№ 411
гр. Пловдив, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно гражданско дело
№ 20245300500479 по описа за 2024 година
Обжалвано е решение №70 от 04.01.2024г. на Пловдивски районен съд,
III бр.с., постановено по гр.д.№9999/2023г., с което е изменен размерът на
месечната издръжка, която Г. В. Д., ЕГН **********, е осъден да заплаща
съгласно решение № 1143 от 25.03.2019 г., постановено по гр.д. № 9145/2018
г. на ПдРС, I бр.с., на непълнолетните си деца В. Г. Д. с ЕГН ********** и П.
Г. Д. с ЕГН ********** – действащи лично и със съгласието на своята майка
А. П. П. с ЕГН **********, като същият е увеличен от 190 лв. на 600 лв.
месечно за детето В. Д. и от 190 лв. на 500 лв. месечно за детето П. Д.,
начиная от депозиране на исковата молба пред съда – 07.07.2023 г. занапред,
до навършване на пълнолетие на всяко от децата или настъпване на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на задължението за
издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
падежа до окончателното й изплащане. Издръжката е определена да се
заплаща до 10-то число на месеца, за който се отнася, като е отхвърлен иска
за разликата над уважения размер от 500 лв. до пълния предявен такъв от 600
лв. месечно за детето П. Д.. С постановения съдебен акт Г. В. Д. е осъден да
заплати сумата от 642,20 лв. разноски по делото, а по сметка на ПдРС сумата
от 659,60 лв., дължими държавни такси в първоинстанционното
производство.
Жалбоподателят Г. В. Д., чрез процесуалния му представител адв. М. К.,
обжалва постановеното решение на първоинстанционния съд, в частта, с
която са уважени исковете за увеличение на месечната издръжка на
1
непълнолетните му деца В. Г. Д. и П. Г. Д. за разликата над 400 лв. до
уважения размер от 600 лв. месечно за детето В. Д. и за разликата над 350 лв.
до уважения размер от 500 лв. месечно за детето П. Д., като неправилно и
необосновано от събраните доказателства в тяхната съвкупност, по
съображения изложени в жалбата. Твърди се в жалбата, че така определената
от съда месечна издръжка е прекомерна за задоволяване на нуждите на децата
и не е съобразена с неговите възможности да заплаща по-висока такава, както
и с представените по делото доказателства. Поддържа се от жалбоподателя,
че посещението на двете деца на частни уроци и размера на заплащаните от
тях суми са останали недоказани доколкото не били представени никакви
писмени доказателства. Първоинстанционният съд не е отчел и задължението
му към банкова институция за погасяване на кредит, заплащането на месечен
наем за жилището, в което живее, нетния размер на получаваното трудово
възнаграждение. Сочи се, че районният съд не е взел предвид и
обстоятелството, че майката на децата полага труд в „ТЕРАТЕХ-55“ ЕООД –
собственост на баща й П.П., което дружество, видно от обявения в
Търговския регистър годишен финансов отчет, е реализирало през 2022 г.
приход от 2 720 000 лв. Искането до съда е за отмяна на
първоинстанционното решение в частта, с която е увеличен размерът на
дължимата издръжка на детето В. за разликата над 400 лева месечно и на
детето П. за разликата над 350 лв. Претендира разноски съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от В. Г. Д. с ЕГН ********** и П. Г. Д. с ЕГН ********** - непълнолетни,
действащи лично и със съгласието на своята майка и законен представител А.
П. П., чрез процесуалния им представител адв. М. Н., в който оспорват
жалбата и наведените с нея доводи, като неоснователни. Молят да се
потвърди решението на първата инстанция като правилно и законосъобразно,
кореспондиращо със събрания по делото доказателствен материал.
Претендират разноски за адвокатско възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата, като с оглед задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. на
ОСГТК на ВКС може да приложи императивна материалноправна норма,
2
дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, и не
е ограничен от посоченото в жалбата, когато следи служебно за интереса на
някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака
ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на
децата и ползването на семейното жилище.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо.
По отношение на правилността на решението съдът намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание
чл.150 във връзка с чл.143, ал.2 от Семейния кодекс за изменение на
присъдена издръжка, дължима от родител на ненавършили пълнолетие деца.
От фактическа страна по делото няма спор, а и се установява от
събраните доказателства /удостоверения за раждане/, че ответникът Г. В. Д. е
баща на ненавършилите пълнолетие деца В. Г. Д., роден на 15.08.2006 г. и П.
Г. Д., родена на 28.05.2009 г., като по силата на влязло в сила съдебно
решение по гр.д. № 9145/2018 г. на ПдРС е бил осъден да им заплаща месечна
издръжка в размер на по 190 лв. С исковата молба е поискано увеличаване на
издръжката от 190 лв. на 300 лв. месечно за всяко от децата. По реда на чл.
214, ал.1 ГПК е допуснато изменение чрез увеличение на размера на исковите
претенции до сумата от 600 лв. месечно за всяко дете. С обжалваното
решение съдът е уважил изцяло претенцията на детето В. Д., като е увеличил
издръжката му на 600 лв. месечно, и е уважил частично претенцията на детето
П. Д., като е увеличил издръжката й на 500 лв. месечно. В частта му, с която
искът за изменение на издръжката на П. Д. е бил отхвърлен за разликата над
500 лв. до претендирания размер от 600 лв. решението не е обжалвано и е
влязло в сила. Не е спорно между страните също така, че майката А. П. П. има
и трето родено дете на 8 год. от друго съжителство, за което полага грижи
баща му.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена.
Видно от приложения заверен препис от решението по гр.д.
№9145/2018г. по описа на Районен съд-Пловдив, с което е бил определен
предходния размер на издръжката, съдът е приел, че за задоволяване на
нуждите на всяко от двете деца са необходими по 350 лв. месечно, от които
бащата Г. В. Д. следва да поеме 190 лв., а останалата част от издръжката
следва да се поеме от майката, която полага грижи за фактическото
отглеждане. Прието е, че макар и безработен и без постоянни доходи,
ответникът е с образование и професионален опит, които му позволяват да се
реализира на трудовия пазар.
Съгласно постъпилата справка от ТД на НАП - Пловдив майката няма
регистрация като едноличен търговец и като самоосигуряващо се лице, и
3
няма участие в търговски дружества. За периода 01.01.2021 г. – 31.08.2023 г.
А. П. е била в трудово правоотношение с „ТЕРАТЕХ-55“ ЕООД /до месец
юли 2022 г./, а след това с „ПЕТКО-2015“ ЕООД /от месец юли 2022 г. до
месец юли 2023 г./. За месец юли 2023 г., когато е подадена и исковата молба,
осигурителният й доход е бил в размер на 780 лв. Има данни за декларирано
движимо имущество – 1 бр. МПС.
От постъпилата справка от ТД на НАП - Пловдив се установява също,
че бащата фигурира като едноличен собственик, представляващ и управляващ
дружество „АГРОВИПСТИЛ“ ЕООД. Няма регистрация като едноличен
търговец. Считано от 17.11.2021 г. бащата е в трудово правоотношение с
„БУЛМИНТ СЕКЮРИТИ“ ЕООД при основна заплата в размер на 1676 лв.
Приложена е и справка за осигуряването му в периода 01.01.2021 г. –
31.08.2023 г., видно от която през 2023 г. /от месец януари до месец юли
включително/ осигурителният му доход е бил в размер на около 2500 лв.
месечно. Няма данни бащата да е получавал доходи по извънтрудови
правоотношения за 2021 г. и 2022 г. Има данни за декларирано движимо
имущество – 1 бр. МПС и недвижимо такова - земя.
В производството пред първата инстанция е приет социален доклад,
изготвен от ДСП – Пловдив, от който се установява, че основни грижи за
децата В. и П. полага тяхната майка. Според доклада майката полага
адекватни грижи за децата предвид възрастта им – посрещнати са здравните,
емоционалните и образователните им потребности. Непълнолетните
получават обич и внимание от майка си. Майката и двете й деца живеят в
собствен апартамент, състоящ се от две спални, хол с кухня и санитарен
възел. Обзаведено е с необходимите мебели и уреди за домакинството. Спазва
се добра хигиена. Майката работи като продавач-консултант във фирма
„Петко-2015“ ЕООД, с работно време от 08,00 до 18,00 часа. В доклада се
сочи също, че по данни от майката, бащата вижда децата около два пъти в
годината, а през останалото време разговарят по телефона. Бащата съобщава,
че живее в апартамент под наем, за който заплаща месечно 400 лв. Жилището
се състои от една стая и санитарен възел. Закупил е ново жилище с ипотечен
кредит, което е в процес на строеж. Изплащал и потребителски кредит.
По делото са представени договор за наем от 13.04.2022 г. и анекс към
него от 12.04.2023 г., сключени между „СКЕН ТРЕЙДЪРС“ ООД
(наемодател) и бащата Г. В. Д. (наемател), по силата на който наемодателят
отдава на наемателя за временно и възмездно ползване апартамент № 25, вх.
Б, ет.6, находящ се на ул. ***, при месечна наемна цена от 392 лв.
Представени са договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на
недвижим имот от 15.08.2023 г., сключен между „Обединена българска
банка“ АД и бащата Г. Д., нотариален акт за дарение на недвижим имот от
27.06.2011 г., от който се установява, че след прекратяване на брака
родителите са дарили на двете им деца В. и П. семейното жилище и гараж в
гр. Пловдив, район „Южен“, ул. ***. Приложени са амбулаторни листове и
4
етапни епикризи, от които се установява, че на двете деца е поставена
диагноза „акне вулгарис“, като В. страда и от прогресиращо опадване на
косата.
За изясняване на делото от фактическа страна са снети показанията на
св. М.А. П. и св. Н. Г. Д..
От показанията на свидетелката М.А. П. – баба на ищците по майчина
линия, се установява, че по-малкото дете П. била на възраст от една година,
когато родителите й се развели. Децата живеят със своята майка в семейното
жилище. От друг мъж майката е родила трето дете, което е ученик във втори
клас. Майката е разделена с бащата на третото си дете, но продължават да
работят заедно. Ищецът В. има разходи за частни уроци по математика в
размер на 30 лв., химия - 70 лв. и биология - 60 лв., защото иска да следва
висше образование по специалност „медицина“. Ищцата П. има разходи за
частни уроци по математика в размер на 30 лв., френски език – 45 лв. и всяка
събота посещава психолог, за което заплаща по 50 лв. И двамата имат
отличен успех в училище. През 2023 г. бащата не е виждал П., а В. - за около
един час след образуване на делото. Свидетелката посочва, че бащата
заплаща издръжка редовно, но не е закупувал дрехи или учебни помагала.
Досежно доходите и имуществото на ответника свидетелката сочи, че той е
бил охранител в дискотека, гледал е куче в Румъния, два пъти е ходил в
Англия, живеел при майка си, но впоследствие свидетелката разбрала от
внука си В., че ответникът си е купил жилище.
По делото е разпитана и свидетелката Н. Г. Д. - майка на ответника. От
показанията се установява, че ответникът живее под наем. Изплаща кредит за
жилище, което е в строеж. Преди време е живял при нея. Според
свидетелката ответникът работи като охранител в завод и няма възможност да
заплаща по-висока издръжка. Превеждал издръжката по сметка на бившата си
съпруга, а понякога давал пари лично на В.. Свидетелката сочи, че почти не
познава внуците си. Не била желаната баба.
В производството пред въззивната инстанция жалбоподателят, чрез адв.
К., представи разпечатка на справка „калкулатор на инфлацията“ за месец
декември 2023 г. спрямо месец януари 2018 г., декларации от 24.03.2020 г. и
16.01.2019 г., в които бащата декларира, че представляваното от него
предприятие не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за
счетоводството през отчетната 2019 г. и 2018 г., справка за актуално
състояние на „ТЕРАТЕХ-55“ ЕООД към 25.01.2024 г. и финансов отчет на
дружеството за 2022 г. Майката А. П. представи заповед № 001/12.01.2024 г.
за прекратяване на трудовото й правоотношение с „Петко-2015“ ЕООД и
справки от ТД на НАП - Пловдив, удостоверение и служебна бележка, от
които се установява, че през месец декември 2023 г. осигурителният й доход е
бил в размер на 784,68 лв. Считано от 15.01.2024 г. трудовото й
правоотношение с работодателя „Петко-2015“ ЕООД е прекратено. През
учебната 2023/2024 г. ищецът В. Д. е ученик в XI клас дневна форма на
5
обучение в Езикова гимназия „***“, а ищецът П. Д. е ученичка в VIII клас,
редовна форма на обучение във Френска езикова гимназия „***“ гр. Пловдив.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си“, като според чл. 142, ал. 1 СК
„размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“; присъдена
издръжка може да бъде изменяна при изменение на обстоятелствата (чл. 150,
пр. 1 СК).
По делото се установява по безспорен начин, че ответникът е баща на
ищците и следователно е лице, задължено да дава издръжка. За
основателността на искането за изменение на определения размер на
издръжка законът изисква ищецът да докаже, че е налице изменение на
обстоятелствата, при които е бил определен размерът на издръжката, чиято
промяна се иска. Под изменение на обстоятелствата се има предвид промяна
на нуждите на нуждаещия се от издръжка и/или на възможностите на
задълженото лице да изплаща такава. Според дадените в т. 8 от ППВС № 5 от
16.XI.1970 г. разяснения за уважаването на иска е необходимо трайно
съществено изменение на нуждите на издържаните или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице. Въззивната инстанция
споделя изводите на първоинстанционния съд, че е налице изменение на
обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба, обуславящи изменение
на размера на присъдената по гр.д. № 9145/2018 г. на ПдРС, I бр.с., издръжка.
Издръжката на ищците в размер на по 190 лв. месечно, определена през 2019
г., следва да бъде съобразена със следните обстоятелства: към настоящия
момент ищецът В. е на 17 години, а ищцата П. – на 14 години, като съдът
намира, че дори и само обстоятелството, че от определянето на предишния
размер на издръжка са изминали 5 години, е достатъчно, за да се направи
извод, че нуждите на ищците са нараснали. Социално-икономическите
условия в страната са изменени в посока на увеличение на цените на стоките
и услугите от първа необходимост. Ноторно известно е, че през последните
години са се увеличили значително разходите за посрещане на ежедневни
нужди, като инфлацията непрекъснато расте. Освен това, израстването на
децата през този период от време само по себе си също води до увеличаване
на необходимите средства за издръжка – увеличили са се нуждите от храна,
дрехи, обувки, учебни пособия, лечение на установени заболявания и при
двете деца. Нараснали са разходите, свързани с духовното им развитие.
Установи се фактът, че децата посещават извънкласни занимания – частни
уроци и размерът на сумите, които заплащат за тях. Тези изводи се подкрепят
от показанията на разпитания свидетел М.А. П. – баба на ищците, чийто
показания, преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира като основани
на непосредствени възприятия.
6
Съдът намира, че нарастващата възраст на децата и нуждата от
подпомагане за по-добро усвояване на училищния материал и подготовка на
детето В. за кандидатстване във висше учебно заведение също следва да
бъдат съобразени при определяне на необходимата за децата месечна
издръжка. От гореизложеното съдът прави извода за настъпило трайно
изменение на обстоятелствата, налагащо увеличение на дължимата от
ответника издръжка.
При преценка какъв е подходящият размер на издръжката съдът
съобрази следното: Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, се
определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на
родителите, като трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК,
която определя минималния размер на издръжката. Според посочената
разпоредба минималната издръжка за дете е в размер на 1/4 от размера на
минималната работна заплата за страната. Към настоящия момент МРЗ в
страната е 933 лв., определена с ПМС № 193/12.10.2023 г., поради което
следва да се приеме, че минималната месечна издръжка за едно дете, дължима
от един родител е в размер на 233,25 лв. Към настоящия момент ищецът В. е
почти на 18 години, ученик в единадесети клас, а ищцата П. е почти на 15
години, ученичка в осми клас. При преценка на доказателствения материал по
делото въззивният съд намира, че същите се нуждаят от присъщите за децата
на тяхната възраст средства за отглеждане – за храна, облекло, обувки,
учебни пособия, както и за физическо и интелектуално развитие. Установи се,
че децата се нуждаят от медикаменти за лечение на обичайното за възрастта
им заболяване - „акне вулгарис“, а В. има и специфична потребност от
здравен характер - страда от прогресиращо опадване на косата.
С оглед на така установените нужди на децата и съобразявайки
възможностите на родителите, както и обстоятелството, че майката има
задължение да издържа и трето непълнолетно дете на 8 години, въззивният
съд намира за правилна преценката на първоинстанционния съд, че за
издръжката на детето В. са необходими около 1000 лв. месечно, от които 600
лв. да бъдат поети от бащата, а останалите 400 лв. – от майката, а за детето П.
са необходими около 900 лв. месечно, от които 500 лв. да бъдат поети от
бащата, а останалите 400 лв. – от майката. Такива суми и според настоящия
състав са необходими за задоволяване на потребностите на децата от храна,
дрехи, медицинско лечение, извънкласни занимания, необходими за
правилното им интелектуално и физическо развитие. Издръжката на децата се
дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият
родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата
и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на
децата. Следователно ответникът дължи по-висок размер на парична
издръжка на ищците от майката на последните, както правилно е приел и
ПдРС.
Според настоящия състав на съда този дял съответства на данните за
7
доходите на бащата, както и за притежаваното от него движимо и недвижимо
имущество, установени по делото и посочени по-горе в мотивите. Следва да
се посочи, че ответникът е в работоспособна възраст, зает е по трудово
правоотношение, получава доход над двойния размер на минималната
работна заплата за страната, поради което е във възможностите му да отделя
средства и за издръжката на децата си. Налице е увеличаване на доходите на
ответника и на възможностите му да предоставя издръжка спрямо периода,
когато е била определена такава. Неоснователен е довода на жалбоподателя,
че като база за определяне на издръжката следва да служи нетният размер на
възнаграждението му. При доходи от трудови правоотношения на дължащите
издръжка лица се отчита брутното трудово възнаграждение, като не се вземат
предвид законови допустими удръжки от него, включително тези за
погасяване на данъчни задължения (ТР № 34/1973 г. - ОСГК на ВС). Що се
отнася до представените по делото доказателства, касаещи плащания по
договори за кредит и наем - това обстоятелство, съдът приема за ирелевантно.
Задължението за издръжка към непълнолетни низходящи се ползва с
привилегия. Затова заплащаните от ответника вноски за погасяване на кредит
и наемна цена по договор за наем не следва да се вземат предвид при
преценката на възможностите му за даване на издръжка. Съдът не обсъжда
ангажираните по делото от жалбоподателя доказателства за размера на
реализираната печалба от „ТЕРАТЕХ-55“ ЕООД доколкото същите са
неотносими към настоящия правен спор. Дружеството не е собственост на
майката А. П., а на нейния баща П.П., който няма задължение да издържа
пълнолетната си дъщеря. Майката А. П. представи доказателства пред
въззивната инстанция, че трудовото й правоотношение е прекратено.
По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира
подадената въззивна жалба за неоснователна, поради което обжалваното
решение следва да се потвърди. Така определеният завишен размер на
издръжката, съобразно разясненията, дадени в т. 21 на ППВС № 5 от 1970г.,
се дължи от датата на подаване на исковата молба в съда - 07.07.2023 г., ведно
със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
При този изход на спора и с оглед неоснователността на подадената
въззивна жалба на жалбоподателя не се присъждат разноски. Същият следва
да бъде осъден да заплати сторените от въззиваемите страни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., съгласно договор
за правна защита и съдействие №37113 от 15.02.2024г.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд, VII в.гр.с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 70 от 04.01.2024г., постановено по гр.д.
№9999/2023г. по описа на РС - Пловдив, III бр.с., в обжалваната част, с която
е увеличен размерът на месечната издръжка, присъдена с решение по гр.д. №
8
9145/2018 г. на ПдРС, I бр.с., която бащата Г. В. Д., ЕГН **********, следва
да заплаща на непълнолетните си деца В. Г. Д. с ЕГН ********** и П. Г. Д. с
ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител А. П. П. с ЕГН
**********, за разликата над 400 лева до 600 лева за детето В. Д. и за
разликата над 350 лева до 500 лева за детето П. Д., начиная от датата на
подаване на исковата молба в съда - от 07.07.2023 г. до настъпване на
законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа
до окончателното изплащане.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г. В. Д. с ЕГН ********** от гр. Пловдив да заплати на В. Г.
Д. с ЕГН ********** и П. Г. Д. с ЕГН ********** – непълнолетни, действащи
лично и със съгласието на своята майка А. П. П. с ЕГН **********, сумата от
800 лв. /осемстотин лева/, направени пред въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9