Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 18.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 12 февруари…………………………………………… през две хиляди и двадесета година…………..……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел. ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св. Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр. дело 598 по описа за 2019г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото се развива на основание чл. 422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 476  по описа на БРС за 2019 година.

Ищците в производството „Теленор България” ЕАД, гр. София твърдят, че между тях и ответника били сключени договори за предоставяне на мобилни услуги от 09.07.2011 година и 19.12.2015 г. за мобилни телефонни номера **********, **********, **********, ********** и **********, договори за лизинг на мобилни устройства и последващи допълнителни споразумения от 20.04.2013 г., 12.02.2015 г., 20.04.2017 г., 13.07.2017 г., 09.11.2017 г., 15.11.2017 година.

 Твърдят, че ответникът не е изпълнил задълженията си и не е заплатил както за ползвани далекосъобщителни услуги, така и за породените от неизпълнението на договора задължения за заплащане на лизингови вноски за ползваните мобилни устройства и неустойка при предсрочно прекратяване на договорите.

За потребените от абоната - ответник услуги са издадени 2 броя фактури - от 25.12.2017 г. и  25.01.2018 г.

Поради неплащане на задълженията, ищецът предявил правата си в заповедно производство – ч.гр.д.476/2019 година, където съдът издал заповед за изпълнение за сумите, както следва:  5154,25 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2019 година до окончателното й изплащане. Поради подадено от ответника възражение в предвидения двуседмичен срок, ищецът предявява настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника вземането му в посочения размер. Претендира осъждане и за направените в заповедното и настоящото производство разноски.

 

В срока по чл.131 от ГПК ответникът М.И.М. не  взема становище по предявения иск..

 

Доказателствата по делото са писмени. Приложено е и ч. гр. д. 476/2019 година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца в производство по чл. 410 ГПК. Изслушано е и заключение по назначена съдебно икономическа експертиза, което съдъ възпиема като обективно и професионално изготвено. След преценка на представените доказателства, съдът приема за установено следното :

Между страните са били сключени договори за предоставяне на мобилни услуги за пети мобилни номера, както и 9 лизингови договори за предоставяне на 9 мобилни устройства, така както са посочени в исковата молба. Условията по първоначалните договори са предоговаряни неколкократно. Към 25.01.2018 година ответницата е ползвала 6 мобилни номера и е имала задължения за лизингови вноски за 5 мобилни устройства. Задълженията по последната фактура от 25.12.2017 година не били заплатени, поради което ищецът прекратил договорите и начислил неустойка. Последната не се претендира в настоящото производство. Към момента на предявяване на вземането в заповедното производство ответницата имала задължения за неизплатени лизингови вноски в размер на 4 913.14 лева и неизплатени задължения за предоставяне на мобилни услуги в размер на 69.72 лева. Ответницата не ангажира доказателства за извършени плащания, които да обосноват евентуална неоснователност на предявения иск.

Като установи, че предявените искове са основателни в посочените по – горе размери, съдът намира, че последните следва да бъдат уважени, а ответникът дължи на ищеца заплащане на направените от последния в настоящото производството разноски, както и тези в заповедното.

 

По горните съображения съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА за установено вземането на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, срещу М.И.М. с ЕГН **********,*** за сумата от 5154.25 лева, представляваща задължение по Договор за мобилни услуги договори за предоставяне на мобилни услуги от 09.07.2011 година и 19.12.2015 г. и договори за лизинг на мобилни устройства и последващи допълнителни споразумения от 20.04.2013 г., 12.02.2015 г., 20.04.2017 г., 13.07.2017 г., 09.11.2017 г., 15.11.2017 година, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2019 година до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по ч. гр. д. 476/2019 г.

 

ОСЪЖДА М.И.М. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на  Теленор българия” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 1407.62 лв. направени разноски в настоящото и заповедното производство.

        

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч. гр. 476/2019 година за произнасяне по чл. 416 ГПК.

 

 

                                                                      

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :