№ 1451
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100503574 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК .
В. гр.д. №3574/2022 г по описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на “С.в.” АД ЕИК **** гр.София срещу решение №20214334 от
22.11.2021 г постановено по гр.д.№34403/20 г на СРС , 24 състав ; с което са отхвърлени
исковете на въззивника да се признае за установено , че С.Н. Ч. ЕГН ********** от
гр.София дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.203 ЗВ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
сумата от 3118,35 лева стойност на ВиК услуги за ап.№8 в гр.София ул.**** за периода
08.10.2012 г – 08.12.2019 г , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение / установява се , че това е 04.03.2020 г/ до
окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 1264,81 лева лихви за забава върху
посочената главница за периода 08.11.2012 г – 08.12.2019 г , за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.05.2020 г по ч.гр.д.№12129/20 г на СРС , 24
състав ;
- и по частна жалба на “С.в.” АД ЕИК **** гр.София срещу определение №20009308 от
01.02.2022 г по гр.д.№34403/20 г на СРС , 24 състав ; с което е отхвърлена молбата на
жалбоподателя от 03.12.2021 г да не се присъжда или да се намали на 50 лева поради
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника С.Н. Ч. ЕГН ********** от
гр.София в размер на 480 лева в заповедното производство .
Във въззивната жалба въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС ,
1
тъй като от приложената справка от имотния регистър е видно , че ответникът е собственик
и потребител на ВиК услуги за процесния имот съгласно § 1 ал.1 т.2 б.а и б.Б от ЗРВКУи
чл.3 ал.1 т.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи .
Ответникът не е оспорил справката и че е собственик на имота , а исковете са доказани по
основание и размер .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Справката от имотния регистър не доказва , че Ч. е собственик на процесния имот . По
делото не е доказано , че е извършван реален отчет , а исковете са погасени по давност . Не
се дължат лихви за забава , защото липсва уговорен падеж или покана от страна на ищеца ,
както и фактурите не са публикувани в интернет .
В частната жалба въззивникът излага доводи за неправилност на определението на СРС по
чл.248 ГПК , тъй като няма основание да се присъжда адвокатско възнаграждение в
заповедното производство или същото трябва да е в размер не по-голям от 50 лева . Законът
не изисква възражението срещу заповедта за изпълнение да се мотивира и подаването му не
представлява фактическа и правна сложност
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва частната жалба . Адвокатско
възнаграждение от 480 лева за подаване на възражение в заповедното производство не е
прекомерно , а съдът не може да присъжда адвокатско възнаграждение под установения
минимум .
Въззивната и частната жалба са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивника на
22.11.2021 г и е обжалвано в срок на 06.12.2021 г /по ел.поща/. Определението на СРС по
чл.248 ГПК и връчено на въззивника на 01.02.2022 г и е обжалвано в срок на 08.02.2022 г
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението и определението на СРС
.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във
всички случаи съдът извършва служебна проверка и за правната квалификация на исковете.
За да отхвърли исковете СРС е приел , че ответникът не е потребител на ВиК услуги за
имота съгласно чл.3 ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и
канализационните системи и §1 ал.1 т.2 от ЗРВКУ . Представената справка от имотния
регистър не доказва , че ответникът е собственик на процесния имот , защото е
2
„неофициално извлечение“ и е „само косвено доказателство“ за собственост .
Решението на СРС е неправилно поради неправилна правна квалификация.
При неправилна правна квалификация първоинстанционното решение трябва да бъде
отменено и въззивният съд да даде законосъобразната правна квалификация - решение №30
от 26.02.2016 г по гр.д.№3600/15 г на ВКС , III ГО , решение №324 от 28.07.2011г по гр.д.
№ 924/2010 г, ГК , ІV ГО на ВКС и пр.
В случая дадената от първоинстанционния съд в диспозитива на решението му правна
квалификация по чл.422 ГПК във вр.чл.203 ЗВ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е неточна . Не са
посочени разпоредби от специалните нормативни актове уреждащи предоставянето на ВиК
услуги - ЗРВКУ и Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи .
Посочването на норми от специалния закон в мотивите на решението не е достатъчно - СПН
се формира съобразно текста на съдебния диспозитив , а не от мотивите . Отделно , в
поредно свое решение първоинстанционният съд не посочва и конкретна дата от която е
претендирана законна лихва върху главницата , а само че същата се иска от „датата на
депозиране на заявлението в съда“ .
Според настоящия съд действителната правна квалификация на исковете е по чл.422 ал.1
ГПК във вр.чл.32 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и канализационните
системи , чл.1 ал.2 ЗРВКУ и чл.86 ЗЗД .
Неправилно СРС е приел , че по делото не доказано , че ответникът е потребител на ВиК
услуги за процесния имот . Към исковата молба ищецът е представил справка по лице от
СВ-София , че ответникът е собственик на имота . В отговора на исковата молба / а и в
отговорите пред настоящата инстанция / ответникът не е оспорил справката , както и не е
отрекъл , че е собственик на имота . Твърди се от ответника „липса на писмен договор“ за
предоставяне на ВиК услуги , но такъв не е необходим съгласно действащото
законодателство Според § 1 ал.1 т.2 б.а и б.Б от ЗРВКУ и чл.3 ал.1 от Наредба №4 от
14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на
водоснабдителните и канализационните системи ; потребител на ВиК услугите е
собственикът или ползвателят на съответния имот.
С представените пред СРС писмени доказателства и изслушаната комплексна експертиза
/техническа и счетоводна част/ ищецът е доказал , че в имота са предоставяни ВиК услуги ,
както и тяхната стойност . Налични са отчетни карнети за имота с подписи на потребителя .
Ответникът е направил възражение за погасяване на част от процесните вземания за
главница в 3-годишна погасителна давност за периодични вземания , както и на лихвите
върху погасените по давност вземания . Възражението е частично основателно . Съгласно
чл.33 ал.2 от ОУ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30
дневен срок след датата на фактуриране . Не е предвидено задължение за публикуване на
фактурите в интернет и е налице уговорен падеж на плащане на главниците . Следователно
3
, предвид подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 04.03.2020 г
непогасени по давност и дължими в случая са всички неплатени задължения считано от
фактурата от 08.02.2017 г включително до края на процесния период . Или дължима е
1455,72 лева главница . Върху тази главница се дължат и 208,03 лева лихви за забава . В
останалата част исковете трябва да се отхвърлят .
По разноските. Основателна е частната жалба срещу определението на СРС по чл.248 ГПК .
Доколкото се отменя основното решение , същото подлежи на отмяна и в частта за
разноските , както и трябва да се отмени определението по чл.248 ГПК , с което е
отхвърлена молба на ищеца за изменение на решението в частта за разноските . Отделно ,
основателни са доводите на въззивника , че адвокатското възнаграждение на ответника С.Н.
Ч. ЕГН ********** от гр.София в размер на 480 лева в заповедното производство е
прекомерно . Адвокатското възнаграждение на ответника подал възражение по чл.414 ГПК
не може да бъде изчислено по чл.7 ал.5 от Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждение от 09.07.2004 г на ВАС. Тази разпоредба има се предвид защитата , която се
осъществява в полза на заявителя и която се състои /основно/ в изготвяне на редовно
заявление за издаване на заповед за изпълнение . На практика правното съдействие на
адвоката за изготвяне на редовно заявление съответства на изготвяне на редовна искова
молба с оглед нормата на чл.410 ал.2 ГПК т.е. представлява специализиран труд изискващ
съответните правни познания на адвокат . Затова и чл.7 ал.5 от Наредба №1 за минималните
адвокатски възнаграждение от 09.07.2004 г на ВАС обвързва минималното адвокатско
възнаграждение с материалния интерес по делото . Не е такъв случаят при подаване на
възражение по чл.414 ГПК от длъжника , което не изисква обосноваване . Чл.7 ал.5 от
Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждение от 09.07.2004 г на ВАС не е
формулирана с оглед подаване на възражение от длъжника и е неприложим . В случая е
приложим чл.6 т.5 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждение от 09.07.2004
г на ВАС , но доколкото във възражението по чл.414 ГПК са изложени и правни доводи , то
адвокатско възнаграждение на ответника трябва да се намали не до минимума от 50 лева , а
до 100 лева . Ответникът е доказал пред СРС и в заповедното производство разноски от 707
лева . Ищецът е доказал разноски от 925,32 лева пред СРС и в заповедното производство .
По компенсация ответникът има право на 87,39 лева разноски пред СРС и в заповедното
производство и на 275,20 лева разноски пред СГС .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20214334 от 22.11.2021 г постановено по гр.д.№34403/20 г на СРС ,
24 състав и определение №20009308 от 01.02.2022 г по гр.д.№34403/20 г на СРС , 24 състав ;
и вместо тях ПОСТАНОВЯВА :
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “С.в.” АД ЕИК **** гр.София , че С.Н. Ч.
ЕГН ********** от гр.София дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.32 от Наредба
№4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи , чл.1 ал.2 ЗРВКУ и чл.86
ЗЗД сумата от 1455,72 лева стойност на ВиК услуги за ап.№8 в гр.София ул.**** за периода
08.10.2012 г – 08.12.2019 г , ведно със законната лихва от 04.03.2020 г до окончателното
заплащане на сумата ; и сумата от 208,03 лева лихви за забава върху посочената главница за
периода 08.11.2012 г – 08.12.2019 г , за които суми /частично/ е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 18.05.2020 г по ч.гр.д.№12129/20 г на СРС , 24 състав .
ОТХВЪРЛЯ посочените искове за разликата над 1455,72 лева до предявения размер от
3118,35 лева стойност на ВиК услуги за ап.№8 в гр.София ул.**** за периода 08.10.2012 г –
08.12.2019 г , ведно със законната лихва от 04.03.2020 г до окончателното заплащане на
сумата ; и за разликата над 208,03 лева до предявения размер от 1264,81 лева лихви за
забава върху посочената главница за периода 08.11.2012 г – 08.12.2019 г , за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.05.2020 г по ч.гр.д.
№12129/20 г на СРС , 24 състав .
ОСЪЖДА „С.в.” АД ЕИК **** гр.София да заплати на С.Н. Ч. ЕГН ********** от
гр.София сумата от 87,39 лева разноски пред СРС и в заповедното производство /по
компенсация/ и сумата от 275,20 лева разноски пред СГС /по компенсация/ .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5