Р
Е Ш Е Н И Е
№……………………… /27.02.2020 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието
на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3889
по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.В.“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Княз Александър Ⅰ“ № 4, ет. 6, депозирана чрез
неговия процесуален представител адв. З.С. от АК –
София срещу Наказателно постановление № В – 0047168 от 01.08.2019 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на
пазара” към Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството –
жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 214 от Закона за туризма, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева
(хиляда лева) за това, че при направена проверка на 09.07.2019 г. в гр. Варна,
к.к. „Златни пясъци“ в обект хотел „Дабълтрий бай Хилтън“ е
установено, че дружеството „Д.В.“ ЕАД извършва туристическа дейност в място за
настаняване, находящо се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, като обектът разполага с 292 легла за
настаняване на гости, разпределени в 196 стаи, като е установено, че на видно
място в обекта няма поставено удостоверение за утвърдена категория – нарушение
на разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Закона за туризма.
Дружеството – жалбоподател „Д.В.“ ЕАД – гр. София
намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, като представя подробни аргументи в защита на своето становище.
Посочва, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН,
съгласно която за административни нарушения носят отговорност работниците и
служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили
или допуснали да бъдат извършени. Допълва, че административно – наказващият
орган единствено е санкционирал самото дружество, без обаче да изследва въпроса
кои са конкретните служители/работници, в чиито задължения попада поставянето
на категорийната символика в проверявания обект.
Според дружеството самото то не е годен субект да носи административно –
наказателна отговорност за нарушение на чл. 132, ал. 1 от Закона за туризма.
Също така навежда твърдения, че проверяващите инспектори от Комисията за защита
на потребителите са извършили проверка единствено в района на рецепцията на
хотелския комплекс, а самото удостоверение за утвърдена категория е било
поставено на друго видно място във фоайето на хотела, като е било представено
незабавно на проверяващите от служителя Марияна Борисова Благова. Според
дружеството – жалбоподател нарушението остава недоказано, като въз основа на
всички тези съображения, моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 16.12.2019 г. открито съдебно
заседание по НАХД № 3889 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Д.В.“ ЕАД не се представлява нито от
законен, нито от процесуален представител, който да изрази становището му в
дадения ход на делото по същество.
В проведеното на 16.12.2019 г. открито съдебно
заседание по НАХД № 3889 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд,
въззиваемата страна Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр.
Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” към Комисия за защита на
потребителите се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт
Надежда Недева, която моли за потвърждаване на наказателното постановление,
мотивирайки се, че нарушението е категорично установено, поради което и
правилно е била ангажирана административно – наказателната отговорност на
дружеството, като не са налице някакви смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да са предпоставка за приложението на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН.
От
фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 09.07.2019 г. св. М.А.А.
и св. И.Е.А. – инспектори в Комисията за защита на потребителите извършили
проверка по спазване на законодателството в сферата на туристическите услуги в
хотел „Дабълтрий бай Хилтън“,
находящ се в гр. Варна, к.к.
„Златни пясъци“, стопанисван от дружеството „Д.В.“ ЕАД.
Двете свидетелки А. и А. установили, че в
проверявания обект няма поставено на видно място удостоверение за утвърдена
категория.
Св. А. започнала да съставя Констативен протокол №
2668939/ 09.07.2019 г., касаещ извършената проверка
на хотел „Дабълтрий бай Хилтън“,
като в този момент от служител на хотела й било предоставено удостоверение за
утвърдена категория 5 звезди № РК – 19 – 9685/ 11.09.2014 г., издадено от
Министерството на икономиката и енергетиката за обекта с капацитет 392 легла,
196 стаи, собственик и лице, извършващо дейност в обекта – „Д.В.“ ЕАД.
Самото удостоверение за утвърдена категория 5
звезди № РК – 19 – 9685/ 11.09.2014 г. било съхранявано в папка, наред с други
документи на дружеството, стопанисващо хотелския комплекс.
Преценявайки, че със своето поведение дружеството,
стопанисващо хотел „Дабълтрий бай Хилтън“
– „Д.В.“ ЕАД е извършило административно нарушение на разпоредбата на чл. 132,
ал. 1 от Закона за туризма, на 15.07.2019 г. св. М.А.А.
съставила акт за установяване на административно нарушение, с който
санкционирала дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 01.08.2019
г. Директорът на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към Главна дирекция
„Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите издал наказателно
постановление с което на основание чл. 214 от Закона за туризма наложил на въззивното дружество „Д.В.“ ЕАД административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл. 132,
ал. 1 от Закона за туризма.
По
отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
По
същество, съдът я намира за неоснователна,
поради следните съображения:
Разпоредбата
на чл. 132, ал. 1 от Закона за туризма предвижда, че категоризираните места за
настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения,
самостоятелни заведения за хранене и развлечения, туристически хижи,
туристически учебни центрове и туристически спални и прилежащите към тях
заведения за хранене се издава категорийна символика
в зависимост от техния вид и категория, включваща удостоверение и табела, които
се поставят на видно място в обекта.
В
случая от показанията на св. А. и св. А. безспорно се установява, че издаденото
удостоверение за утвърдена категория 5 звезди № РК – 19 – 9685/ 11.09.2014 г.,
издадено от Министерството на икономиката и енергетиката за обекта хотел „Дабълтрий бай Хилтън“ с капацитет
392 легла, 196 стаи, собственик и лице, извършващо дейност в обекта – „Д.В.“
ЕАД, не се е намирало на видно място на територията на самия хотел, а в хода на
проверката е било извадено от служител от една папка, съдържаща документи.
Съдът
напълно кредитира показанията на двете инспекторки от Комисията за защита на
потребителите като последователни, логични и взаимнодопълващи
се, поради което и приема от фактическа страна, че на 09.07.2019 г. на видно
място в хотел „Дабълтрий бай Хилтън“
не е било поставено удостоверението за утвърдена категоризация, поради което и
съвсем правилно е била ангажирана административно – наказателната отговорност на
дружеството, стопанисващо търговския обект за нарушение на чл. 132, ал. 1 от
Закона за туризма.
Съдът
не може да сподели възражението, наведено във въззивната
жалба, че нарушението е останало недоказано. Гласните доказателства, събрани в
хода на съдебното следствие, са с изключително висока доказателствена
стойност, съдът им дава вяра напълно и те с категоричност установяват съставомерността на нарушението.
Следва
да се подчертае, че не са представени никакви доказателства, които не просто да
опровергаят, а дори да поставят под съмнение констатациите на св. А. и св. А.
за това, че удостоверението за утвърдена категоризация се е намирало в папка с
документи, а не е било поставено на видно място в обекта.
Субект
на нарушението по чл. 132, ал. 1 от Закона за туризма е именно дружеството,
стопанисващо търговския обект, в случая „Д.В.“ ЕАД, поради което и възражението
в тази посока се явява несъстоятелно. Ако дружеството счита, че някой негов
служител/ работник е персонално виновен за допуснатото нарушение, остава
открита възможността да му потърси дисциплинарна отговорност, но съдът е
категоричен, че работник/ служител на дадено юридическо лице не е годен субект
на отговорността по чл. 132, ал. 1 от Закона за туризма.
Още
веднъж съдът ще подчертае, че дава вяра на свидетелските показания на св. А. и
на св. А., което изключва възможността да се приеме за достоверно твърдението
на дружеството, че процесното удостоверение се е
намирало на видно място във фоайето на хотела – напротив свидетелите бяха единодушни,
че се е намирало в папка с други документи.
Макар,
че подобно възражение не е изрично наведено, все пак за пълнота на мотивите
съдът би желал да се аргументира защо намира, че нормата на чл. 28, буква „а“
от ЗАНН в случая е неприложима. От писмените доказателства, събрани в хода на
административно – наказателното производство се установява, че хотел „Дабълтрий бай Хилтън“ е обект с
капацитет 392 легла, разпределени в 192 стаи, т.е. в случая се касае за
изключително голям търговски обект, респ. от допуснатото нарушение са засегнати
в отрицателно отношение правата на многобройните клиенти на хотела, поради
което и не е обществено приемливо да се проявява снизхождение към извършеното
административно нарушение.
Предвидената
„имуществена санкция“ в размер на 1000 лева е минималния праг на
административното наказание, предвидено в разпоредбата на чл. 214 от Закона за
туризма, поради което и пред съда не е поставен въпроса за нейната евентуална завишеност, респ. несправедливост.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № В –
0047168 от 01.08.2019 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към
Главна дирекция „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите,
следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на въззиваемата
страна Комисия за защита на потребителите следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 80 лева (осемдесет лева) за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В – 0047168 от
01.08.2019 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към Главна
дирекция „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите, с което на
дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 214 от Закона за
туризма, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1000 лева (хиляда лева) за това, че при направена проверка на 09.07.2019 г. в
гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“ в обект хотел „Дабълтрий бай Хилтън“ е
установено, че дружеството „Д.В.“ ЕАД извършва туристическа дейност в място за
настаняване, находящо се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, като обектът разполага с 292 легла за
настаняване на гости, разпределени в 196 стаи, като е установено, че на видно
място няма поставено удостоверение за утвърдена категория – нарушение на
разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Закона за туризма.
ОСЪЖДА „Д.В.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Княз Александър Ⅰ“ № 4, ет. 6 да заплати на Комисия за защита на потребителите парична сума в размер на 80 лева (осемдесет лева),
представляваща сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: