№ 52
гр. гр. Димитровград, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20225610101155 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД- за връщане на паричен заем.
В исковата молба се твърди, че ответника Е. Д. И. е майка на ищеца Д. К. Т. и
законен наследник на починалия неин наследодател ***, с ЕГН **********, б.ж. на
Димитровград, починал на 16.04.2022г. Посочва, че починалия *** бил негов дядо по м.л.
Поддържа ,че през м.юни 2018г. предоставил на дядо си в заем парична сума в размер на
20000 лева, като съглашението за това оформили в Договор за паричен заем от 11.06.2018г.,
сключен писмено с нотариална заверка на подписите. Заемът от 20000 лева ищецът
предоставил на своя дядо по банков път, по банкова сметка на заемополучателя в „Банка
Пиреос България“АД на четири вноски, както следва: 4995 лева на 12.06.2018г., 4995 лева
на 13.06.2018г.,5024,97 лева на 14.06.2018г. и 5024,97 лева на 15.06.2018г. Твърди ,че
приживе наследодателя на ответника не изпълнил задължението си за връщане на сумата от
20000 лева, дадена му в заем. След неговата смърт ищецът уведомил Е. И. с нарочна покана
за задължението й към него, като й дал срок за доброволно връщане на заема. Въпреки това,
до настоящия момент заемът не му бил върнат. Ответникът била единствен наследник на
заемополучателя, както и негов универсален правоприемник. Иска съдът да постанови
решение, с което да осъди Е. Д. И. да заплати на Д. К. Т. сумата от 20000 лева главница,
представляваща дължима сума по Договор за заем от 11.06.2018г., ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Е. Д. И. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че
оспорва предявения иск като неоснователен. Заявява, че от исковата молба не ставало ясно
защо на баща й са му били нужни 20000 лева, като се имало предвид, че към момента на
1
получаване на заема той бил на 94 години. Ответникът го била гледала до 2018г. и знаела,
че той нямал тежки заболявания, получавал добра по размер пенсия, която задоволявала
личните му нужди от лекарства и продукти от първа необходимост. Освен това,
заемодателят бил наясно с годините на своя дядо, със здравословното му състояние, с
начина му на живот, тъй като двамата живеели заедно в апартамента, ½ ид.ч. от който е на
ищеца. Посочва, че в Договора има дата на връщане на заема, но не е уточнено по какъв
начин и срещу оформянето на какви документи ще се оформи връщането на заемната сума
или на част от нея. Не можело да се установи върнат ли е заема или част от него и защо
заемодателя е чакал почти пет години за връщането на сумата. Иска съдът да отхвърли
предявения против нея иск като неоснователен. Претендира присъждане на направените
деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото заверен препис от Договор за
паричен заем с нотариална заверка на подписите на страните, сключен на 11.06.2018г. в
Димитровград, ищецът Д. К. Т., в качеството на заемодател, е предоставил на ***, в
качеството на заемател, паричен заем в размер на 20000 лева. Страните се договорили
заемът да бъде преведен от Т. по банков път, с преводи в срок 15 дни от датата на
подписване на договора. На следващо място в Договора е посочено, че получената в заем
сума трябва да бъде върната от заемателя на заемодателя в с рок три месеца от датата на
подписване на договора.
Според издаденото Удостоверение изх.№8939/02.12.2022г. от нотариус ***, като
правоприемник на архива и регистрите на нотариус ** на НК, в Общия регистър на ** под
рег.№** на дата 11.06.2018г. е извършена заверка между Д. К. Т.- заемодател и *** –
заемополучател, със следното действие: Удостоверяване на подпис върху Договор за
паричен заем за 20000 лева със срок три месеца от датата на подписването му, като сумата
може да бъде дадена наведнъж или на части.
Съгласно представения с исковата молба препис от вносна бележка, във връзка с
горепосочения Договор, на 12.06.2018г. Д. К. Т. превел по сметка на *** в Пиреос банк,
сумата от 5000 лева. С вносна бележка от 13.06.2018г. ищецът превел по същата банкова
сметка в полза на *** отново сумата от 5000 лева. На 14.06.201г. с вносна бележка Т. превел
по банковата сметка на заемателя сумата от 5030 лева. На последно място, с вносна бележка
от 15.06.2018г. ищецът превел по банковата сметка на *** в Пиреос банк отново сумата от
5030 лева.
От приетата като доказателство по делото Справка за банкови и платежни сметки на
физическо лице, изготвена от БНБ, *** е имал открита в Банка Пиреос България АД банкова
сметка ***.Тази сметка е била открита на 01.11.2017г. и закрита на 20.03.2019г.
Съгласно постъпилото по делото писмо изх.№9300/1235 от 08.12.2022г. на „Юробанк
България“АД, правоприемник на Банка Пиреос България АД, титуляр на банкова сметка ***
2
е бил ***. От тази сметка са били изтегляни суми на 12.06.2018г., на 13.06.2018г., на
14.06.2018г. и на 15.06.2018г., като на всяка от тези дати е изтегляна по една сума в
размерна 5000 лева от ***. Сумите са били получени от титуляря на сметката ***, като няма
трети лица, които да притежават спесимен за теглене на средства.
Видно от представеното от ищеца като доказателство по делото Удостоверение за
наследници изх.№592/19.04.2022г., издадено от община Димитровград, *** е починал на
16.04.2022г., като негов единствен наследник по закон е дъщеря му Е. Д. И.- ответник по
делото.
С Нотариална покана от 10.06.2022г. ищецът, чрез нотариус ***, поканил ответника
да плати доброволно задължението по горепосочения договор за заем с главница от 20000
лева в срок от 7 работни дни, считано от получаване на поканата. Въпросната нотариална
покана била връчена от нотариус *** на Е. Д. И. на 30.06.2022г.
По искане на ответника, на основание чл.176 от ГПК, в проведеното на 19.01.2023г.
съдебно заседание по делото, на ищеца бяха поставени 5 въпроса. На тях Д. Т. отговори, че
е живял в едно домакинство с дядо си *** преди много време с прекъсване, а от м.октомври
2017г. до смъртта му бил със семейството си при него. Отрича да е имал пълномощно да
тегли парични средства от сметката на дядо си в „Пиреос България“АД, както и да е теглил
суми от нея. Заявява, че не бил сигурен и можел само да предполага за какво са били нужни
на дядо му парите по договора за заем. Твърди, че той поискал тези пари и по негово
желание бил изготвен договора за заем от адвоката му. Счита ,че дядо му можел да върне
сумата по заема, тъй като казал, че има земи и гори, които може да продаде. Ищецът не се
притеснявал, че дядо му може да не му върне парите.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Безспорно по делото се установи, че на 11.06.2018г. ищецът Д. К. Т. и неговия дядо
*** са сключили писмен договор за паричен заем, като подписите им са нотариално
заверени от нотариус ***а. Няма спор и относно това ,че с 4бр.вносни бележки през периода
от 12.06.2018г. до 15.06.2018г. Т. е превел по банкова сметка на името на своя дядо сумата
от общо 20000 лева. Установено по делото е и това, че през същия период *** е изтеглил от
банковата си сметка въпросната сума от 20000 лева. На последно място няма спор, че *** е
починал на 16.04.2022г., като негов единствен наследник по закон е дъщеря му Е. Д. И.-
ответник по делото.
Спорно по делото е върнал ли е *** на ищеца в уговорения срок сумата от 20000 лева
и ако не – дължи ли ответника връщането й на заемодателя.
Съгласно разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът
за заем е реален, тъй като се счита за сключен едва когато заемодателя предаде на заемателя
заетата сума.
3
В настоящия случай между ищеца и неговия дядо е бил сключен писмен Договор за
паричен заем на 11.06.2018г., като това обстоятелство не се оспорва по делото, още повече,
че подписите на страните по делото са били нотариално заверени от нотариус ***а.
Безспорно установено е, че договорената сума от 20000 лева е била преведена по банкова
сметка на заемополучателя от Д. Т.. В тази връзка, за *** е възникнало задължение да върне
предоставения му паричен заем в срок от 3 месеца от датата на сключване на договора, т.е.
до 11.09.2018г.
Ищецът по делото поддържа, че заемната сума не му е била върната от
заемополучателя нито в уговорения срок, нито до смъртта му на 16.04.2022г.
Съгласно представеното по делото Удостоверение за наследници изх.
№592/19.04.2022г., издадено от община Димитровград, *** има един наследник по закон и
това е неговата дъщеря Е. Д. И.. Не са представени доказателства, че същата се е отказала от
оставеното от баща й наследство, поради което на основание чл.60 ал.1 от ЗН, тя отговаря за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дела, който получава. Доколкото в
настоящия случай ответника получава цялото наследство, оставено от нейния баща, то тя
отговаря изцяло и за задълженията, с които то е обременено, в т.ч. и задължението, което
произтича от процесния договор за паричен заем. За въпросното задължение ответника е
била уведомена от ищеца с Нотариална покана, която й е била връчена лично на
30.06.2022г. По делото не бяха представени доказателства, че преди смъртта си *** е
изпълнил задължението си по горепосочения договор за паричен заем и е върнал заетата
сума на заемодателя. Не бяха ангажирани доказателства и от страна на ответника, че след
като е узнала за задължението на своя наследодател тя е изпълнила същото. Неоснователни
са възраженията на Е. Д. И., че процесния договор за паричен заем е бил сключен между
страните наследоталеля й не е имал нужда от въпросния заем, не е бил в състояние да върне
същия и реално не е получавал въпросната сума от 20000 лева. Както беше посочено по-
горе, договорът за паричен заем е реален и се счита сключен в момента, в който заемателя
получи уговорената сума. От този момент за него възниква задължение да върне заема, като
без значение за действителността на договора е за какво ще бъде използвана от него
паричната сума, имал ли е нужда от нея, както и възможност да я върне в уговорения срок.
Предвид изложеното, съдът намира така предявения иск за основателен и доказан,
поради което ответника, в качеството й на единствен наследник на заемателя *** следва да
бъде осъдена да върне на заемодателя заетата съгласно Договор за паричен заем от
11.06.2018г. с нотариална заверка на подписите на страните сума от 20000 лева.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде
осъдена да заплати направените от ищеца деловодни разноски за платена държавна такса от
800 лева и адвокатско възнаграждение от 580 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Е. Д. И., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.”***, в качеството на
наследник на ***н, с ЕГН ********** б.ж. на Димитровград, починал на 16.04.2022г., ДА
ЗАПЛАТИ на Д. К. Т., с ЕГН **********, от Димитровград, бул.”***, сумата от 20000
/двадесет хиляди/ лева, представляваща неплатено задължение по Договор за паричен заем с
нотариална заверка на подписите на страните от 11.06.2018г., сключен между Д. К. Т., като
заемодател и ***, като заемател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Е. Д. И., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.”***, ДА ЗАПЛАТИ на
Д. К. Т., с ЕГН **********, от Димитровград, бул.”***, направените по делото разноски в
размер на 1380 /хиляда триста и осемдесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
5