№ 14986
гр. София, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110118767 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Топлофикация - София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
срещу Е. В. М., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 100,00 лв.
главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г.,
ведно със законната лихва от 17.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;
21,24 лв. обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 16.12.2022г. и 8,13 лв. обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 16.12.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 25.01.2023 г. по ч. гр. д. № 2412/2023 г. на СРС, 157
състав.
Ищецът „Топлофикация – София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена
енергията. Посочва, че по негово заявление е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, като ответникът е възразил срещу част от претендираните суми, с оглед на
което иска да бъде признато за установено, че ответната страна дължи следните суми:
100,00 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
31.10.2019 г., ведно със законната лихва от 17.01.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането; 21,24 лв. обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
1
периода от 15.09.2020 г. до 16.12.2022г. и 8,13 лв. обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 16.12.2022 г.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Ответницата Е. М., в срока по чл. 131 от ГПК, е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове при възражения, че не е собственик или
ползвател на процесния имот, поради което не е в облигационни отношения с ищеца и
няма качеството на потребител на топлинна енергия. Посочва, че не дължи
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия и за дялово
разпределение, тъй като не е изпадал в забава. В условията не евентуалност прави
възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания, като излага
подробни съображения, че давността е започвала да тече от момента на възникване на
съответните задължения, а не от настъпване на изискуемостта им, респ. – от издаването
на общата фактура. Поддържа, че задължението за заплащане на изравнителната
сметка има самостоятелен характер и не влияе с обратна сила на размера и
изискуемостта на месечните прогнозни сметки. Моли исковете да бъдат отхвърлени и
претендира разноски.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис“ ООД изразява становище, че дяловото разпределение е
извършвано в съответствие с действащи през процесния период нормативни актове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено от
ищеца „Топлофикация София“ срещу ответника Е. В. М. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 2786/25.01.2023 г. по ч.гр.д. № 2412/2023 г. по
описа на СРС, 157 с-в за следните суми: 711,72 лева, представляваща главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.11.2020
г., ведно със законна лихва за период от 17.01.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 151,14 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до
16.12.2022 г., 33,56 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.12.2019 г. до 30.11.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 17.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 8,13 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2020 г. до 16.12.2022 г., както и
държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лева. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника, с което
е оспорена само част от заповедта за изпълнение, а именно за сумата от 100 лв. –
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г., за
сумата 21,24 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 16.12.2022 г. и за
сумата 8,13 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.01.2020 г. до 16.12.2020 г. След указания на съда за предявяване на иск
за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение в частта, в която последната
е оспорена, ищецът е предявил иск в срок.
Представен е Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка № 118, том ХХХХХVІ, дело № 9831/09.1990 г., по силата на който
ответникът Е. В. М. е придобила процесния недвижим имот, представляващ
апартамент № 12, находящ се в гр. София, бул. „Дондуков“ № 81, ет. 4, като
прехвърлителите Мария Стефанова М. и Владимир Ангелов Минков са си запазили
правото на ползване върху имота.
По делото е представено удостоверение от ГИС – София, видно от което стар
адрес: бул. „Княз Александър Дондуков“ № 81 се отнася за сграда със смесено
предназначение с настоящ адрес: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 51.
От приложеното по делото Удостоверение за наследници изх. № РОБ19-УГ51-
2
6817/16.12.2019 г. на Столична община – район „Оборище“ се установява, че
прехвърлителят Владимир Ангелов Минков е починал на 09.12.2019 г. като вдовец и е
оставил за наследници Анета В. М. и ответника Е. В. М. - дъщери.
На 03.11.2020 г. ответникът е подал заявление – декларация за откриване на
партида при ответника на негово име за процесния имот.
Представен е Договор от 16.08.2002 г. между етажните собственици на сграда,
находяща се на адрес: гр. София, ул. „Дондуков“ № 51 и „Техем сървисис“ ЕООД за
извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти,
съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето
решение от общото събрание на етажната собственост от дата 06.07.2002 г., както и
Договор от 22.06.2017 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради
етажна собственост.
По делото са представени съобщения към фактура №№ **********/31.07.2020 г.
и **********/31.07.2021 г. с отразени количества потребена топлинна енергия и
дължимата цена за периода 01.11.2019 г. до 30.11.2020 г., както и справка за дължимо
възнаграждение за дялово разпределение, индивидуална справка за отопление и топла
вода и протокол за неосигурен достъп.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
С доклада си по делото, обективиран в определение № 22600 от 27.06.2023 г.,
съдът е отделил за безспорно, че до недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София,
бул. „Дондуков“ № 51, ет. 4, ап. 12, аб. № 5636, за процесния период е доставена
топлинна енергия и е извършена услуга дялово разпределение в претендираните от
ищеца размери.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния период е
извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно
регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С
оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна
енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на
същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
3
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Предвид изложеното и с оглед съществувалото вещно право на ползване върху
имота за Владимир Ангелов Минков, облигационното правоотношение до неговата
смърт на 05.12.2019 г. е съществувала именно с вещния ползвател. Това е така, тъй
като при придобиването на собствеността от страна ответника със запазено право на
ползване в полза на прехвърлителите, същият е придобил голата собственост, а
правото да ползват имота са имали вещните ползватели, които именно отговарят и за
разноските за ползване на имота, в това число за доставените количества топлинна
енергия. Едва след смъртта на вещните ползватели облигационно правоотношение по
повод доставката на топлинна енергия е възникнало с ответника, респективно след
05.12.2019 г. Горното означава, че за процесния период от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г.
ответникът отговаря за дължимите суми за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение, не като собственик на имота, а в качеството си на наследник на вещния
ползвател Владимир Ангелов Минков. Видно обаче от приложеното по делото
удостоверение за наследници, ответникът не е единствен наследник. Наследодателят
Владимир Ангелов Минков е оставил за наследници Анета В. М. - дъщеря и ответника
Е. В. М. – непълно осиновена дъщеря. Следователно всеки от наследници отговаря за
задълженията на своя наследодател съобразно наследствената квота, а именно по 1/2.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД е налице задължение да доставя в процесния
топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплащат
нейната цена, в качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е
посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
4
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая по делото не е спорно и се доказва, че за процесния имот и период е
доставена топлинна енергия на стойност 100 лв. В този смисъл по делото не са
ангажирани доказателства ищецът да е доставял топлинна енергия в нарушение на
задълженията за качество. Ответникът обаче отговора за това задължение до размера
на наследствения дял, съображения за което бяха изложени по-горе, а именно за
половината, или за сумата от 50 лв.
Съдът намира, че следва да бъде разгледано своевременно наведеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се
парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 17.01.2023 г. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
17.01.2020 г. са погасени по давност. Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид изложеното, вземането за доставена
топлинна енергия за м.10.2019 г. е станало изискуемо на 15.12.2019 г. и давността за
него към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
изтекла. Следователно всички вземания за процесния период от 01.05.2019 г. до
30.10.2019 г. се явява погасени по давност. Въз основа на изложеното искът следва да
се отхвърли изцяло.
Поради отхвърлянето на главния иск за цената на доставена топлинна енергия,
на отхвърляне подлежи и акцесорния иск за обезщетение за забава върху главницата.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, поради което акцесорната претенция в тази част се
явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който е направил
своевременно искане в тази насока, като разноски за заповедното производство на
длъжника не се присъждат, в случай на развило се исково производство по реда на чл.
422 ГПК. В исковото производство на ответника е предоставена безплатна правна
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата от адвокат Николай
Илчев Илчев, ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1. Искането
за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно, като на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение на
адвокат Николай Илчев Илчев в размер на 400 лв.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
срещу Е. В. М., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 100,00 лв.
главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г.,
ведно със законната лихва от 17.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;
21,24 лв. обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 16.12.2022г. и 8,13 лв. обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 16.12.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 25.01.2023 г. по ч. гр. д. № 2412/2023 г. на СРС, 157
състав, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, ДА ЗАПЛАТИ НА адв.
Николай Илчев Илчев, ЕГН: **********, с адрес на упражняваната дейност: гр.
София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 400,00
лв. дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ответника в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6