РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Пловдив, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Стефани Костадинова Черешарова (АП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20215000600481 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С обжалваната присъда състав на Пазарджишкия окръжен съд е
признал подсъдимия М. С. К. за виновен в това, че на 02.01.2019 г., на път ІІ-
84, километър 53+200м. в с. Ю., общ. В., при управляване на моторно
превозно средство - лек автомобил „А.”, с Peг. № **, след употреба на
наркотични вещества - амфетамин и канабис е нарушил правилата за
движение по пътищата по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на Н.Г.С.., като на основание чл. 343, ал.
3, пр. 2-ро, б. „б“, пр. 1-во, вр. чл. 343, ал.1, б.”в”, пр. 1-во, вр. чл. 342, ал. 1
НК и чл. 58а, ал. 1 НК го осъдил ГО ОСЪЖДА на две години шест месеца
лишаване от свобода, като го признал за невиновен и оправдал да е извършил
нарушения по чл. 20, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и чл. 116 от ЗДвП, и чл. 77, ал. 1 от
ППЗДвП.
Съдът постановил на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС наказанието
да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален общ режим.
На основание чл. 343Г от НК подсъдимият бил лишен от правото да
1
управлява МПС за срок от четири години.
Съдът приложил разпоредбата на чл.59 НК и се разпоредил с
веществените доказателства и с разноските по делото.
Срещу присъдата е постъпил протест от ОП Пазарджик, в който са
релевирани доводи за явна несправедливост на наложеното наказание
„лишаване от свобода“, като се претендира увеличаване на размера му.
Срещу присъдата е постъпила жалба от подсъдимия, чрез защитника
му, в която са изложени съображения за необоснованост и
незаконосъобразност на присъдата, като се коментира и справедливостта на
наложените на подсъдимия наказания. Предлага се присъдата да бъде
изменена съобразно изложените доводи.
Жалба е постъпила и от повереника на частните обвинители. В нея се
изразява несъгласие с размера на наложените на подсъдимия наказания
„лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“ и се иска
увеличаване на размерите им.
В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура
поддържа протеста и предлага жалбите да се оставят без уважение. Сочи, че
не всички обстоятелства, имащи значение за определяне на отговорността на
подсъдимия са отчетени и правилно оценени от първата инстанция и
наказанието се явява явно несправедливо. Като такива прокурорът намира
значителното превишаване на скоростта и малката дистанция, на която
подсъдимият се е движил зад другия автомобил, които счита за груби
нарушения на правилата за движение по пътищата и сочещи на арогантно
поведение от страна на подсъдимия. Отделно от това се акцентира за
недостатъчна оценка на справката за подсъдимия като водач на МПС. С тези
съображения се претендира увеличаване на размерите на и на двата вида
наложени наказания, независимо, че в протеста атаката е насочена само към
наказанието „лишаване от свобода“.
Повереникът на частните обвинители се присъединява към изложените
от прокурора съображения и иска протестът и жалбата му да бъдат уважени.
Защитата на подсъдимия поддържа жалбата си. С доводи за добри
характеристични данни и семейна ангажираност иска присъдата да бъде
изменена, като изпълнението на наказанието да бъде отложено на основание
чл.66, ал.1 НК.
2
Подсъдимия изказва съжаление и иска условна присъда.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери
служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
На 02.01.2019 г. подсъдимият М.К., управлявайки лек автомобил „А.”, с
рeг. №** се движел по Републикански път ІІ-84 в посока от с.С.П. към с.Ю.,
общ.В.. Заедно с подсъдимия пътувал и свидетелят И.Г., който седял до
шофьора на предна лява седалка, тъй като автомобилът е с десен волан.
Докато пътували двамата слушали музика и си говорили, когато в един
момент подсъдимият решил да покаже качествата на автомобила на своя
приятел и започнал да шофира с висока скорост. Въпреки, че шофирал бързо,
бил настигнат от друг лек автомобил, а именно „А.“, с рег. №**, управляван
от свидетеля Г.Д., който пътувал за гр.Б.. В участъка непосредствено преди
с.Ю. свидетелят Д. успял да изпревари движещия се пред него автомобил и
продължил да се движи с висока скорост.
След като бил изпреварен подсъдимият също продължил да се движи с
висока скорост, като се доближил максимално до изпреварилия го автомобил,
с намерение при първа възможност също да го изпревари. Двата автомобила
продължили да се движат с висока скорост и след като подминали табелката
указваща начало на населено място - с.Ю..
По същото време служителите и работниците от У.-о.г.с. „Г.А.” с.Ю.,
след приключване на работа, се събирали на автобусна спирка на служебния
автобус, която се намирала от другата страна на пътното платно. Около 16.30
часа част от служителите и работниците били на спирката, когато
пострадалата Н.С. се движила в уширението пред УОГС „Г.А.” с.Ю. към
пътното платно, с явното намерение да го пресече, за да отиде на автобусната
спирка. Свидетелят Г.Д., виждайки събралите се хора на автобусната спирка
и движещата се към пътното платно жена, рязко намалил скоростта на
управлявания от него автомобил. В този момент подсъдимият М.К. реагирал
на намалената скорост на движещото се пред него превозно средство, като
рязко натиснал спирачките. Поради малката дистанция, въпреки
интензивното спиране, последвал удар между двата автомобила, като л.а.
3
„А.”, с рeг. №** се ударил челно в задната част на л.а. „А.“, с рeг. №**.
Пострадалата Н.С. виждайки и чувайки двата автомобила се опитала да
отстъпи назад. В същия момент възприемайки пешеходката, свидетелят Д.,
управлявайки автомобила си, продължил да се движи напред като успял да
избегне контакт между тях и спрял в края на уширението. След удара с
движещия се пред него лек автомобил подсъдимият рязко се отклонил
вдясно, напускайки пътното платно в опит да спре. Навлизайки в
уширението, на около 15 м след отклонението си, управлявания от
подсъдимия К. л.а. „А.”, с рeг. № ** с лява странична част - преден ляв калник
и челно стъкло, ударил отстъпващата назад пешеходка Н.С.. От удар с
автомобила тялото на пешеходката било отхвърлено напред и нагоре, като е
паднало на пътното платно. Колегите на пострадалата, виждайки инцидента
веднага са се притекли на помощ, като преместили пострадалата на безопасно
място. След около 31-32 метра подсъдимият успял да спре управлявания от
него лек автомобил в края на уширението.
След като спрял свидетелят Д. слязъл от управлявания от него
автомобил и въпреки, че видял пострадал човек да лежи на пътното платно,
продължил за гр.Б.. На влизане в града бил спрян от органите на МВР, където
първо е тестван за наркотици и алкохол, които тестово били отрицателни, а
след това с протокол за доброволно предаване доброволно е предал л.а. „А.“,
с рeг. №** за нуждите на разследването.
След възникналото ПТП бил подаден сигнал на тел.112 и на място е
изпратена линейка, която е откарала пострадалата в МБАЛ П.. Въпреки
проведеното лечение Н.Г.С.. е починала в 06.43 часа на 10.01.2019 г.
На местопроизшествието пристигнал и автопатрул в състав свидетеля
Х.Т., служител в РУ В. и колегата му мл.инсп.Г.Б.. Полицейските служители
установили, че водач л.а. „А.”, с рeг. №** е подсъдимият М.К., който дал
кратки обяснения за настъпилото ПТП. Подсъдимият бил тестван за употреба
на алкохол с техническо средство, като пробата била отрицателна. След това
подсъдимият бил откаран в РУ В., където е тестван за употреба на наркотици
с техническо средство Дрегер „** 3000”, с фабричен номер №***, чиито
резултат е показал употреба на наркотични вещества - амфетамин и канабис.
На подсъдимия бил издаден Талон за медицинско изследване
№0029444/02.01.2019 г., който лично получил, но отказал да даде кръв за
4
медицинско изследване. Подсъдимият собственоръчно написал в протокола,
че приема резултата от техническото средство.
На място било изпратена и дежурна оперативно-следствена група, която
извършила оглед на местопроизшествие, за което бил съставен протокол от
02.01.2019 г. с фото албум към него.
От заключението изготвената СМЕ е видно, че при огледа, аутопсията и
хистологичното изследване на трупа на Н.Г.С.. от гр.В. са установени: тежка
съчетана открита черепно- мозъчна и гръдна травма: дифузна аксонална
травма на главния мозък; размекване на мозъчната тъкан; травматичен
субарахноиден и субдурален кръвоизлив в мозъка; счупване на черепа по
конвекситета и основата; тежък мозъчен оток с малкомозъчно вклиняване;
счупване на десните 3, 4, 5 ребра по предна аксиларна (мишнична) линия, в
етап на консолидация, и счупване на левите 2, 3, 4 ребра по крайгръбначната
линия, а левите 3, 4, 5 и по предна мишнична линия, в етап на консолидация;
двустранен вътрегръден кръвоизлив (200 мл); белодробен оток; конфлуираща
пневмония в блелите дробове; стеатонекрози на панкреаса; хирургично
обработена разкъсно- контузна рана в лявата теменно-тилна област на главата
и подобна по дясното бедро; охлузвания по дясното слепоочие и долните
крайници; кръвонасядания по лицето и долните крайници.
Установено е, че причината за смъртта на Н.Г.С.. е тежката съчетана
открита черепно-мозъчна и гръдна травма, довела до развитието на дифузна
аксонална травма на главния мозък и конфлуираща пневмония в белите
дробове, развила се вследствие на залежаването, причинила нарушаване на
сърдечния ритъм и спирането на същото. Вещото лице е посочило, че смъртта
е настъпила бавно за около една седмица, след датата на травмата, в 06,43 ч.
на 10.01.2019 г., която смърт е в пряка причинно-следствена връзка с
травматичните увреждания, получени при настъпилото ПТП-е на 02.01.2019
г. При огледа и аутопсията на трупа са установени травматични увреждания
по главата, тялото и крайниците, които са в резултат на действието на твърд,
тъп предмет, със значителна сила, чрез удар с или върху такъв и добре
отговарят да са получени при ПТП на 02.01.2019 г.
В хода на разследването е изготвена АТЕ, от заключението на която се
установява, че двата автомобила „А. " с peг. №** и „А. " с peг. №** са
технически изправни и са били годни за движение по пътищата отворени за
5
обществено ползване, като техническото им състояние не в причинна връзка с
произшествието. Вещите лица са посочили, че произшествието е станало на
път ІІ-84, км 53+200 м, в чертите на населено място с.Ю., общ.В., където
пътят е с широчина 7.20 м., покрит с асфалтово покритие, без видими
нарушения на целостта. Асфалтът е бил сух по време на ПТП. Пътното платно
е с две ленти за движение, разделени с хоризонтална маркировка
(непрекъсната осева линия „М1"), като границите на платното за движение
били покрити със снежна покривка. До североизточното платното за
движение се намирало естествено пътно уширение, като широчината му е
6,70 м. Установено е, че вертикалният профил на пътя преди зоната на ПТП е
с наклон (изкачване), като на около 30-40 метра преди мястото на удара става
хоризонтален.
Вещите лица са изчислил, че скоростта на лекия автомобил „А." (*) с
рег. №**, към момента непосредствено преди произшествието, е била около
113,84 км/ч. Скоростта на автомобила към момента на контакта с
пешеходката е била около 60-61 км/ч.
Скоростта на автомобил „А." (черен) с peг. №** непосредствено преди
произшествието е била около 131-132 км/ч .
Според вещите лица ПТП е настъпило на 02.01.2019 г. към 16:30 часа
при движение на автомобил „А." с peг. №**, управляван от подсъдимия М.К.
със скорост около 114 км/ч и втори лек автомобил „А." с peг. №**,
управляван от Г.Д. със скорост около 132 км/ч. Произшествието е настъпило
на прав участък от пътя, в зоната на крайпътно уширение пред портала на Г.-
о.с. „Ю.", при отлична видимост. Автомобилите са се движили в посока от
с.С.П. към центъра на Ю.. Платното за движение в мястото на
произшествието имало асфалтово покритие в добро състояние, което по време
на произшествието е било чисто и сухо.
След извършено изпреварване в участъка на ПТП черния автомобил
„А." с peг. №**, движейки се пред белия „А." с peг. №** е предприел рязко
снижение на скоростта на движение до 68 км/ч., възприемайки от около 70
метра дистанция наличието на пешеходци в района на Г.с.. В резултат, задно
движещия се автомобил „А." на дистанция около 5-6 м също реагирал на
промяната на скоростта и употребил аварийно спирачки, но в резултат на
малката дистанция не успял да изравни скоростта си с тази на автомобила,
6
движещ се пред него и последвал челен, заден сблъсък при относителна
разлика в скоростите около 20 км/ч.
След този първи удар, на около 6-7 м, скоростите на двата автомобили
са се изравнили до около 77 км/ч, като черният автомобил продължил напред
по пътя, а белият се отклонил надясно към уширението. Черният автомобил
„А." спрял по посоката си на движението на около 45 м след разделянето.
Белият автомобил „А.", на около 15 метра след отклоняването си, контактувал
с отстъпващата назад пешеходка Н.С.. За автомобила контактът би в зоната на
лявата странична част, предния ляв калник и челно стъкло, а за пешеходеца -
лявата странична, горна част при положение политаща назад. При
последвалия удар от автомобила, тялото на пешеходката било отхвърлено
напред и нагоре и тя паднала на пътното платно, където била намерена от
свидетелите на ПТП-е, които я преместили на безопасно място.
След дистанция от около 31-32 метра в режим на спиране белият „А."
спрял в края на уширението, където бил намерен при огледа.
Като причини за възникването на ПТП вещите лица са посочили:
1.Допуснатото навлизане в населено място с висока скорост на двата
автомобила при ограничение налично от хоризонталната крива и релефа на
пътя.
2.При изчислените скорости на двата автомобила, спирането им преди
линията на евентуалното пресичане на пешеходеца е било технически
невъзможно в рамките на опасната зона за спиране.
3.При условията на протеклото движение между двата автомобила,
допусната минимална дистанция между тях е довела до сблъсъка между двата
автомобила, т.н. първи удар.
4.Предприетото отклонение на дясно (след първия удар) на белия „А." с
peг. №**.
Вещите лица са посочили, че при създалата се ситуация и малката
разлика в скоростите при сблъсъка, технически правилно е било водачът на
втория автомобил да запази първоначалната си посока до окончателното
спиране. Произшествието е било предотвратимо при движение на двата
автомобила със скорост в рамките на допустимата за населено място, при
която е можело при евентуално опасна пътна ситуация да спрат в рамките на
30 метра разстояние.
7
Съдът е намерил, че описаната по-горе и инкорпорирана изцяло в
настоящите мотиви фактическа обстановка се установила по несъмнен и
категоричен начин от самопризнанията на подсъдимия, дадени по реда на
чл.371, т.2 НПК, от показанията на свидетелите, от представените по делото
заключения на вещите лица и приложените писмени доказателства.
Производството в Окръжния съд е преминало при диференцираната
процедура по глава Двадесет и седма НПК /съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция/. Съдът е разяснил на подсъдимия
въпросите по чл.371 НПК и го уведомил, че доказателствата от досъдебното
производство и направените от него самопризнания по чл.371, т.2 НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата. С протоколно определение съдът е
одобрил изразеното съгласие на подсъдимия разглеждането на делото да
протече по реда на съкратеното съдебно следствие и обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва направените самопризнания по
фактите, изложени в обвинителния акт.
Така приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия К., първата инстанция е
извършила всички възможни процесуално - следствени действия, изясняващи
значимите факти относно настъпилото ПТП. Правилно съдът е дал вяра на
показанията на свидетелите и е намерил тези показания за последователни,
ясни, точни и непротиворечиви и ги кредитирал.
Обосновано са кредитирани от първата инстанция и заключенията по
назначените експертизи. Те са изготвени компетентно, от надлежните
специалисти и са обосновани и пълни. Поради това включването им в
доказателствения материал е правилно и в съответствие с изискванията на
процесуалните императиви.
Въз основа на приетите за установени фактически положения
първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че
подсъдимият К. е осъществил от обективна страна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 2-ро, б. „б“, пр. 1-во, вр. чл.
343, ал.1, б.”в”, пр. 1-во, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
На базата на установената доказателствена съвкупност съдът е
8
изпълнил с необходимото фактическо съдържание „бланкета” на
приложимата правна норма по чл.343 НК, приемайки, че с поведението си
като водач на МПС подсъдимия К. е нарушил правилата за движение,
очертани в нормите на по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и тези
нарушения са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат. От заключението по назначената АТЕ е установено по един
категоричен и безспорен начин, че подсъдимия К. е управлявал автомобила с
превишена скорост и не е спазил безопасната дистанция с движещото се пред
него МПС, които нарушения на правилата за движение са довели до
настъпване на инкриминираното ПТП.
Така изводът на първата инстанция за извършване на описаните по-
горе нарушения от подсъдимия и за връзката им с настъпилия вредоносен
резултат е правилен и обоснован.
Присъдата е обоснована. Изводът по въпросите на чл. 301, ал. 1, т. 1, т.
2 и т.3 НПК е основан на установените при спазване изискванията на
процесуалния закон фактически положения, като в съответствие с тях
законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия К..
Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да
оформи правилно вътрешно убеждение, което ясно и безпротиворечиво е
отразено в мотивите. Тези изводи за приложение на закона се споделят и от
настоящия състав.
По възражението в протеста за неправилно приложение на
материалния закон.
Според прокурора, с действията си подсъдимият е нарушил и чл.25, ал.1
ЗДвП и като го е признал за невиновен и го е оправдал съдът е нарушил
закона. Оплакването е бланкетно, като съображения в тази връзка не са
изложени.
Съдът е приел, че липсва извършено нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП,
тъй като отклонението в дясно от праволинейното движение на автомобила не
било резултат от съзнателно предприета от подсъдимия маневра.
Настоящият състав споделя изцяло представения от първата инстанция
довод и намира извода, до който е стигнал за правилен. Допълнително следва
да се отбележи, че разпоредбата на 25, ал.1 ЗДвП, експлоатирана от
прокурора като нарушение на правилата за движение от подсъдимия не се
9
намира в пряка – причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат, защото отклоняването на автомобила, управляван от подсъдимия
след удара в задната част на движещото се пред него МПС е естествена
последица от нарушенията, които той е извършил, а именно движение с
превишена скорост и неспазване на необходимата безопасна дистанция.
Поради това възражението на прокурора за нарушение на закона се
явява неоснователно и протеста в тази връзка не може да бъде уважен.
По протеста и по жалбата на частните обвинители за явна
несправедливост на наказанието.
Протестът и жалбата на частните обвинители по отношение на
справедливостта на наложените на подсъдимия наказания са еднопосочни с
искания за увеличаване на размерите им.
Преди да бъдат разгледани по същество, настоящият състав намира за
необходимо да отбележи, че страните в процеса не разполагат с еднакви
възможности за атакуване на присъдата. Така напр. прокурорът по принцип
винаги може да подава протест, когато счете, че постановената присъда е
неправилна и това е израз на законодателно разписаната му функция да взема
мерки за отстраняване на допуснати закононарушения. Подсъдимият от своя
страна има неограничени правомощия да обжалва присъдата, включително и
постановената спрямо него оправдателна присъда относно мотивите и
основанията за оправдаването му. За разлика от тях частният обвинител по
силата на разпоредбата на чл. 318, ал. 4 от НПК не може да обжалва
първоинстанционния акт, ако той е постановен в съгласие с направените от
него искания. Общото в случая обаче е, че прокурорът може да подаде
протест, а останалите страни да подадат жалба тогава, когато считат, че
правата и интересите им са накърнени или не са уважени исканията им.
Тогава, когато първоинстанционният акт е постановен в съгласие с техните
искания или казано с други думи, когато исканията им са уважени от съда
правен интерес за атакуване на съдебния акт липсва.
Затова по време на пледоарията си във връзка с наказанието, което следва
да бъде наложено на подсъдимия прокурорът е длъжен да анализира както
наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, така и отегчаващите
такива. От него не се изисква да посочи точния размер на претендираното
наказание, но следва да посочи във всички случаи вида на наказанието, как да
10
се определи конкретния размер – при превес на смекчаващите или
отегчаващите отговорността обстоятелства или при баланс между двете,
следва ли да се приложи чл.55 НК и дали в конкретния случай следва да се
приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 НК.
Същото следва да сторят частния обвинител и неговия повереник в хода
на съдебните прения. За разлика от прокурора, те не са длъжни да анализират
смекчаващите отговорността обстоятелства, а само отегчаващите, защото в
противен случай те биха излезли извън процесуалната си функция по
частното обвинение. Останалите въпроси обаче следва да бъдат коментирани
в пледоарията на частния обвинител и повереника му, за да може да се
прецени какви точно са исканията им и до каква степен са удовлетворени от
съда. Тези въпроси са важни, с оглед преценката за допустимост на
въззивната им жалба /по арг. на чл.318, ал.4 НПК/.
В тази връзка, от протокола от проведеното на 31.03.21г. съдебно
заседание по нохд № 86/21г. на Окръжен съд Пазарджик е видно, че
прокурорът като е отчел само смекчаващи отговорността обстоятелства, е
поискал на подсъдимия да бъде наложено едно „справедливо“ наказание
„лишаване от свобода“.
Частните обвинители и поверениците им се присъединили изцяло към
искането на прокурора за налагане на „справедливо“ наказание на
подсъдимия.
Така заявени, претенциите на недоволните страни на първо място
поставят въпроса за справедливостта на наказанието.
Справедливостта на наказанието е един от основните принципи на
нашето наказателно право. В правната теория и съдебната практика е прието,
че справедливо е това наказание, което съответства на тежестта
/обществената опасност и моралната укоримост/ на престъплението. Именно
поради това законът е поставил като изискване наказанието да е съответно на
престъплението /чл. 35, ал. 3 НК/ или казано с други думи престъпното
деяние съставлява не само основание, но и мярка за отмерване на следващата
се на конкретния деец наказателната отговорност. Тежестта на извършеното
престъпление се явява основен, но не единствен фактор, който оказва влияние
върху справедливостта при определяне на наказанието. За да бъде отмерена
справедливо една санкция в рамките определени от закона следва да се имат
11
предвид начина и механизма на извършване на конкретното деяние, данните
за личността на дееца, неговото отношение към извършената простъпка и
други такива обстоятелства, които да ориентират към нуждата от по –
занижена или по – завишена наказателна репресия.
Изхождайки от тези принципни положения и съобразявайки
релевираните в първата инстанция съображения както от прокурора, така и от
представителите на частните обвинители настоящият състав намира, че
същите са претендирали наказанието „лишаване от свобода“ да бъде
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
независимо, че изрично не са подчертали това си желание по време на
съдебните прения пред първата инстанция.
Съдът е определил наказанието „лишаване от свобода“ именно при
превес на смекчаващите вината обстоятелства в размер на три години и девет
месеца лишаване от свобода и така на практика е удовлетворил изцяло
техните искания, което очертава липса на правен интерес от обжалване на
присъдата в тази й част.
Отделно от това оплакванията на прокурора и на частните обвинители
за явна несправедливост на наложеното наказание не могат да бъдат
удовлетворени и по друга причина.
От правната доктрина и съдебната практика е известно, че при
индивидуализацията на наказанието съдът е длъжен да съобразява и оценява
всички обстоятелства, имащи тежест и значение за постигане на нужното
съответствие между извършеното деяние и следващото се за него наказание,
което по вид и размер да е достатъчно за успешното постигане на целите
визирани в чл.36 НК.
За правилното определяне на съдържанието на наказателната
отговорност, свързано с преценката за справедливост, винаги е необходимо
индивидуалната тежест на конкретната проява да бъде разгледана не
изолирано, а в съвкупност с всички доказателства и не на последно место с
данните за личността на дееца, които ориентират относно нуждата от повече
или по-малко интензивно наказателно въздействие, с оглед комплексното
реализиране на целите на специалната и генералната превенция.
При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът е съобразил
принципите на законоустановеност и на индивидуализация на наказанието,
12
степента на обществена опасност на деянието и дееца, преценил е всички
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и е определил
наказание „лишаване от свобода” в размер за срок от три години и девет
месеца. В съответствие с изискването на чл.54 от НК за преценка на
съществуващите обстоятелства при определяне на наказанието на
подсъдимия, първата инстанция правилно е съобразила тяхното съотношение
и е приела, че спрямо К. целите на наказанието по чл.36 НК биха могли да
бъдат постигнати с такава санкция, предвидена в състава на
инкриминираното деяние. Основавайки се на този извод, основният съд е
определил на подсъдимия наказанието, което по размер съответствува на
личната му опасност като деец и на изискванията на чл.35, ал.3 НК, като е
изложил пространни съображения досежно обществената опасност на
конкретното деяние и на самия подсъдим.
Предпоставките за налагане на това наказание на К. са били налице
пред първата инстанция. Съдът е отчел от една страна чистото съдебно
минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни и семейното му
положение, а от друга страна е съобразил значителното превишаване на
максимално допустимата скорост в рамките на квалификацията, проявената
от него безотговорност и неглижиране на правилата за движение, както и
предходните му нарушения на ЗДвП и правилно е преценил, че смекчаващите
отговорността обстоятелства по своя вид и характер превалират над
отегчаващите. Така, като му е определил наказание при превес на
смекчаващите обстоятелства съдът „справедливо“ е отмерил санкцията, която
се следва на подсъдимия, поради което тя не може да бъде определена като
явно несправедлива.
Правилно, съобразно императива на чл.373, ал.2 НПК и правилото по
чл.58а, ал.1 НК съдът е намалил с една трета определеното наказание на
подсъдимия К..
Всичко посочено по – горе очертава претенциите на прокурора и
частните обвинители за увеличаване на размера на наложеното на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ като неоснователни, поради
което същите не могат да бъдат уважени.
Определен в рамките на закона и съобразен с наложеното наказание „
лишаване от свобода” е и размера на наказанието „лишаване от право да
13
управлява МПС“ и настоящата инстанция не намира основания за корекция
на размера му. Изложените от повереника на частните обвинители
съображения, свързани със значителното превишаване на максимално
разрешената скорост и „гонка“- та с другия автомобил не могат да доведат до
увеличаване на размера му, в каквато насока са претенциите в жалбата. Още
повече, че тези обстоятелства, свързани с деянието, макар и лаконично да
посочени в мотивите са били отчетени от първата инстанция. Поради това
наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
четири години не се явява явно несправедливо и жалбата на частните
обвинители в тази й част не може да бъде уважена.
Тук е мястото да се отбележи, че в подадения протест искане за
увеличаване на срока, през който подсъдимият да няма право да управлява
МПС липсва. Същото се прави от представителя на Апелативна прокуратура
за първи път в хода на съдебните прения пред настоящата инстанция.
Независимо, че същото е процесуално недопустимо, защото е релевирано
извън срока за подаване на протест /по арг. на чл.319, ал.1 НПК/, то по
изложените по – горе съображения се явява и неоснователно.
По жалбата на подсъдимия.
Оплакванията за нарушение на материалния закон не могат да бъдат
споделени, поради очевидната си несъстоятелност.
Бланкетното твърдение на защитата, че подсъдимият е изпълнил
всичките си задължения като водач не намира опора в доказателствата по
делото. Нещо повече, защитата не е съобразила, че производството по делото
е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 НПК. В
обвинителния акт са описани подробно фактите, с които прокурорът е
обосновал извода си за допуснати нарушения по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по чл.
23, ал. 1 от ЗДвП. Подсъдимият е получил обвинителния акт в
законоустановения срок и се е запознал с описаните факти. В съдебното
заседание е изразил съгласието си да ги признае изцяло, както и е сторил.
Съдът, след като е установил, че фактите описани в обвинителния акт и
признати от подсъдимия се подкрепят от доказателствата по делото му е
разяснил въпросите по чл.371 НПК и го уведомил, че доказателствата от
досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл.371,
т.2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. С протоколно
14
определение съдът е одобрил изразеното съгласие на подсъдимия
разглеждането на делото да протече по реда на съкратеното съдебно
следствие и обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
направените самопризнания по фактите, изложени в обвинителния акт.
При така изпълнената от съда процедура по чл.371, т.2 НПК на
подсъдимия е преклудирана възможността да оспорва фактическите
констатации залегнали в обвинителния акт и в присъдата, както и да привнася
нова или различна от описаната фактология. Казано по друг начин, при тази
форма на съкратеното съдебно следствие подсъдимият може да се бори само
срещу правото, но не и срещу фактите. Това е така защото той се е съгласил с
тях и затова получава намалено с една трета наказание, срещу който бонус
приема неблагополучията от грешки или пропуски в обвинителния акт,
каквито между другото не се установяват.
Не могат да бъдат споделени оплакванията на подсъдимия за явна
несправедливост на наложеното наказание „лишаване от свобода“, свързани с
отказа на първата инстанция да приложи института на условното осъждане.
Въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата за определяне на
начина на изпълнение на наложената санкция, като е постановил тя да бъде
изтърпяна ефективно, макар и изложените в тази връзка съображения да са
изключително лаконични.
Определянето на вида, размера и начина на изтърпяване на наказанието са
различни дейности на съда, регламентирани в разпоредбите на чл. 54, чл. 58а
от НК и по чл. 66, съответно по чл. 69 от НК за непълнолетните извършители.
При преценката дали да бъде отложено изтърпяването на наложеното
наказание лишаване от свобода законодателят е поставил акцент върху
индивидуалната превенция, т.е. поправянето на подсъдимия, като това
обуславя отчитането на индивидуалните особености на извършителя на
престъпното деяние, данните за неговата личност, възрастта му и др., предвид
възможностите за корекция на поведението му в посока съобразяване с
установения от обществото правов ред. Поправянето, превъзпитанието и
възпирането на дееца да извърши други престъпни деяния законодателят е
извел като основна задача, без обаче да пренебрегва осъществяването на
предупредителното и възпиращото въздействие на санкцията върху
останалите членове на обществото.
15
С ППВС № 1 от 1983 г. са дадени указания да не се проявява неоправдано
снизхождение по отношение на извършителите на престъпления по
транспорта, като се отчита техния ръст и динамика, да се изследват всички
обстоятелства, свързани с тежките общественоопасни последици и тежестта
на конкретните престъпления, формата и степента на вината, характера на
нарушението на правилата за движение, личността на дееца като гражданин и
водач на МПС.
Съобразявайки тези принципни положения, правилно
първоинстанционният съд е отчел, че обществената опасност на конкретното
деяние е висока, предвид спецификата в характера на допуснатите нарушения
на правилата за движение, намиращи се в пряка причинна връзка с
настъпилия резултат. Изборът на скорост за управление на МПС /114 км/ч/,
надхвърляща значително разрешената за движение в населеното място – 50
км/ч. и след употреба на наркотични вещества са изключително груби
нарушения на ЗДвП. Според статистическите данни нарушения на правилата
за движение от посочения вид са от основните и най-честите причини за
настъпването на тежки пътни произшествия, което предопределя и
необходимостта от по-интензивна наказателна репресия. Вярно е, че
подсъдимият е млад човек, със семейни ангажименти. В същото време, като
правоспособен водач на МПС той е запознат с факта, че управлението на
МПС е дейност с повишена опасност и неспазването на правилата за
движение може да доведе до тежки последици. Въпреки това, осъщественото
престъпно деяние се отличава с изключително грубо нарушаване на
правилата за движение по пътищата, което изисква дисциплинирането на
подсъдимия, в посока стриктно спазване на правилата за движение, да бъде
постигнато с по-интензивно въздействие на наложената му санкция лишаване
от свобода, а именно чрез нейното ефективно изтърпяване.
Изложеното налага извода, че не само за поправянето и превъзпитаването
на дееца, но и за постигане на възпиращото и предупредително въздействие
на наказанието спрямо останалите членове на обществото, лишаването от
свобода следва да бъде изтърпяно ефективно. Единствено по този начин
реално могат да бъдат постигнати целите не само на специалната, но и на
генералната превенция.
Предвид горното, настоящият състав намира за неоснователна жалбата на
16
подсъдимия за явна несправедливост на наказанието, свързана с определяне
на начина за неговото изтърпяване.
При извършената служебна проверка извън възраженията на страните,
настоящият състав намира, че съобразно изискванията на закона съдът е
приложил разпоредбата на чл.59 НК и се е разпоредил с веществените
доказателства и с разноските по делото.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
При така установената липса на основания, водещи до отмяна или
изменение на атакуваната присъда, съдът намира, че същата следва да бъде
потвърдена.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият
К. следва да бъде осъден да заплати на частния обвинител Р.А.С..
направените от него разноски в настоящата инстанция в размер на 1000
/хиляда/ лв.
Предвид горното и на основание чл. 334, т.6 и 338 от НПК,
Пловдивският апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260009/31.03.2021г. по нохд № 86/21г. на
Окръжен съд – Пазарджик.
На основание чл.189, ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимият М. С. К. да
заплати на частния обвинител Р.А.С.. направените от него разноски в
настоящата инстанция в размер на 1000 /хиляда/ лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или обжалвано пред
Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
17
2._______________________
18