№ 8894
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110152455 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът ЗАД „А...” е предявил срещу ответника „Б..“ АД иск с правно основание чл.
411 от Кодекса за застраховането за осъждането на ответника да заплати сумата от 207, 38
лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № ... ведно с
обичайните (ликвидационни) разноски по определянето му в размер на 15 лв. за причинени
вреди на МПС марка „Х..“ с peг. № ... в резултат на ПТП настъпило на 12.05.2020 г., в гр.
София, на бул. „А...“, по вина на водач на МПС „Ф..“ с рег.№ .., за който е имало сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност" с ответното дружество, заедно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане исковата молба (04.09.2024 г.) до
окончателното й изплащане, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 73, 31
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
04.09.2021 г. – 04.09.2024 г.
Ищецът твърди, че на 12.05.2020 г., в гр. София, на бул. „А...“ при движение по
булеварда е било реализирано ПТП между л.а. „Х..“ с peг. № ... и л.а. „Ф..“ с рег.№ .., като
вина за настъпването му имал водачът на л.а. „Ф..“ с рег.№ .., чиято „Гражданска
отговорност“ е била застрахована при ответното дружество. По отношение на л.а. „Х..“ с peг.
№ ... към датата на произшествието имало валидно сключен договор за застраховка „Каско“,
като ищецът заплатил застрахователно обезщетение в размер на 192, 38 лв. на 26.05.2020 г. и
направил ликвидационни разноски в размер на 15 лв., като претендира общата сума от 207,
38 лв. и обезщетение за забава от изтичане на срока за доброволно изпълнение, предоставен
с покана за доброволно изпълнение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва, че виновен за настъпилото ПТП е
водачът на л.а. „Ф..“ с рег.№ ... Твърди, че е било налице и съпричиняване. Оспорва иска и
по размер, като поддържа, че са били надписани ремонтно-възстановителни дейности, които
не са били необходими. Моли за отхвърлянето на иска и присъждането на сторените по
делото разноски.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на
договора за имуществено застраховане вследствие виновно и противоправно поведение на
лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП,
е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди.
По предявения иск за обезщетение за забава в тежест на ищеца е да установи
поставянето на ответника в забава чрез получаване на покана и размера на обезщетението.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
вземането на ищеца чрез плащане, както и възраженията си, че инцидентът е настъпил по
вина на застрахования при ищеца водач.
С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в откритото съдебно заседание на
19.02.2025 г. без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: обстоятелството, че л.а. „Ф..“ с рег.№ .. е бил застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, валидна към
12.05.2020 г., както и че по отношение на л.а. „Х..“ с peг. № ... към 12.05.2020 г. е имало
налице сключен договор за имуществено застраховане с ищеца.
Спорните по делото въпроси са свързани с това какви са били причинените щети по
л.а. „Х..“ в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие, съответно какъв е
размерът на обезщетението, както и дали е налице съпричиняване от страна на водача на
другия автомобил.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по
делото двустранен констативен протокол от 12.05.2020 г., съставен от участниците в
процесното ПТП, приложените по делото заявление за изплащане на обезщетение, опис на
щети по претенция, калкулация-ремонт, доклад по щета, преводно нареждане, както и от
заключението на приетата и неоспорена автотехническа експертиза, което след преценка по
реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като компетентно и обективно, се
установява, че на 12.05.2020 г., около 14.00 ч., на бул. „А...“ л.а. „Ф..“ с рег. номер .. е спрял
на червен сигнал на светофарната уредба и при промяна в зелена сигнализация водачът
предприема маневра за потегляне, при което настъпва съприкосновение с потеглящия пред
него л.а. „Х..“ с рег. номер .... Съгласно изготвения от участниците двустранен протокол при
произшествието на л.а. „Х..“ е била нанесена щета, описана като „вдлъбнатина и
одраскване“. Предвид механизма на настъпване на произшествието и приложения снимков
материал, очевидно е, че тези щети са били нанесени в областта на задната броня, като в
тази връзка е било извършено боядисване на задната броня. Така и съгласно заключението
на вещото лице всички увреждания по л.а. „Х..“ се намират в причинно-следствена връзка с
процесното произшествие, поради което възражението на ответника, че са били надписани
ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими, е неоснователно. Няма
извършени други ремонтно-възстановителни дейности, за които да е заплатено, освен
боядисването на задната броня.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник
в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Съгласно ал. 1, т. 3, б. „б“,
ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие. Когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в
произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
2
дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”в” от закона/.
На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ (отм.) е издадена
Наредба Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. В този подзаконов
нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило
ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2/ протокол за ПТП с
материални щети и 3/ двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата, когато при произшествието са причинени само
материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП /приложение № 3/. Такава е хипотезата и в разглеждания случай, в който
органите на МВР нямат задължение и не посещават местопроизшествието. Следователно по
арг. от чл. 179, ал. 1 ГПК съставеният от участниците в ПТП двустранен констативен
протокол няма характер на официален документ и не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа техните
съгласувани изявления за настъпили факти и обстоятелства. Съответствието на тези факти и
обстоятелства с действителното фактическо положение може да бъде проверявано от
застрахователя и подлежи на доказване на общо основание в процеса.
По делото бяха разпитани водачите на двете превозни средства. Водачът на л.а. „Х..“
И. Н. А. нямаше спомен за конкретното произшествие, но потвърди, че през 2020 г. е
управлявал л.а. „Х..“, както и че почеркът в приложеното по делото заявление за изплащане
на обезщетение е негов. Свидетелката Н. К. Т. потвърди в показанията си, че двата леки
автомобила са се ударили леко на светофара, като тя се е движела с управлявания от нея
автомобил зад другия автомобил. Двата автомобила тъкмо били потеглили на светофар и се
движели с около 10 км/ч, като автомобилът пред нея спрял и така настъпил ударът. Няма
спомен относно дистанцията между двата автомобила, помни, че движението е било
натоварено. В приетата по делото експертиза вещото лице е посочило, че причината за
настъпване на процесното произшествие е поведението на водача на л.а. „Ф..“, който е
управлявал автомобила със скорост и дистанция, които не са му позволили да спре в
рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение със спрелия пред него л.а. „Х..“,
а при липса на препятствия или опасност пред л.а. „Х..“ същият също е допринесъл за
настъпване на произшествието, като е предприел спиране без същото да е било
наложително.
Въз основа на посочените по-горе приети писмени и гласни доказателства, се налага
извод, че по делото е установено, че процесното ПТП, при което на застрахованото при
ищеца имущество е причинена имуществена вреда, е настъпило единствено в резултат на
виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Ф..“ свидетелката Т.. Същата е
нарушила разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно
средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре
рязко. По делото не се събраха доказателства, от които да се направи категоричен извод за
наличието на съпричиняване от страна на водача на л.а. „Х..“. Действително, в показанията
на свидетелката Т. се съдържат данни за това, че след като е потеглил, въпросният автомобил
е спрял отново, но предвид отдалечеността във времето на инцидента, свидетелката не можа
да съобщи подробности отново това дали пред него е имало препятствие, каква е била
дистанцията между автомобилите, а единствено, че движението е било натоварено.
Посоченото от вещото лице в заключението, че водачът на л.а. „Х..“ е допринесъл за
настъпване на произшествието е хипотеза, при която водачът е предприел спиране без това
да е било наложително. Предвид разпределената доказателствена тежест по възражението за
съпричиняване, в тежест на ответника е да установи, че спирането не е било наложително,
което не беше установено по делото, поради което съдът намира, че възражението на
ответника за наличие на съпричиняване остана недоказано по делото. Тъй като л.а. „Ф..“ е
3
бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, е
възникнало и непогасено регресно вземане по смисъла на чл. 411 КЗ в полза на
застрахователя по имуществената застраховка срещу застрахователя по „Гражданска
отговорност“ на делинквента.
По отношение на размера на дължимото обезщетение от значение е стойността на
вредите по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им без прилагане на
обезценка съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ. Съгласно заключението на изготвената и неоспорена
САТЕ общият размер на причинените щети на процесния автомобил, определен по пазарни
цени към датата на настъпване на ПТП, е 317, 18 лв., което е повече от претендирания и
изплатен от ищеца размер, като с оглед диспозитивното начало искът следва да бъде уважен
в предявения размер от 207, 38 лв. Към тази сума следва да бъдат прибавени и обичайните
разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП в размер на 15 лв., като в тази
връзка следва да се има предвид и че съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД при деликт обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е.
обемът на отговорността обхваща действително причинените вреди, а обезщетението трябва
да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови
предхождащото увреждането състояние.
Основателна е и претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като от приложеното на л. 21 по
делото писмо и поставения върху него печат с входящ номер и дата се установява, че
поканата за плащане на задължението е била връчена на ответника на 17.06.2020 г.,
следователно за претендирания период от 04.09.2021 г. до 04.09.2024 г. той е бил в забава и
искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски в размер на общо 450 лв., от
които 100 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за експертиза, 50 лв. депозит за свидетел и
100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Б..“ АД, ЕИК ,.., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д..“ №..., да заплати на „ЗАД А...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „С..“ № 2, на основание чл. 411 КЗ сумата от 207, 38 лв., представляваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № ... ведно с обичайните
(ликвидационни) разноски по определянето му в размер на 15 лв. за причинени вреди на
МПС марка „Х..“ с peг. № ... в резултат на ПТП настъпило на 12.05.2020 г., в гр. София, на
бул. „А...“, по вина на водач на МПС „Ф..“ с рег.№ .., за който е имало сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност" с ответното дружество, заедно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане исковата молба (04.09.2024 г.) до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 73, 31 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 04.09.2021 г. –
04.09.2024 г.
ОСЪЖДА „ЗД Б..“ АД, ЕИК ,.., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д..“ №..., да заплати на „ЗАД А...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „С..“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450 лв., представляваща
направените в производството разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5