Решение по дело №73282/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8369
Дата: 22 май 2023 г.
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20211110173282
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8369
гр. С., 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110173282 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Топлофикация С.” ЕАД установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответниците Д. Д. Х., ЕГН
**********, и М. Д. Х., ЕГН **********, като законен наследник на починалия в хода
на процеса ответник К. Д. Х., ЕГН **********, че дължат на ищеца разделно при
квоти както следва: за Д. Х. – ¾, за М. Х. – ¼, сумата от 252,64 лв. главница за
топлинна енергия за периода от м. 10.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението за изпълнение - 09.12.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 39,97 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2018
г. до 30.11.2020 г., сумата от 29,76 лв. главница за дялово разпределение от м. 11.2017
г. до м. 04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за
изпълнение - 09.12.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 6,21
лв. – мораторна лихва за забава за периода от 31.12.2017 г. до 30.11.2020 г., за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.01.2021
г. по ч.гр.д. № 61806/2020 г. по описа на СРС, 36 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно който всеки собственик и
титуляр на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, по силата на закона
е клиент на ТЕ. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., р-н Кр.с.о, ул. „П.о“ №, вх, ет. и 10, аап. чиято цена не била
заплатена в предвидения в общите условия срок. Поради което моли да бъде признато
за установено, че ответниците дължиат на ищеца процесните суми, като претендира и
разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговори по чл. 131 ГПК, с
които оспорват предявените искове като недопустими и като неоснователни. Оспорват
вземанията като погасени по давност. Оспорват наличието на облигационни
отношения. Навеждат твърдения, че обвързването в облигационна връзка с ищеца по
силата на ОУ е в противоречие с общностното право. Оспорват заповедта за
изпълнение като нищожна – издадена въз основа на отменени образци, в противоречие
1
на закона и добрите нрави, липса на компетентност, за неиндивидуализирана родово
определена вещ, каквато е топлинната енергия, без да е издадено разпореждане за
издаване на заповед за изпълнение и за нищожни вземания. Оспорват претенцията за
дялово разпределение като дължима към трето лице. Оспорват обема на доставеното в
имота количество топлинна енергия. Правят възражение, че сумите са завишени и не
отговарят на реалното потребление и представляват непоискана доставка. Правят
искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности.
Молят съда да отхвърли предявените искове, претендират присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Съгласно
разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС,
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот.
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот (л. 17-20) се установя, че процесния недвижим имот е придобит в режим на СИО
от Д. Х. Х. и К. Д. Х.. От приложеното по делото удостоверение за наследници (л. 76)
се установява, че К. Д. Х. е починала на 11.01.2022 г. и е оставила за свои законни
наследници М. Д. Х. (син) и Д. Х. Х. (съпруг).
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема, че ответниците
2
М. Д. Х. и Д. Х. Х. са собственици на процесния имот, при квоти, както следва: Д. Х.
– ¾, за М. Х. – ¼, следователно имат качеството потребители на топлинна енергия и
между страните съществува договорно правоотношение със съдържание задължение на
„Топлофикация С..“ ЕАД да доставя в топлоснабден имот топлинна енергия, срещу
задължение на ответниците да заплащат нейната цена, в качеството на потребители на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар.1, т.42ДР на ЗЕ. Съдържанието
на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното
предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи
през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на
ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са
представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват ответника дори и
без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото
не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения
да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал.
3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация С.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в
условията на разделна отговорност, при квоти от 1/3 всеки от тях, в качеството им на
потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от
ДР на Закона за енергетиката. Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна
енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на
Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с
пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
От приетите по дело Договор от 07.05.2014 г., така и от Протокола от проведено
ОС на ЕС от същата дата, се установява, че е проведено ОС на ЕС за имотите в
сградата на ЕС за извършване на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и
е сключен на договор за услугата „дялово разпределение“ с ТЛП. Не е спорно по
делото, че имотът ползван от ответника се намира в сграда етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост,
се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.
Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с
топлопреносното дружество за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства взетото от
общото събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради което
същото е влязло в сила.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Съгласно заключението на вещото лице инж. Б. С. В. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и
разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети
3
по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на
дружествата за топлинно счетоводство, съставени от ищеца, който е извършвал и
дяловото разпределение. През процесния период в имота е имало 5 бр. отоплителни
тела, съответно са монтирани 5 бр. топлоразпределители и щранг лира за отопление в
банята и 2 бр. водомери за топла вода. За процесния период „Топлофикация С.“, като
ФДР е отчитала водомерите в имота. По време на отчетите са попълнени документи за
главен отчет, които са подписани от потребител. В процесното жилище е запечатано
отоплението и не е начиславана ТЕ за отопление на имота. В имота има два водомера
за топла вода. По време на отчетите са попълнени документи за главен отчет, които са
подписани от потребител. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки.
Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Заложената в
подробните изравнителни сметки ТЕ за разпределение напълно съответства на
отчетената по общия топломер. От заключението на съдебно–техническата експертиза,
се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.10.2017
г. до 30.04.2019 г. е в размер на 252,67 лева. Вещото лице е установило и че общият
топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал
метрологична проверка от лицензирана лаборатория. Следва да се отбележи, че
претендираните вземания от ищеца не се установяват единствено на база воденото от
ищеца счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на
изводите, направени в заключението по СТЕ, което е обективно и компетентно
изготвено, поради което възраженията на ответника в тази посока се явяват
неоснователни.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22,
ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от
своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Отделно от това, по делото не се доказа ответникът да е възразил срещу
извършеното дялово разпределение в установените срокове.
На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителят дължи във всички случаи цена за
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Решение № 5 от 22.04.2010 г.
по конст.д. № 15/2009 г. на Конституционния съд определя сградната инсталация за
отопление и горещо водоснабдяване за обща етажна собственост (чл. 140, ал. 3 ЗЕ).
Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост и по смисъла на Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона
за управление на етажната собственост. Съгласно тълкуването на Конституционния
съд при съсобствените вещи в сгради етажна собственост, след като всички обитатели
участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, те трябва да
участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото
количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация. Ето защо
всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да
поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ, включително и
сградната инсталация.
От приетото заключението на вещото лице А. Н. Т. по изготвената съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът цени като обективно, безпристрастно, съответно
на събраните доказателства и компетентно дадено, се установява, че за всеки
отоплителен сезон е издавана една обща фактура за реално потребена топлинна
енергия, чиято стойност се е формирала от сумите по прогнозните данни увеличена
или намалена с изравнителната сметка. След съобразяване на корекциите на сумите и
вземайки предвид извършени прихващания, съгласно общите условия на ищеца, както
и предвид липсата на извършени плащания от ответниците, вещото лице констатира, че
стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода 01.10.2017 г. –
30.04.2019 г., която е останала незаплатена от страна на ответника, е в размер на 252,64
лева – топлинна енергия и 29,76 лева – дялово разпределение. Съдът приема за доказан
искът за главница за топлинна енергия в размер на 252,67 лева (съгласно СТЕ), като с
оглед принципа за диспозитивно начало следва да бъде уважен в рамките на
4
предявения от ищеца размер от 252,64 лева.
По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира
следното:
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. При преценката дали този
срок е изтекъл следва да се вземе предвид нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г.
до отмяната на извънредното положение, според което спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020
г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била
спряна по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при изчисляване на
крайния момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен
срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято
продължителност в случая е 69 дни (от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.).
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на
падежа. В случая според общите условия (чл. 33, ал. 1) месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер
на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с
посочен в общите условия падеж. Следователно за претендираната от ищцовото
дружество главница, касаеща процесния период, тригодишният давностен срок тече от
момента, в който изтича срокът за нейното заплащане.
В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен
характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода,
то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие, поради което неоснователни са доводите на ищеца, че изискуемостта
незаплатените суми за настъпва в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон.
В случая всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 01.10.2017 г. са
погасени по давност, тъй като от тази дата до датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 09.12.2020 г., са изтекли 3 години и 69 дни. Поради това съдът приема, че на
са налице погасени по давност вземания, тъй като в случая според общите условия (чл.
33, ал. 1) месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен
падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на
публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за
5
заплащане на таксата за дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода 01.10.2016 г. – 18.09.2019 г. са приложими Общите условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. С оглед изложеното, с оглед основателността на иска за топлинна
енергия, основателен е и искът за лихва за забава, начислена върху главницата,
размерът на която съдът определи по чл.162 ГПК в размер на 56,70 лева. Предвид
заявеното от ищецът искът за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
следва да бъде уважен изцяло в рамките на предявения размер от 39,97 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. Предвид изрично
направеното искане в тази насока, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 25 лева и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 50 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ,
при съобразяване материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно уважената част от исковете претенцията е основателна до сумата от 73,58
лева. В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в исковото производство
разноски за държавна такса в размер на 25 лева, 300 лева – депозит за СТЕ, 250 лева –
депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на
100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата
и правна сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете претенцията е
основателна до сумата от 664,29 лева. Разноските се дължат от ответниците разделно,
съобразно наследствените им квоти- по 1/2 всеки един от тях.
Ответникът Д. Х. претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за исковото производство в размер на 300 лева, съгласно представен
по делото договор за правна защита и съдействие. Съобразно отхвърлената част от
исковата претенцията на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника Пламен Василев
следва да бъде присъдена сума в размер на 5,67 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Пред исковия съд е предоставена безплатна правна помощ на ответника М. Д. Х.
от процесуалния му представител адв. Д. С. и предвид изричното искане в тази насока,
съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Вр. чл.36, вр.
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба 1/2004г. вр. пар.2а, което е в размер на 300 лева. Съобразно
отхвърлената част от исковата претенцията в полза на адв. С. следва да бъде присъдена
сума в общ размер на 5,67 лева.
В заповедното на ответниците е предоставена безплатна правна помощ от
процесуалния им представител адв. Д. С. и предвид изричното искане в тази насока,
съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Вр. чл.36, вр.
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба 1/2004г. вр. пар.2а, което е в размер на по 300 лева.
Съобразно отхвърлената част от исковата претенцията в полза на адв. С. следва да бъде
присъдена сума в общ размер на 11,34 лева (или по 5,67 лева за всеки длъжник).

6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Д. Д. Х. , ЕГН ********** и М. Д. Х., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. С., ул. „Г.с.Р.“ № 28, ДЪЛЖАТ В УСЛОВИЕ НА
РАЗДЕЛНОСТ при квоти както следва: за Д. Х. – 3/4, за М. Х. – 1/4, следните суми:
сумата от 252,64 лв. главница за топлинна енергия за периода от м. 10.2017 г. до м.
04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за изпълнение
- 09.12.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 39,97 лв.
мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 30.11.2020 г., сумата от 29,76 лв.
главница за дялово разпределение от м. 11.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението за изпълнение - 09.12.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.01.2021 г. по ч.гр.д. № 61806/2020 г. по
описа на СРС, 36 състав като ОТХВЪРЛЯ иска с пр. осн. чл. 442, вр. чл. 86 ЗЗД в
размер за сумата от 6,21 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 31.12.2017 г. до
30.11.2020 г. върху главницата за дялово разпределение като неосноватален.

ОСЪЖДА Д. Д. Х., ЕГН ********** и М. Д. Х., ЕГН **********, и двамата с
адрес: гр. С., ул. „Г.с.Р.“ № 28 ДА ЗАПЛАТЯТ РАЗДЕЛНО (при квоти както следва:
за Д. Х. – 3/4, за М. Х. – ¼), НА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ...6, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 73,58 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 664,29 лева –
разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ...6, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Д. Х., ЕГН ********** сума в размер на 5,67 лева – разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство.

ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ...6, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл.78, ал.3 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв.
ДА ЗАПЛАТИ НА на адв. Д. С., АК -В. сумата в общ размер на 17,01 лв. за
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответниците в
исковото и заповедното.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7