№ 237
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110170495 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявило кумулативно
обективно съединени осъдителни искове срещу П. Г., както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 2024,47 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. „Разсадника-Коньовица“, бл. 13, вх. Б, ет. 2, ап. 44, за периода
от 01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 22.12.2023г. до окончателното
изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 387,35 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 2024,47 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2021г. – 01.12.2023г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 41,52 лв. – представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – гр. София, ж.к. „Разсадника-Коньовица“, бл. 13, вх. Б, ет. 2, ап.
44, за периода 01.11.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 22.12.2023г. до
окончателното изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 10,23 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 41,52
лв. за периода 15.01.2021г. – 01.12.2023г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот гр. София, ж.к. „Разсадника-
1
Коньовица“, бл. 13, вх. Б, ет. 2, ап. 44, тъй като ответникът се явява потребител на
топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за
задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите
условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от отв. П. Г., с който оспорва исковете
като недопустими, както и по основание и размер. Поддържа, че Софийския районен съд не
е компетентен да разгледа исковете по правилата на чл. 4 от КМЧП. Навежда доводи за
изтекла погасителна давност. Сочи, че няма данни ответникът да е клиент на дружеството,
съответно потребител на топлинна енергия. Счита, че до адреса не е доставено посоченото
количество топлинна енергия. Твърди, че не е бил уведомен за дължимостта на сумите,
претендирани от ищеца. Моли производството да бъде прекратено, алтернативно исковете
да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Относно международната компетентност:
Съдът намира, че е международно компетентен да разгледа предявените искове съгласно
правилото на чл. 4, ал. 1, т. 2 от КМЧП. Чл. 4, ал. 1 от КМЧП въвежда две алтернативни
предпоставки за разглеждане на делото от българските съдилища, а именно ответникът да
има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или
местонахождение на действителното си управление в Република България или ищецът или
молителят да е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Република
България. В случая се намираме във втората хипотеза, тъй като ищецът „Топлофикация
София“ ЕАД е юридическо лице, регистрирано в Република България. Следователно,
Софийския районен съд е международно компетентен да разгледа делото. Горепосочените
предпоставки предвидени в чл. 4, ал. 1 от КМЧП не следва да са налице в условията на
кумулация, както счита ответникът. Това следва от систематичното и езиково тълкуване на
нормата, както и е залегнало в константната практика на съдилищата.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която да има качеството на
потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия
в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
2
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
От представен по делото Нотариален акт № 124 от 20.05.2019г. е видно, че на тази
дата собствеността върху имот с адрес – гр. София, ж.к. „Разсадника-Коньовица“, бл. 13, вх.
Б, ет. 2, ап. 44, е била придобита от П. Г..
С оглед горното съдът приема за доказано, че за процесния период П. Г. е имал
качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Разсадника-Коньовица“, бл. 13, вх. Б, ет. 2, ап. 44.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими
след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.
150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице.
С оглед горното се приема, че между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
3
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява от заключенията по
ССчЕ и СТЕ, които съдът цени като обективни и компетентни и съответстващи на останалия
доказателствен материал по делото. Следва да се изтъкне, че в СТЕ вещото лице въз основа
на отчетните единици е извършило самостоятелно изчисляване на цената на енергията. За
процесния период потребената топлинна енергия е в общ размер на 2176,30 лв., а сумата
дължима за дялово разпределение е 41,52 лв.
Вещото лице-техник при изготвяне на заключението си е констатирало, че
метрологичната проверка на топломера е направена 4,5 месеца след законовия срок.
Пропускането на 24-месечния законов срок за метрологична проверка на ОТ е нормативно
нарушение. Въпреки това, вещото лице сочи, че от техническа гледна точка, наличието на
4
метрологична проверка, макар и след изискуемия срок, със заключение „Съответства“ дава
основание да се заключи, че за този период ОТ е бил годно СТИ.
От заключението по ССчЕ се установява, че за процесния период няма данни за
извършени плащания. Следва да се добави, че и двете заключения при изчисленията на
дължимата ТЕ са взели предвид сумите за възстановяване по изравнителни сметки за
процесния период.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на
вземанията по давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично
изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Исковата молба е подадена на 22.12.2023 г., поради което в този момент е прекъснато
течението на погасителната давност.
С оглед горното и съгласно ССчЕ погасените по давност вземания за топлинна
енергия са в размер на 149,85 лв., с която сума следва да се намали главницата за ТЕ, при
което се получава 2026,45 лв. Тоест, въпреки погасената по давност сума, искът за главница
за ТЕ следва да се уважи изцяло до претендирания размер от 2024,47 лв.
Няма погасени по давност вземания за ДР, ето защо искът за главница за ДР следва да
се уважи изцяло до претендирания размер от 41,52 лв.
Относно искове с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е.
приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.
Неоснователно е възражението на ответника, че лихва не се дължи, тъй като
длъжникът изпада в забава от датата на уведомяването/публикуването на фактурите в
интернет страница на дружеството. Същото се основава на чл. 32 и чл. 33 от ОУ от 2014г.,
които не са приложими в случая с оглед процесния период. Както се спомена по-горе
изискуемостта съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г. настъпва в 45- дневен срок от изтичане на
периода, за който се дължат сумите, независимо от уведомяването на длъжника.
5
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
Дължимата лихва върху главницата за ТЕ, съгласно заключението на ССчЕ, което
съдът кредитира, е 380,98 лв.
Съгласно заключението по ССчЕ погасеното по давност обезщетение за забавено
изпълнение върху главницата за ТЕ за процесния период е сумата 36,70 лв., с която сума
следва да се намали обезщетението за забава върху главницата за ТЕ, при което се получава
344,28 лв., до която сума следва да се уважи искът.
Що се отнася до иска за обезщетение за забава върху стойността на извършената
услуга дялово разпределение, съдът констатира, че страните не са уговорили срок за
изпълнението на това парично притезание с общите условия (така както са го сторили по
отношение на паричните задължения за стойността на топлинната енергия с чл. 33, ал. 4 ОУ
от 2016г.). При това положение важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и забавата
настъпва след отправянето на покана до ответника. В дадения случай липсват данни ищецът
да е отправял покана до ответника за заплащането на стойността на услугата дялово
разпределение преди предявяването на претенцията, поради което искът му за обезщетение
за забава за по-ранен период следва да бъде отхвърлен, а съдът следва установи само
съществуването на задължението за заплащането на законовата лихва от предявяването на
заявлението до окончателното изплащане – законова последица от предявяването на иска за
стойността на услугата дялово разпределение.
По тези съображения съдът намира, че следва да отхвърли иска за обезщетение за
забава върху възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ в размер на 10,23 лв.
Относно разноските:
Предявен размер: 2463,57 лв., Уважена част: 2410,27 лв.; Отхвърлена част : 53,30 лв.
Разноски на ищеца: ДТ– 98,54 лв. /л. 44/ лв.; Депозити за експертизи – 550 лв. и
юрисконсултско възнаграждение определено в минимални размер от 100 лв. на осн. чл. 78,
ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП от съда или общо 748,54 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете, се дължат разноски от
ответника в размер на 732,35 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА П. Г., гражданин на Великобритания, роден на 23.03.1965г., паспорт №
*********, с адрес: гр. София, ж.к. „Разсадника-Коньовица“, бл. 13, вх. Б, ет. 2, ап. 44, ДА
ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б, както следва:
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 2024,47 лв. – представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, ж.к. „Разсадника-Коньовица“, бл. 13, вх. Б, ет. 2, ап. 44, за периода от 01.05.2020г.
– 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 22.12.2023г. до окончателното изплащане;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 344,28 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 2024,47 лв. в размер на законната лихва за периода
15.09.2021г. – 01.12.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 344,28 лв. до пълния
предявен размер от 387,35 лв., като неоснователен;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 41,52 лв. – представляващо възнаграждение за
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
имот – гр. София, ж.к. „Разсадника-Коньовица“, бл. 13, вх. Б, ет. 2, ап. 44, за периода
01.11.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 22.12.2023г. до окончателното
изплащане.
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по настоящото дело в размер на 732,35
лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б,
срещу П. Г., гражданин на Великобритания, роден на 23.03.1965г., паспорт № *********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Разсадника-Коньовица“, бл. 13, вх. Б, ет. 2, ап. 44, иск с основание
чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 10,23 лв. – представляваща обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 41,52 лв. за периода
15.01.2021г. – 01.12.2023г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД - „МХ Елвеко“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
7
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8