№ 3754
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П.А
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110134726 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от М. П. П., с ЕГН: **********, срещу
З. Л. В. (с предбрачно име З. Л. Т.), с ЕГН: **********, с която е предявен иск за делба с
правно основание чл. 34 ЗС на 1 недвижим имот, представляващ ап. № 51, находящ се гр.
София, жк. „Овча купел 2“ бл. 3, вх. Б, ет. 6, идентификатор 68134.4333.1401.3.51. Ищецът
М. П. П., с ЕГН: **********,, твърди, че е съсобственик със З. Л. В., с ЕГН: **********, на
недвижимия имот, подробно индивидуализиран в исковата молба: ап. № 51, находящ се гр.
София, жк. „Овча купел 2“ бл. 3, вх. Б, ет. 6, идентификатор 68134.4333.1401.3.51. Навежда
твърдения, че същият е придобит от двамата по време на брака им в режим на СИО през
1989 г., посредством Договор за покупко - продажба на жилища, по реда на чл. 117 ЗТСУ №
140, том V на 10.05.1989 г., като е закупен изцяло с негови средства. Твърди, че с Решение №
192 от 24.10.1994 г. бракът им е прекратен по вината на ответницата, като процесният имот е
предоставен за ползване на З. Л. В. и децата Е., П. и Л.. Сочи, че родените им по време на
брака деца вече са пълнолетни и са напуснали семейното жилище, което към настоящия
момент се обитава единствено от майката на бившата му съпруга, като му е отказан достъп
до жилището. Счита, че в настоящия случай приложение следва да намери разпоредбата на
чл. 348 ГПК. Заявява, че квотите в съсобствеността са, както следва:- М. П. П., с ЕГН:
**********,- ½ ;- З. Л. В., с ЕГН: ********** - ½ . Ищецът моли съдът да допусне делба на
посочения имот, при посочените квоти.
Ответницата - З. Л. В., с ЕГН: **********, е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Навежда твърдения, че владее фактически процесния
1
имот поддържа го непрекъснато, явно и постоянно, прави подобрения и заплаща сумите по
поддръжка на общите части, въз основа на решения на ОС на ЕС. Оспорва М. П. П., с ЕГН:
**********, да е съсобственик на процесния недвижим имот, както и че същият е закупен с
негови средства. Сочи, че тя е единствен собственик на основание покупко-продажба в
режим СИО и придобивна давност - чрез владение повече от 10 години. Моли да се отхвърли
предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Софийски районен съд, 53-и състав е сезиран с конститутивен иск с правно
основание чл.34 от ЗС.
По иска за делба в доказателствена тежест на ищеца е да установи 1) юридическият
факт, от който произтича съсобствеността, 2) че имотът, чиято делба се иска, е съсобствен
между него и ответника, 3) че имотът е съсобствен при твърдените квоти.
По възражението за придобиване по давност:
В тежест на ответника е да установи, че е 1) владял постоянно, непрекъснато,
несъмнено, явно и спокойно, че 2) е изтекъл период от време надхвърлящ 10 години и 3) че е
демонстрирал намерението си да владее само за себе си пред другия съсобственик.
При доказване на посочените предпоставки, в тежест на ищеца е да установи
действията, които водят до спиране или прекратяване на давността.
По делото е представен и приет Договор за покупко-продажба на жилище № 140 от
10.05.1989 г., сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ между Главна дирекция за изграждане на
София при СНС, представлявана от инж. Виктор Шарков и Е. Аргирова, от една страна, и М.
П. П., от друга. С посочения договор последният придобива жилище № 51, находящо се в
жилищна сграда блок № 3а-д, вход Б на VI етаж в ж.к. Овча купел-2 в гр. София, със
застроена площ 60,32 кв.м. , заедно с избено помещение № 16 и 1,813% ид.ч. от общите
части на сградата.
Договорът представлява частен диспозитивен документ и като такъв той обвързва
страните, доколкото не е оспорена неговата автентичност. Договорът за продажба има
вещно-прехвърлително действие, поради което със сключването му на основание чл. 24, ал.
1 от ЗЗД приобретателят придобива индивидуално определената вещ, в настоящия случай
описания недвижим имот, и за него възниква задължение да заплати посочената в договора
цена, доколкото друго не е уговорено в самия договор.
По делото е представено и прието Решение № 192 от 24.10.1994 г. на 88 с-в, БК на
Софийски районен съд по гр. д. № 1054/1993 г., с което е поставено прекратяване на брака
между М. П. П., с ЕГН: **********, и З. Л. П.а (която възстановява предбрачното си име Т.
със същото решение), сключен на 6.12.1982 г.. Чрез това решение съдът е възложил на
съпругата – ответник по настоящото дело да ползва семейното жилище за срока на
упражняване на родителските права.
2
От наличието на съдебно решение, с което се постановява прекратяване на брака чрез
развод след датата на придобиване на процесния имот и предвид твърденията на страните за
сключване на брак на 6.12.1982 г., т.е. преди придобиване на процесния имот, настоящата
инстанция счита за установено наличието на брачна връзка между страните по настоящото
дело към момента на придобиване на процесния имот.
Следователно на основание чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г., действащ към момента на
придобиване на имота, респ. чл. 21 от СК от 2009 г., правото на собственост върху него се
придобива при режим на общност, макар че в придобивното основание е посочен само
ищецът – М. П. П.. Доколкото са налице всички материалноправни предпоставки за това, а
именно – един от съпрузите придобива вещно право, придобива го по време на брака, при
наличие на необорена презумпция за съвместен принос и при положение, че не попада в
изключенията по чл. 20 и 21 от СК от 1985 г. (отговарящи на чл. 22 и 23 от СК от 2009 г.).
Предвид релевираното от ответника възражение, че по-голямата част от заема, с
който е платена цената по договора, е изплатена от нея посредством пари, дадени й като
дарение от родителите й, настоящата инстанция счита, че това обстоятелство не обуславя
приложението на изключението по чл. 20, ал. 1 от СК от 1985 г. В константната практика на
ВС, а след това и на ВКС се приема, че от значение за придобиването на вещта в режим на
СИО е моментът на осъществяване на фактическия състав на придобивното основание
(ППВС 5/1972 г., ППВС 8/1980 г.). При договора за продажба на индивидуално определена
вещ това е момента на сключване на договора в изискуемата по закон форма, което в
настоящия случай е 10.05.1989 г. Въпросът за произхода на средствата за придобиване на
имота има значение за правото на иск за определяне на по-голям дял поради значително по-
голям принос – чл. 28, ал. 3 от СК от 1985 г., респ. чл. 29, ал. 3 от СК от 2009 г., но не
изключва придобиването на имота в режим на общност ((така: Решение № 428 от 11.04.2016
г. по гр. д. № 6452 / 2013 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Определение
№ 94 от 18.02.2016 г. по гр. д. № 287 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр.
отделение)). Следва също така да бъде посочено, че погасяването на заема със лични
средства на единия съпруг не води до трансформация, тъй като цената за имота е заплатена
чрез заетата сума, а последващото погасяване на заема, за който съпрузите носят солидарна
отговорност на основание чл. 25, ал.2 от СК от 1985 г., респ. чл. 32, ал. 2 от СК от 2009 г., е
въпрос на личните отношения между съпрузите. Чл. 18 от СК от 1985 г., респ. чл. 17 от СК
от 2009 г. предписват, че всеки от съпрузите трябва да допринася за благополучието на
семейството според личните си възможности, поради което дори и да бъде доказано, че
заемът е погасен преимуществено от един от съпрузите, това обстоятелство не изключва
презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи в придобиване на делбения имот на
основание чл. 19, ал. 3 от СК от 1985 г., респ. чл. 21, ал. 3 от СК от 2009 г.
Предвид постановеното съдебно решение и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от СК от
1985 г. прекратяването на брака чрез развод води и до прекратяване на съпружеската
имуществена общност. Тя се трансформира в обикновена съсобственост при равни дялове –
чл. 27 от СК от 1985 г., доколкото няма данни за определяне на по-голям дял на единия от
3
бившите съпрузи.
По възражението за изтекла придобивна давност:
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Стефка
Монкова. Тя свидетелства, че познава ответница от 1989 г., когато са се нанесли в новия
блок. Заявява, че 3-4 години по-късно съпругът й я е напуснал и след това тя е останала да
живее в апартамента с трите си деца. Съобщава, че 2016-2017 година там е живеела голямата
й дъщеря със семейството си, но тя е починала при раждане и в апартамента е останал да
живее най-малкият син на ответника. Свидетелства, че през това време не е виждала ищецът
да идва и разноските за ремонт на покрива и на външната врата и сметки е плащала
ответница. На въпрос от процесуалния представител на ищеца потвърждава, че ответницата
не е живяла в апартамента от 2018 г., когато там е останала да живее голямата й дъщеря.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Монкова за достоверни,
тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно
логични. Въпреки че е логично с оглед изминалия период от време свидетелят да няма
точен, достатъчно конкретен и подробен спомен за някои обстоятелства, а да си спомня
фактите в по-обобщен вид, основното, което има значение е, че показанията касаят факти,
които са възприети лично от свидетеля и изложените показания са житейски и правно
логични и последователни.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на св. Д.
Стефанов. Свидетелят посочва, че се познава с ищеца от около 10 години и той му е
споделял, че притежава апартамент в ж.к. „Овча купел“, гр. София, но него живее бившата
му съпруга. Свидетелства, че са ходили до там два пъти, но не са успявали да влязат.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Стефанов за достоверни,
тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно
логични. Въпреки че е логично с оглед изминалия период от време свидетелят да няма
точен, достатъчно конкретен и подробен спомен за някои обстоятелства, а да си спомня
фактите в по-обобщен вид, основното, което има значение е, че показанията касаят факти,
които са възприети лично от свидетеля и изложените показания са житейски и правно
логични и последователни.
Доколкото ответницата е установила владение върху съсобствения имот въз основа на
съдебното решение, с което е постановено прекратяване на брака, като й е възложено
ползването на семейното жилище за срока на упражняване на родителските права върху
децата от брака, настоящата инстанция счита, че тя се явява владелец за своята идеална част
от правото на собственост върху имота, но държател за частта на другия съсобственик,
поради което презумпцията по чл. 69 ЗС се счита оборена (така: Тълкувателно решение №
1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1 / 2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГК,
Определение № 4116 от 15.12.2023 г. по гр. д. № 298 / 2023 г. на Върховен касационен
съд, 2-ро гр. отделение). Така в тежест на ответницата е да установи, че са настъпили
предпоставки за преобразуване на държането във владение, чрез промяна на субективния
4
елемент, в намерение да свои целия имот само за себе си, противопоставяйки го на другия
съсобственик по категоричен начин, и също, че фактическото владение е продължило явно,
необезпокоявано и непрекъснато в нормативния изискуем срок, на основание чл.79, ал.1 във
връзка чл. 68, ал.1 от Закона за собствеността.
Владеещият съсобственик може да промени намерението си и да започне да владее за
себе си (interversio possessionis). Трябва обаче това да се материализира, т.е. да се доведе до
знанието на другия съсобственик промяната в намерението чрез такова поведение, което
напълно еднозначно и недвусмислено води до извод, че владеещият съсобственик е
установил владение върху идеалните части на невладеещия съсобственик, като е отблъснал
неговите права върху идеалните части от правото на собственост върху имота, които
невладеещият съсобственик притежава.
Въпреки това обаче от събрания доказателствен материал не се установява
извършване на такива действия, които по недвусмислен начин да отблъскват правата на
другия съсобственик и да установяват владение върху идеалните части от правото на
собственост върху имота, принадлежащи на другия съсобственик. Включително ответницата
се позовава на владение върху имота въз основа на цитираното съдебно решение, с което й е
възложено ползването на семейното жилище до навършване на пълнолетие на децата.
Институтът на чл. 107 от СК от 1985 г., респ. чл. 56 от СК от 2009 г. представлява
специфичен институт, чрез който се учредява квази-наемно правоотношение между бившите
съпрузи по отношение на семейното жилище. Той е уреден в интерес на децата от брака и
поради това не може да се приеме, че предоставянето на семейното жилище на един от
съпрузите чрез съдебното решение води до отблъскване на правата на другия съпруг върху
неговите идеални части от правото на собственост върху имота. Следователно както се
посочи по-горе, за да започне да тече придобивна давност в полза на съпруга-съсобственик
за идеалните части от правото на собственост на другия съпруг-съсобственик е необходимо
да бъдат извършени действия, които по недвусмислен начин да отблъскват неговите права и
да установяват владение върху идеалните части от правото на собственост, принадлежащи
на другия съпруг.
Такива данни обаче по настоящото дело липсват. От свидетелските показания се
установява по безспорен начин единствено, че ответницата е упражнявала фактическата
власт върху имота и че го е поддържала. За периода до 2007 г., когато по твърдения на
страните пълнолетие навършва най-малкото им дете, за ответницата е съществувала
правната възможност еднолично да ползва имота въз основа на съдебното решение. Поради
това макар и този факт да е бил възприет от невладеещия съсобственик бивш съпруг,
упражняването на фактическа власт само по себе си не представлява такова недвусмислено
отричане на правата на невладеещия съсобственик.
Обстоятелството, че ответницата е заплащала разноските по поддържане на делбения
имот и е поемала комуналните разноски, свързани с използването му, също не представляват
действия, които недвусмислено да отблъскват правата на невладеещия съсобственик. Тези
действия са насочени към запазване и поддържане на съсобствената вещ, поради което
5
представлява действия на обикновено управление (така: Тълкувателно решение № 91 от
1.X.1974 г. по гр. д. № 63/74 г., ОСГК), поради което макар и възприети от невладеещия
съсобственик, те не засягат неговите права върху съсобствената вещ. При условие, че
единият съсобственик е извършил разходи по поддръжката на съсобствената вещ, той
разполага с възможност да търси от другите съсобственици пропорционална част от
понесените разноски на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, но отново не може да бъде направен
извод, че с тези действия ответницата е отблъснала по недвусмислен начин правата на
невладеещия съсобственик-бивш съпруг. Дори и възприети от невладеещия съсобственик
извършването на ремонт на покрива и на външната врата са разходи, които са естествено
свързани с поддържането на сграда в режим на етажна собственост, но не водят до
недвусмислено отблъскване на правата на невладеещия съсобственик. Макар от показанията
на св. Стефанов да се установява, че на два пъти с ищеца не са успявали да влязат в имота,
сам по себе си този факт не е достатъчен, за да се приеме, че са отблъснати правата на
невладеещия съсобственик върху собствените му идеални части, доколкото самата ответница
оспорва твърдението, че ищецът не е допускан до имота, от което недвусмислено може да се
изведе липсата на отблъскване на правата му върху идеалните части от правото на
собственост върху имота.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК страните в производството по делба заплащат
разноски съобразно стойността на дяловете, които притежават в съсобствеността. А за
съединените искове – разноските се определят по реда на чл. 78 ГПК. Тъй като в случая не
са били предявявани такива съединени искове по реда на чл. 343 ГПК, настоящата съдебна
инстанция счита, че следва да се произнесе по отношение на претенцията за заплащане на
разноски във фазата по извършване на делбата. (така: ППВС 7/1973 г., Определение № 58
от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 399/2016 г., IV г. о., ГК).
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА съдебна делба на основание чл. 34 от ЗС между М. П. П., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: с. Владо Тричков, общ. Своге, махала „Ромча“, ул. „114-та“,
№ 1 и З. Л. В., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Банкя, ул. „Гоце Делчев“ № 37, ЗА:
Недвижим имот, представляващ апартамент № 51, находящ се гр. София, жк. „Овча
купел 2“ бл. 3, вх. Б, ет. 6, с идентификатор 68134.4333.1401.3.51 (шестдесет и осем хиляди
6
сто тридесет и четири,точка, четирихиляди триста тридесет и три, точка, хиляда
четиристотин и едно, точка, три, точка, петдесет и едно), състоящ се от една стая, дневна,
кухня и сервизни помещения, със застроена площ 60,32 кв.м. , заедно с избено помещение
№ 16 и 1,813% ид.ч. от общите части на сградат, при съседи по акт за собственост:
стълбище, ап. № 52, улица и двор, при квоти, както следва:
М. П. П. – 1/2 ид.ч.
З. Л. В. – 1/2 ид.ч.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му пред
Софийски градски съд с възивна жалба
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7