О П
Р Е Д
Е Л Е Н
И Е № 299
Гр. Пловдив, 14.07.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно
въззивно гражданско дело № 301 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 279 във вр. с чл. 274, ал.2
от ГПК.
Обжалвано е разпореждане № 431/7.05.2020
г., постановено по в.гр.д. № 575/2019 г. на ОС-Хасково, с което е върната
касационна жалба с вх. № 12105/20.12.2019 г., подадена от Н.Г.Т. против решение
№ 438/14.11.2019 г. по в.гр.д. № 575/2019 г. на ОС-Хасково.
Жалбоподателят Н.Г.Т. моли разпореждането
да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в
частната жалба с вх. № 4 494 от 21.05.2020 г.
Ответникът по частната жалба „П.л.“АД-гр.С.
моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен
отговор с вх. № 6074/29.06.2020 г.
Третото лице-помагач на ищеца по
спора („П.л.“АД-гр.С.) *** (правоприемник на другото трето лице-помагач „Б.р.с.“АД
вследствие на вливане, вписано в ТРРЮЛНЦ на 4.02.2020 г.) не е взело становище
по жалбата.
Пловдивският апелативен съд
провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и
исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за
установено следното:
На 14.11.2019
г. ОС-Хасково като въззивна инстанция по спора е постановил решение № 438 по
в.гр.д. № 575/2019 г., с което е потвърдил решение № 462/9.07.2019 г. по гр.д.
№ 2780/2018 г. на РС-Хасково. С посоченото решение на районния съд е осъден Н.Г.Т.
да заплати на „П.л.“АД-гр.С. сумата 11 329,23 лв., представляваща
неплатени погасителни вноски за периода от 8.12.2013 г. до 8.02.2018 г. по договор
за потребителски кредит от 8.02.2008 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 23.11.2018 г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 753,17 лв.
На 20.12.2019 г. от жалбоподателя
в производството пред окръжния съд Н.Т. *** до ВКС е подадена с вх. № 12 105 касационна
жалба против решението. Делото заедно с жалбата е изпратено на ВКС и с
разпореждане № 47/27.04.2020 г. е върнато на ОС-Хасково за изпълнение на
дадените указания за извършване на проверка относно допустимостта на
касационната жалба предвид разпоредбата на чл. 280,ал.3,т.1 от ГПК и след
преценка за изпълнение на правомощията на съда по чл. 286,ал.1,т.3 от ГПК.
На 7.05.2020 г. окръжният съд
постановява обжалваното разпореждане, с което приема, че касационната жалба следва
да бъде върната поради необжалваемостта на въззивното решение с оглед цената на
иска 11 329,23 лв., т.е. под допустимия размер от 20 000 лв.
съобразно разпоредбата на чл. 280,ал.3,т.1 от ГПК и в случая според ВКС се
касае за търговски спор.
За постановеното от окръжния съд
разпореждане жалбоподателят е уведомен на 12.05.2020 г. и в срок съгласно §13
от ПЗР на ЗИДЗЗ (обнародван в бр.44/13.05.2020 г. на ДВ), на 20.05.2020 г.
подава (изпраща по пощата) частната жалба, получена в съда с вх. № 4494/11.05.2020
г. С нея се твърди, че разпореждането е неправилно, тъй като е немотиривано и
не е видно съдът да е извършил самостоятелна преценка относно основанието за
необжалваемост на въззивното решение. Посочва се, че искът е предявен на
основание неизпълнение на договор за потребителски кредит от 8.02.2008 г.,
сключен от Т. съобразно ЗПК в качеството на потребител по смисъла на §13,ал.1
от ЗЗП. Жалбоподателят се позовава на определение № 117/12.03.2018 г. по
ч.гр.д. 821/2018 г. на ВКС, 4 ГО, ГК и на определение № 547/23.11.2016 г. по
ч.гр.д. № 4967/2016 г. на ВКС, 4 ГО, ГК. Посочва, че съобразно чл. 113,ал.2 от ГПК изрично е предвиден конкретният съдопроизводствен ред, по който се гледат
тези дела, и ги квалифицира като граждански, а не търговски. Посочва, че чл.
113,изр.2 и чл. 7,ал.3 от ГПК са нормите, които дават допълнителната
процесуална потребителска защита, нужна за постигане на целите за защита на
правата на тази група субекти, когато са страна по граждански дела. Заявява, че
достъпът до касационен контрол при по-висок праг противоречи на целта
„ефикасност“ на защитата на потребителите.
С отговора на частната жалба
ответното по нея дружество излага съображения, касаещи правилност на
постановеното съдебно решение. Не е взето конкретно становище по оплакванията и
съображенията, изложени от жалбоподателя в частната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл.
274,ал.2,изр.1,предл.2 от ГПК, когато определение, постановено от окръжен съд
като въззивна инстанция, прегражда
по-нататъшното развитие на делото или е предвидена изрична възможността за
обжалване с частна жалба в случаи, изрично посочени в закона, това определение
подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд. Нормата на чл. 286,ал.1,т.3
от ГПК предвижда, че касационна жалба се връща от въззивния съд, когато
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280,ал.3 от ГПК, а
съгласно чл. 286,ал.2 от ГПК разпореждането за връщане може да се обжалва с
частна жалба. Тъй като разпореждането на въззивния съд по чл. 286,ал.1,т.3 от ГПК е акт от вида по чл. 279 във вр. с чл. 274,ал.1,т.2 от ГПК – разпореждане
на въззивен съд, срещу което може да бъде подадена частна жалба, защото това е
изрично посочено в чл. 286,ал.2 от ГПК, - то процесната частна жалба следва да
бъде разгледана съобразно чл. 274,ал.2,изр.1,предл.2 от ГПК от апелативния съд.
Съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал.3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване
решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела,
а за граждански дела – с цена на иска до 5 000 лв. В случая цената на
предявения от дружеството „П.л.“АД-гр.С. против жалбоподателя Т. пред районния
съд осъдителен иск е под 20 000 лв.
и над 5 000 лв. (11 329,23 лв.). Безспорно е, посочено е изрично от
жалбоподателя в частната жалба, че искът е предявен на основание неизпълнение
на договор за потребителски кредит, сключен между Т. като потребител и банка на
8.02.2008 г. Спорът в случая е търговски, тъй като искът има за предмет право,
отнасящо се до неизпълнението, на търговска сделка. Несъмнено е, че предмет на
делото са права, които произтичат от неизпълнение на търговска сделка – договор
за банков кредит. Качеството „търговец“ по занятие на банката-ищец, което определя
сделката като търговска по смисъла на чл. 286,ал.1 от ТЗ, както и търговският
характер на сделката, от която произтича исковата претенция - договор за банков
кредит, който е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 286,ал.2 във вр. с
чл. 1,ал.1, т.7 от ТЗ, - обуславят
търговския характер на делото. Видът на образуваното дело пред районния,
съответно окръжния съд са ирелевантни за квалификацията на спора при преценката
за приложението на разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК. Касае се за търговски
спор по смисъла на чл. 365,ал.1,т.1 от ГПК, но с оглед цената на иска той се
разглежда като първа инстанция от районния съд и по гражданско като вид дело. Процесуалният
ред за разглеждане на търговски спорове по Глава 32 от ГПК не е критерий за преценката
дали едно дело е гражданско или търговско, защото законодателят е ограничил
приложението на този процесуален ред до посочените в нормата на чл. 365 от ГПК
търговски спорове, подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, който
процесуален ред затова не е приложим за спорове от същия вид (с оглед техния
предмет и/или страни, т.е. търговски), когато цената на иска им е под
25 000 лв., а те са подсъдни на районен съд съгласно нормата на чл.
104,т.4 от ГПК, което обаче не променя вида на спора като търговски, а само
определя реда, по който да бъде разгледан – общия исков ред. В случая делото е
образувано и разгледано по общия исков ред като гражданско от районен съд като
първа инстанция и от окръжен съд като въззивна инстанция именно с оглед нормата
на чл. 104,т.4 от ГПК, но това не е основание да се отрече неговият търговски
характер. При тези обстоятелства се установява, че е подадена касационна жалба
против решение по дело по търговски спор, т.е. по търговско дело, с цена на
иска до 20 000 лв.
Законодателят
изрично е предвидил недопустимост на касационното обжалване на въззивните
решения без оглед на други обстоятелства освен обстоятелството какъв е видът на
спора, респективно на делото, и каква е цената на иска. По начало принципът на
ефективна съдебна защита открива за частноправния субект право на достъп до
съд, а не до няколко съдебни инстанции (в тази насока – т. 69 от решението на
СЕС от 28.07.2011 г. по дело С-69/10), като според правото на Съюза този
принцип цели право на достъп не и до двуинстанционен съдебен контрол, а
единствено до един съд. В случая жалбоподателят несъмнено е имал достъп до
двуинстанционен контрол, като предвидената с нормата на чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК необжалваемост на въззивното решение е само за пред касационната инстанция.
Със ЗИДГПК, обнародван в
бр.100/20.12.2019 г. на ДВ, е създадено ново изречение второ в чл. 113 от ГПК,
съгласно която разпоредба (изречение 1) исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя,
а при липса на настоящ адрес – по постоянния, като (изречение 2) образуваните
дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. При
създаването на новата норма на чл. 113,изр.2 от ГПК промяна в нормата на чл.
280,ал.3,т.1 от ГПК не е извършена. Тъй като в законодателната уредба на
обжалването нормите са императивни, то няма основание да се приеме, че с оглед
нормата на чл. 113,изр.2 от ГПК следва да бъде променена преценката, посочена
по-горе по гореизложените съображения. Съдът прилага законът еднакво спрямо
всички страни и е недопустимо да се претендира за различно третиране на
жалбоподателя със специално тълкуване и прилагане на правната норма на чл.
280,ал.3,т.1 от ГПК относно допустимост, съответно недопустимост, на касационното
обжалване по спора. Следва още да се посочи, че в случая в производството пред
районния съд и пред окръжния съд не са заявявани от ответника и не са
разглеждани от съда твърдения и обстоятелства с оглед осигуряване на защита по
реда на чл. 143 от ЗЗП, а, както изрично заявява жалбоподателят Н.Т. във
въззивната жалба до окръжния съд, спорът е дали е изтекъл давностният срок,
през който кредиторът е можел да иска по съдебен ред изпълнение на договора за
потребителски кредит от 8.02.2008 г. от длъжника. Относно позоваването от
жалбоподателя в частната жалба на определение № 117/12.03.2018 г. по ч.гр.д.
821/2018 г. на ВКС, 4 ГО, ГК и определение № 547/23.11.2016 г. по ч.гр.д. №
4967/2016 г. на ВКС, 4 ГО, ГК следва да се съобрази приетото с определение №
479/22.11.2018 г. на ВКС по ч.т.д. № 2364/2018 г., 1 ТО, ТК.
Установява се следователно, че
частната жалба е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена, а
обжалваното разпореждане – потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане № 431/7.05.2020 г., постановено по в.гр.д. № 575/2019 г. на
ОС-Хасково.
Определението
може да се обжалва с касационна частна жалба от жалбоподателя Н.Т. при условията на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК в едноседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му заедно
с препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)