Решение по дело №2382/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Аутотест Груп“ЕООД, представлявано от управителя Ц.М.К. против Решение №1185/01.08.23г. по НАХД № 2163/2023г. на ВРС, ІV състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0001106/25.10.2022г. на директора на РД“АА“-Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. на основание чл.178а, ал.4, т.1, пр1 ЗДвП.

Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че разпоредбата на чл.18, ал.1, т.10 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. МТИТС препраща към чл.9, ал.6, която обаче касае единствено газоанализаторите, пуснати в действие преди 30.10.2016г. и въвежда изискване същите да са преминали последваща проверка. Периодичността на проверките е регламентирана в чл.9, ал.7, т.2. Тези текстове регламентират единствено задължението за преминаване на последваща проверка, което задължение е изпълнено законосъобразно и своевременно. Твърди и че в разпоредбата на чл.24, ал.1 от Наредбата е предвидено задължение на лицето по чл.16 писмено да уведоми изпълнителния директор на ИА“АА“ за настъпила промяна в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл.18, ал.1, т.4, 6 -10 в 7-дневен срок от настъпване на промяната, но в случая не е налице промяна на нито едно от обстоятелствата, удостоверени с ЕС декларацията за съответствие, която е представена преди издаването на разрешението за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Счита, че дори да се приеме, че че ЕС декларацията за съответствие е документ, идентичен със свидетелството за последваща проверка, но какъвто тя не е, то за дружеството не е възникнало задължение за уведомяване по чл. 24, ал. 1, тъй като обстоятелствата, удостоверени с декларацията, са непроменени, а също така тя не е ограничена със срок, при изтичането на който да се смята, че е налице промяна в обстоятелствата. Твърди и че задължение за изпращане на информация за всеки уред или средство, вписани в регистъра по чл. 15, и информация за всяка извършена първоначална или последваща проверка впоследствие е предвидено в чл. 9, ал. 10 от Наредбата, но негов адресат са лицата, извършващи първоначален или последващ контрол на средствата за измерване по чл. 9, ал. 2 и 3 от Наредбата, съгласно Закона за измерванията, а не лицата, на които е издадено разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Моли да бъде отменено обжалваното решение, както и издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба – директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Аутотест Груп“ЕООД против наказателно постановление № 23-0001106/25.10.2022г. на директора на РД“АА“-Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. на основание чл.178а, ал.4, т.1, пр1 ЗДвП.

За да се произнесе по спора ВРС е установил от фактическа страна, че след извършена проверка на „Аутотест груп“ ЕООД от служители на РД“АА“ Варна, сред които св. Кръстянин, било установено, че дружеството не е уведомило писмено в 7- дневен срок изпълнителния директор на ИА „АА“ чрез ръководителя на ОО „АА“ Варна за промяна на обстоятелствата, удостоверени с документ по чл.18 ал.1 т.10 от Наредба №Н-32/16.12.2011г., а именно свидетелство за проверка от 18.04.2023г. на „Газоанализатор“, марка „Brain Вее”. Заявление за това обстоятелство е подадено 12.05.22г. За установеното нарушение е съставен АУАН, а въз основа на него е издадено и обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени в срок, съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, налице е съответствие между фактическото и правно описание на нарушението, от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин е установено, че дружеството е извършило вмененото нарушение, като правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. ВРС е обсъдил направените възражения, като не е констатирал допуснати процесуални нарушения. Приел и че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.

Касационният съд приема от правна страна за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

С обжалваното НП на наказаното лице е ангажирана административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.24 ал.1 от Наредба №Н-32/16.12.2011г. на МТИТС.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и е стигнал до обоснован и съответен на материалния закон извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Съгласно чл.178а, ал.4, т.1 ЗДвП се налага имуществена санкция в размер 1000лв. на лице, получило разрешение по реда на чл.148, ал.2, което не изпрати уведомление или документ, свързани с дейността по извършването на периодични прегледи до съответните компетентни органи.

Не е спорно, че касаторът е лице притежаващо разрешение по чл.148 ал.2 ЗДвП за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, издадено от Министъра на ТИТС.

Съгласно чл.24, ал.1 от Наредба Н-32/16.12.2011г. на МТИТС е налице задължение на лицата по чл.16 от наредбата, при промяна на обстоятелствата, удостоверени с документите по чл.18 ал.1, т.4, 6 – 10, в 7-дневен срок от извършването на промяната или от узнаването й, писмено да уведомяват изпълнителния директор на ИА „АА“ чрез ръководителя на съответното регионално звено, като приложат документите, които я удостоверяват.

Съгласно чл.18, ал.1, т.10 от наредбата, за издаване на разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС лицата по чл. 16 подават заявление по образец /приложение № 3/ до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез ръководителя на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, към което прилагат списък на уредите, съоръженията и средствата за измерване, съдържащ данни за наименованието, марката, модела, типа и фабричния им номер, придружен с копие на паспортите ЕС декларация за съответствие за газоанализатора и декларация за съответствие с одобрен тип за стендовете за проверка на спирачните сили и димомерите, като газоанализаторът, димомерът и стендът за проверка на спирачните сили са със софтуери, вписани в регистъра по чл.15, ал.1, както и свидетелства за проверки по реда на чл.9, ал.6.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.5 от наредбата, газоанализаторът на отработени газове от МПС трябва да е с оценено съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите. Първата последваща периодична проверка на газоанализатора с оценено съответствие се извършва след изтичане на един период на валидност на последващата проверка, считано от годината на нанасяне на маркировката за съответствие СЕ и допълнителната метрологична маркировка.

Тези изисквания касаят новите газоанализатори, които се пускат на пазара с оценено съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите. За газоанализаторите от одобрен тип по реда на Закона за измерванията, пуснати в действие преди 30.10.2016г., за целите на лицензирането за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, разпоредбата на чл.9, ал.6 от наредбата въвежда изискване да са преминали последваща проверка и именно представянето на документ, удостоверяващ извършването на такава последваща проверка, изисква разпоредбата на чл.18, ал.1, т.10 от наредбата.

С оглед изискването по чл.18, ал.1, т.10 от наредбата и на разпоредбите на чл.808 и чл.841 от Наредбата за средствата за измерване, декларацията за съответствие и удостоверението за последваща проверка по чл.9, ал.6, са документи, удостоверяващи идентични обстоятелства – съответствието на средствата за измерване с одобрения тип и с изискванията за максимално допустими грешки при употреба.

Разпоредбата на чл.9, ал.7, т.2 от наредбата въвежда изискване газоанализаторите да преминават последващи проверки по реда и на Закона за измерванията всяка година, като за разлика от обхвата на ал.6 – представянето на доказателства за извършена последваща проверка на газоанализаторите от одобрен тип по реда на Закона за измерванията, пуснати в действие преди 30.10.2016г., ведно със заявлението за регистрация, разпоредбата на чл.9, ал.7 от наредбата въвежда общо изискване за последваща проверка на уредите за измерване.

С оглед въведеното общо изискване, неоснователно касаторът твърди, че задължение за уведомяване по чл.24, ал.1 би възникнало при евентуална промяна на марката, модела, типа или фабричния номер на средството за измерване, която би следвало да е придружена с копие на паспортите и декларация за съответствие с одобрен тип, но не и при извършена последваща/периодична проверка на вече регистрирания газоанализатор.

Задължение за изпращане на информация за всеки уред или средство, вписани в регистъра по чл.15, и информация за всяка извършена първоначална или последваща проверка – вид на уреда/средството за измерване; марка; модел; тип; номер на уреда в регистъра на одобрените типове средства за измерване, поддържат от Българския институт по метрология; фабричен номер; протокол от проверката /номер и дата/; вид на проверката /първоначална, последваща/; валидност на проверката/документа; софтуер за управление и неговата версия – е изрично регламентирано в чл.9, ал.10 от наредбата, като адресат на това задължение са лицата, извършващи първоначален или последващ контрол на средствата за измерване по чл.9, ал.3 от наредбата съгласно Закона за измерванията.

Въведеното задължение за лицата, извършващи първоначален или последващ контрол на средствата за измерване не отменя задължението по чл.24, ал.1 от наредбата на лицата по чл.16 за уведомяване при настъпване на промяна на обстоятелствата. Задължението на лицата по чл.9, ал.10 е с оглед поддържане на регистъра по чл.15 в актуално състояние. Задължението на лицата по чл.16, регламентирано в чл.24, ал.1 от Наредбата, е свързано с текущото удостоверяване на релевантните за издаване на разрешението обстоятелства, като изрично в разпоредбата на чл.24, ал.6 от наредбата е уредено, че за промяна в обстоятелствата по ал.1 се счита и преиздаването на документ по чл.18, ал.1 поради изтичане на неговия срок на валидност.

Предвид горното ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63д ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1185/01.08.23г. по НАХД № 2163/2023г. на ВРС, ІV състав.

ОСЪЖДА „Аутотест Груп“ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: