Решение по дело №803/2025 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 7738
Дата: 10 юли 2025 г.
Съдия: Даниела Станева
Дело: 20257050700803
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 7738

Варна, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXVIII състав, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА административно дело № 20257050700803 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на И. З. Г. гр.Варна срещу мълчалив отказ на Кмета на община Варна за заверка на молба за обстоятелствена проверка по Заявление рег.№ АУ019104ВН/24.02.2025г. В жалбата се сочи, че отказа е незаконосъобразен и издаден в противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди се, че административният орган няма право на преценка дали да извърши заплатената от жалбоподателя услуга или не. Молбата към съда е за отмяна на мълчаливия отказ и за връщане на преписката на АО с указания услугата да бъде извършена. В съдебно заседание и по съществото на спора не се явява представител. В депозирана по делото молба, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок. Жалбата е подадена от легитимиран субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява и като основателна.

Със заявление вх.№ АУ019104ВН/24.02.2025г. И. З. Г. е поискал от Кмета на Община Варна да бъде заверена молба декларация за обстоятелствена проверка за имот представляващ ПИ с идентификатор 10135.3505.300 по кадастралната карта на гр. Варна, со „Сълзица“ с площ 643кв.м. Към заявлението било приложено и удостоверение рег. № МД-Т25002341ВН/14.02.2025г., че лицето е подало декларация по чл.14 от ЗМДТ за имота.

По заявлението не са били извършени никакви действия. Съдът приема, че по отношение искането на И. З. Г. е постановен мълчалив отказ, т.к. в законоустановения 30-дневен срок кмета на Община Варна нито се е произнесъл с надлежен административен акт, нито е извършил исканата от общинската администрация услуга. Съдът приема, че жалбата е допустима, тъй като административният орган не се е произнесъл в определеният в чл.57, ал.2 от АПК 7-мо дневен срок от заявяване на услугата. Дори и да се приеме, че срокът за извършване на услугата е 30 дни, тъй като същия е посочен в самото заявление подадено от Г., то жалбата не следва да се приеме за недопустима, като преждевременна, тъй като и до настоящият момент услугата не е извършена.

Този отказ е незаконосъобразен.

Съгласно легалната дефиниция на §1 т.2 б.”б”от ДР на Закона за администрацията вр.чл.21 ал.3 АПК административна услуга е издаването на декларативни индивидуални административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права или задължения. Отказът на административния орган да удостовери претендираните в настоящия казус правнорелевантни факти, т.е. да извърши заверка на молба-декларация за снабдяване с констативен нотариален акт, по заявление вх.№ АУ019104ВН/24.02.2025г., също съставлява индивидуален административен акт и като такъв подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл.145 от АПК.

Принципно исканата от жалбоподателя административна услуга е елемент от охранителното производство по чл.587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, при който административният орган удостоверява единствено факта дали имотът е актуван като общинска собственост. Едва в хода на охранителното производство, след събиране на гласни и писмени доказателства и след тяхната съвкупна преценка, нотариусът е компетентен да издаде мотивиран акт, с който да признае или отрече правото на собственост на молителя. Като не изпълнява задължението си да извърши поисканата от него услуга кмета на Община Варна препятства нормалното развитие на процедурата предвидена в ГПК и възможността на жалбоподателят да удостовери правото си на собственост по предвидения в закона ред.

Не на последно място изричната норма на чл.36 ал.1 от АПК вменява задължение за административния орган служебно да събира доказателства в производството по издаване на индивидуални административни актове. Съотнесено към настоящия казус това означава, че релевантният факт дали имотът е актуван като общинска собственост се удостоверява с акт, съставен по реда на чл.68 и сл. от ЗДС и чл.56 и сл. от ЗОС, които са известни на органа служебно, а извършването на конкретно поисканата административна услуга се състои в издаване на акт, с който се удостоверява единствено този факт.

Дори и за имота да е има съставен АОС, административният орган е длъжен да отбележи това обстоятелство в удостоверението и да завери молба-декларацията, като по този начин ще изпълни задължението си да извърши исканата услуга. Самия характер на това административно производство изключва преценката на органа дали да извърши услугата или не.

При горните констатации настоящият съдебен състав приема, че мълчаливият отказ на кмета на Община Варна за извършване на административна услуга –заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за придобиване по давност на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.3505.300 по кадастралната карта на гр. Варна, с.о. „Сълзица“ с площ 643кв.м., е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, а преписката да бъде върната на административният орган с указание да бъде извършена исканата административна услуга.

С оглед изхода на делото и направеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя искане и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира, че следва да осъди Община Варна да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер на 660лв. представляващи 10 лв. за заплатената от него държавна такса и 650лв. за възнаграждение за един адвокат.

Предвид горното и на основание чл.173, ал.3 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен мълчаливия отказ на Кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка по заявление № АУ019104ВН/24.02.2025г.

ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка по заявление № АУ019104ВН/24.02.2025г. в 14 дневен срок от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на И. З. Г., [ЕГН] гр.Варна сумата от 660лв./шестстотин и шестдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

Съдия: