№ 432
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501603 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 260207 от 12 януари 2021г. по гр. д. № 9772/2019г.
Софийски градски съд, ГО, 29 състав е осъдил Р. А. Л.. да заплати на И. П. И.
на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД сумата 64 635.27 лева, представляваща
невърнати заети парични средства по съществувало помежду им заемно
правоотношение през периода от 24.07.2014 г. до 17.05.2016 г., заедно със
законната лихва върху тази сума от 23.07.2019 г. до окончателното й
изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 7 433.05 лева,
представляваща мораторна лихва върху невърнатите заети парични средства в
размер на 64 635.27 лева за периода от 04.06.2018 г. до 22.07.2019 г.
включително, като отхвърлил иска по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за разликата над
сумата от 64 635.27 лева до пълния предявен размер от 85 635.27 лева и иска
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 7 433.05 лева до пълния
предявен размер от 9 871.84 лева; осъдил ответника да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 8 844.17 лева, представляваща разноски
по производството; осъдил ищеца да заплати на ответника на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата 893.31 лева, представляваща разноски по
1
производството; оставил без разглеждане предявените при евентуалност
искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 59 от ЗЗД.
Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на всяка от
страните.
Ищецът И. П. И. е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение в отхвърлителните му части. Доводите му са концентрирани върху
неправилни изводи на съда , че с плащания в общ размер на 21 000 лв. от
трето лице са били погасявани, противно на записаното в платежните
нареждания, задължения на ответника към него. В действителност „Роел – 98“
ООД е погасявало свои задължения към ищеца, поддържа жалбоподателят.
Счита за нелогична конструкцията, при която през времето, през което
продължават да се дават суми в заем, се връща част от него, като се касае и
според съда за „непадежирали задължения“. Поддържа още, че заключението
на ССЕ не е оспорено от ответника и в противоречие със него съдът е приел,
че със сумата 12 100 лв. е погасен не заем на „Роел – 98“ ООД, а на ответника
– при счетоводен запис “върнат заем И. П. И.“, за разлика от другите 3 записа,
направени наясно кога, “връщане на заем Р.Л.“. Поддържа още, че съдът не е
съобразил множеството правоотношения между третото лице и ищеца, в това
число обсъдения в мотивите договор за абонаментно правно обслужване и
плащанията по фактури и за възстановяване на платени разноски и като
резултат неправилно е оценил преките доказателства за плащания в общ
размер на 21 000 лв. като косвени. Дори обаче те да представляват косвени
доказателства, според жалбоподателя не са налице множество косвени
такива, а само по 1 косвено доказателство за всяко от плащанията. В случая
не било осъществено пълно доказване нито чрез преки нито чрез косвени
доказателства. Иска отмяна на решението в обжалваните части и вместо това
уважаване на исковете в пълните предявени размери.
Ответникът Р. А. Л.. е обжалвал горепосоченото решение в
осъдителните му части. Счита същото за неправилно, като развива
съображения, основани на отношенията на доверие между страните, и
поддържа, че представените по делото преводни нареждания съгласно и
заложен в чл. 4, ал. 5 ЗСч счетоводен принцип на предимство на
съдържанието пред формата, по икономическото си съдържание са
равностойни на „връщане“ и „връщане на заем“, което довереникът И. заявил,
2
че се приеме като плащане по заема. Позовава се на чл. 7, ал. 3 ЗСч – за
документална обоснованост, при условие, че за липсващата информация в
първичния документ са налице документи, които я удостоверяват, и в случая
със счетоводните записи, при редовно водено счетоводство, се допълвало
основанието в първичния счетоводен документ според договореностите с
ищеца. Сочи и, че вписаното в преводните нареждания „такси“ и
„възстановяване на такси“ не е достатъчно конкретно за кои дела се отнася и
на кого се възстановяват сумите - на адвоката и/или на адвокатското
дружество, не се установява имало ли е „възлагане“. В случай, че не бил
установил факти от значение за делото съдът е следвало да му укаже, - счита
ответникът - жалбоподател, - че не сочи доказателства за факти от значение
за делото. Съдът не бил се произнесъл и по негово възражение от писмената
защита, посочено в жалбата, с което се обосновава тезата, че ищецът е
приемал без възражение механизъм на погасяване чрез плащане от
търговското дружество на ответника по сметка на адвокатското дружество, в
което ищецът е съдружник.
Ищецът И. П. И. е оспорил жалбата на ответника. За опровергаване на
доводи на ответника – жалбоподател е приложил документи по образувани от
ответника граждански дела за връщане на суми по платежни нареждания от
2015г. като дадени без основание, с които нареждания в настоящото
производство ответникът обосновавал правопогасяващото си възражение за
плащане на заема.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
между страните е възникнало договорно заемно правоотношение в периода
24.07.2014г. – 17.05.2016г., в рамките на което ищецът е предоставил в заем
парични средства в общ размер на 89 488, 27 лв., чието връщане, поради
липса на друга уговорка, се дължи след покана. Задължението е било
погасено от ответника частично – с плащането на сумата 3 853 лв. и чрез
плащанията от трето за правоотношението лице „Роел – 98“ ООД в общ
размер на 21 000 лв. – на датите 31.07.2014 г., 05.08.2014 г., 16.09.2014г. и
29.12.2014г. с основание „връщане на заем“, за което съдът е извършил анализ
на правоотношенията между третото лице – дружеството платец, в което
ответникът е съдружник и управител, и ищеца и е достигнал до извод въз
основа на косвени доказателства, че плащанията имат погасителен ефект по
процесното заемно правоотношение. Останалите плащания от третото лице
3
съдът е счел за неотносими към изпълнението на задължението за връщане на
заета сума, доколкото са извършвани от третото лице за погасяване на негови
собствени задължения, въпреки счетоводното им записване от третото лице.
По този начин съдът е достигнал до извод за частична основателност на иска
за главницата - до размера от 64 635, 27 лв., съответно до размера от 7 433,
05 лв. – за обезщетението за забава за забава за периода 04.06.2018г. (с оглед
датата на отправена в електронна кореспондения между страните покана) -
22.07.2019г.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваните части, а
като косвен резултат от решаващата си дейност въззивният съд счита същото
за неправилно в обжалвани от ищеца части.
Твърди се в исковата молба, че страните са обвързани от договор за
заем в общ размер на 89 488, 27 лв., предоставен на части по банков път с
представени от ищеца И. П. И. 42 броя нареждания в периода 24.07.2014 -
17.05.2016г. на ответника Р. А. Л... Страните поддържали приятелски
отношения и между тях имало устна уговорка за връщане на цялата сума към
края на 2016г., което ответникът не сторил и след електронни покани
(приложена е разпечатка от Viber), а последно обещал да върне до
03.06.2018г. След частично изпълнение на сумата 3 853 лв., ищецът сочи, че
останалата дължима за връщане заета сума възлиза на 85 635, 27лв., а
обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода 04.06.2018г.
– 23.07.2019г. - на 9 871, 84 лв. Иска от съда да осъди ответника да му
заплати сумата 85 635, 27лв. ведно със законната лихва от датата на исковата
молба. Посочено е, че се предявяват и евентуални искове, в случай на
отхвърляне на главния, съответно първия евентуален за връщане на
посочената сума ведно със законна лихва като получена без основание, а
евентуално за осъждане на ответника да я върне със законната лихва като
сума, с която се е обогатил за сметка на ищеца. Кумулативно с всеки иск е
предявен и иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 04.06.2018г. – 23.07.2019г. в размер на 9 871, 84 лв.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Р. А. Л.. e предприел
4
защита по същество срещу иска – признал е сключването на договор за заем в
устна форма, с който страните са се съгласили ищецът да предостави в заем
парични суми на ответника в неуточнен предварително размер и в неуточнен
предварително срок за изпълнение, в който ответникът е следвало да върне
сумите; признал е получаването на сумата в твърдения от ищеца общ размер.
Възразил е обаче, че между страните е имало „разбирателство“, че сумите,
предоставени като заем, собственост на ищеца и на адвокатското дружество, в
което е управител и съдружник, ще бъдат връщани от ответника, така и от
управляваното от него търговско дружество „Роел – 98“ ООД, вкл. и по
сметка на адв. дружество „И. & А.“, като допълнително ответникът е изложил
твърдения и, че ищецът не е възразил срещу плащането от посоченото
търговско дружество в общ размер на 25 200 лв. лично на него, а приел
същото и се е възползвал, както и не е възразил и се е възползвал от
плащането на „Роел – 98“ ООД на адвокатското дружество, на което е
управител и съдружник, в общ размер на 68 167, 08 лв. с посочени основания
за плащане “фактура“, „възстановяване на държавна/и такса/и“ и на
„разноски“, „такси и разноски“ и пр. Възразил е, че от извлечението от
кореспонденция не става ясно на какво основание се дължат пари и в какъв
размер. По обсъдения начин ответникът счита, че обосновава и доказва, чрез
представени от него документи, погасяване на задължението по договора.
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване съществуването между тях на заемно правоотношение за периода
24.07.2014г. - 17.05.2016г., по което ищецът е предоставил на ответника сума
общо в размер на 89 488, 27 лв., чиято изискуемост е настъпила, погасена
частично чрез плащане на сумата 3 853 лв. на 23.04.2018г.
Ищецът е представил към уточнителната си молба описаните от него
преводни нареждания, с които е превеждал суми на ответника с вписано
основание „договор“. Представил е и извлечение от Viber приложение, от
което е видно, че е отправял покани за плащане до ответника на 25.05.2018г.
(петък) и 04.06.2018г. (понеделник), а ответникът е поел задължение на
25.05.2018г. да заплати до края на следващата седмица.
Ответникът от своя страна е представил платежни документи, с
които обосновава възраженията си. С 3 бр. „потвърждения за плащане“ и 1
преводно нареждане „Роел-98„ ООД с управител ответникът е наредил
5
плащане по сметка на ищеца И. на датите 31.07.2014 г., 05.08.2014 г.,
16.09.2014г. и 29.12.2014г., с основание „връщане на заем“, на суми съответно
в размер на 5 000 лв., 900 лв., 3 000 лв. и 12 100 лв. Представил е посочени от
него в отговора на исковата молба платежни документи с наредител „Роел –
98“ ООД и получател адв. дружество „И. & А.“, изписано като „АД И. и А.“ в
документите, с които са извършвани преводи на суми на основания -
“фактура“ („ф-ра“, като в някои от документите е посочен и номер на
фактурата без дата), „възстановяване на държавна/и такса/и на „разноски“,
„такси и разноски“ и пр. Ответникът е приложил и разпечатки на фактури,
съвпадащи по номера с посочените в платежните документи, с които са
остойностявани напр. устни консултации и абонаметно правно обслужване на
„Роел – 98“ ООД от адв. дружество „И. и А.“.
От своя страна ищецът е заел позиция, че е предоставил заем на „Роел
– 98“ ООД и на датите 31.07.2014 г., 05.08.2014 г., 16.09.2014г. и 29.12.2014г.
с представените от ответника документи му е бил върнат заем в общ размер
на 21 000 лв. Твърди, че действителното между адвокатското дружество и
„Роел – 98“ ООД са съществували отношения „адвокат – клиент“, в т. ч.
договор за правно обслужване от 01.07.2009г., и от адв. дружество са
издавани множество фактури. Така е обобщил, че не може да се приеме,че с
представените от ответника документи и описаните от него движения на
парични суми той е върнал заетата сума. Сочи и, че ако дружеството – платец
е плащало по заема с заемополучател физическото лице Л. е следвало да
изяви такава воля и да уведоми кредитора, че изпълнява чужд дълг. Във
връзка с това свое становище по отговора на исковата молба и възраженията,
релевирани в него, ищецът е представил „Договор за абонаментно правно
обслужване“ от 01.07.2009г., сключен между ищеца и „Роел – 98“ ООД ,
сключен за 1 година, с възможност за продължаване на срока с още 1 година.
Представени са имейли, съдържащи твърдения с посочен автор ищецът за
плащане на суми по фактури, изпратени до „Роел – 98“, с искане за
възстановяване на сумите по личната сметка на изпратилия имейла.
В първоинстанционното производство е представен от ищеца и
препис от искова молба, с която „Роел – 98“ ООД е предявило иск срещу И.
П. И. за връщане на сумата 4 200 лв., платена на 05.03.2015г. с основание
„такси“, като платена без основание. С тази сума от 4 200 лв. ответникът е
обосновал в настоящото производство възражението си за погасяване на
6
заема в отговора на исковата молба (платежният документ, приложен към
посочената ИМ, е приложен и на л. 87 от делото). От приетите във въззивното
производство преписи от три искови молби също се установява, че „Роел –
98“ ООД е предявило искове срещу адв. дружество „И. и А.“ за връщане като
платени без основание, въпреки посоченото в платежните документи
“плащане/ възстановяване на такси“, на сумите 944, 50 лв., 250 лв. и 475 лв.,
на чието плащане ответникът Л. също е основал възраженията си за
изпълнение по процесния договор за заем, като платежните документи,
приложени към ИМ, са приложени и на л.131, 101 и 102 от описа на
първоинстанционното дело.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по
делото, изготвено и след проверка на счетоводството на „Роел – 98“ ООД и на
адвокатско дружество „И. & А.“, което и въззивният съд възприема, като
обективно и основано на данните по делото, е установено следното: размерът
на законната лихва за забава върху търсената главница за исковия период
възлиза на 9 848, 05 лв. В резултат от преводите от сметка на „Роел – 98“
ООД по лична сметка на ищеца И.И., извършени на: 31.07.2014г. за сума в
размер на 5 000 лева с основание „връщане на заем“; 05.08.2014г. за сума в
размер на 900 лева с посочено основание „връщане“; 16.09.2014г. за сума в
размер на 3 000 лева с основание „връщане на заем“ и 05.03.2015г. за сума в
размер на 4 200 лева с основание „такси“ (която, видно от представения
препис от искова молба, приет в първоинстанционното производство,
дружеството претендира като получена без основание от И.И.), последният е
получил от търговското дружество парични средства общо в размер на 13 100
лева. Вещото лице е посочило, че извършените преводи на 31.07.2014г.,
05.08.2014 г. и 16.09.2014 г. са осчетоводени в счетоводството на „Роел – 98“
ООД като е кредитирана сметка 503/5 - „Разплащателна сметка в ПроКредит
Банк в лева“ и е дебитирана сметка 498 - „Други дебитори“ с основание
„връщане на заем Р.Л.“, а преводът на 05.03.2015г. е осчетоводен като е
кредитирана сметка 503/5 - „Разплащателна сметка в ПроКредит Банк в лева“
и е дебитирана сметка 401 - „Доставчици - Адвокатско дружество“ с
основание „И.“. Плащанията не са осчетоводявани в счетоводството на
Адвокатско дружество „И. и А.“. На 29.12.2014г. „Роел – 98“ ООД е превело
от своя банкова сметка по сметка на ищеца И.И. и сума в размер на 12 100
лева с основание „връщане на заем“. Извършеният превод е осчетоводен в
7
счетоводството на „Роел – 98“ ООД, като е кредитирана сметка 503/1 -
„Разплащателна сметка в Уникредит Булбанк в лева" и е дебитирана сметка
498 - „Други дебитори“ с основание „Върнат заем И. П. И.“. В заключението
на ССЕ е направен и извод, че с представените по делото 27 платежни
нареждания за периода 17.09.2014 г. – 31.05.2018г. от сметка на посоченото
търговско дружество по сметка на посоченото адвокатско дружество са
преведени суми общо в размер на 62 422.19 лева. Част от плащанията по тях
общо за сумата 47 255.61 лева (62 422.19 лева – 15 166.58 лева) са извършени
въз основа на фактури за възнаграждения на адвокатското дружество за
абонаментно правно обслужване на „Роел – 98“ ООД и предоставени му
консултации и са осчетоводени от двете дружества, като в основанието на
счетоводните записи на платеца е посочено „Връщане заем Р.Л.“. От двете
дружества са осчетоводени и останалата част от плащанията общо в размер на
15 166.58 лева, като в основанието на счетоводните записи на платеца също е
посочено „Връщане заем Р.Л.“. Това представлява запис в счетоводната
програма (за която експертът не е имал задача да провери дали позволява
промяна на данните), а не самото осчетоводяване. В самите документи -
преводни нареждания, представляващи счетоводният документ за
извършените вписвания в книгите, е записано като основание
„Възстановяване/ни (държавни) такси/и разноски“, т.е. записът в
счетоводната система относно връщане на заем не съответства в случая на
счетоводния документ, задължението, по който се погасява с плащането –
фактури и преводни нареждания. Вещото лице е уточнило още в съдебно
заседание, че именно фактурите и преводните нареждания обосновават
осчетоводяването, а в разглеждания случай е констатирано противоречие в
данните относно основанието за извършените от търговското дружество
плащания, извършени въз основа на фактури и преводни нареждания, и
записаното в счетоводните записи – „връщане на заем Р.Л.“. По аналогичен
начин са осчетоводени при платеца и трите преводни нареждания от сметка
на „Роел – 98“ООД от дати 23.04.2015г., 23.01.2018г. и 04.06.2018г., по
сметка на Адвокатско дружество „И. и А.“, общо за сумата в размер на 5
724.89 лева, в които нареждания за сумата 944.50 лева като основание е
посочено „възстановяване на платени такси“; разликата в размер на 4 780.39
лева (5724.89 лева – 944.50 лева) – фактури № 419, 434 и 436 от 2017г. за
абонаментно правно обслужване, представени по делото,- като тези плащания
8
на фактури са осчетоводени и от адвокатското дружество.
При така приетото за установено и с оглед доводите срещу
правилността на решението, очертаващи спорния предмет във въззивното
производство, въззивният съд намира следното от правна страна:
Безспорно е сключването на договор за заем между страните, уреден в
чл. 240 ЗЗД, по който в определен времеви период - 24.07.2014 - 17.05.2016г. –
ищецът е предоставял на ответника парични суми в общ размер на 89 488, 27
лв., от които безспорно ответникът е върнал 3 853 лв. на 23.04.2018г.
Съгласно чл. 240, ал. 4 ЗЗД, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да
върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. От
обстоятелствата, установени по делото, се налага извод, че към 04.06.2018г.
изискумостта на вземането за връщане на заетата сума е настъпила (самата
имискуемост не е спорна) – извод, до който съдът достигна след тълкуване на
кореспонденцията на страните по Viber приложението за смарт телефони, в
която се съдържа изявление на ответника в лично качество, че най-късно до
03.06.2018г. (краят на седмицата, следваща 25.05.2018г.) ще плати.
Основният спорен въпрос, около който се концентрира настоящият
спор, е изпълнено ли е задължението за връщане на заета сума от трето за
правоотношението лице – „Роел – 98“ ООД. Съгласно чл. 73 ЗЗД,
задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на
кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от
длъжника. Неоснователен е доводът на ответника от въззивната му жалба, че
съдът не е съобразил възражението му за поведението на ищеца,
обективирано в кореспондецията им по Viber, на което той (ответникът) е
акцентирал в писмената си защита, както и, че не е отчетено заключението на
ССЕ относно приетия „механизъм“ на плащане. Писмената защита
обективира това, което страната е изложила устно пред съда в устните
състезания, и възражение, релевирано в нея, поначало е преклудирано (чл.
133 вр. чл. 131, ал. 2 ГПК). В случая ответникът своевременно е направил
правопогасяващите си възражения за изпълнение на задължението от трето
лице – търговско дружество, чийто управител е, а оплакването, че съдът е
игнорирал съдържанието на доказателство по делото, е неоснователно. От
тази процесна кореспонденция между страните и от начина на счетоводно
записване въззивният съд не може да направи целения от ответника извод –
9
че ищецът е приемал „механизъм“ на плащане чрез третото лице по сметка на
адвокатското дружество, в което ищецът е управител и съдружник. Тъй като
ответникът не е доказал, което е в негова тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК), че е
изпълнил поетото към ищеца задължение да върне заетата сума, търсена с
иска, са налице и предпоставки за ангажиране на договорната му отговорност
съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Възражението, че е
изпълнил задължението си е недоказано по делото, а недоказаният факт
въззивният съд отнася във вреда на носещия тежестта на доказване.
Действително престацията на заемополучателя е заместима, т.е. може да се
изпълни от трето лице, но в разглеждания случай не е установено такова
изпълнение. С 4-те плащания от 31.07.2014 г., 05.08.2014 г., 16.09.2014г. и
29.12.2014г. в общ размер на 21 000 лв. не е налице плащане на чуждо
задължение, което кредиторът няма право да откаже. От една страна
основанието за плащане е изрично посоченото от наредителя в платежния
документ – „връщане на заем“/“връщане“ без да е уточнено, че се касае за
заем на управителя на дружеството – платец като физическо лице, т.е. не
става еднозначно ясно, както се сочи във въззивната жалба на ищеца, че се
изпълнява чуждо задължение. От друга страна, извън предмета на делото,
както е поддържал и ищецът, са правоотношения между него и „Роел – 98“
ООД, включително заемни правоотношения. Ето защо, не може да се направи
един единствен категоричен извод само въз основа на платежните документи
с вписано основание за плащане, цитирано по-горе, че няма заемни
правоотношения между посочените лица – ищец и третото лице, въпреки че
срокът на договора за абонаментно обслужване от 2009г. е изтекъл.
Следователно липсват косвени доказателства, с които да е проведено
изискваното от закона пълно доказване (създаващо сигурно убеждение у съда
в истинността на съответното твърдение) чрез система от доказателствени
факти за осъществяването на правнорелевантния факт на погасяване на
задължението. Аргумент за този извод на въззивния съд е и собственият
счетоводен запис на третото лице относно плащането на сумата 12 100 лв. на
29.12.2014г. – за разлика от другите счетоводни, изследвани от вещото лице,
записи, за това плащане е отразено, че се касае за връщане на заем на И. П.И.,
а не за връщане на заем на Р.Л.. По отношение на липсата на погасителен
ефект за процесното правоотношение на останалите извършени от третото
лице плащания въззивният съд препраща към мотивите, изложени към
10
първоинстанционното решение. Тези плащания са извършвани за погасяване
на задълженията на дружеството – платец, както е посочено в самите
документи, въпреки записването в счетоводството му, което не съответства на
документа, въз основа на който е извършено осчетоводяването, че с тях се
връща заем на ответника. Както е подчертано и в първоинстанционното
решение, решаващ за осчетоводяването е документът, въз основа на който е
извършено то. Несподелими, като непочиващи на доказателствата по делото
и закона, са доводите на ответника - жалбоподател, че с оглед отношенията на
доверие, съществували между страните, по икономическото си съдържание
посочените основания за плащане в документите, проверявани от ССЕ, са
равностойни на посоченото в счетоводните записи за връщане на заем от него
като физическо лице. Не може да се приеме и за безспорно установено, че са
налице документи, удостоверяващи липсваща информация в първичния
счетоводен документ, които да дават основание за извършения счетоводен
запис (чл. 6, ал. 5 ЗСч; чл. 7, ал. 3 ЗСч отм.). Същевременно съдът не е адресат
на задължение по чл. 146, ал. 2 ГПК да указва на ответника, че документите,
на които основава фактическите си възражения за плащане от трето лице,
нямат съответна доказателствена стойност и по този начин предварително
недопустимо да взема становище по спора. Основание за невъзприемане на
тезата на ответника, че с плащанията по сметка на адвокатското дружество, а
и по сметка на ищеца – на сумата 4 200 лв. на 05.03.2015г., са погасявани
задължения по процесния договор за заем, са и приетите като доказателства
искови молби, с които третото лице иска връщане на суми, платени на
адвокатското дружество и на ищеца, като недължимо платени. Иначе,
противно на доводите на ищеца във въззивната му жалба, по принцип няма
пречка длъжникът да изпълнява задължението си и преди срока за връщане
(който в случая не е изрично фиксиран, предвид и особеностите на
правоотношението сумите да се предават в рамките на определен времеви
период), доколкото то е изпълняемо (чл. 70, ал. 2 ЗЗД).
С оглед изложеното доводите във въззивната жалба на ищеца са
основателни – решението в обжалванете от него части е частично неправилно
– косвен резултат от решаващата дейност, която осъществи въззивният съд, и
подлежи на отмяна, а вместо това искът за главницата на уважаване чрез
осъждане на ответника да заплати на ищеца и сумата 21 000 лв., а този за
обезщетението за забава и за сумата 2 415 лв. - разликата над уважения
11
размер до определения размер на законната лихва със заключението на ССЕ.
Въззивната жалба на ответника е неоснователна, поради което решението в
обжалваната от него част като правилно се потвърждава. Отношенията на
доверие, които страните поддържат, че са имали, и мотивите, за да сключат
по установения начин признатия договор за предаване на парични средства
(плащани по банков път с вписано основание само „договор“) в продължение
на близо 2 години срещу задължение да бъдат върнати, остават извън спорния
предмет. При този изхода на спора по същество, на съответна отмяна подлежи
и решението в частта за разноските, - тези, присъдени в полза на ответника
над размера от 0, 91 лв. В полза на ищеца се присъждат разноски в размер на
937, 55 лв. – държавна такса и 19, 61 лв. – депозит за вещо лице. Съдът не
присъжда допълнително адвокатско възнаграждение, тъй като, видно от
размера на присъдената като разноски сума с първоинстанционното решение,
то е присъдено изцяло след редуцирането му по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК до
размера от 4 000 лв. За въззивното производство на ищеца - жалбоподател и
ответник по въззивната жалба на насрещната страна се присъжда държавна
такса за въззивно обжалване в размер на 468, 78 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 3 399, 15 лв. при база 3 400 лв., до която съдът
намали възнаграждението на основание чл. 78, ал. 5 ГПК (при минимално с
оглед материалния интерес от 3 395, 21 лв.), тъй като спорът пред въззивната
инстанция е сведен до спор по правото и делото е решено в едно съдебно
заседание.
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260207 от 12 януари 2021г. по гр. д. №
9772/2019г. на Софийски градски съд, ГО, 29 състав, в частта, в която искът
по чл. 240, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 21 000 лв. – главница и искът по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 2 415 лв. – обезщетение за забава,
както и в частта, в която са присъдени разноски в полза на ответника над
размера от 0, 91 лв. и вместо това:
ОСЪЖДА Р. А. Л.., ЕГН **********, да заплати на И. П. И., ЕГН
**********, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 21 000 лева,
представляваща невърнати заети парични средства по съществувало помежду
12
им заемно правоотношение през периода от 24.07.2014г. до 17.05.2016г.,
заедно със законната лихва върху тази сума от 23.07.2019г. до окончателното
й изплащане и на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата 2 415 лв. –
обезщетение за забава за периода 04.06.2018г. до 22.07.2019г. включително.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260207 от 12 януари 2021г. по гр. д. №
9772/2019г. на Софийски градски съд, ГО, 29 състав в останалите обжалвани
части.
ОСЪЖДА Р. А. Л.., ЕГН **********, да заплати на И. П. И., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 5 ГПК сумата 4 356, 31 лв. –
разноски за двете инстанции.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13