Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 12.07.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на дванадесети април 2019
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 10716 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 34943 от 13.06.2018 г., постановено по
гр.д.№ 82200/2017 г. на СРС, 169 състав, е отхвърлен предявеният от С.И.А., срещу „Е.М.“ ЕООД, иск с правно
основание чл. 439 ГПК за недължимост на сумата от 711,78 лв. - главница, ведно
със законна лихва върху нея считано от 20.11.2013 г. (която към 01.07.2016 г.
възлиза на сумата от 188,96 лв.), 125 лв. - разноски по ч.гр.д. № 48159/2013 г.
на СРС, 28 състав, 79,25 лв. - разноски по изпълнителното дело, 229,72 лв. -
такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 01.07.2016 г., както и лихва до окончателното
изплащане на вземането, описани в ПДИ с изх. № 5610 от 17.06.2016 г. по
изп.дело № 164/2014 г. по описа на ЧСИ М.К., и е осъден С.И.А. да плати на „Е.М.“
ЕООД сумата от 300 лв. разноски за
производството, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е обжалвано от ищеца С.И.А. чрез пълномощник адв.Н.И.,
с искане за отмяната му и уважаване на иска. Оплакванията за процесуални
нарушения сочат на необосноваване на извода, че ищецът е уведомен за цесията с
получаване на препис от отговора на исковата молба и прилогженията към нея, а
реално уведомление за цесията нямало като приложение към отговора. Изразява се несъгласие с изводите на СРС, че
цесията била съобщена макар и в хода на делото, като се върразява, че това
могжело дастане според цитирана съдебна практика, само с приложение към
исковата молба, при предявен иск за вземането, но не и когато цесионерът е
ответник, както е в случая. Позовава се
и на необсъждане на довода на ищеца, че не е бил уведомен от първия кредитор за
настъпилата предсрочна изискуемост на вземането. Оспорва и правото на ответното
другжество да осъществява дейност по събиране на вземания. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна-ответник "Е.М."
ООД оспорва жалбата с
писмен отговор чрез пърномощник юрк.П.К.с възражения, че цесията е била
надлежно съобщена в хода на делото, както е приел първоинстанционния съд. Моли да се потвърди решението.Претендира
разноски.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Ищецът твърди, че в качеството си на наследник на Л.А.А.(починала на 07.03.2015 г.) е
конституиран като длъжник по изп.дело № 20147880400164 по описа на ЧСИ М.К..
Сочи, че не дължи сумата от 711,78 лв. - главница, ведно със законна лихва
върху нея считано от 20.11.2013 г. (която към 01.07.2016 г. възлиза на сумата
от 188,96 лв.), 125 лв. - разноски по ч.гр.д. № 48159/2013 г. на СРС, 28
състав, 79,25 лв. - разноски по изпълнителното дело, 229,72 лв. - такси по
ТТРЗЧСИ, дължими към 01.07.2016 г., както и лихва до окончателното изплащане на
вземането, описани в ПДИ с изх. № 5610 от 17.06.2016 г. по изп.дело № 164/2014
г. по описа на ЧСИ М.К.. Излагат се съображения, че не е уведомен за
отправената до него покана, такава не му е връчена и предавана, а той не е
упълномощил баба си да получава документи адресирани до него. От друга страна
твърди, че нито той нито неговият наследодател са били уведомявани за
извършените прехвърляния на вземането от „Г.Ф.“АД към „К.“ АД и от „К.“ АД към
„Е.М.“ ЕООД, поради което сочи, че няма никакви правоотношения с този взискател
и не дължи сумите за събирането на които е образувано цитираното изп.дело.
Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска. Възразява, че на 13.10.2011 г. е сключен
договор за заем между „Г.Ф.“ АД - с настоящо наименование „К.“ АД и Л.А.А.-
наследодател на ищеца. Поради неизпълнени на задълженията на кредитополучателя,
„К.“ АД се снабдило с изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изп.дело № 164/2014 г. по описа на ЧСИ М.К.. На 10.11.2015 г. процесното
вземане е цедирано на „Е.М.“ ЕООД, който е упълномощен от цедента да уведоми
длъжника за извършеното прехвърляне. Към отговора на исковата молба твръди, че прилага уведомление за сключения договор за цесия, което
моли да бъде връчено на ищеца и същият да се счита надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне съобразно приетото разбиране в практиката на ВКС.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение е валидно, като има съдържанието по
чл.236 от ГПК, но е недопустимо.
От исковата молба и уточнителната към иска молба от 19.03.2018
г., е видно, че e предявен иск с
основание чл.439, ал.2, вр. ал.1 от ГПК, тъй като ищецът твърди настъпването на
нови обстоятелства след започване на изпълнението по издадения изпълнителен
лист (издаден на 26.11.2013 г. ) .
Първоинстанционния
съд е дал правилна правна квалификация на иска като такъв по чл.439, ал.2 от ГПК. При иска по
чл.439 от ГПК правния интерес от иска се обуславя от твърдения на ищеца, че са
настъпили нови обстоятелства след влизане в сила на изпълнителното
основание и в предмета на доказване е
настъпването на такива нови обстоятелства, с погасителния им ефект спрямо
вземането, предмет на заповедта по чл.417 от ГПК и издадения по нея
изпълнителен лист. Като такова
обстоятелство се сочи липсата на уведомление за настъпилата цесия –прехвърляне
на вземането по изпълнителния лист от „К.“ АД към „Е.м.“ ЕООД в хода на
образуваното изп.д.№ 164/2014 г. на ЧСИ М.Колев, копие от което изпълнително
дело е прието като доказатество по настоящето дело. Поради което ищецът твърди,
че не дължи на „Е.м.“ ЕООД сумите по изпълнението.
Основателността на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК може да бъде свързана само
с конкретни новонастъпили факти, рефлектиращи пряко към наличието на самото
изпълняемо право, и като правна последица от уважаване на иска по чл. 439 ГПК се
отрича самото изпълняемо право и съответно наличие на основание за прекратяване на
изпълнението. В случая ищецът не твърди
да е налице факт, който да е погасил вземането в изпълнението спрямо началния
кредитор „К.“ АД /старо наименование „Г.Ф.“ АД/, което дружество е подало
молбата до ЧСИ за образуване на изпълнителното дело. Следователно не е налице нередовност
на предявения иск по отношение на лицето, спрямо което ищецът има интерес да
търси защита, тъй като същия не твърди да е погасено вземането преди цесията, нито след
това. Справка в публично достъпните
данни, вписани в Търговския регистър, сочи, че по партидата на „Г.Ф.“ АД с ЕИК *******сочи,
че след датата на издаване на изпълнитеблния лист, на 06.12.2013 г. е вписана
промяна в наименованието на другжеството от Г.Ф. на К., т.е. дружеството е същото и не е възникнал
нов правен субект. Поканата за доброволно изпълнение до длъжника Л.А.е връчена
по пощата на 20.02.2014 г., няма данни за подадена частна жалба от същата по
дена на чл.419 отг ГПК, пътят за защита срещу заповедта по чл.417 от ГПК чрез
обжалване, е изчерпан и заповедта и издадения изп.лист са стабилизирани.Доводът
на ищеца по исковата молба за ненадлежно връчване на него-като наследник на
длъжника по изпълнението, на последваща покана за доброволно изпълнение, се
явява неотносим към предмета на спора по тази причина.
Видно от копието на
изп.дело, обаче, съдебният изпълнител не е конституирал „Е.м.“ ЕООД като взискател, на мястото на
първоначалния взискател „К.“ АД, въпреки подавана молба за това от „Е.м.“ ЕООД
на 10.12.2015 г. и на 07.06.2016 г. По втората молба ЧСИ М.Колев е разпоредил,
след установяване от справка на 17.06.2016 г., че длъжникът Л.А.е починала/дата
не е установена/ да се уведомят наследниците и с покана за доброволно
изпълнение. Такива покани са изпратени на посочените в справката
наследници-съпрутг и три деца, едно от които ищецът С.А., като в поканите е
посочено, че взискател по изпълнението е „К.“ АД. Следователно „Е.м.“ ЕООД не е
страна в изпълнението, и за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на
иска по чл.439 от ГПК срещу това
дружество, което няма качеството взискател по изпълнението. Наред с това за
ищеца не е налице правен интерес от предявения иск за сумите по изпълнението,
които се дължат от другите наследници на починалия длъжник Л.А.- от нейния
съпруг и други две деца. Отговорността на наследниците за задължения на
наследодателя е разделна, а не солидарна, съгласно закона, и всеки от
наследниците отговаря за такава част от дълга, съответна на наследствения му
дял , определен по чл.9, ал.1 от ЗН- по равно, или в случая всеки по 1/ 4 ид.ч.
от задълженията. Или за останалите 3/ 4 ид.ч. от вземанията по изпълнението
/над неговата 1/ 4 ид.ч./ ищецът няма качеството наследник, не може да
предявява чужди права пред съд с оглед забраната по чл.26, ал.2 от ГПК
доколкото няма друго предвидено в случая, и искът му за 3/ 4 ид.ч. от сумите
само по тази причина се явява недопустим и производството по иска за тази част
подлежаща на прекратяване. За наследствената 1/ 4 и.ч. от сумите по
изпълнението, искът се явява недопустим по изложените по-горе съображения за
липсата на интерес от иска срещу ответника „Е.м.“ ЕООД.
Ето защо и на основание чл.270, ал.3, изр.трето от ГПК обжалваното решение,
следва да се обезсили изцяло поради липсата на интерес от иска на двете
изложени съображения от въззивния съд. При този изход на служебната преценка по
чл.269, изр.първо от ГПК, въззивният съд не следва да обсъжда правилността на
решението.
По разноските: Съгласно изхода на
спора, въззивният съд намира, че направените от ищеца разноски остават в негова
тежест. На ответника същия дължи разноски за защита от юрисконсулт за всяка
съдебна инстанциа, съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, в размер на по 150 лв. за
всяка, общо 300 лв., съгласно наредбана за правната помощ и при липсата на
фактическа и правна сложност на спора. Възнаграждението за защита от
юрисконсулт по чл.78, ал.8 от ГПК се определя отсъда и не засиви от наличието
илил липса на възражение от противната страна по чл.78, ал.5 от ГПК.
Воден от изложеното,
СГС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 34943 от 13.06.2018 г., постановено по
гр.д.№ 82200/2017 г. на СРС, 169 състав, на основание чл.270,
ал.3, изр.първо от ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството
по исковата молба на С.И.А. срещу „Е.м.“ ЕООД с вх.№ 2029344/21.11.2017 г. по
регистъра на СРС, с която е предявен установителен иск по чл.439 от ГПК за
недължимост на сумите по изпълнението по изп.дело № 164/2014 г. по описа на ЧСИ М.К..
ОСЪЖДА
С.И.А., ЕГН ********** да
плати на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******сумата от 300 лв. разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК
за двете съдебни инстанции
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.