№ 13
гр. Разград, 21.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Пламен М. Драганов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
и прокурора В. Як. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Петър М. Милев Въззивно частно
наказателно дело № 20223300600009 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА-РАЗГРАД се явява ПРОКУРОР В.Я..
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ СВ. Р. СП. се явява лично, доведен от органите на ОЗ „Охрана“
Разград. Явява се защитника му адв.К. и защитника му адв.МАРИНОВ.
Адв.МАРИНОВ: Представям пълномощно.
СЪДЪТ напомни на страните права им за отвод на съда
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искане за отвод. Да се даде ход на делото.
Адв.К.: Нямам искане за отвод. Да се даде ход на делото.
Адв.МАРИНОВ: Нямам искане за отвод. Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по даване ход на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдия-докладчика, съдия МИЛЕВ:
Производството е образувано по чл.64, ал.7 НПК. Подадена е жалба от обвиняемия
действащ чрез защитника си против Протоколно определение от 17.01.2022 г. по чнд. №
35/2022 г. по описа на РС-Разград, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под
1
стража“ спрямо обвиняемия СВ. Р. СП. по ДП № 1873 Зм-718/2021 г. по описа на РУМВР-
Разград.
Оплакванията в жалбата са, че определението на РРС е необосновано и постановено в
нарушение на закона. Излагат се твърдения, че изводът за наличие на реална опасност да се
укрие и да извърши престъпление е неправилен. Вземането на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ се явява ненужно и необосновано. С оглед изложеното се прави
искане въззивният съд да отмени атакуваното определение и да наложи МНО „Домашен
арест“.
Адв.К.: Поддържаме жалбата. Във връзка с доказателствата колегата е подготвил
писмени такива.
Адв.МАРИНОВ: Поддържам жалбата. Представям и моля да приобщите към
материалите по делото длъжностна характеристика на СВ. Р. СП., издадена от „СОТ-Нерон“
ЕООД, където същият е работил в предходни периоди от време с препис за прокуратурата.
Няма да сочим други доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Жалбата е допустима. Няма да соча доказателства. Нямам възражение
да се приеме представената длъжностна характеристика.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представената от защитника на жалбоподателя длъжностна характеристика
от от „СОТ-Нерон“ ЕООД Разград.
Поради липса на доказателствени искания, намира делото за изяснено ДАВА ХОД
НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв.К.: Поддържаме жалбата подадена пред вас, ведно с мотивите, които са вписани
в нея. По отношение на обвиняемия С. считам, че не са налице предпоставките, които да
водят до извода, че същият може да се укрие или да извърши друго престъпление.
Разбира се, хипотетично, законодателят е предвидил тази възможност, но в крайна
сметка преценката винаги е на съдебния състав. От характеристичните данни на
обвиняемия, освен всичко друго, може да се направи извода, че същият не се е укривал
досега от органите нито на полицията, нито на съда, дори напротив, в моменти, когато е
било нужно същият да бъде призоваван, това в повечето случаи е ставало по телефон, дори
без необходимостта от изпращане на нарочна призовка. Няма данни по делото той до този
момент да се е укривал, да не се е явявал и да не е съдействал на органите на полицията
независимо по какъв повод. В крайна сметка предположенията в тази насока би следвало да
бъдат преценени и през призмата на неговото поведение във връзка с именно тези
обстоятелства.
Считам също, че мярка за неотклонение „Задържане под стража“ не е единствената,
която би препятствала подсъдимия да се укрие или алтернативно да извърши друго
2
престъпление. Считам, че другите по-леки мерки за неотклонение, включително и тази,
която е „Домашен арест“, биха изиграли абсолютно същата роля по отношение на
обвиняемия. Когато същият е ограничен да напуска пределите на жилището, което обитава,
няма как на практика да се укрие от органите на реда. Още повече в днешно време
изпълнението на тази мярка е още по-сигурно, тъй като се ползват електронни устройства за
следене, така наречената електронна гривна, която позволява в реално време във всеки един
момент обвиняемия да бъде локализиран, съответно неговото местоположение дали е в
периметъра на жилището или извън него.
На следващо място, тази мярка би препятствала също и извършването на друго
престъпление, което законодателя също е предвидил също хипотетично като не е посочил,
какво точно е то.
По отношение на тази мярка аз считам, че не може да се направи обоснованото
предположение за укриване или извършване на друго деяние. Връзките с околния свят са до
голяма степен прекъснати и по този начин би се осъществила и целта на мярката за
неотклонение.
Не на последно място, хипотетично, бихме могли да предположим, че по
представеното пред вас дело и съответно приложеното ДП, при благоприятен развой на
разследването и съответно доказване, включително и на деянията, които се предполага към
момента, че са извършени от С., би могло да се стигне до наказание, което да е различно от
лишаване от свобода. В тази връзка аз считам, че определената мярка „Задържане под
стража“ несъразмерно тежка към деятелността на обвиняемия.
Да, действително са налице предходни осъждания на обвиняемия, които не
надхвърлят една година лишаване от свобода и не са търпени ефективни, т.е. били са в
изпитателен срок налагани. Повечето от тези деяния не са по смисъла на НК тежки
умишлени.
В тази връзка аз считам, че би следвало да се направи извода, че и мярката, която
предлагаме в частната жалба, а именно „Домашен арест“ ще изиграе своята роля и ще бъде
достатъчно ефективна за осигуряването на обвиняемия пред органите на ДП и на съда.
Във връзка с обвиняемия следва да преценим и обстоятелствата, че той полага
трудова дейност. На негово име има регистрирано и дружество, което също той използва, за
да формира трудови доходи, които са нужни не само на него, а и за осигуряване на издръжка
на неговите малолетни две деца, съответно на 4 и на 6 години. Мярката „Задържане под
стража“ препятства категорично тази дейност.
В тази връзка аз ще моля, същата да бъде изменена така, както е поискано в частната
жалба.
Адв.МАРИНОВ: Присъединявам се изцяло към заявеното становище на адв.К. аз ви
моля да постановите съдебен акт, с който да измените наложената мярка за неотклонение
спрямо обвиняемият С.С., да приемете, че от събраните и представени пред вас
доказателства в рамките на ДП, не се установява реалност на опасността от укриване,
3
респективно в извършване на друго престъпление, каквото е изискването на действащото
законодателство, респективно на относимата практиката на ЕСПЧ, тъй като опасността от
укриване не следва да е хипотетична, а реална.
Считам, че не са налице доказателства обосноваващи наличието на такава опасност,
още повече по делото са налице доказателства за упражняване на трудова дейност,
регистрация по съответните административни правила на адрес, осъществяване на търговска
дейност, а така също и всички онези факти и обстоятелства свързани с предходни
производства с участието на обвиняемия, в рамките на които същият се е явявал, не се е
отклонявал нито веднъж, както и колегата К. подчерта призоваван в повечето случаи по
телефон, което сочи по безспорен начин според нас, че не съществува опасност от укриване.
По отношение опасност от извършване на друго престъпление считам, че адекватната
мярка за неотклонение, както заяви и колегата К., може да бъде значително по-лека такава,
не е задължително да се взема мярка за неотклонение „Задържане под стража“, тъй като и
сочената в жалбата против определението на първостепенния съд мярка ще отговори на
нормативните изисквания за препятстване възможността на обвиняемото лице, както да се
укрие, така и да извърши друго престъпление.
Всички тези съображения са намерили отражение и в съответната съдебна практика,
включително и в заключение на генералния адвокат по дело С-310/14 г. по преюдициално
запитване отправено на Специализирания наказателен съд на Република България на
Специализирана прокуратура срещу Емил Милев, съответно в Определение на
Специализирания апелативен съд по внчхд.№ 193/12 г. с докладчик председателя на Първи
наказателен състав Емилия Петкова.
Аз се присъединявам изцяло към искането на колегата, моля ви да уважите жалбата и
да измените мярката от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С.: Поддържам казаното от защитниците си.
ПРОКУРОРЪТ: Считам жалбата за неоснователна. Съвсем обосновано и мотивирано
първоинстанционния съд е приел, че са налице материалните и процесуалните предпоставки
за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия
С.. Срещу него са повдигнати две обвинения за извършени престъпления срещу личността -
закана с убийство по отношение на две лица, квалифицирани извършени в условията на
домашно насилие като продължавано престъпление за всяко едно от тях. И двете
престъпления са наказуеми с лишаване от свобода и то над пет години, т.е. същите са тежки
по смисъла на НК.
От извършените до момента действия по разследването и това са разпити на
свидетели, претърсване и изземване, огледи може да се направи обосновано предположение,
че същият е извършител на деянието.
На следващо място правилни са изводите на съда, че е налице и реална опасност
същия да извърши ново престъпление или да се укрие. Това се извежда както и от
обремененото му съдебно минало, където е осъждан, включително и за такова престъпление
4
и преимуществено за престъпление срещу личността, така и от наличните доказателства по
делото, които сочат на значителен интензитет на деянията и на ескалираща нарастваща
агресия. Това говори не за хипотетична, а наистина за реална опасност за извършване на
ново престъпление по отношение на същите лица най-малкото и техни близки.
В този смисъл, считам определението на първоинстанционния съд за правилно и
съобразено със закона и с доказателствата по делото.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА С.С.: Относно домашното насилие може само да погледнете в
тези документи, трябва да има от Бърза помощ, когато е пристигнала на мястото, когато се
скарахме с Т., че следи от побой няма, така пише в документа. Аз нито съм я удрял, нито съм
й правил, каквото и да било, това беше един изблик на гняв от нейна страна и бях изподран
целия, включително цялото ми лице и ръцете. Имам снимков материал, който е приложен в
бракоразводното ни дело. Това е, което мога да кажа по този случай.
Другото, което е работя си, имам жилище, имам си сегашна приятелка, с която
живея. Нямам намерение да извършвам други престъпления, взел съм си поука и това е.
Моля съда да ме пусне да мога да работя и да изкарвам пари за децата си, както съм
го правил досега, въпреки нашите раздори с жена ми. Това е, нямам друго какво да кажа.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, заседанието продължи в 14:40 часа с участието на явилите се
страни.
След тайно съвещание, съдът се произнесе с определение, което се докладва от
съдия-докладчика, съдия МИЛЕВ.
След като се запозна с частната жалба на обвиняемия С.С. и с материалите по делото,
в това число събраните по ДП № 1873 Зм-718/2021 г. по описа на РУМВР-Разград, както и
изложението на страните в настоящото съдебно заседание, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното.
Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 от НПК.
С Постановление по чл. 219 от НПК на разследващия орган от 14.01.2022 г. С.С. е
привлечен като обвиняем и му е повдигнато обвинение за престъпления от общ характер по
чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК спрямо две лица. Това престъпление е
наказуемо с „лишаване от свобода“ до 6 години.
С Постановление на прокурора от 14.01.2022 г. спрямо обвиняемия С. е взета мярка
за процесуална принуда задържане за срок до 72 часа, считано от момента на предявяване на
постановлението за привличане като обвиняем. С Протоколно определение от 17.01.2022 г.
по чнд № 35/2022 г. по описа на РС-Разград е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ спрямо обвиняемия С.С..
Настоящото производство е инициирано от обвиняемия С. действащ чрез своя
защитник адв.К.. Навеждат се твърдения, че атакуваното определение е необосновано и
постановено в нарушение на закона. Прави се искане за отмяна на определението и за
5
налагане на по-лека мярка за неотклонение, а именно „Домашен арест“.
В съдебно заседание защитникът К. поддържа жалбата. Излага, че от
характеристичните данни, може да е направи извод, че обвиняемият не може да се укрие.
Счита, че по-леките мерки за неотклонение, а именно „Домашен арест“ биха изиграли
същата роля по отношение на обвиняемия. Предвид фактите по делото, има възможност да
се стигне до наказание, което е различно от „лишаване от свобода“.
Адв.Маринов също поддържа жалбата и сочи, че от доказателствата по делото не се
установява реална опасност от укриване и от извършване на престъпление.
Обвиняемият С. поддържа казаното от своите защитници.
Прокурорът от ОП-Разград излага становище за наличие на предпоставките за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, моли определението на РС да
бъде потвърдено.
В производството по чл. 64, ал. 7 от НПК съдът преценява наличието на всички
предпоставки по чл. 63 във вр. с чл. 56 НПК за налагане на най-тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. В тази връзка ще бъдат обсъдени всички
предпоставки, свързани със законността на задържането спрямо обвиняемия С..
Съдът счита, че престъпленията по чл. 144, ал. 3 от НК, за които е повдигнато
обвинение, се преследват от прокурора и се явяват дела от общ характер по смисъла на чл.
56, ал. 1 от НПК. За всяко деяние е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 6
години.
Съдът счита, че е налице обосновано предположение за авторството на извършените
от обвиняемия С. деяния. Трайната практика на Европейския съд по правата на човека
приема, че наличието на „обосновани подозрения“ предполага съществуването на факти или
сведения, които могат да убедят страничен и обективен наблюдател, че даденото лице може
да е извършило престъпления (по аргумент по решение по дело Фокс Кемпбъл и Хартли от
Великобритания, 1990 г.). Фактите, пораждащи подозренията обаче, не е нужно да са от
същото естество и порядък, като тези необходими за обосноваването на осъдителна присъда
или дори за повдигането на обвинение пред съда, което става в следващата фаза на
наказателното производство която се отличава с по-голяма доказателствена обезпеченост
(по аргумент от решението по дело Тони Костадинов срещу България, 2010 г.). Към
настоящия момент предположението за авторствата на деянията се извлича от общата
преценка на доказателствения материал по ДП, а именно разпита на свидетелите и
протоколите за извършени действия по разследването, което дава основание на пръв поглед,
че има извършени престъпления (по аргумент от Решение от 24.05.1989 г. по делото
Хаушилд срещу Дания). Съвкупният анализ на изброения доказателствен материал
обосновава извод за възможна съпричастност на обвиняемия С. към конкретните деяния.
Трябва да бъде направена преценка дали доказателствата по делото сочат, че съществува
реална опасност обвиняемият С. да се укрие или да извърши престъпление.
По отношение реалната опасност от укриване, съдът счита, че същата не е налице.
6
Обвиняемият С. има регистриран адрес в гр.Разград, ул. Добровска № 42а, а също така е
посочил по ДП и втори адрес за призоваване по делото гр.Разград, ул.Цар Асен № 10, вх.Б,
ет.2, ап.33. Няма данни за оказана съпротива при задържането на обвиняемия на 14.01.2022
г., което може да доведе до заключението, че той няма да се укрие от органите на ДП. В тази
връзка въззивният съд не е съгласен с мотивите на РС досежно наличието на реална
опасност от укриване на обвиняемия С., подкрепя аргументите на обвиняемия в тази насока
изложени в частната жалба и от защитниците му. По делото има данни, че обвиняемият е
обявен за ОДИ през 2021 г., но това не променя изложения извод на съда.
Във връзка с реалната опасност от извършване на престъпление следва да бъде
обсъдена справката за съдимост от 16.11.2021 г. все още актуална и към настоящата дата. За
последните няколко години назад във времето, считано от извършване на предполагаемите
деяния, обвиняемия С. показва поведение, което се отклонява от общоприетото което се
изразява в едно незачитане на установения в правовата държава законен ред. Съдебното
минало на обвиняемия С. следва да бъде обсъдено в няколко гледни точки. На първо място
забелязва се едно трайно установено престъпно поведение, при което обвиняемият извършва
престъпления, установени с влезли в сила съдебни актове съгласно посочената справка за
съдимост, като настоящият съд отчита и правилата за реабилитация по отношение на част от
осъжданията. Това поведение може да характеризира личността на обвиняемия С. като деец
с висока обществена опасност, като престъпленията засягат обществените отношения,
свързани с личността и с правото на собственост. На второ място следва да бъде отбелязано,
че престъпните деяния не са отдалечени във времето едно спрямо друго, както и спрямо
повдигнатото на 14.01.2022 г. обвинение с постановлението за привличане на обвиняемия,
което показва постоянната склонност на лицето към извършване на общественоопасни
деяния. Не на последно място като индиция за съществуване на опасност от извършване на
престъпления, следва да бъде посочен и фактът, че повдигнатото обвинение касае период, по
време на който спрямо обвиняемия С. действа заповед за защита от домашно насилие,
издадена в полза на една от пострадалите в ДП, който факт повишава обществената
опасност на деянието. Следователно съдът счита, че към настоящия момент е налице реална
опасност обвиняемият С. да извърши престъпление.
Във връзка с възраженията на защитата за изменение на мярката за неотклонение в
„Домашен арест“, съдът отчита характера на повдигнатите обвинения, като може да се
стигне до вероятен извод, че обвиняемият може да осъществи деяния, подобни на тези в
обвинителния акт и от жилището си, където би се провела мярката „Домашен арест“.
С оглед на това, съдът намира, че са налице всички предпоставки по чл. 63 от НПК за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ като отчита и обстоятелствата по
чл. 56, ал. 3 от НПК. Като е стигнал до същия извод РС-Разград е постановил едно правилно
и законосъобразно определение и следва същото да бъде потвърдено от настоящия съд по
изложените мотиви.
Поради изложеното и на основание чл. 64, ал. 8 от НПК,
СЪДЪТ
7
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 17.01.2022 г. по ЧНД № 35/2022 г. на РС-Разград, с
което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия СВ. Р. СП.,
ЕГН ********** по ДП № 1873 Зм-718/2021 г. по описа на РУМВР-Разград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 15:00 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8