С частна тъжба С.
Й.А. *** е повдигнала обвинения срещу М.С.Т. за престъпления по:
по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс за това, че в периода от
11.04.2018г. до 18.04.2018г., в гр. П., в условията на продължавано
престъпление, публично е казала думи, унизителни за честта и достойнството на С.Й.А.,
в нейно присъствие, както следва:
1.На 11.04.2018 г., около
19.00 часа, в гр. П., кв. „***, публично е казала думи: „коя си ти ма, ****, да
ми звъниш на вратата“, унизителни за
честта и достойнството на С.Й.А., в нейно присъствие.
2.На 18.04.2018г., около
12.30ч. - 13.00ч., в гр. П., кв. „***, публично е казала думи: „***, ще те
пребия, защо влизаш в къщата ми и ми
взимаш насила парите на майка ми“, „ще те убия“, унизителни за честта и
достойнството на С.Й.А., в нейно присъствие, и
по чл.130, ал.2 от Наказателния кодекс, за това, че на 29.04.2018г., около 18.30
часа, в гр. П., кв. „***, чрез удар с юмрук в лява тилна област на главата,
хващане за косата и удари с крака в областта на кръста и двете бедра, причинила
на С.Й.А. лека телесна повреда, изразяваща се в леко изразена оточност и палпаторна болезненост
в окципиталната част на главата, оточност
с палпаторна болезненост в латералната част на
главата, палпаторна болезненост в областта на кръста
и двете бедра, довели до причиняване на страдание, без разстройство на здравето.
За съвместно разглеждане в съдебното производство са приети предявените от
частният тъжител С.Й.А. граждански искове срещу подсъдимата М.Й. за сумата от 6000
лв. /по 3000 лв. за всяко от деянията,
включени в продължаваното престъпление|/, представляваща
обезщетение за претърпени от нея в резултат на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр.
чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс неимуществени вреди /засягане честта и достойнството й/, както и за сумата
от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея в резултат на
престъплението по чл.130, ал.2 от Наказателния
кодекс неимуществени вреди /физически болки и стрес/,
ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху всяка от посочените главници, считано от датите
на уврежданията, до окончателното изплащане.
Тъжителят С.А. е конституирана като граждански ищец по
делото.
Частният тъжител и граждански ищец С.Й.А., лично и
чрез повереника си по делото – адв.
Б.Б., поддържа повдигнатите обвинения и пледира подсъдимата
да бъде призната за виновна и да и бъдат наложени справедливи наказания. По
отношение предявените граждански искове излага доводи за основателност и доказаност на същите и пледира за уважаването им в пълен
размер. Тъжителят претендира заплащане и на направените в производството
разноски.
Подсъдимата М.Т. дава обяснения, в които не оспорва,
че на инкриминираната дата между нея и тъжителката е възникнал словесен спор по
повод искане на първата А. да й предостави ключа от ел.таблото във входа на
сградата, за да провери възникнали съмнения за незаконно присъединяване към
мрежата. Посочва обаче, че самата тя е станала
обект на физическо посегателство
от страна на тъжителката, която я
ощипала по дясната ръка в областта над лакътя и я изритала над коляното на
десния крак. Подсъдимата твърди, че не е отвърнала на тези действия, а самата А.
симулирала, че е нападната като сама легнала в асансьора, започнала да пищи и
да вика за помощ, в който момент
излезли живущи на етажа.
Отрича и да е отправяла обидни реплики спрямо С.А. при изложените в тъжбата обстоятелства. В правото си на последна дума завява, че не е
извършила престъпленията, в които е
обвинена и се счита за невинна.
Защитникът – адв. В.Д. пледира
подсъдимата да бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатите й обвинения
поради недоказаност на същите. Излага доводи, че доказателствата събрани по
делото не установяват при изложените в тъжбата обстоятелства на частния тъжител да са причинени
инкриминираните телесни увреждания, още по-малко те да са следствие от умишлени действия на
подсъдимата. Застъпва се тезата, че инкриминираните телесни увреждания не се
основават на обективни находи при извършения на пострадалата преглед, а на
нейни субективни оплаквания за изпитвана болка. Релевират
се и възражения за дискредитиране достоверността на показанията на свидетелите,
посочени от частното обвинение, от останалите събрани по делото доказателства.
Защитникът излага доводи за недоказаност и на обвинението по чл.148 НК. Като
последица от поддържаната теза за невиновност пледира за отхвърляне на
предявените граждански искове като неоснователни и недоказани.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Подсъдимата М.С.Т. е родена в гр. С.. Постоянният и
адрес е в гр. ****, но живее в гр. П.. Не е омъжена. Безработна е. Не е
осъждана. /за осъждането отразено в справката за съдимост е настъпила
реабилитация по право/.
От фактическа страна, съдът приема за установено по
делото следното:
Частният тъжител С.Й.А. и
подсъдимата М. С.Т. са съседи. Двете със
семействата си живеят в бл.*, вх. *, кв. ****, гр. П., като тъжителката живее в
апартамент на петия етаж, а подсъдимата на първия етаж.
Отношенията между двете били конфликтни и до инкриминирания случай. При срещите
помежду им често възниквали спорове и пререкания по въпроси, свързани с права и
задължения към етажната собственост.
Частната тъжителка фактически изпълнявала функциите на управител на
етажната собственост - ангажирала се с изпълнение на взети на събранията на
собствениците решения, събирала такси за
асансьор, за подобрения и ремонти, вземала отношение по спазване на вътрешния
ред, съхранявала ключовете от ел. табло и таванското помещение. По жалби от
подсъдимата срещу С.А. за неправомерни действия на последната в етажната
собственост, както и за осъществяван психически тормоз спрямо семейството и, в
РП - П. били образувани две преписки с рег.№№193/2018г. и 1010/2018г., по които
бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство.
През месец април 2018г., във връзка с взето решение за
монтиране на система с чип-контрол на вратата на входа, А. започнала да събира
от съседите си определената парична
сума. На 10.04.2018г. почукала и на
вратата на апартамента на подсъдимата М.Т., която я отпратила с мотив, че имат
гости и да дойде на следващия ден. На 11.04.2018 г., около 19.00 часа, А.
отново почукала на вратата на жилището
на подсъдимата. Тъй като никой не отворил, същата повикала асансьора и зачакала
на площадката. В същия момент дошла подсъдимата, която на висок тон
невъздържано я попитала с какво право и звъни, грубо я изгонила и заявила, че
няма да и даде никакви пари. Няколко дни по-късно, на
проведено общо събрание на живущите, майката на подсъдимата –
свидетелката Т.В., предала на частната тъжителка исканата сума от 21 лева за
чип на входната врата на блока.
Научавайки по-късно за дадената парична сума Т.
се ядосала, както на своята майка, така и на частната
тъжителка С.А., считайки, че последната „нахалства“ и „рекетира“ възрастната й
майка когато тя самата не е у дома.
На 18.04.2018., около 13.00 часа, С.А. подала сигнал
на тел. 112 с молба за полицейско съдействие. На адреса й бил изпратен полицейски
екип в състав: свид. Н. Г. Н. и Б.Г.Б.
- мл. инспектори в първо РУ – ОДМВР – П.. Пред служителите на
МВР същата съобщила, че лице от първия етаж, което е психично болно заплашва
нея и свид. А.Г. А. и „не желае да даде
пари за асансьор“. Лицето не било установено от
служителите на МВР. За посещението на адреса бил изготвен доклад за
проверени лица и превозни средства от
18.04.2018г. /л.159/.
На 29.04.2018г. подсъдимата и частната тъжителка се
срещнали на площадката на първия етаж
пред дома на Т.. Последната настоятелно
поискала ключа от ел.таблото, тъй като подозирала,
че някой незаконно се е присъединил към електрическата мрежа и черпи ток за
тяхна сметка. Изразила недоволство от това, че А. й отказва достъп, както до таблото, така и
до тавана, за което и по-рано помежду им имало словесни пререкания. А. отказала
да предостави искания ключ, което разгневило подсъдимата. Чула поредния скандал,
на входната врата на жилището си излязла
и свид. Т.В.. Докато А. изчаквала
асансьора, подсъдимата се приближила
към нея с явното намерение за саморазправа. Между двете се получил взаимен
физически сблъсък като активни действия осъществили и двете страни – в опит да
отблъсне подсъдимата от себе си, А. стиснала ръката й и я ритнала с крак, а в
момента, в който отворила вратата на асансьора и понечила
да се влезе в него, Т. и нанесла удар с юмрук в тила, от който тъжителката
паднала в пространството на асансьорната кабинка.
Хващайки я за косата, Т. нанесла и няколко удара с крака в тялото на
пострадалата. Писъците и виковете на А. за помощ
били чути от съседите, живущи на същия етаж. Свид.
С.С. излязъл от апартамента си, а малко след него се
показали съпругата му и възрастната му майка. Същият възприел падналата на пода
в кабината на асансьора А., както и действията на надвесената над нея М.Т.. Незабавно се намесил, изблъсквайки Т.
настрани, с което прекратил конфликта.
След подаден сигнал на мястото бил изпратен полицейски
екип в състав: свид. И.П.С., Б.Б. и А. А.- мл.
инспектори в Първо РУ – ОДМВР – П.. При пристигането си служителите на МВР
заварили единствено частната тъжителка, която съобщила за скандал със съседката
си М.Т., но очевидци служителите на МВР
не установили. След като разговарял с всяка от страните в спора свид. И.С.
съставил протокол за предупреждение на основание чл.65, ал.1 и 2 от ЗМВР, с
който предупредил подсъдимата да не отправя закани и заплахи и да не
извършва физическо насилие и психически тормоз спрямо С.А., както и всички
спорни въпроси да решават по законов ред. За посещението на адреса били
изготвени информационна карта за
дейността на наряда от 29.04.2018г. и докладна записка. /л.182 и сл./
След инцидента частният тъжител посетил СПО към МБАЛ
„Р. А.“***. При извършения преглед с начало 19.28 часа, отразен в лист за
преглед на пациент №4972 от 29.04.2018г., същата съобщила, че и е нанесен
побой, оплакала се от болки в областта на главата, кръста и долни крайници. При
прегледа били констатирани леко изразена оточност с палпаторна болезненост в окципиталната
част на главата, оточност с палпаторна
болезненост в латерална част на бедрата. Пострадалата напуснала лечебното заведение
в 19.50 часа със заключение: „липса на необходимост от болнично лечение“.
На следващия ден – 30.04.2018г., 09.10 часа, частната
тъжителка била освидетелствана от съдебен лекар в Съдебномедицинско отделение
при МБАЛ „Р. А.“***, за което й било издадено съдебномедицинско удостоверение
№102/2018г. При прегледа съобщила, че на 29.04.2018г., към 16 часа, нейна
съседка я блъснала в асансьора, при което си ударила главата, след което я
ритала с крака по долните крайници и кръста и скубала косата й. Оплакала се и
от болезненост в лявата тилна област на главата, в областта на кръста и в
областта на двете бедра. При прегледа не
се установили видими травматични увреждани в посочените области от тялото на
пострадалата извън твърденията й за палпаторна
болезненост.
Според заключението на вещото лице, извършило
назначената в хода на настоящото производство съдебно-медицинска експертиза,
причинените на частния тъжител С.А. увреждания, констатирани при извършеното
спрямо нея преглед и освидетелстване са получени в резултат от действието на твърди,
тъпи предмети, по механизма на удари от/или върху такива предмети и по своя вид, локализация и
морфологични характеристики отговарят и
е възможно да са получени по начин и време, съобщени от пострадалата. Същите са
причинили болка, като изпитваната болезненост е отзвучала в рамките на 1-2
денонощия. Посочено е, че конкретните увреждания не са видово характерни, поради
което не би могло от медицинска гледна точка да се идентифицира предмета или предметите,
причинили травмите, както и обстоятелствата, при които са получени. В устното
допълнение към експертизата вещото лице пояснява, че е възможно при нанесени
удари в посочените от пострадалата
области на тялото да не останат видими травми, каквото е било и фактическото
положение в случая.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена като взе предвид отчасти обясненията на подсъдимата; показанията на
свидетелите: А.Г. А., С.Ч.С., Н.Г.Н., И.П.С., Т.А.В., както и
писмените доказателства, приети по делото – лист за преглед на пациент №4972 от
29.04.2018г., съдебномедицинско удостоверение №102/2018, изх. №112/30.04.2018г.,
писмените материали по пр. преписа рег. № 1054/2018г. по описа на Районна прокуратура
– П., писмо рег. №ДП-15/2013 от 03.02.2021г. от РП – П., писмо
изх.№С210022-178-0004462 от 11.02.2021г. от публичен изпълнител при НАП, ТД –С.,
справка за съдимост, рег. №18037/25.11.2019г., издадена от БС при СРС, ведно с
приложения два броя заверени копия на бюлетини за съдимост, постановления за отказ за образуване на ДП от 29.01.2018г. и от 07.06.2018г. по пр.
преписки №193/2018г. и №1010/2018г. по описа на РП - П., писма, рег. №
188/06.01.2020г., №8504/23.03.2020г. и №265822/05.11.2020г. от 01 РУ – П. с
приложени материали, писмо, рег. №69980/02.03.2020г. от 09 РУ – СДВР с
приложени към него материали /л.142/, както и приетата съдебно-медицинска експертиза.
В доказателствен и правен аспект.
За решаването на въпросите, съставляващи предмет на
доказване съдът извърши цялостен анализ на събраните доказателства по-горе:
показанията на свидетелите, допуснати по искане на двете страни; обясненията на
подсъдимата, при съобразяване на обстоятелството, че за нея те са преди всичко
средство за защита, събраните писмени доказателства и извършената експертиза. Преценявайки
всички тях поотделно и в съвкупност,
съдът прие очертаната по-горе фактическа обстановка, а въз основа на нея формира
извод за недоказаност на вмененото на подсъдимата престъпление чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК и за частична доказаност на престъплението по чл.130,
ал.1 от НК.
1.
По отношение
обвинението за обида.
С тъжбата на подсъдимата М.Т. е повдигнато обвинение
по чл. 148, ал.1, т.1, вр. с 146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК – публично нанесена обида, извършена
в условията на продължавано престъпление с две деяния, осъществени в гр.
П. на 11.04.2018 г., около 19.00 ч., и
на 18.04.2018г., около 12.30 - 13.00
часа, с изричането на думите: „****“, „***“, ***“ като част от изречени
реплики по адрес на тъжителката, в нейно присъствие, така, както са цитирани в
обвинението.
С оглед установената фактическа обстановка по-горе и след
анализ на събраните по делото доказателства относими към това обвинение, съдът
прие същото за недоказано в цялост. По делото не се събраха доказателства,
които по несъмнен начин да утвърдят обвинителната
теза, а именно, че инкриминираните две дати, в присъствието на тъжителката,
подсъдимата я е квалифицирала с думите по-горе, отправяйки заканителните
реплики: „коя си
ти ма, ****, да ми звъниш на вратата“, и
„***, ще те пребия, защо влизаш в къщата ми и ми взимаш насила парите на майка
ми“, „ще те убия“.
Следва тук да се посочи, че съдържащите се в изразите
и закани с престъпление против личността са извън рамките на обвинението, тъй
като за тях не се търси съдебна защита. Волята
на частния тъжител в този аспект ясно се извлича от обстоятелствата на
престъплението, изложени в тъжбата, и тя е възбуждане на наказателно
преследване срещу подсъдимата за обида, не за закана с престъпление. Съгласно
чл.80 от НПК повдигането и поддържането на обвинение пред съда от пострадал от
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, е правна възможност,
поради което неговата воля определя предметно и персонално рамките на
обвинението при търсената съдебна защита. Тези рамки ограничават и съда в
изпълнението на задължението му да квалифицира твърдяната престъпна деятелност срещу
обвиненото в престъпление лице като извърши обоснована преценка под кой състав
на престъпление да я подведе. По тази причина, производството образувано по
тъжба на С.А. за деянията осъществени на 11.04. и 18.04.2018г. има за предмет
единствено обвинение за обида. Този извод категорично се извежда от
обстоятелството, че макар да не е длъжна да квалифицира правно изложените
факти, А. го е сторила като е
формулирала искане за осъждане на подсъдимата за обида, извършена на двете
дати, и за уважаване на предявената гражданска претенция за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от това
престъпление.
Съобразно изложените в тъжбата обстоятелства и от
гледна точка ангажираните от страна на тъжителя доказателства, значение за
преценка осъществяване престъпния състав на квалифицираната обида имат единствено
показанията на свид. Н.Н., който в
качеството си на полицай в 01 РУ – П. е бил изпратен за оказване на съдействие
след подадения сигнал от тъжителката на
18.04.2018г., както и изготвения по случая доклад за проверени лица и превозни
средства.
За случая на 11.04.2018г. нито едно
доказателство или доказателствено средство
не подкрепя обвинението. Нещо
повече, изложените в тъжбата обстоятелства изобщо не дават информация
словесният конфликт да е станал достояние на друго лице извън страните по
делото, респ. да е бил доведен до знанието
на трети лица по един или друг повод, за да има основание съдът служебно,
по свой почин да събере относими доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая и за разкриване на
обективната истина. Посочените от частния тъжител доказателства са събрани, но
проверката им сочи, че същите нямат доказателствено значение за изясняване на
инкриминирания случай. Свидетелят А.А., живущ на
шестия етаж във входа на сградата, която и страните обитават, категорично
отрича да ставал свидетел на пререкания и конфликти между страните по делото.
Показанията на свид. С.С. също не обезпечават
доказателствено обвинението в тази част, доколкото свидетелят дава сведения единствено
за конфликт между съседите си С.А. и М.Т., настъпил на 29.04.2018г. Частният
тъжител, върху когото лежи тежестта да докаже обвинението, не е ангажирал други
доказателства, подкрепящи обвинителната
му теза в тази част .
В обясненията си подсъдимата М.Т. също
отрича при изложените обстоятелства да е изричала обидни думи към тъжителката,
както на 11.04.2018г., така и на 18.04.2018г., като за втората дата твърди, че не се е намирала в гр. П., а
в гр. ****, където била на почивка.
В подкрепа на твърдението й по нейно
искане са събрани писмени доказателства. Приети са материалите по полицейска
преписка вх. №338400-1354/2020г по описа на 09 РУ – СДВР, сред които е и
извлечение от книга за регистрация на посетители в къща за гости “***“, гр. ****
за м. април 2018г., от съдържанието на
което се установява, че на 18.04.2018г. като гост е регистрирана М.Т.. Съдът
намира, че посоченото писмено доказателство не е годно да утвърди по несъмнен
начин позицията на подсъдимата /че на същата дата е била извън град П./, тъй като записите в
книгата удостоверяват единствено нощувка
на инкриминираната дата в посочения туристически обект, но не и час на
настаняване в него. Курортният град е
район на С. и е на разстояние около 35 км. от град П., поради което придвижването
до него не би отнело повече от 40-50 минути.
Според обстоятелствената част
на обвинението инцидентът между страните по делото на 18.04.2018г. е възникнал
около обяд, следователно, ангажираното от подсъдимата оправдателно доказателство
не ползва съществено тезата й. Срещу нея обаче тъжителката не е противопоставила
убедителни разобличаващи доказателства, за да има основание за отхвърлянето й. Твърдението
в тъжбата, че отправените към нея
реплики от подсъдимата са били
чути и от съседите в блока е останало голословно, ненамерило потвърждение в
събрани и проверени в съдебното следствие доказателства по реда, установен в
кодекса. Следва да се посочи, че твърденията и доводите на участниците в
процеса са процесуални способи за обосноваване на определена позиция, а не са
доказателствено средство по смисъла на процесуалния закон и въз основа на тях
не могат да се правят изводи за факти с правно значение.
Както
вече се посочи, относно инцидента на 18.04.2018г. източници на преки
доказателства липсват. Свидетелят Н.Н., който е бил
изпратен на адреса за оказване на полицейско
съдействие съобщава, че е заварил на мястото тъжителят С. А., която съобщила за скандал с лице на име М.,
приключил преди пристигането на полицейския екип. Свидетелят заявява, че
предвид изминалото време не може да внесе повече конкретика по случая, както
относно естеството на възникналия скандал, така и относно предприетите действия
за установяване и събиране на сведения от другата страна в конфликта. Приетите
като писмени доказателства писмо, рег. №8504/23.03.2020г. от 01 РУ – П. и доклад
за проверени лица и превозни средства, изготвен по случая /л. 157 и л. 159/ също
не допринасят в доказването на обвинителната теза. Изложените в доклада обстоятелства
относно подадения от тъжителката сигнал на 18.04.2018г. сочат за конфликтна
ситуация по повод заплахи от „психично болно лице от първи етаж“ /неназовано/ и
отказ на същото да „даде пари за асансьор“, като е посочено, че същото не е
установено от служителите на МВР.
Съгласно
чл.103, ал.1 от НПК тежестта да се докаже обвинението по дела, образувани по
тъжба на пострадалия, лежи върху частния тъжител. Последният следва докаже
повдигнатото обвинение по несъмнен начин, а подсъдимият не е длъжен да доказва,
че е невинен и не могат да се правят изводи в негова вреда, поради това, че не
е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си /чл.103,
ал.2 и 3 НПК/. Осъдителна присъда е недопустимо да почива на предположения или
да бъде постановена при не напълно изяснени обстоятелства с необходимата
обективност, всестранност и пълнота. В продължение на презумцията за
невиновност, установена в чл.16 от НПК и на принципа на правовата държава,
всяко съмнение следва да се тълкува в
полза на подсъдимия.
В контекста на тези принципни
положения съдебният състав приема, че обсъдените оскъдни доказателства са
крайно недостатъчни, по същество липсват годни такива, касателно осъществяването
на изпълнителното деяние на престъплението по чл.148 НК и неговия автор, което прави ненужно
разглеждане и обсъждане на останалите релевантни обстоятелства, които са от
значение за изводите противоправно и престъпно ли е деянието.
Така мотивиран и след като прие за недоказано
посоченото обвинение, съдът призна подсъдимата М.Т. за невинна в периода от 11.04.2018г. до
18.04.2018г., в гр. П., в условията на продължавано престъпление, публично да е
казала думи, унизителни за честта и достойнството на С.Й.А., в нейно
присъствие, както следва:
1.На 11.04.2018 г., около
19.00 часа, в гр. П., кв. „***, публично да е казала думи: „коя си ти ма, ****,
да ми звъниш на вратата“, унизителни за
честта и достойнството на С.Й.А., в нейно присъствие.
2.На 18.04.2018г., около
12.30ч. - 13.00ч., в гр. П., кв. „***, публично да е казала думи: „***, ще те
пребия, защо влизаш в къщата ми и ми
взимаш насила парите на майка ми“, „ще те убия“, унизителни за честта и
достойнството на С.Й.А., в нейно присъствие, и на основание чл. 304, предл.1 от НПК я
оправда изцяло по повдигнато й обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК.
2.
По отношение обвинението по чл.130, ал.2 от НК.
Доказателствения материал по делото дава основание без съмнение да се
приеме, че на инкриминираната дата, около 18.30 часа, в гр. П., кв. ****, бл.7, на площадката на първи етаж във входа е
възникнал конфликт между подсъдимата М.Т. и тъжителя С. А. по повод поискания
от първата ключ до ел. таблото и отказа на
втората да го предостави.
Не е спорно, че в един момент тъжителката се е
озовала на пода на кабината на
асансьора, викайки за помощ, където са я възприели свид. С.С.
и свид. Т.В..
Няма спор и за това, че във връзка с инцидента по
сигнал на тъжителката на мястото е пристигнал екип на 01 РУ –ОДМВР П., в състава на
който е бил включен свид. И.С., както и че същият е предупредил писмено подсъдимата на
основание чл.65, ал.1 и 2 от ЗМВР като е съставил в нейно присъствие протокол
за предупреждение за отговорността, която се предвижда при извършване на
престъпление или нарушение на обществения ред.
Еднопосочни са и писмените доказателства /лист за преглед на пациент в
СПО и медицинско удостоверение/, че около
час след инцидента А. е посетила лечебно заведение с оплаквания от болки в
областта на главата, кръста и бедрата в резултат на побой, а на следващия ден е
освидетелствана от съдебен лекар в СМО при МБАЛ „Р. А.“***. Неоспорено от
страните е и експертното заключение по извършената и приета съдебно медицинска
експертиза относно уврежданията и характера на телесната повреда, в която са се
изразили.
Спорните въпроси касаят самото изпълнително деяние и настъпването
на съставомерни
последици от него, доколокото подсъдимата отрича при
конфликтната ситуация, възникнала между нея и частния тъжител, да е осъществила
вменените й действия по начина, описан в обстоятелствената част на тъжбата. Отрича
да е удряла и ритала тъжителката, като
посочва, че самата А. е осъществила физическо посегателство спрямо нея като я
ощипала по дясната ръка в областта над лакътя и я изритала над коляното на
десния крак. Отхвърля и твърденията нейни действия да са причинили падане на А.
в асансьорната кабина и твърди, че последната сама
легнала на това място, симулирайки че е жертва на нападение. Защитата оспорва и
самия факт на получени към датата на прегледа извършен на частния тъжител
телесни увреждания, доколкото обективно такива не били констатирани, както непосредствено след инцидента, така и при
извършеното на следващия ден освидетелстване от съдебен лекар.
Изложените в тъжбата фактически твърдения съдът намира
за доказани в частта, че по времето и мястото, сочени в тъжбата, подсъдимата М.Т.
е нанесла удар с ръка в лява тилна
област на главата на А., довел до
падането на последната на пода на асансьорната
кабина, че в това положение е скубала
косата й и с крак е нанесла няколко удара в областта на кръста и бедрата
на пострадалата. Съдът приема, че тези действия се доказват по убедителен начин
от показанията на свидетеля С.С., както и от
писмените доказателства.
Следва да бъде отбелязано, че свид. С. не е възприел
самото начало на конфликта, както и
обстоятелствата, при които тъжителката е паднала, но възприятията му за
действията на подсъдимата в момента, в който е излязъл от жилището си дават
основание категорично да се изключи версията на подсъдимата и на свид. В. за това, че С.А. сама е легнала
на пода в асансьора, симулирайки нападение. Свидетелят установява, че на
инкриминираната дата, около 18.00-19.00 часа, намирайки се в жилището си, чул
трясък, както и викове за помощ. Посочва, че след като отворил входната на
врата възприел отворена вратата на асансьора, а в него, паднала на пода, съседката
си С.А., над която стояла подсъдимата. Последната била хванала косата й, викала,
наричала я с обидни думи и й нанасяла удари с ръце и крака по тялото.
Свидетелят посочва, че С. била свита на
кълбо, държала ръцете си над главата в опит да се предпази от ударите, а вещите
й /очила и телефон/ били разхвърляни наоколо.
Това фактическо положение
прекратил с намесата си.
Според съдебния състав, свидетелят възпроизвежда
възприятията си относно осъществените от
подсъдимата действия спрямо пострадалата откровено и не намира основания за
отхвърлянето им като недостоверни и необективни. Свидетелят С.С. установява, че до инцидента е поддържал нормални, равноотдалечени със страните по делото отношения. Внушенията
на защитата, че същият е пристрастен и има мотив да свидетелства в полза на
частната тъжителка са голословни, неподкрепени с доказателства. Свидетелят С.
подробно изяснява обстоятелствата, при
които семейството му е било включено в социалния проект „Бригада нов дом“ като
отхвърля твърденията С.А. да е имала
определен принос в тази
насока.
Съдът приема, че очевидец на възникналия физически
сблъсък е станала и свид. Т.В. -
майка на подсъдимата. Оспореното от
страна на частния тъжител нейно присъствие не се кредитира, доколкото се
основава на неувереното твърдение на
свид. С.: „мисля, че майката на М. – Т.В.,
беше вътре в техния апартамент по време на инцидента“. Съдът не поставя
под съмнение добросъвестността на свидетеля при излагане на релевантните факти,
но приема, че в действителност при
отваряне вратата на дома си вниманието му е било ангажирано в друга посока - към пространството на асансьора, където се е
случвал сблъсъка между страните по делото,
в който веднага се е намесил, за да го прекрати. В тази ситуация, напълно
логично, възприятията му за околната обстановка са останали схематични и
неконкретни.
Съдът приема за достоверно твърдението на свид. В.,
че непосредствено е възприела развоя на
конфликта. Безспорно, предвид родствената й връзка с подсъдимата, свидетелката не е безпристрастна
и е обяснимо желанието и да подкрепи
тезата на своята дъщеря. В този аспект при оценка на нейните показания се дължи
в по-висока степен критичност, но не и автоматично отхвърляне на твърдението за
наличие на обективна възможност да свидетелства за обстоятелствата от значение
за делото като очевидец. Видно е, че показанията на свид. В. се отличават с
детайлност и конкретика, което е признак за самостоятелно възпроизвеждане на
собствени възприятия. Присъствието на същата категорично установява и подсъдимата,
която в обясненията си посочва: „… след нейните писъци /има предвид на С.А./ наизлизаха - майка ми и
дъщеря ми излязоха и С. излезе като беше гушнал детето“.
Що се отнася до оценка на показанията на свидетелката
по съдържание, очевидно е, че същите съществено са повлияни от тезата на подсъдимата и са изява на стремеж да
я утвърдят. Сочените от В. обстоятелства,
при които С.А. паднала в асансьора са
повече от неубедителни. Поредицата от
събития довели до този резултат, които свидетелката възпроизвежда: „С. тогава
отвори асансьора, ощипа дъщеря ми, след което я изрита в крака и сама си падна в
асансьора, и започна да пищи“, са напълно нелогични. Описаното посегателство от
страна на тъжителката спрямо подсъдимата не би могло да доведе до самостоятелно
падане освен ако се кредитира версията, че А. е симулирала нападение. Тази
версия съдът категорично отхвърля, тъй
като е в противоречие с показанията на свид. С., чиито показания цени като
истинни и добросъвестно дадени, както и с
писмените доказателства, удостоверяващи поведението на пострадалата непосредствено след инцидента – потърсила е
полицейско съдействие, отишла е в лечебно заведение за преглед, съобщила е за
нанесен и побой като са документирани
конкретните и оплаквания и моментното й физическо състояние. Свидетелят И.С.,
изпратен на адреса след подадения сигнал, не допринася за изясняване на обстоятелствата по делото, доколкото в с.з.
заявява, че не помни конкретния случай. След
запознаване със съставените във връзка с него документи – информационна карата
за дейността на наряда, докладна записка и протокол за предупреждение свидетелят
потвърждава изложеното в съдържанието им, а то, колкото и лаконично да описва конфликтната ситуация, е в синхрон и корелация с
обвинителната теза и ангажираните в нейна подкрепа други доказателства.
Основавайки се на тези доказателствени средства съдът
приема, че падането на тъжителката е
резултат от действие на подсъдимата, която е нанесла удар в тилната област на
главата й, от който пострадалата е загубила равновесие, както и че след падането си е понесла още удари с ръце и крака по тялото си.
Този механизъм утвърждават и медицинските документи, приети
като писмени доказателства, и съдебно-медицинската експертиза. Аргументите на
защитата, че обективно увреждания по тялото на тъжителката не са констатирани,
са неоснователни. Видно е, че при
извършения медицински преглед на А. в СПО към МБАЛ „Р. А.“*** освен палпаторна болезненост в
сочените от нея области на тялото й /главата, кръста и
долните крайници/, е констатирана и документирана и леко изразена оточност в окципиталната част на
главата и латералната част на бедрата. В този аспект, субективните оплаквания
за изпитвана в тези части болка са имали и външно проявление, слабо изразено и
отшумяло до освидетелстването от съдебен
лекар на 30.04.2018г., но констатирано при
първоначалния преглед. Отделно от изложеното, липсата на ясно
изразени обективни следи в резултат на посегателство по
механизма описан в тъжбата, не обосновава несъставомерност,
респ. недоказаност на обвинението, каквито аргументи се излагат от защитата. При телесните
повреди без разстройство на здравето увреденият претърпява само болка или
страдание. Съдържанието на
тези увреждания се свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от
посегателството върху
различни части на тялото, като по своята същност болката представлява
неприятно физическо усещане и засяга
организма в най-лека степен, а страданието е продължителен процес на болката. Съгласно указанията в Постановление № 3 от 27.IX.1979 г. на Пленума на ВС /т.16/
не е
необходимо във всеки конкретен случай да се доказва, че пострадалият е
претърпял болка или страдание. Достатъчно е извършеното посегателство да е от
такова естество, че да предизвиква такива последици при нормални условия, независимо
дали има или няма обективни следи. Следователно, дори само от естеството на
осъщественото посегателство върху телесния интегритет може да се формира
заключение за настъпването на съставомерните
последици. В конкретния случай е доказано нанасяне на удари с ръце и крака,
които при нормални условия са способни
да предизвикат физическа болка. Т.е, осъществени са всички обективни признаци
от състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК – лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на здравето, в какъвто
смисъл е и заключението на експертизата..
Обвинението е доказано и от субективна страна, тъй
като при конкретните обстоятелства,
нанасяйки удар с ръка в главата, хващайки за косата и нанасяйки удари с крака
по тялото на тъжителката, подсъдимата е предвиждала причиняване на болка, и е
целяла настъпването на този резултат.
Недоказано остава обвинението телесната повреда да се
е изразила в причиняване на страдание без разстройство на здравето. Краткотрайността
на конфликта и нанасянето на удари с очевидно
неголяма сила /предвид липсата на обективни следи и факта, че са нанесени от
жена/, не дава основание да се приеме, че неприятното усещане, произтичащо от
физическото въздействие, е надхвърлило моментната кратковременна болка, поради
което съдът оправда подсъдимата по обвинението в частта описаните телесни увреждания
да са причинили страдание без разстройство на здравето.
По изложените съображения в п.2 и с оглед установеното
от фактическа страна, съдът прие, че с деянието си М. А. Й. е осъществила от
обективна и субективна страна фактическия състав на чл.130, ал.2 от НК, тъй
като на
29.04.2018г., около 18.30 часа, в гр. П., кв. „***, чрез удар с юмрук в лява
тилна област на главата, хващане за косата и удари с крака в областта на кръста
и двете бедра, причинила на С.Й.А. лека телесна повреда, изразяваща се в леко
изразена оточност и палпаторна
болезненост в окципиталната част на главата, оточност с палпаторна болезненост
в латералната част на главата, палпаторна болезненост
в областта на кръста и двете бедра, довели до причиняване на болка без разстройство на здравето.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие
– нанасяне на удар с ръка в лява тилна област на главата на
пострадалата, хващане за косата и удари
с крака в областта на кръста и двете й
бедра, довели до причиняване на лека телесна повреда, изразена в уврежданията
по-горе.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при
пряк умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е целяла настъпването им.
Причини за извършване на деянието са трайно влошени
междусъседски взаимоотношения, занижени волеви задръжки и незачитане телесната
неприкосновеност на личността.
Съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства
спрямо подсъдимата чистото й съдебно минало, дадените обяснения, с които отчасти
съдейства за разкриване на обективната истина, обстоятелството, че и
пострадалата с поведението си е допринесла за ескалация на конфликта.
Не намери отегчаващи отговорността обстоятелства.
Обсъдените обяснения на подсъдимата М.Т. и подкрепящите ги показания на свид. В. за
осъществено спрямо първата от страна на С.А. посегателство, изразило се в
щипане и удар с крак, изисква обсъждане приложимостта на института на реторсията. Съдът
кредитира твърденията на девете в тази част,
тъй като приема, че изявената необичайна като интензитет и проявление агресивна енергия на подсъдимата е имала свой
катализатор и той е поведението на
тъжителката. Следва да се отбележи, че обясненията на подсъдимия са
годно доказателствено средство и имат доказателствено значение, независимо че
основната им функция в процеса е на средство за защита. Надделяващия защитен характер по отношение собствените противоправни действия не следва априори
да мотивира отхвърляне на обясненията касателно други релевантни за делото
факти, които се излагат достоверно. В случая твърденията на подсъдимата не са
голословни и изолирани, тъй като са
подкрепени от показанията на свид. Т.В.. Макар и пристрастна, под страх от
наказателна отговорност, същата свидетелства, че тъжителката е ощипала по
ръката и е ритнала в крака нейната дъщеря. Логично е да се предположи, че
именно тези действия са довели до ескалация на напрежението и
„отговор“ от страна на Т., проявен във вменените й действия, причинили падането на А. в асансьора, където е
възприета от незаинтересования свидетел С.С.. Последният
е излязъл на етажната площадка в този момент, поради което обективно не може да
даде сведения за предхождащите действия на всяка от страните, не са установени
и други очевидци. Несъмнено, от посочените действия подсъдимата също е изпитала
физическа болка, обективираща медико-биологичните признаци на лека телесна повреда по смисъла
на чл.130, ал. 2 от НК – причиняване на болка без разстройство на здравето. Както вече
беше отбелязано, при този вид увреждане не е необходимо да се доказва претърпяна болка или страдание
и не е задължително да се получат обективни следи, поради което неизвършването
на медицински преглед на Т. и евентуално документиране на получени от нея
увреждания /за каквито съобщава в обясненията си/ не дискредитира обсъдените доказателствени
източници в тази част.
Както се посочи във връзка с първото обвинение,
тежестта да докаже по несъмнен начин повдигнатото обвинение по дела, образувани
по тъжба на пострадалия, лежи върху частния тъжител. Подсъдимият не е длъжен да доказва, че е невинен и не
могат да се правят изводи в негова вреда, поради това че не е доказал възраженията си. В случая частната
тъжителка не е ангажирала достатъчно доказателства, въз основа на които категорично
да може да се отхвърли като защитна версията
на подсъдимата, подкрепена от свид. В.. Събраните обвинителни доказателства не обхващат целия развой на
възникналия между страните конфликт, тъй като до намесата на свид. С. очевидци не
е имало /не се сочат такива в тъжбата и не са установени/ извън свид. Т.В..
Така на практика обстоятелствата,
предхождащи нападението над частния тъжител С.А., както са изложени в обвинението, не са доказани.
Въз основа на събраните доказателства и в съответствие
с приетата за установена фактическа обстановка, изложена по-горе, съдът приема,
че всяка от страните по делото, независимо дали и по какъв начин провокирана от
другата, е причинила лека телесна повреда
по чл.130, ал.2 от НК. В този аспект налице са
предпоставките за приложение на института на реторсията по чл.130, ал.3 НК,
тъй като се касае за взаимно причинени еднакви по степен телесни увреждания /Тълкувателно
решение № 51 от 16. IX. 1989 г. по н. д. № 41/89 г., ОСНК на ОСНК 51/1989 г
на ВС/.
Последицата,
която произтича от прилагането на посочения правен институт - освобождаване на дееца и на пострадалия от
наказание е само възможност, не задължение на съда. Затова, при решаване на
този въпрос – дали да освободи и двамата от наказание или напротив – да накаже
този, срещу когото е повдигнато обвинение, следва да се изхожда от спецификата
и многообразието на ситуациите за всеки конкретен случай. Особеностите на
настоящия казус мотивират у съда категорично убеждение за прилагане на
посочения правен институт. Законовото изискване за взаимно причиняване на лека
телесна повреда /еднакви по степен/ е доказано по съображенията, които се
изложиха. Законът не се интересува от това коя от страните първа е осъществила
престъпното посегателство срещу личността и коя първа е сезирала съда с частна
тъжба, определяйки по този начин качеството си на тъжител в образувания съдебен
процес. В случая, съобразявайки
изяснените чрез събраните писмени и гласни доказателства трайно установени конфликтни
взаимоотношения между страните по
делото, нееднократното ангажиране на правоохранителните
органи за разрешаването им, съдът намери, че е справедливо да бъде приложен
института на реторсията.
Ето защо призна подсъдимата М.Т. за виновна в това, че
на 29.04.2018г.,
около 18.30 часа, в гр. П., кв. „***, чрез удар с юмрук в лява тилна област на
главата, хващане за косата и удари с крака в областта на кръста и двете бедра,
причинила на С.Й.А. лека телесна повреда, изразяваща се в леко изразена оточност и палпаторна болезненост
в окципиталната част на главата, оточност
с палпаторна болезненост в латералната част на
главата, палпаторна болезненост в областта на кръста
и двете бедра, довели до причиняване на болка без разстройство на здравето -
престъпление по чл.130, ал.2 от Наказателния кодекс, и след като прие, че пострадалата е отвърнала веднага със също
такава телесна повреда, на основание чл.130, ал.3 от Наказателния кодекс освободи
и двете от наказание.
По основателността и размера на предявените граждански
искове :
На основание чл.45 от ЗЗД от страна на частния тъжител
и гражданския ищец – С.Й.А., срещу подсъдимата се претендират обезщетения за
претърпени неимуществени вреди в резултат на всяко от престъпленията, за които
последната е предадена на съд, както следва: 6000 лв. за засягане честта и
достойнството й в резултат на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК /по 3000 лв. за всяко от двете деяния включени в продължаваното
престъпление/, и 3000 лв. за претърпени физически болки и стрес в резултат
на престъплението по чл.130, ал.2 от НК.
Като последица от оправдаването на подсъдимата М.Т. по
обвинението за публично нанесена обида в условията на чл.26 НК, съдът отхвърли
изцяло като неоснователен и недоказан предявеният срещу нея граждански иск от
ищеца за сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
вмененото й деяние неимуществени вреди, ведно с претендираната законната лихва върху главницата, считано от
11.04.2018 г . и 18.04.2018г.
В съответствие с правните изводи по-горе по отношение
осъществен състав на престъпление по чл.130, ал.2 НК, съдът прие, че на
пострадалата са причинени твърдените увреждания с неимуществен характер, както
и че същите са пряка и непосредствена последица от извършеното от подсъдимата
престъпление. В този смисъл, претенцията за обезщетение се явява основателна.
Прилагането на института на реторсията не освобождава
съда от задължението да се произнесе по нея. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Определяйки размера на дължащата се обезвреда по този иск, съдът съобразява следното:
Действително, гражданският
ищец е претърпял сочените неимуществени вреди в резултат на извършеното от Т. престъпление по чл.130, ал.2 НК, въпреки че
според съдебния състав степента и
интензитета на неблагоприятно въздействие и засягане на неимуществената сфера
на пострадалата, не съответства на претендираното от нея обезщетение. Съобразявайки се с принципите
на справедливостта, както и с утвърдената съдебна практика, като взе предвид
обстоятелствата, при които е причинена телесната повреда и механизма на
причиняването й, естеството на телесните увреждания, обстоятелството, че същите
са се ограничили до болка, засягаща
организма в най-лека степен, вземайки предвид
и нормално изпитаното чувство на
стрес от осъществената физическа агресия, съдът прие, че сумата от 400 лева ще
е достатъчна да обезщети справедливо гражданският ищец за понесените
неимуществени страдания. Поради това, уважи предявения граждански иск срещу
подсъдимата в този размер, като за разликата до пълния предявен размер на иска
- от 3000 лв., отхвърли същия като неоснователен и недоказан. По-широк кръг други неимуществени вреди не е доказано
да са претърпени от ищеца.
С оглед решението по главния иск основателна се явява
и акцесорната претенция за осъждане на подсъдимия за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната
главница, считано от 29.04.2018 г. (осъществяването на деянието) до
окончателното изплащане на задължението. При задължение за непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер
на законната лихва от момента на увреждането (чл. 86 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД),
поради което искът е доказан по основание и следва да бъде уважен. Затова съдът
осъди подсъдимата да заплати на гражданския ищец обезщетение за забава, в
размер на законната лихва върху уважената част от предявения иск (400 лв..),
считано от датата на увреждането – 29.04.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Съгласно постоянната практика на съдилищата, при
прилагане института на реторсията разноски не се
присъждат. Поради това, направените такива от частния тъжител - за държавна
такса за образуване на производството, за адвокатско възнаграждение и за
възнаграждение на вещо лице следва да останат за негова сметка така, както са
направени.
Разноски не се дължат и на подсъдимата във връзка с
обвинението по чл.148 НК, за което е оправдана, тъй като доказателства за
договорено и заплатено възнаграждение на упълномощения защитник – адв. В. Д. не са представени.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива
на присъдата си.
Председател:/п/
Вярно с оригинала