някой друг, но той имал намерение да я прави.
Разпитан е и
свидетеля А.П., който е пазач на бунгалата на лагер „***“. Според него, когато първоначално го е закупил
г-н К., имало сграда, но тя нищо не ставала и я съборили. След това, г-н Б.,
когато закупил имота, направил портал и вратичка и го затворил. Според
свидетеля, повече от десет години Б. се грижи за местото и никой не е спорил за
неговото място.
По делото е
допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът
приема като компетентно и безпристрастно изготвено.
Според вещото
лице М.Х., към момента на придобиване на имота - 10.02.2008г., в имот 506.400 е съществувала
сграда, която е била незаконно построена. Имота по регулационния план от 2002г.
се намира на изток и остава извън регулацията. По кадастрални план от 2002г.,
сградата също съществува. Към момента на изготвяне на СТЕ, не съществува сграда,
тъй като тримата собственици са подали заявление за заличаването й в
кадастралната карта. Според вещото лице имота е бил деклариран от Г.К. след
закупуването му, а в последствие е деклариран и от Б..
При проследяване
на плановете, вещото лице е констатирало, че към 29.01.2004г., видно от скица
№Ф01796 на ОСЗГ, имот №000109 е собственост на МЗГ – държавно лесничейство и е
с начин на трайно ползване –дървопроизводство пл. В КВС на землището на гр.***,
одобрен месец август 1994г., процесната сграда е със сигнатура „ПМС“, №35 в
имот 109. Поземлен имот с идентификатор 000400, идентичен с ПИ ***.400 е
образуван след разделянето на ПИ с идентификатор ***.109 на два имота, а именно: ПИ с идентификатор ***.399 и ПИ с идентификатор ***.400. По ЛИП от 2006г.,
действал към 2008г., процесният имот попада в отдел 24, подотдел 5.
Вещото лице
посочва, че в партидата на имот 000109, процесната сграда е под №35 –
Др.жил.сграда /барака, лятна кухня и др./ с площ от 33 кв.м. В одобрения със
Заповед №300-4-32/09.05.2002г. кадастрален план част от къмпинг „***“,
процесната сграда е със сигнатура „ПС“. Към 11.02.2008г., за къмпинг „***“ е
действал ЗРП, одобрен с Решение V.ІV.1.1 от 06.04.2006г. и по този план
най-източната част на имот 399, идентичен с ПИ 400 е извън регулация. За сгради
в ПИ 399, за който по ЗРП е отреден УПИ VІ-109 в кв.1 има издадени
удостоверения за търпимост. Вещото лице е констатирало, че на името на Д.П.Б. е
издадено Удостоверение за търпимост №3/10.02.2008г. за следните сгради:
курортно туристическа сграда №20 с площ от 59 кв.м., курортно туристическа
сграда №21 с площ от 49 кв.м., курортно
туристическа сграда №2 с площ от 23 кв.м.
Вещото лице още е установило, че в крайния североизточен ъгъл, откъм
морето в ПИ 000109 е заснета и
нанесена сграда в кадастралния план на част от къмпинг „***“ и в ПУП на къмпинг
„***“. Според него тази сграда е идентична с процесната сграда в в ПИ ***.400
по КК и същата не е била търпима към 11.02.2008г. Според констатациите на
вещото лице, сградата в ПИ 400 е заснета и нанесена в кадастралния план,
одобрен през 2002г. като паянтова сграда „ПС“ с площ от 33 кв.м. В КВС е
нанесена като полумасивна сграда „ПМС“ с площ от 33 кв.м., а в кадастралната
карта е нанесена с идентификатор ***.400.1 с площ от 33 кв.м. В нотариален акт №126,
том V, дело №2965, вх.рег.№4670/16.10.2007г. е описана като курортна,
туристическа едноетажна сграда с идентификатор 8301.506.400.1 с площ от 33 кв.м.
В заявлението подадено от тримата съсобственици до Областния управител с вх.№ДС-10-03-110/15.01.2008г. за
закупуване на прилежащата площ, сградата е описана като Курортна, туристическа,
полумасивна едноетажна сграда с идентификатор ***.400.1 с площ от 33 кв.м., а в
последствие със заявление вх.№94-15544/09.12.2009г., подадено от Г.Х.К. е
поискано премахване от КК на ПИ ***.400.1 и е издадено удостоверение от СГКК
гр.Добрич за заличаване на сградата в КК с изх.№94-15544-08-10-13600/09.12.2009г.
По делото е
изготвена допълнителна СТЕ от вещото лице М. Х.. След проучване е констатирано,
че ПИ 109 не попада в отдел 24, подотдел „а“, а попада в отдел 24, подотдел
„1“.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, предявен от Държавата, чрез МРРБ, против Г.Х.К. и
К.Д.К., И.Й.И. и Н.Б.И. и П.С.Ш. и наследниците на К. В.К. – В.К.В. и Е.К.В..
Предявен е иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите с
твърдяни нарушения на чл. 44, ал. 2 от ЗДС/сега ал.3/, чл. 84, ал. 3, т.3 от
ППЗДС. Налице е интерес от съдебното прогласяване на недействителността на
договора по иск, предявен от едната от страните по него срещу другата страна.
Правният ред позволява на правните субекти свободно да уреждат отношенията си
съобразно своята воля, като сключват разнообразни по вид и съдържание правни
сделки, но не търпи сделки, водещи до противни на интересите на обществото
резултати. Тези интереси са защитени, освен в различните специални текстове на
закона и в общата разпоредба на чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, според която
договорите, които противоречат на закона, са нищожни. Под закон по смисъла на
чл. 26, ал. 1 ЗЗД се разбира всяко юридически задължително за всички правило за
поведение, създадено от предвиден в закона орган и ред за установяване - както
законов, така и подзаконов нормативен акт, вкл. и в случаите, когато с
нормативен акт, с който по силата на закона, на определен орган, в границите на
неговите правомощия и съобразно нормативни актове от по-висока степен, се
възлага да създаде първична уредба на определен тип отношения. Това основание
има предвид не противоречие с нормативен акт изобщо, а с конкретна правна
норма. Противоречието на закона е изцяло обективно основание - достатъчно е да
се констатира несъответствие с повелителна правна норма или правен принцип.
Законосъобразността на сделката се преценява с оглед съдържанието (редакцията)
на закона, който е в сила по време на нейното сключване. Разпоредбата на чл.
44, ал. 2 от ЗДС, в редакцията му от ДВ, бр. 32/2005 г., дава възможност на
физическите и юридическите лица да придобият право на собственост върху
държавна земя, частна държавна собственост, без провеждане на търг, а при
условия и по ред, определени с ППЗДС, при наличието на следните материално
правни предпоставки: 1. лицето да притежава право на собственост на сграда
върху държавна земя и 2. сградата да бъде законно построена. Сградата трябва да
е законно построена в имота, предмет на продажбата. От събраните по делото
доказателства – заключеното по допуснатата и приета по делото СТЕ се установи,
че за постройката в ПИ ***.400 няма издадени строителни книжа и същата е
незаконно построена.
Следователно,
договорът за продажба е сключен в нарушение на разпоредбата на чл. 44, ал.
2/сега ал.3/ от ЗДС, която императивно допуска продажба без търг на земя частна
държавна собственост, само на собственик на законно построена сграда, построена
върху нея.
С оглед
изложените съображения се налага извода, че извършеното разпореждане с
процесния имот противоречи на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Договор № 390/10.02.2008 г. за продажба на правото на собственост върху
недвижим имот - частна държавна собственост е нищожен като противоречащ на чл.
44, ал. 2 от ЗДС и не е породил целените правни последици. Следователно, искът
следва да бъде уважен и договорът за продажба прогласен за нищожен поради
противоречие на чл. 44, ал. 2 от ЗДС
По отношение на
наведеното възражение за нищожност на Заповед №РД-11-03-08/07.02.2008г. на
Областния управител на област Добрич и произнасяне на съда по реда на косвения
съдебен контрол на основание чл.17, ал.2 от ГПК, то настоящия състав счита, че
същата не е нищожна. Заповедта е облечена в писмена форма и е издадена от компетентен административен
орган, поради което не е нищожна.
По иска с правно
основание чл.108 от Закона за собствеността, предявен срещу Д.П.Б. и К.Д.Б..
Съгласно чл.108
ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи
без да има основание за това.
За да бъде
основателен искът за ревандикация следва да са налице три предпоставки: ищецът
да е собственик на спорната вещ, тя да бъде във владение или държане на
ответника и той да не владее или държи веща на правно основание.
Не доказването,
на който и да е от тези три елемента има за последица отхвърляне на иска поради
неоснователността му.
Върху ответника
пада тежестта да докаже основанието, на което владее или държи имота.
В настоящото
производство, по предявения иск с правно основани чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
съдът установи, че Договор №390/10.02.2008г. е нищожен, като противоречащ на
закона. Като последица от това е отпадането с обратна сила не само на правата
на приобретателите по атакувания договор – Г.Х.К., И.Й.И. и П.С.Ш., но и тези
на последващите приобретатели - Д.Б. и К. Б.. Извършеното разпореждане с чужд
недвижим имот няма вещноправен ефект по правилото, че никой не може да
прехвърли повече права, отколкото сам притежава /nemo plus juris ad alium
transfere potest, quam ipse habet/. Приобретателят на имот от несобственик не
придобива право на собственост. Договорът за покупко-продажба е действителен
договор, който обаче не поражда вещен ефект по отношение на неговия приобретател,
тъй като действителният собственик на имота не е загубил своите права.
Предвиденото в материалния закон вещно – транслативно действие на
отчуждителните договори - чл. 24, ал. 1 ЗЗД, настъпва само ако лицето изявило
воля като прехвърлител е притежавало правата, с които се разпорежда. В противен
случай приобретателят не придобива тези права. Титулярът на вещно право или
идеална част от него, който не е участвал при договарянето за отчуждаването му,
не губи собствеността си и сделката не може да му бъде противопоставена.
Нищожността има действие по отношение на всички, т. е. всеки може да се позовава и да
установява пред съд нищожност, както и всеки може и да се ползва от вече
установената нищожност. Установи ли се, че праводателят е придобил собствеността
на нищожно или унищожаемо основание, отпадат правата и на третите лица без
оглед на това дали е било добросъвестно - така решение № 87 от 5.07.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 4028/2017 г., II г. о.; решение № 93 от 8.12.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 3414/2019 г., II г. о., решение № 491/07.07.2010 г. по гр. д. №
1348/2009 г. на ВКС I го.
Ответниците Д.Б.
и К.Б. не са придобили спорния недвижим имот и по давност, каквито твърдения се
опитваха да наложат, с непрекъснато владение за времето на придобиване на имота
– от 07.06.2013г. от К. В.К. и П.С.Ш., от 11.02.2014г. от И.Й.И. и Н.Б.И. и от
30.04.2014г. от Г.Х.К. и К.Д.К., до 29.01.2021г., когато е било заведено
настоящото гр.д.№47/2021г. по описа на РС Каварна и с присъединяване владението на своите
праводатели – от 10.02.2008г.
Разпоредбата на
чл. 86 от ЗС, в редакцията му от ДВ бр. 31 от 17.04.1990 г., изключва придобиването
по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост. С изменението на
чл. 86 от ДВ бр. ЗЗ от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г., давността е изключена
като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска
собственост, т. е. по аргумент на противното се налага извод, че по отношение
на частната държавна или общинска собственост, считано от влизане в сила на
посоченото изменение отпада забраната за придобиване на основание давност /чл.
79 от ЗС/. Следователно за вещите частна държавна или общинска собственост,
които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 от ДВ бр. ЗЗ
от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. Съгласно
разпоредбата на § 1, ал. 1 от ЗД ЗС (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от
01.06.2006 г. давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска
собственост, спира да тече първоначално временно за 7 месеца, като впоследствие
мораториумът върху придобиването по давност на недвижими имоти -частна държавна
или общинска собственост последователно е бил удължаван, съответно за шести път
със ЗИДЗС (обн., ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г.) до 31
декември 2017 г., а въведеното с §, ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от
31.12.2017 г.) седмо по ред удължаване на забраната е до 31.12.2022 г. като в §
2 от ЗР на ЗИЗС е предвидено ретроактивно действие на спирането на давността
считано от 31 декември 2017 г. С решение № 3 от 24.02.2022 г. на
Конституционния съд по конституционно дело № 16/2021 г. са обявени за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., посл. доп., бр. 18 от 2020
г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.). В мотивите на решението е посочено,
че с обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 от ЗДЗС за противоконституционна
не се засяга нейният досегашен ефект, тъй като съгласно чл. 151, ал. 2 изр. 3
от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от
момента на влизане на решението в сила.
Ответниците Д. и
К. Б. са заявили възражение за придобиване на недвижимия имот въз основа на
осъществявано владение в периода от 2008г. и до подаване на исковата молба на дата
29.01.2021 г., съответно за времето от 10.02.2008 г. до 07.06.2013г. от К. В.К.
и П.С.Ш.; за времето от 10.02.2008г. до 11.02.2014г. от И.Й.И. и Н.Б.И. и от
30.04.2014г. от Г.Х.К. и К.Д.К., а считано от 10.02.2008 г. и понастоящем от
него.
Въз основа на
събраните гласни и писмени доказателства, не може да бъде направен извод, че Д.Б.
и К.Б. са придобили имота по давност.
Тяхното владение е въз основа на нищожен договор и договор без вещноправен
ефект, считано от 10.02.2008 г. е по време на действие на мораториума за придобиване
по давност на недвижими имоти - частна държавна собственост, т. е. не е
релевантно за настъпване на последиците по чл. 79, ал. 1 от ЗС за целия срок на
времетраенето му, който с оглед решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния
съд по конституционно дело № 16/2021 г. изтича на 31 декември 2017 г. Считано
от 01.01.2018 г. и до подаване на исковата молба на дата 29.01.2021 г. срокът
по чл. 79, ал. 1 от ЗС обективно не е изтекъл, т. е. ответниците не са го придобили по
давност.
Горното води до
извод, че недвижим имот – земя с идентификатор ***.400 по КК на гр.***,
одобрена със Заповед №РД-18-15/29.03.2006г. на ИД на АГКК с площ от 1263 кв.м.,
находяща се в обл.Добрич, община ***, гр.***, къмпинг „***“ – лагер „***“, е
частна държавна собственост и Държавата не е загубила правото на собственост
върху него, като ответниците Д.Б. и К.Б., които владеят понастоящем имота,
следва да бъдат осъдени да предадат владението върху него.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото, ищеца има право на разноски,
които съгласно приложен на л.516 списък
са в размер на 710,15 лева, от които държавна такса в размер на 94,50 лева;
такса за заверени преписи на искова молба – 20,00 лева; такса за вписване на
искова молба – 10,00 лева; такса за издаване на 2 бр.удостоверения – 10,00
лева; депозит за вещо лице – 215,65 лева; юрисконсултско възнаграждение в
размер на 360,00 лева.
Водим от горното
Каварненският районен съд,
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА
НИЩОЖЕН договор № 390/10.02.2008 г. за продажба на правото на собственост върху
недвижим имот - частна държавна собственост, а именно поземлен имот с площ 1263
кв. м., представляващ идентификатор ***.400 по кадастралната карта на гр.***,
одобрена със Заповед № РД-18-15/29.03.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в обл.Добрич, общ.***, гр.***, къмпинг „***“, лагер „***“, сключен
между Държавата, представлявана от Областния управител на Област Добрич, като
продавач и Г.Х.К., И.Й.И. и П.С.Ш., като купувачи, поради противоречие на закона
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. чл. 44, ал. 2 от ЗДС (в редакцията му от
ДВ, бр. 32/2005 г.).
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.П.Б. с ЕГН ********** и К.Д. Б. с ЕГН **********,***,
че недвижим имот – земя с идентификатор ***.400
по кадастралната карта на гр.***, одобрена със Заповед № РД-18-15/29.03.2006г.
на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в обл.Добрич, общ.***, гр.***,
къмпинг „***“, лагер „***“, при граници: ***.177; ***.124; ***.101; ***.399 и ***.168
е собственост на Държавата представлявана от Министъра на регионалното развитие
и благоустройство, като
ОСЪЖДА Д.П.Б. с
ЕГН ********** и К.Д.Б. с ЕГН **********,***, да предадат на Държавата
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство чрез
Областния управител на Област Добрич, владението върху собствения й недвижим
имот, представляващ поземлен имот с площ от 1263 кв. м., представляващ
идентификатор ***.400 по кадастралната карта на гр.***, одобрена със Заповед №
РД-18-15/29.03.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
обл.Добрич, общ.***, гр.***, къмпинг „***“, лагер „***“при граници: ***.177; ***.124;
***.101; ***.399 и ***.168.
ОСЪЖДА Г.Х.К. с
ЕГН ********** ***, К.Д.К. с ЕГН ********** ***, И.Й.И. с ЕГН ********** ***, Н.Б.И.
с ЕГН ********** ***, П.С.Ш. с ЕГН ********** ***, В.К.В. с ЕГН ********** с
адрес *** поляна, ж.к.*** №*** и Е.К.В. с ЕГН ********** с адрес ***, да
заплатят на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, разноски в размер на 355,08 (триста петдесет и пет лева и
осем стотинки) лева.
ОСЪЖДА Д.П.Б. с
ЕГН ********** *** и К.Д.Б. с ЕГН ********** ***, да заплатят на Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,
разноски в размер на 355,08 (триста петдесет и пет лева и осем стотинки) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд
гр.Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………